В каменната ера чудеса не стават
С адекватен треньор нямаше да загубим, а сега се върнахме фатално назад като манталитет, подход и нагласа
Дотук с чудесата, добре дошли в каменната ера, която, изглежда, вече няма да е особено приветлива към националния отбор на България. Поражението в Амстердам официализира това, което бе ясно още с назначаването на Димитър Пенев за селекционер. А именно – с този наставник-динозавър абдикация от амбициите ни за класиране за Евро 2008, и което е по-лошо – генерален отказ от търсене на положителна промяна в развитието на футбола ни.
Смея да твърдя, че с адекватен треньор начело срещу толкова слаба Холандия (също прекрасни футболисти без облик на тим) нямаше да загубим мача. С антифутбол, пречене и организиран хаос в 21-ви век обаче не става. На "Амстердам Арена" видяхме автентична българска картинка, характерна за нас допреди десетилетие – да разрушим играта на съперника, да се окопаем около наказателното поле, няма как да мине и без някоя груба селска проява (като на Мартин Петров срещу Снайдер) да наритаме кадърните футболисти. С този манталитет и стил Европа ще ни отхвърли. Върнахме се в каменната ера по всички показатели – и като нагласа към футбола, и като спортно-технически подход, и като мислене.
Неподходящо е да се прави чисто футболен разбор на нашите, тъй като играта ни не подлежи на логически принципи. Липсва каквато и да е организация, какъвто и да е тактически почерк, каквато и да е идея. Да си броим положенията на Бербатов, да сричаме грешките на Иванков и на останалите и да проклинаме късмета би било заравяне на главата в пясъка и отказ да се погледнат проблемите в очите. Действително – нашите показаха желание и мотивация, но с това още повече изпъкна невъзможността да подплатят и реално амбициите си.
Най-неприятното от цялата ситуацията обаче може би е тоталното объркване, което цари в родината. Гледаните с любов пасторални етюди на Пената, пропити с българска мъдрост, биха били обида за всеки здрав разум, но парадкосът е, че у нас все още минават. Най-трогателен беше този със завета към играчите: хайде, сега живейте, а после бийте.
А на Запад има по-семпли типажи като Моуриньо, Венгер, Капело, Фъргюсън, които си губят времето в работа и схеми...
Въобще никога България не бе тънала в толкова гъста мъгла, колкото се беше разстлала преди мача с Холандия. Беше повече от ясно, че въпросът е единствено с колко гола ще паднем и бодряшкият тон, пълен с глуповат оптимизъм, бе напълно неуместен. За съжаление поклонниците на чудото се оказаха много повече и вдигнаха димна замеса около истинското състояние на национала под ръководството на Димитър Пенев.
Причините са много – некомпетентност, глупост, все още пъплещият реваншизъм срещу Стоичков. Но все пак основното бе липсата на възможности и ресурси, позволяващи реална преценка на ситуацията. Разминаване между желано и действителност.
Между другото – с Холандия ни се размина, но с Румъния истината ще блесне със страшна сила и тогава доста ще ни е срам. Срещу лалетата рушахме, а срещу съседите ще трябва да правим играта...
Или някой все още чака чудото да дойде?
Donbalon
|