1:1
Мачът бе един от най-слабите, които съм имал възможност да наблюдавам в последно време.
Въпреки приятното време едва 70-80 фена дойдоха да наблюдават срещата. Може би влияние си оказа и празничната вечер.
Двубоят започна с гол от съблекалните - още с първата си атака гостите от Куклен излязоха напред в резултата - автор на попадението стана техния футболист с № 22. Голям принос за него има обаче и нашата прекроена защита - оказа се, че освен наказаните Петко Георгиев и Дидо Динев, в нея осезаемо липсваше и Димитър Вакавлиев, който е напуснал отбора. Така ариегардът ни имаше доста странен вид - централни защитници бяха ветерана Милен Христов и едно момче с № 3, неизвестно за мен (лошото е че за кой ли пореден път нямаше и кой да обяви съставите, та поне да му научим името), ляв бек бе Николай Георгиев, а десен - Кристиян Петров.
Розите бяха като попарени след този гол и успяха да се отърсят от напрежението едва след четвърт час игра, когато се опитаха и да погледнат по-смело към противниковата врата. В 16-ата минута на мача силен удар на Аксито мина покрай страничния стълб, а в 27-ата след изпълнение на пряк свободен удар от капитана Наско Апостолов, топката облиза горната греда. Най-хубавия момент в мача стана три минути по-късно - след хубаво подаване на Аксито, Иван Чергев овладя топката, завъртя се около оста си и с мощен шут с десния крак разтресе левия страничен стълб на вратата на "баските". В края на полувремето двата отбора си поделиха по едно опасно положение - най-напред Наско Апсотолов шутира силно покрай вратата в 43-ата минута, а в следващта атака футболистът с № 27 от Атлетик "повтори" неговото упражнение.
След почивката продължи немощната игра на домакините - видимо си личеше продължаващото отсъствие на Емо Рачев, до някаква степен и това на Влади Калайджиев... Все пак в 61-ата минута на двубоя шансът ни се усмихна, когато направилият слаб мач Григор Георгиев успя с удар по тревата между краката на трима бранители в синьо да изненада вратаря на гостите - 1:1! Четвърт час преди края на редовното време Розите може да изкопчат и победата, когато Николай Стоичков бе изведен сам срещу вратаря на кукленци, успя да го преодолее, но ударът му не намери очертанията на вратата. Гостите почти през цялото второ полувреме не излезнаха от собствената си половина и имаха едно-единствено по-сериозно положение пред нашата врата. След последния съдийски сигнал пък се случи нещо немислимо - агитката от 6-7 фена гостите се нахвърли върху съдийската тройка. Най-деен от тях бе див селянин с червена шуба на Айнтрахт, който нахрани на някакъв неразбираем за мен език (по-скоро турски, но може и да беше цигански
) главния съдия Ахмед Белбер, размахваше средни пръсти и плюеше като камила. Всичко това пред безучастните погледи на охраната. Вярно, че главният рефер на няколко пъти свири пресилени фалове за нас, но мисля, че с нищо не е повлиял на изхода на мача - просто нашите играха толкова слабо, че дори не успяха да се възползват от лекото съдийско рамо.
Сега ни предстои гостуване в Свиленград, а в събота отново домакинство - на тима на Карнобат, когато колкото ми е неприятно, но може и гостуващите фенове да ни превъзхождат (при това този път не само гласово, но и числено).