Регистриран на: 02 Май 2010 16:46 Мнения: 140
|
____________________________________________________________________________________Петър Жеков: Петър Петров Жеков е легендарен български футболист, нападател. Роден е на 10 октомври 1944 г. в с. Книжовник, Хасковско. Играл е за Химик (Димитровград) (1960-1962, 14 мача и 8 гола в "А" група), Берое (1963-1968, 135 мача и 101 гола в "А" група, според неофициални данни има 131 гола) и ЦСКА (1968-1975, играе 184 мача, в 4 от които е капитан и вкарва 144 гола в "А" група – рекорд за ЦСКА). Шампион през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г., носител на купата през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Има 333 мача и 253 гола (абсолютен рекорд) в "А" група. Голмайстор на първенството с Берое през 1967 г. – 21 гола, 1968 с 31 гола и с ЦСКА през 1969 с 36 гола, 1970 - 31, 1972 – 27, 1973 – 29. Носител на "Златната обувка" през 1969 г. с 36 попадения, на "Сребърната обувка" през 1970 г. и "Бронзовата" през 1973 г. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света. "Заслужил майстор на спорта" от 1965 г. Има 44 мача и 25 гола за "А" националния отбор, 1 мач за "Б" националния, 2 мача за младежкия и 14 мача с 3 гола за юношеския национален отбор. Участва на СП в Англия през 1966 (в 1 мач) и на СП в Мексико през 1970 (в 1 мач), както и на ОИ в Мексико през 1968 г. (сребърен медалист). Завършва ВИФ. Носител на сребърен "Орден на труда" през 1968 г. Най-добрият български голмайстор за всички времена. Притежава невероятен нюх към гола и стреля към вратата при всяка възможност и от всяко положение. Включен е в сборния отбор на Европа и участва в прощалния мач на Лев Яшин на 27 май 1971 г. и вкарва гол. През 1996 г. игра 6 мача и вкара 3 гола за Берое във "В" група. Бивш треньор на ЦСКА, Хебър, Добруджа, Ямбол и Вихрен. Той играе и за националният отбор през 66 и 70 г. __________________________________________Стойчо Младенов
Стойчо Димитров Младенов е български футболист и треньор по футбол. Роден е на 12 април 1957 в с. Плоски, Благоевградско. Започва кариерата си в Димитровград (1974-1976). Голмайстор на Берое (1976-1979) и ЦСКА (1980-1986, 158 мача и 80 гола). По-късно играе в Белененсеш (1986-1989), Витория (1989-1991), играещ треньор на Ещорил (1991-1993). Старши-треньор на португалските Ещорил, Оляненсе (1993-1995) и Белененсеш (1997), ЦСКА (пом. треньор през 1996-1997, шампион и носител на купата, треньор от лятото на 2002 до октомври 2003, шампион), Литекс[1], Калитея (Гърция). Футболист № 1 на България през 1983 и носител на Купата за индивидуално спортсменство за 1982 г. "Заслужил майстор на спорта" (1980). Шампион на България с ЦСКА през 1980, 1981, 1982, 1983 като футболист и през 2003 и 2008 като треньор. Носител на купата на страната през 1983 и 1985 г. През 1982 г. в мач за КЕШ игран на "Васил Левски", Младенов се разписва на два пъти във вратата на Ливърпул.(2:0) Има 234 мача и 112 гола в "А" група. Голмайстор на "А" група през 1978 г. с 21 гола за Берое. За националния отбор има 59 мача и 15 гола. Полуфиналист за КЕШ с ЦСКА през 1982 г. В евротурнирите има 25 мача и 5 гола (23 мача с 4 гола за ЦСКА в КЕШ и 2 мача с 1 гол за Берое в КНК). Като централен нападател и крило се отличава с енергични пробиви, с добра техника и резултатност. __________________________________________Дончо Донев
Димитровград - 1985/86, "Б" група Димитровград - 1986/87, "A" група Дончо Ройчев Донев е бивш футболист, нападател. Играл е за Димитровград, ЦСКА, Ботев (Пловдив), Локомотив (София), Левски (София), Локомотив (Пловдив) и турските отбори Саръерспор, Ванспор, Дарданелспор и Денизлиспор. Шампион на България през 1989 и 1990 с отбора на ЦСКА. Вицешампион през 1988 и 1991 с ЦСКА и през 1996 и 1998 с Левски (София), бронзов медалист през 1993 и 1994 г. с Ботев (Пловдив). Четирикратен носител на купата на страната през 1988 и 1989 с ЦСКА, 1995 с Локомотив (София) и 1998 с Левски (София). В "A" група има 333 мача и 124 гола. Полуфиналист за КНК с ЦСКА през 1989 г. В евротурнирите има 25 мача и 3 гола (10 мача и 1 гол за ЦСКА в КЕШ, 4 мача с 1 гол за Локомотив (Сф), 4 мача с 1 гол за Левски и 3 мача за ЦСКА в КНК и 4 мача за Ботев в турнира за купата на УЕФА). Има 6 мача за националния отбор. Приключва кариерата си през 2005 г. в Локомотив (София).__________________________________________Елин Топузаков
