След възтановяването на отбора през 2004 година в Карлово играеха много момчета които не бяха тукашни...Имаше от Пловдив,Асеновград,Пазарджик,Сопот...Първия сезон в окръжнита група си личеше че,Левски Карлово е с няколко класи над останалите отбори..Вкарвахме с лекота по 5-6 гола...На стадиона ни имаше повече публика отколкото на някой мач в А-група, а на гостуванията ходехме по 60-70 души.....На терена се открояваше едно момче-високо,бързо,технично..и заедно с бившия футболист на Ботев -Дечо Аризанов бяха направили много резултатен тандем..И така с головите които вкарваше,с борбената си игра, жаждата за победи,момчето бързо се превърна в любимец на феновете редом с местните Костантин Костов и Стоян Маринов-сега капитан на Левски Карлово...Говоря за Мишо Аврионов...Няколко сезона се радвахме на играта му,но дойде деня когато ни напусна и заигра в Янтра Габрово..и там ,много успешен сезон,много голове..Скоро след това попада в Етър.Става един от лидерите и голмайстор в отбора..ако не се лъжа миналата година Мишо е и голмайстор на Б-групата..заради него следях и мачовете на търновци...Сега сме 2008.За тези години той израсна много като футболист, и вече ще го гледаме в най-високото ниво на БГ футбола като играч на варненския Спартак...Дано и там покаже пълния си потенциал,дано и там е голмайстор,дано и там е любимеца на публиката.. И дано някой ден да се сбъдне мечтата му,да облече фланелката на любимият му Левски София...Дано...Мишо го заслужава......ЕДИН Е МИШО,ЕДИН Е МИШО АВРИОНОВ
http://media.snimka.bg/0594/007443033-big.jpg