bulgarian-football.com | bgclubs.eu | GOAL.bg | Левски София | ДЮШ Левски | bfl-team.com | pi4e.com | Dropbox | eRepublik
* Влез   * Регистрация



Последно посещение:
Дата и час: 28 Мар 2024 23:33


ЦСКА (София) | Стадион | Резултати и класиране GOAL.bg



Напиши нова тема Отговори на тема     [ 17 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Червените легенди
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2007 23:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Христо Стоичков
Изображение

Христо Стоичков Стоичков е български футболист и треньор, един от най-известните българи по света, нападател. Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Висок 179 см, тежи 76 кг. Започва кариерата си в школата на Марица (Пловдив). Играл е още за отборите на Завод "Юрий Гагарин", УСМ, Хеброс, ЦСКА, Барселона, Парма, Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.

Започва кариерата си в Марица (Пловдив) за който изиграва 1 мач. След добри мачове за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава буйният му нрав и в края на сезона след мач за купата с Левски бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.

За националния отбор дебютира на 14 октомври 1987 г. срещу Ирландия в квалификация за ЕП (в Дъблин).

През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК където отбора отпада от Барселона.

Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичов веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата КЕШ на Барселона през 1992. През 1995 е трансфериран в Парма където остава един сезон като в последствие се връща в Барселона.

На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели престижната футболна награда Златна топка.

Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на ЕП'1996 в Англия.

През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.

Успехи

С ЦСКА


* Титла на България — 3 (1987, 1989 и 1990).
* Купа на България — 4 (1985, 1987, 1988 и 1989).
* Суперкупа на България — 1 (1989).
* Голмайстор на България
o 1989 г. — 23 гола
o 1990 г. — 38 гола
* КНК
o 1989 г. — Полуфинал
o 1989 г. — Голмайстор със 7 гола
* 1990 г. — „Златна обувка“ на „Франс футбол“ — 38 гола

С Барселона
* Титла на Испания — 5 (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998).
* КЕШ — 1 (1992).
* Суперкупа на Европа — 1 (1992).
* Суперкупа на Испания — 4 (1991, 1992, 1994 и 1996).
* Кралска купа на Испания - 1 (1997).
* КНК - 1 (1997).

С Парма

* Суперкупа на Италия - финалист (1995).

С Ал Насър

* КНК на Азия - 1 (1998).

С Кашива Рейсол

* Купа на Япония - 1 (1999).

С Чикаго Файър

* Купа на САЩ — 1 (2000).

Индивидуални награди


* 1989 г. — Футболист номер 1 на България
* 1989 г. — Голмайстор на КНК
* 1990 г. — „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа)
* 1990 г. — Футболист номер 1 на България
* 1991 г. — Футболист номер 1 на България
* 1992 г. — „Сребърна топка“ на Франс футбол
* 1992 г. — „Златен онз“ на „Онз Мондиал“
* 1992 г. — Футболист номер 1 на България
* 1994 г. — „Златна топка“ на Франс футбол
* 1994 г. — Голмайстор на СП САЩ'94 с шест гола
* 1994 г. — „Сребърен онз“ на Онз Мондиал
* 1994 г. — „Бронзова топка“ за играч от СП САