След като през седмицата по традиция отпаднахме още в първия кръг за Купата на България от тима на Загорец (1:2), утре ни предстои мач срещу дошлия от по-горното ниво тим на Созопол. Гостите са ни традиционно неудобен съперник, не се съмнявам и че утре няма да ни е лесно срещу тях...
Съдийската тройка, получила наряд за мача, е от Пловдив: за главен арбитър е определен Апостол Иванов, а помощници ще му са Ириней Бодуров и Даньо Пенев.
Пожелавам успех на момчетата!

Втора домакинска загуба с 1:2 само за една седмица допуснаха Розите...
За съжаление това, което видях, въобще не ме прави оптимист за представянето ни тази година. Отборът игра зле и с този футбол, който показа, ще ни е доста трудно да се противопоставим на безспорно по-качествения състав на групата този сезон. Пълно разочарование, бай дъ уей, бе и тима на гостите.
Едва около 100 фена наблюдаваха мача, а за отбелязване е, че на стадиона имаше и около 15 човека, които бяха дошли да подкрепят Созопол, сред които се открояваше прословутия Румен Димов. Да им се чуди на акъла човек в разгара на летния сезон къде са тръгнали по селата.
Първото полувреме не предложи почти нищо. Гостите имаха едно положение в 26-ата минута на мача, когато след грешка на нашата защита, № 23 от Созопол изскочи сам срещу нашата врата, но ударът му облиза външната страна на гредата. Ние пък отговорихме с удар на Влади Калайджиев в 26-ата, спасен от вратаря на Созопол.
След почивката стана екшъна. Мачът почти нямаше футболни достойнства, но за сметка на това емоциите бяха в изобилие. Апостол Иванов. Запомнете това име! Ако дойде да свири във вашия град - имайте си едно наум. Това момче или е адски страхливо, или е продажно. След като цяло първо полувреме за всяко изохкване от страна на гостите им бе даван фал, на прибиране преди почивката бе набран от публиката. През второто полувреме той продължи с неадекватното си поведение и в доста ситуации свиреше точно противното на това, което се виждаше. Малко случайно в 53-ата минута мача птичето кацна на рамото на гостуващия отбор - след няколко карамбола и добра намеса на вратаря ни Сашо Петрунов, топката се отби в защитник на Розите и се върна в мрежата ни - 0:1. Това, обаче, въобще не повлия на нашата игра. Футболистите ни продължиха да играят безидейно и да се лутат като мухи без глави. Единственото, което може да се отбележи в тези минути е една добра атака десетина минути след гола, когато Влади Калайджиев бе повален около границата на пеналта на Созопол - според повечето фенове вътре, но аз не се наемам с категорично мнение, тъй като бях далеч от тази ситуация. Със сигурност, обаче, защитникът, направил фаула, беше последен и трябваше да бъде отстранен от игра. Решението на главния рефер - пряк свободен удар и жълт картон.
Отново от нищото успяхме да изравним и ние - 7 минути преди края на мача Емо Рачев центрира отляво и влезлият след почивката Марио Йовев с удар от въздуха възстанови статуквото - 1:1. След този гол играта се отвори и двата отбора се хвърлиха в последователни атаки към съперниковите мрежи. В 88-ата минута удар на Емо Рачев бе спасен от вратаря на Созопол, а две минути по-късно и нашият страж отрази в корнер удар на седмицата на Созопол. В 92-ата минута бяхме на косъм от победата - прекрасно изпълнен пряк свободен удар от Емо Рачев срещна гредата на вратата на гостите. Буквално в последната минута на продължението дойде и развръзката - при изпълнение на корнер пред нашата врата Петко Георгиев бе изблъскан с двете ръце от играч в тъмносиньо, двата отбора почти спряха да играят в очакване на решение за фаул, и възползвайки се от намалението играч на Созопол мушна топката в мрежата за изумление на хората по трибуните - 1:2...
В крайна сметка Апостол Иванов си получи при излизането си от терена заработените по време на мача благословии, семки, че и шише с минерална вода.
Малко повече за атмосферата около мача и въобще за бъдещето ни, ще споделя утре.

Как не си чувал за култовата им "Трибуна Запад". За ултрасите няма села и паланки. Подкрепят навсякъде.
Все пак браво на хората, че пътуват и подкрепят отбора си. Май само морските отбори имат подкрепа и навън. Всичко друго си чака домакинствата, за да ходи да плюе и вика, а не да гледа футбол.

