Точно преди 13 години България полудя
На днешната дата точно преди 13 години България достигна до първата си победа на световни футболни финали. Тази победа дойде след 32-годишно чакане и ходене по мъкиде на пет предишни мондиала. На 26 юни 1994 година, на стадион “Солджър Фийлд” в Чикаго българският национален тим под ръководството на Димитър Пенев победи Гърция в мач от втория кръг на предварителна група 4 от Световното първенство в САЩ и накара почти целия български народ да излезе по улиците и да празнува. Предисторията на срещата с Гърция вероятно е известна на всеки, обичащ футбола в България. Нашите загубиха на старта от Нигерия, като до 55-ата минута под палещото слънце на стадиона в Далас “трикольорите” изоставаха с 3 гола. Въпреки разгромната загуба в нашия лагер не правеха трагедии, а мислеха за следващия мач – все пак главната цел пред отбора ни бе постигането на заветната първа победа и сякаш в лагера ни бяха изчислили, че Гърция е идеалният съперник за това. Така в Чикаго – градът на Реймънд Чандлър, Ал Капоне, Боби Фишер, в който се намира най-високата сграда на територията на САЩ “Сиърс Тауър”, и градът, който в тези години се свързаваше с баскетболния Чикаго Булс на вездесъщия Майкъл Джордан, трябваше да бъде написа златна страница в историята на бълагарския футбол.
В Чикаго, както е известно, има най-много български емигранти в САЩ, но в 9-милионния мегаполис пребивават и много гърци, което доведе до съотношение 1:10 в полза на Гърция по трибуните на “Солджър Фийлд”. Въпреки това изходът на срещата България – Гърция сякаш бе решен от двамата наставници – Пенев и Панагуляс. Българският стратег заложи на същия състав, който няколко дни по-рано в адската жега в Далас бе претърпял крах срещу Нигерия, като единствено замени Даниел Боримиров с опитния Наско Сираков, който в мача с африканците влезе като резерва. Колегата на Пенев Алкетас Панагуляс обаче извади цели шестима свои титуляри от първия мач срещу Аржентина (4:0 за “гаучосите”), като остави на пейката най-опасния си нападател Димитрис Саравакос, който на всичко отгоре бе и капитан на южните ни съседи. Панагуляс не успя да прецени, че загубата от Аржентина бе закономерна (Аржентина бе фаворит за световната купа със звездите Марадона, Батистута, Каниджа, Редондо, Симеоне, Балбо) и за наше щастие сбърка. Двубоят премина леко за нашия тим, като капитанът Боби Михайлов почти нямаше работа на нашата врата. За разлика от мача с Нигерия, този път в 55-ата минута не изоставахме, а водехме в резултата, и то с 2:0. Най-голямата звезда в тима ни Ицо Стоичков на два пъти матира гръцкия вратар от точката за дузпа и цяла България предвкусваше първия триумф на световно. В 66-ата минута Данчо Лечков завърши хладнокръвно чудесна наша атака, а минута преди последния съдийски сигнал Боримиров довкара една топка от близо и оформи крайното 4:0. Цяла България излезе по улиците и си спретна една незабравима нощ, а за щастие такива нощи предстояха и в идните дни. Незабравимо си прекараха и онези 5 хиляди наши сънародници по трибуните на стадиона в Чикаго, които след последния съдийски сигнал завиха пищни хора по улиците на града. Домакините празнуваха с този, който печели и този път край езерото Мичигън се развяваха български трибагреници и се празнуваше в чест на нашия отбор. След срещата на официалната пресконференция Димитър Пенев щастливо заяви, че победата се посвещава на целия български народ и се надява при добро стечение на обстоятелствата Марадона и Стоичков да донесат равенство на Аржентина и България в последния мач от групата. Е, Марадона не игра, а мачът не завърши наравно. Всички знаем какво стана после. 2:0 над “гаучосите”, дузпите с Мексико, “Айн, цу цвайн, цу дрън!”, полуфинала с Италия, за да стигнем до грандиозното посрещане на нашите герои, които вече имаха бронзови медали на гърдите си.
Тези от нас, които сме съвременници на този епохален успех на родния футбол никога няма да забравим неповторимите мигове на огромна радост и гордост, донесени ни от Емо, Ицо, Боби, Краси, Данчо, Трифон, Наско и останалите. Единственото лошо е, че не успяхме да извлечем маскимума ползи от това, което се случи през 1994-а година, защото докато нашите бяха на гребена на вълната и сред водещите фигури в световния футбол в средата на 90-те, българският клубен футбол и родната “А” група се гърчеха сред мизерия, корупция, побойща, мутри и т.н. В същото време всички съседни нам държави и тези от бившия соцлагер показаха напредък във футбола си (а и не само там) – като най-пресните примери са третото място на Турция от Мондиал`02, европейската титла на Гърция от 2004-а, както и домакинството на Полша и Украйна на Евро`12. Една стара поговорка гласи “Взимай от миналото само огъня, а не пепелта”. За това нека отдадем важност само на значимите и положителни събития, и нека погледнем с оптимизът за бъдещето на родния спорт и да се надяваме, че по-скоро ще достигнем до поне частичен успех във футбола спрямо този от 1994-а.
26 юни 1994 година, Чикаго, стадион “Солджър Фийлд”, 63 160 зрители
Гърция – България 0:4
0:1 Стоичков (5 – дузпа)
0:2 Стоичков (55 – дузпа)
0:3 Лечков (66)
0:4 Боримиров (90)
Гърция:Илиас Атмацидис, Стратос Апостолакис, Йоанис Калидзакис, Вайос Караянис, Кириякос Каратаидис, Никос Ниоблиас, Спирос Марангос, Минас Ханцидас (46 – Тасос Митропулос), Савас Кофидис, Никос Махлас, Алексис Алексуидис (57 – Василис Димитриадис). Селекционер: Алкетас Панагуляс
България:Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов (76 – Илиан Киряков), Петър Хубчев, Златко Янков, Емил Костадинов (81 – Даниел Боримиров), Христо Стоичков, Йордан Лечков, Наско Сираков, Красимир Балъков. Селекционер: Димитър Пенев
Съдия:Али Бужсаим (ОАЕ)
ФИЛИП ДРУМЧЕВ
SPROTAL.BG
Влез
Контролни и приятелски срещи - лято 2007г.
