Давай, куме! Ке го наредим детето! Петьо Костадинов
Реших да преспя, защото казват утрото било по-мъдро от вечерта. От мъдрост ще направя този коментар на младежкия национален отбор и ще замлъкна, защото като лицензиран Агент и човек с лични интереси съм уязвим и всяка дума може да се приеме, като опит за мъст. Но пък съм един от най-добрите познавачи на поколението, едва ли не от неговите бебешки години и знам прекалено много, за да оставя неизпълнена мисията си на шут, който току-така не би си затворил устата. Въпреки опасността да си спечеля още един неприятел повече.
Вчера се случиха две неща, които предизвикват коментар. Две събития дразнещи футболната кухня с твърде много пикантни подправки.
Най-напред отговорникът за представителния и младежкия национален отбор на България Наско Сираков даде пространно интервю за колегите от "Гонг", в което щрихира ясно условията на диктатурата. На него му е бил свирен над 80 пъти националния химн, като национален състезател, както сам отбелязва той. И има защо. Помним знаменития му гол в мача на откриването на световното първенство в Мексико през 86-та срещу Италия, помним и срещу Аржентина на нашето световно първенство в САщ през 94-та. Помним Наско, като един изключителен нападател и най-добрия в играта с глава, който съм виждал, след Иван Саморано-Хеликоптера.
От позицията на това самочувствие Сираков декларира, че никакви мениджърски интереси не могат да го трогнат и не му пука за никого. Той ще "кара влака". Без съмнение, докато е там, той ще кара влака. Дано стигне до вокзала за Южна Африка.
Вчера обаче бе обявен и състава на младежкия национален отбор. Убеден съм, че това няма да бъде разширения състав за квалификационните мачове. Но списъкът дава основание да отворим една две врати, защото селекционерът никога няма да признае натиск или наличието на по-продължителни инструктажи и "приятелски" разговори. Нещата никога не са такива, каквито изглеждат, а резултати обикновено са тези, които се получават.
Нека ме прости едно дете, което ще коментирам сега. То няма никаква вина. То е наистина много талантливо. Но е и хубаво обществеността да знае механизмите и да не се учудва. Всичко си има обяснение.
Сред офанзивните играчи четем името на родения на 31 август 1990 година Страхил Попов от Литекс. Обикновеният запалянко най-много да си помисли, че неговата повиквателна е реверанс към позицията на Гриша Ганчев на конгреса. Но не е само това. Той е талантливо момче. Дори много. Но както казваше някога един мой началник "талант без връзки го разпределят в Айтос".
Та Страхил е син на Венко Попов. Венко е бивш играч на Пирин, съиграч и кум на Стойчо Стоилов, главен мениджър на Литекс. Преди да иде в Ловеч тренира при техния верен другар Ивайло Андонов.
Тази човешка благоевградска комбинация още през юни миналата година се опита да вкара играча в окончателната група за финалите на европейското първенство до 19 години в Чехия. Нещо повече, още на 20 юни, 5 дни след старта на финалната подготовка на момчетата регионалният вестник на Югозападна България "Вяра" излезе със заглавие "Синът на Венко Попов ще играе на европейско". Много беше направено по темата. Много беше направено и за Виктор Петаков. Да бъде ударен някой, който е дал нещо от себе си за класирането. Но тогава имаше и други. Като Сашо Киров от Левски например, който миналото лято дори влезе в ТОП 100 на "Дон Балон", заедно с Николай Михайлов, като едни от най-обещаващите таланти на Европа. Какво като имаше здравословни проблеми и беше за операция. Дори тези дни се ориентира към консулт в Барселона за здравето си. какво, като това младо момче беше тъпкано с инжекции в Чехия.
И изгоряха Лъчо Манчев от левски и Наско Тонев от ЦСКА. По ирония на съдбата в деня, в който Германия ни тупаше, като брашнян чувал в Пилзен, същият Наско Тонев вкара в контрола за ЦСКА на подготовката в Германия. А уж беше безнадежно контузен.
Лагерът в Германия, преди шампионата в Чехия, платен от корпорация "Развитие" се превърна в осило. Всеки божи ден влизаха и излизаха хора от списъка. Още по-неприятното беше, че имаше момчета, които знаеха и обстановката стана запалителна. Стигна се дотам някои от младоците за изригнат и открито да скочат на Ивайло Андонов, който се опитваше да прокара всичко, което му е по силите. Бившият нападател дори така се расърди, че не говореше на отбора в Чехия, освен по служба.