Току-що медиите разпространиха ужасната новина, че през миналата нощ е починал в съня си безспорно най-добрия футболист на Розите в момента - Емо Рачев...
Във връзка с това реших, че днес е най-уместно да не излагам това, което ме вълнува в момента около настоящето на любимия ни тим. Затова и засега ще отложа споделянето на всичко, което ме натъжи около посещението на онзиденшния мач със Созопол.
Жалко че толкова млад човек си отива!
Почивай в мир, Емо! Съболезнования на родителите му и на всички негови роднини и приятели!

Това е ужасна новина! Мир на праха му

Жалко за момчето. Бог да го прости!

Много тъжна новина.Да почива в мир Емо!

Още малко около мача със Созопол.
Както казах, имаше фенове и на гостите. Неприятно впечатление ми направи поведението на гореспоменатия Румен Димов. Надменно и предизвикателно. Не стига това, ами и през целия мач навикваше по футболистите си като оператор на билогична единица. По същия начин се държеше братът-треньор или треньорът-брат Маргарит Димов, който подскачаше покрай страничната линия като японско петле. Най-нагло прозвучаха думите на Р. Димов към главния съдия на мача след победното попадение - "Пусни им една атака, да не кажат нещо, че свириш веднага края." Направо бях потресен... И дано не е грях, но трагедията с Емо може би нямаше да се случи, ако не бе това подпиране от пловдивските рефери - още ми е пред очите как Емо избесня при показването на жълтия му картон. Сигурно съм малко краен, но не искам да съм на мястото на това младо момче - Апостол Иванов (още веднъж натъртвам името му), - не знам как спи след новината за кончината на нашата 7-ца... Интересно ми е и дали ще получи скоро наряд. Аз, лично, ще следя с интерес назначенията. А нашето наказание си е напълно резонно - имаше хвърлени предмети по реферите при прибирането им в тунела (семки и бутилка минерална вода), - за това две мнения няма по въпроса.
Тук е мястото и да отбележа, че за разлика от солидната подкрепа от гостуващи фенове, нашият президент отново липсваше от стадиона. След мача с Карнобат в интервюто си сподели, че е учуден от негативизма, който цари в Казанлък, но няма как да не е така след поредицата от грешни (според мен) решения - отстраняването без никакво обяснение на стария треньор, прокламираната съвместна работа с школите на Берое и подсказването, че и тази година ще играем само за тоя дето духа... А какво да кажем за стадиона? Зад мен бяха седнали мъж и жена - явно фенове на гостите и чух мъжа да казва: "На този стадион съм идвал през 80-те години на миналия век, оттогава няма нищо пипано по него." Ами, честно казано почуствах се страшно конфузно - защото наистина е така. Миналата година ни зарадваха с чисто нови знамена. Някой видя ли как изглеждат и те в момента? Избелели и разпокъсани... Теренът вече на много места е с изсъхнала трева, а той беше единственото хубаво нещо, което е останало на местната футболна арена.
Ами, за жалост, след загубата на мотора на отбора, се очертава и най-вероятно нерадостно бъдеще за представянето ни в първенството. Още повече че стартирахме неособено убедително... Не искам да съм на мястото на футболистите, тъй като предполагам какво е в момента в душите им... Неслучайно и следващия мач ни бе отложен. Сигурен съм, обаче, че момчетата ще преодолеят шока и ще изиграят този сезон в името на своя приятел.
Та ето това исках да споделя в понеделник, но за съжаление трагичната новина за нашия Емо Рачев ме накара да преглътна чувствата си за няколко дни.
Дано отборът да излезе с дойстойнство от трудната ситуация!

Този Румен Димов (известен сред чуждите фенове като "Пъдпъдъка") е изключително неприятно лице. Не знам кога ще настъпи когото не трябва с невъздържаното си поводение и ще изяде няколко отрезвителни шамара.

Що се отнася до стадиона. Бях там преди няколко месеца и ми се стори доста западнал, ама по-добре нищо да не се пипа, отколкото да го "ремонтират" като в Карлово или в Кърджали...

След ремонта на ремонта стадиона в Кърджали вече наистина прилича на спортно съоръжение.

При нас беше усвояване на пари от бат Бойко. Това което направиха от трибуната е под всякаква критика. Когато завали дъжд, козирката покрива точно... 1 ред. Да не говорим, че сложиха ограда пред двете скамейки и треньорите се чудеха как да гледат нормално. Добре, че се усетиха и ги махнаха. Но поне все пак малко се освежи стадиона и съблекалните.

Еми, при нас даже и освежаване липсва...
Да не говорим, че на Петя Пендарева са й обещали от повече от 10 години че ще правят лекоатлетическата писта. Всуе!