1990 - 1994-ФК Димитровград Елин Топузаков е български футболист, защитник, роден през 1977 г. в Димитровград. В Левски преминава през зимната пауза на сезон 1995/96. От Димитровград е привлечен като нападател, но след това е преквалифициран като полузащник и защитник. Заради честите си включвания в атака, в които бележи над 20 гола става един от резултатните бранители в цялата история на Левски. Към 1 януари 2008 има 58 изиграни мача в евротурнирите и е рекордьор на клуба си[1]. През пролетта на 1999 г. играе за Пирин Благоевград. Сега Топузаков играе отново за Левски, като е и капитан на отбора. През сезон 2005/06 и 2006/07 става шампион на България с Левски. Печели суперкупата през 2007 г. След 12 години в Левски и 5 титли на страната на 6 януари 2008 г. Топузаков официално преминава в израелския Апоел (Тел Авив).Има и брат Иван Топузаков ,който играе в Спартак (Варна) като десен халф-бек.__________________________________________Иван Деянов
Иван Деянов е български футболист, вратар. Започва във ФК „Миньор“ (Димитровград) като вратар, а понякога и като ляво крило. Оттам постъпва в „Локомотив“ (София), където играе от сезон 1963/64 до 1968/69 г. Има голям принос за спечелената от „Локомотив“ шампионска титла през 1964 г. и е считан днес за един от най-добрите вратари в историята на тима. Като треньор след това в ДЮШ-а на Локомотив София помага за създаването и утвърждавеното им в по-късно в мъжкия състав на Локомотив на футболисти като Бойчо Величков, Николай Донев, Стойчо Стоев, Георги Борисов, Явор Вълчинов, Борислав Манолков и мн.др.__________________________________________Георги Петков
Централен нападател, идва от отбора на Димитровград. Играе в периода 1984/85 - 1989/90 г. След преминаването в Локомотив, Петков бързо показва голмайсторските си умения - за железничарите нападателят вкарва 56 гола. Петков става треньор след края на състезателна си дейност.__________________________________________Христо Колев - Бащата Започва като юноша на Локомотив (Пловдив) по времето на треньора Атанас Ангелов. През 1980 г. става шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив). Играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, „Б“ група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, „А“ група). Има 38 гола в 83 мача за Локомотив (Пловдив), с което заема деветото място във вечната клубна ранглиста. Колев играе и в гръцките отбори Панатинайкос, Атинайкос и Едисайкос. Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос през 1990 г. Участва в националния отбор, където вкарва 8 гола за 20 мача. Играе на СП Мексико'86; В олимпийския национален отбор играе 3 мача, а в младежкия национален отбор - 4 мача, при които вкарва два гола.__________________________________________Васил Анков
Васил Методиев Анков е бивш български футболист, полузащитник. Роден е на 16 декември 1939 в софийския квартал, тогава село Требич. Играл е за Септември (София) (1957-1961), Димитровград (1961-1963) и Локомотив (Пловдив) (1963-1973). Има 294 мача и 15 гола в "А" група (220 мача с 9 гола за Локомотив (Пд), 46 мача с 4 гола за Септември и 28 мача с 2 гола за Димитровград). Носител на Купата на Съветската армия през 1960 със Септември, вице шампион през 1973 с Локомотив (Пд) и бронзов медалист през 1969 г. с Локомотив (Пд). Има 1 мач за "А" националния отбор и 2 мача за "Б" националния отбор. За Локомотив (Пд) има 20 мача и 1 гол в турнира за купата на УЕФА). Капитан на Локомотив в 80 мача. Бивш треньор на "смърфовете". Внезапно почива на 23 ноември 2009 г., като до последно води една от юношеските формации на Локомотив, която дни преди смъртта си извежда до полуфинал за купата на БФС.__________________________________________Николай Христозов