Последният лагер в Севлиево си беше направо театър. Уж да не бъдат безспокоени от медиите момчетата бяха закарани в градчето и направиха финална подготовка на 40-градусова жега. Но някой си мислеше, че така по-лесно ще успее да разиграе последна ръка и да вземе последно 10 от раздаването на голямата "пазарна сергия", наречена финали на европейско първенство. В лагера, без много шум бяха вкарани още "наши момчета", в опит да се реализира замисъла.
Трябва да призная, че тогава същите хора се опитаха да ме пързалят и да ме качат на "шейната", но не знаеха, че съм наясно и не успяха да ми организират бобслей послед лято. Бях взел мерки.
Направиха го след това. И медии и хората от щаба знаеха, че на мача с Германия човек от Манчестър пристига да гледа Бранимир Костадинов. И ме пуснаха по нанадолнището, за да си го върнат. Това, че не помириса терен вече е известен факт. Но за запалянковците е неизвестен факт, че мачът започна с отворена сергия, на която голмайсторите на тази възраст, с над 50 гола за националните отбори на тази възраст - Иван Цачев, Бранимир Костадинов и капитанът Михаил Александров бяха на пейката. Така де - на пазар, като на пазар. Мишо влезе скоропостижно, заради контузия на Цецко Панов и прекрояване на отбора. Двамата голмайстори гледаха отблизо и им остана утушението да раздадат някой и друг автограф.
На този мач всъщност стана търговия. В този мач за английския футбол беше открит угандийския германец Савио Нсереко. Той не само игра отлично, но и ни вкара втория гол. Преди по-малко от месец Савио стана най-скъпия трансфер в историята на Уест Хям, който вложи в момчето цели 11 милиона паунда и го купи от италианския Бреша.
Моят гост от Манчестър бе в извънредно настроение. той през 5 минути ми разясняваше взаимовръзките в нашия отбор. А това вече си беше обидно. Дори хората на Албиона ни знаеха щуротиите. След мача с негов колега от Манчестър Юнайтед заложихме на хубава бира в Прага и човекът от Юнайтед не можеш да разбере какво е направено с отбора. Той бил гледал елитната квалификация в Норвегия и е бил впечатлен от колективния дух, от отбора. Не му казах нищо. Това, че Роб Шийлд знаеше колкото мен, беше достатъчно. Достатъчно да бъде не просто трудно да промотираш български състезатели в условията на перманентно разбита съблекалня. Състезатели, много от които приемат, че нещата са им даденост и са непоклатими. А Ливърпул и Юнайтед "редят боб", за да разберат кога да ги привлекат.
За първи и последен път с двегодишно прекъсване Цачев и Костадинов бяха заедно на терена срещу Испания за последните 20-тина минути, когато всичко вече беше загубено. Но момчетата показаха и за 20 минути, че са на терена.
Историята се повтаря и ще се повтаря. В Прага говорих няколко пъти с моя стар познайник, някога и приятел, Хорст Хрубеш. Човекът ми каза, че е дошъл да спечели шампионата и нищо не го интересува. Беше подменил 80 процента от отбора и беше разбил всякакви различни от интересите на Германия лични намерения. И го направи. Срещах се и разговарях с изключително симпатичния наставник на Унгария, която на пръв поглед сензационно влезе в ТОП 4 на първенството. "Моят Бог е моят отбор" ми беше казал тогава войводата на маджарите Тибор Сиса. И неговият отбор остави следа. Беше отбор.
Няма нищо по-велико от това да ти свирят хумна. Но за разлика от повечето други спортове, във футбола го пускат дори когато се излагаш. Дори когато под него се крият мишоци.
Страхил Попов е чудесно и талантливо момче и няма вина за нищо. Той беше само част от обяснението на механизмите, по които не спира да работи родния футбол.
Градев си сряза и върна лиценза, отчаян от корупцията. И на кой му пука, бе Жоро!? Обясниха диктатурата. На нея и свирят химна. Но както е добре известно, и най-големите предатели са целували трикольора и са се клели под звуците на химна.
Петьо Костадинов
_________________ Спартак Плевен
ние за тебе ще умрем
ти си в нашите сърца
най-велик си на света
|