17.11.1993 22.50 - незабравимо
ЧЕСТИТА ГОДИШНИНА НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!!!

Феновете на футбола могат да цитират с точност и по минути най-ярките събития. Единодушно над всичко най-вълнуващо, което някога се е случвало на българските отбори, се откроява 17 ноември 1993 година, Париж. Мачът е България – Франция 2:1. Българите знаят защо, французите също. 10 години по-късно френското футболно списание “SO FOOT” поискаха интервю с Емил Костадинов, който с гола си в този мач се превърна в герой. Това означава, че французите никога няма да забравят този гол. Според самия Емил Костадинов интересът на французите означава огромна чест за българския футбол. “Беше един хубав есенен ден.”, спомня си Костадинов. Мачът и неговото развитие- “Кременлиев подаде на Балъков, той на Пенев, който ми подаде точен пас до “милиметър”. Набрах скорост, знаех, че нашата победа се намира на върха на футболните ми обувки. Прицелих се за миг и стрелях с пълна сила.”, допълва героят от Парк де Пренс, вкарал и двата гола, които класираха България на световното първенство в САЩ. След ранния гол на Ерик Кантона се оказва много трудно да се догонва резултата срещу такъв отбор като Франция. Според оценката на специалистите България тогава направи невъзможното. Хората приеха много емоционално този мач, защото той беше може би и най-атрактивният. Благодарение на изненадващия гол на Костадинов в 90-та минута, си спечели популярност фразата” Господ е българин”. “След края на мача тишината на “Парк де Пренс” бе гробовна. Чуваха се песните само на нашите привърженици. А това наистина радваше слуха ни.”, разкриват пред “7 дни спорт” футболистите любопитни моменти и личните си преживявания от онази парижка вечер. Всички приемат победата над Франция като нещо, което винаги ще се помни. Благодарение на този мач французите обърнаха повече внимание на играчите собствена продукция. С много правилна работа през следващите пет години те стигнаха до върха. “Франция ми донесе щастие”, смята и в личен план Емил Костадинов. Децата му носят френски имена – Ирен и Катрин

ГОСПОД Е БЪЛГАРИН!

Снимките са от bulgarian football

След тоя мач помня че целия град беше излезнал по центра всичко беше в бяло-зелено-червено и че бащата се беше напил много лошо абе всичко беше супер яко

То навсякъде беше така.Аз съм била на 4,ама такава еуфория беше-никога няма да го забравя!:-)

Още ми е пред очите тоз мач.Във Варна беше неописуема радост