Николай Христов Христозов е български футболист, защитник, родом от Димитровград. Играл е за Димитровград, Локомотив (София) и Конелиано (Герман). От есента на 2006 г. играе за Вихрен. Има 6 мача за младежкия национален отбор. От лятото на 2008 г. играе в Локо Мездра.__________________________________________Митко Трендафилов
Митко Трендафилов Иванов е български футболист, офанзивен полузащитник. Роден е на 25 декември 1969 г. в Димитровград. Висок е 170 см и тежи 74 кг. Играл е за Димитровград,[Хасково] Нафтекс, ЦСКА, Локомотив (Пловдив), Несебър, Черноморец и Марсашлок (Малта). Вицешампион през 1997 с Нафтекс, носител на купата на страната през 1999 с ЦСКА, финалист през 2000 с Нафтекс и носител на Купата на ПФЛ през 1996 и 1997 г. с Нефтохимик. За купата на УЕФА има 6 мача и 1 гол за Нефтохимик. Има 10 мача за националния отбор. Статистика по сезони Димитровград - 1989/90 - "В" група, 7 мача/1 гол Димитровград - 1990/91 - "В" група, 16/4 Димитровград - 1991/92 - "В" група, 20/6 Димитровград - 1992/93 - "В" група, 25/9
__________________________________________Треньор: Димитър Пенев
Димитър Душков Пенев (прякор Пената) е български футболист (централен защитник) и треньор, роден на 12 юли 1945 г. в село Мировяне, Софийско. Като треньор е водел отборите : Димитровград, ЦСКА (шампион през 1987, 1989 и 1990, носител на купата през 1987, 1988, 1989, 1999 ), Спартак (Варна), в Кувейт и Саудитска Арабия (спечелва купата на "Свещените седем джамии"). Главен селекционер на националния отбор по футбол достигнал до Четвърто мясно на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994. Димитър Пенев води и отбора на първото класиране на Европейско първенство по футбол през 1996 г. в Англия. Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България. Награден с орден "Стара Планина" - първа степен.__________________________________________Иван Кючуков превръща Димитровград в Нотингам При "асансьорното" изкачване до "А" група Христо Колев-Бащата става от защитник плеймейкър, а по орехите край стадион "Раковски" висят по 50 души"Топспорт" продължава поредицата си "Хроника на падението", която проследява пропадането на клубове с традиции или поне с проблясъци в родния футбол. След като проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Септември (София), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Янтра (Габрово) и Бдин (Видин), днес продължаваме трилогията за Димитровград, който в момента крета на 17-ото място в Югоизточната "В" група.
През първия си сезон под името Димитровград - 1968/69, отборът на града завършва на 8-ото място в Южната "Б" група с 37 точки, колкото и смолянският Родопа. Поэицията се повтаря през следващия сезон - 1969/70, този път с 33 т.
През 1971-а положението е критично - Димитровград се отървава на косъм от изпадане - завършва на 15-ото място, точно над чертата, с 30 т., само едно повече от Асеновец. Асеновградският отбор поема към "В" група. Кампанията 1971/72 е доста по-обнадеждаваща.
Димитровградци си спомнят пак осмото място, което заемат с 34 точки, колкото и седмият - регионалният враг Димитър Канев (Хасково). Следва седма позиция в кампанията 1972/73. Точките са 36, колкото е и активът на шестия Марек (Станке Димитров).
Кампанията 1973/74 бележи леко отстъпване, но все пак 11-ото място вдъхва спокойствиена хората с града. Още повече с актива от 33 точки са още цели шест отбора - карловският Торпедо, Хасково, ямболският Николай Лъсков, маданският Горубсо, асеновградският Асеновец и Тракия от Нови Кричим.
Следващият сезон 1974/75 се запомня с едно име - Стойчо Димитров Младенов. Да, не бъркате - става въпрос за Екзекутора на Ливърпул, трикратния шампион с ЦСКА като футболист и двукратен като треньор, №1 на България за 1983-а.
Същият е роден в благоевградския село Плоски, израсъл в Димитровград, започнал в професионалния футбол едва на 16 години. Тимът на града посреща лятото на 1975-а на седмото място в южното подразделение на втория ешелон - актив от 41 т., колкото още три тима - Беласица от Петрич, Хасково и пловдивският Марица. През кампанията 1975/76 Димитровград се задържа в златната среда на таблицата от 20 отбора - на десетото място с 36 т.
Това е и вторият и последен сезон на Стойчо Димитров Младенов. През лятото на 76-а, когато е на 19 години, Стойчо поема в посоката на Петър Жеков - Берое. Там играе три години, преди да избере да облече екипа на ЦСКА. След една година наказание - за сезон 1979/80, все пак става пълноправен член на "червените", за да спечели три последователни титли - от 1981-а до 1983-а.
Но да се върнем към Димитровград. През 1976/77 Димитровград е 12-и. Проблясъкът идва през 78-а - трето място с 42 точки, на четири от втория Миньор (Перник). През 1979-а мечтата е още по-близо - второ място с 44 т., на шест от първия Миньор (Перник). Мъките продължават - 1980-а праща в елита Беласица (Пч).
Втори е Вихрен (Сандански), трети - Хасково, а Димитровград е четвърти. През 81-а регионалният враг Хасково влиза в "А" група, а Димитровград е седми. Идва и новата драма - през 82-а тимът остава 16-и - под чертата на изпадащите.
На третата година във "В" група - 1984-а, отборът е поет от Иван Кючуков. Това е знаково събитие за клуба. И разполага с нов талант, и то собствен.
Десет години след Стойчо Младенов, само че в самия Димитровград - на 24 януари 1967 г., се ражда Дончо Ройчев Донев. Той е третото поколение нападатели след Петър Жеков и Стойчо, които произвежда "Храмът на строящата младеж" на брега на река Марица. Всъщност той се появява на бял свят 20 години след създаването на най-младия град в България.
А Димитровград е превърнат в Българския Нотингам от Кючуков, далеч преди това прозвище да бъде лепнато на Раковски (Русе). Още на следващата година тимът е отново в българския футболен елит. Димитровград завършва 2-и в класирането на "Б" групата с 57 точки, три повече от третия - Локомотив (Горна Оряховица), 6 повече от четвъртия - Миньор (Перник), и с една по-малко от първия - бургаския Черноморец.
"Това "асансьорно изкачване" бе направено за първи път в българския футбол. Когато поех отбора през 1984-а във "В" група, наследих селекцията на Димитър Пенев. Той водеше Димитровград преди мен. Аз пък преди това водех отбора на Асеновец (Асеновград). Връзката за димитровградския отбор направиха първият човек в АФД Тракия - полковик Янков, и председателят на местното дружество Лиловски.
В отбора от Славия се върна централният защитник Иван Илиев, който си е от Димитровград. В хода на сезон 1985/86 ни подсили игралият в ЦСКА Ангел Калбуров. Той е от Сливен, но дойде заради жена си, която е от Димитровград. Централната двойка защитници бе Илиев и Георги Кацарски. Като бекове играеха Стьопата Методиев и Николай Николов.
Георги Кутянов действаше на поста на плеймейкъра. Докато отбиваше военната си служба Христо Колев-Бащата - един от най-големите таланти не само в Локо (Пд), но и в родния футбол въобще, играеше при нас. Аз го направих от защитник плеймейкър. Наложих и 17-годишния Дончо Донев. Неговата бързина заедно с тази на другото крило - Иван Трайков, бе един от основните ни козове.
За жалост Трайков ни напусна - беше много талантлив и уважаван в Пловдив. През 85-а, когато започнахме кампанията в "Б" група, Христо Колев се върна на "Лаута". Можехме да го задържим, но не пожелахме. Тогава не властваше комерсиализацията, която е сграбчила днешния футбол. А и както се оказа, това е било за негово добро, защото после - през лятото на 1986-а, бе част от националния тим на световното в Мексико", отбелязва Кючуков. Той няма да забрави и еуфорията в Димитровград.
"След влизането ни в "Б" група "Раковски" започна да се пълни. По орехите край стадиона имаше накачулени по 50 души - толкова голям интерес имаше. Никой не очакваше от нас резултатите, които постигнахме, особено в началото на сезона. Бихме Чирпан, който си бе доста сериозен отбор по това време, с 3:0 като гости, надвихме 2:1 Добруджа също навън - тогава пък там играеше националът Илия Дяков.
У дома бяхме безпощадни в регионалното дерби с Хасково - 2:0. 4-5 кръга преди края на шампионата пък решихме нещата в наша полза от гледна точка на промоцията, като сломихме един от преките си конкуренти - Миньор, в Перник. В самия град футболът бе на особена почит.
Не минаваше ден, без да мина през кабинета на първия секретар на Партията Христо Шишков, за да се отчета каква е програмата на тима. Кметът Сашо Димитров също милееше за футбола. Димитровград бе осми по промишленост в България - със залежите в Маришкия басейн, с Химическия комбинат, с производството на полиестерна коприна.
За мен пък отборът бе трамплин, защото след влизането в "А" група ми беше поверен олимпийският национален тим на България, а станах и помощник на Христо Младенов, лека му пръст, в "А" тима. Безспорно Димитровград е футболната ми гордост", завършва Кючуков.
След като той си тръгва, Димитровград е поет от Григор Петков. Отново обаче, както през сезон 1962/63, тимъто издържа в "А" група само една кампания. Димитровград очевидно става жертва на честната си игра. БФС е въвел правилото при 0:0 да не се присъждат точки. Така реалният актив на Димитровград е 23 т.
В крайна сметка обаче отборът завършва с 21, колкото имат още три отбора - Берое, Спартак (Плевен) и Академик (Свищов), но е с най-лоша голова разлика и остава на последното 16-о място. Тимът има 8 победи - една повече от спасилия си плевенски Спартак, 6 ремита и 16 загуби, една по-малко от другия оцелял по голова разлика - Берое. Димитровград вкарва 32 гола, а допуска 66.
Не е тайна, че много тимове уреждат мачовете си за 1:1, като головете падат след 80-ата минута. Един такъв случай е столичното дерби между Левски и Локо (Сф). След изпадането в "Б" група Дончо Донев напуска отбора също като Петър Жеков през 1963-а, този път директно за ЦСКА.Петър Жеков започва като защитник в Димитровград Той може би никога нямаше да вземе "Златната обувка", ако треньорът на Химик - Христо Хаджиев, не го беше направил нападател И този уикенд "Топспорт" продължава рубриката си "Хроника на падението, посветена на затриването на клубове с традиции или поне с проблясъци у нас и в Европа. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Септември (София), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Янтра (Габрово) и Бдин (Видин).
Сега от северозападната точка на България се пренасяме по "дългия диагонал" в югоизточната - към "Храма на строящата младеж" Димитровград.
Футболният клуб Димитровград е наследник на Марбас, Локомотив, Торпедо, Раковски и Химик, който в края на 60-те години се обединява с друг местен отбор - Миньор. Основаният през 1954-а отбор на Торпедо е първият футболен тим на Химическия комбинат в Димитровград.
През 1957-а клубът се слива с Миньор и е преименуван на Раковски. Година по-късно двата тима се разделят отново. "Химиците" обаче запазват името Раковски. Сред известните имена на треньорите, които са водили тима са тези на Христо Миланов-Рилето и Димитър Трифонов. Вторият е завършил френски колеж и е играл баскетбол. Трифонов е водил и пловдивския и софийския Локомотив.
В Раковски помощници са му Петър Патев и Никола Божинов. В състава от 50-те години се откроява фигурата на Тончо Проданов. През 60-те години, когато вече е в Левски, става балкански вицешампион, шампион и вицешампион на България, записва участия "А" и "Б" националните отбори на България.
Честта на димитровградския футбол пък защитават още Фонко Панайотов, Бодуров, Илия Евтимов, Васил Анков, който е родом от Требич,а после прави кариера в Локо(Пд). В тима се подвизава и колоритният някога играч на Спартак (Пд) Василев с прякор Бен Барек.
Прозвището му идва от името на един от най-големите марокански футболисти - Абделкадер Ларби Бен Барек, който умее да жонглира превъзходно с топката. Той играе за френския Марсилия, където завършва кариерата си през 1955 г. Подвизава се и в испанския Атлетико (Мадрид).
Другият тим в града - Миньор, се издържа от мините в Маришкия басейн - "Марбас". Тук пък извън футбола има и много силен баскетбол. Там играе Кольо Попов. Отборът даже стига до "А" група.
На щат е и олимпийският шампион по свободна борба от Токио 1964 Еньо Вълчев, който има още и сребро и бронз от летни игри. Зачислен на заплата в Миньор е и по-големият му с четири години брат Господин. Там са и Георги Ангелов - Таманг и, Муса Алиев.
Футболният тим на Миньор играе в "А" окръжна група през 1956 и 1957 година, в зоните през 1958 година, а от 1959 година е в "Б" група. През 50-те години много софиянци, които са играли по столични отбори и другаде, идват да подсилят Миньор.
Ето някои имена: Митко Бачев (преди това в Левски, Септември и ВВС), Кики Александров (Завод 12), Костадин Натаров - Салама (Славия, Левски, Спартак(Рс), Богдан Багдатов по прякор Бати (юноша на ЦСКА, играл в Червено знаме, ДНА (Рс), Септември). Последният довежда в отбора Христо Андонов-Пелето, който преди това играе във Вихър(Айтос). В тима пристигат също Мишо Кожухаров, който е носил екипите на Славия и Ботев (Пд), и Сава Кустев, минал през Славия, Боби Илиев от Перник.
Екипа на Миньор обличат прочути вратари като Иван Деянов (преди това в Червено знаме, а след това - в софийския Локомотив). Друг популярен у нас страж, акостирал в Димитровград, е Стефан Пашоолов (после преминал в Славия). Нападателят Трайчо Спасов идва от Спартак (Петрич), а после ще заиграе в Марек. Георги Мицин минава през Димитровград, преди да заиграе за Локо (Пд), а Здравко Душанов пристига от Дунав (Русе). Споменатият Христо Миланов-Рилето води и Миньор, и Раковски, така е и с Христо Хаджиев.
Треньори в Димитровград са още благоевградчанинът Милчо Милетиев-Цепката, славистът Стефан Чумпалов и Тодор Конов.
1962-а е историческа за футбола в Димитровград. Раковски влиза в "А" група. За паметното постижение тимът от "Храма на строящата младеж" завършва на второ място в класирането на 16-те тима. Това значи директна промоция заедно с първия - Спартак (Сф). Димитровградчани са с 42 т. - една по-малко от победителя и една повече от Септември (София) и Добруджа (Толбухин). Преди началото на историческия първи сезон в елита клубът се преименува на Химик.
През тази 1962 година в тима вече е един от най-ярките таланти в атака, които е имал българският футбол. Той е само на 17 години и се казва Петър Жеков. Бъдещият носител на "Златната обувка" (за 1969-а като играч на ЦСКА) е роден на 10 октомври 1944 г. в хасковското село Книжовник.
На 15 години Жеков започва в Раковски (впоследствие Химик) като център халф бек, или, казано на днешен език, централен защитник. Бате Петьо си спомня как в юношеските години е пазил Димитър Пенев в приятелски мач между национални гарнитури. Първият, който го кара да играе по-изтеглен напред, е треньорът Христо Хаджиев. През сезона на Химик в "А" група - 1962/63, Жеката записва 14 мача и 8 гола.
За жалост на феновете в Димитровград Химик се задържа във футболния елит на България само една година, след като завършва на последното 16-о място с 20 точки, събрани от 7 победи, 6 равенства и 17 загуби.
Жеков поема към Берое заедно с Янчо Димитров. Последният след това играе за Славия. Любопитно е, че братът на Янчо Димитров - Борис, също е в Химик, но играе под различна фамилия - Дадалов.
През сезон 1963/64 Химик завършва на петото място в Южната "Б" група. Особено драматична е следващата кампания - Химик не може да се завърне в елита заради голова разлика. Първият в Южната "Б" група - Ботев (Бургас), е със същия актив - 44 точки, но с плюс 28 - 57:29, докато димитровградчани са само с плюс 14 - 60:46. Това е доста успешен сезон за димитровградския футбол. Другият представител на града в Южната "Б" група - Миньор, финишира на шестото място.
След изпуснатия "златен" шанс идва тоталният срив. През "дяволската" 66-а Химик изпада във "В" група като последен - 16-и, с 28 т. - 12 победи, 6 ремита и 16 загуби, голова разлика 27:40. За сметка на това пък другият димитровградски тим - Миньор, завършва на 9-ото място. Само една година обаче е необходима на Химик да се върне в "Б" група. През кампанията 1967/68 силите на тима не стигат за задържане в южното подразделение на втория ни ешелон. Химик завършва под чертата на изпадащите - на 16-ото място от 19-те отбора. Миньор обаче става 10-и. След края на сезона Миньор и Химик се обединяват. Така през 1968-а се ражда ФК Димитровград. __________________________________________
_________________
Последна промяна 4988 на 14 Май 2010 14:30, променена общо 11 пъти
|
|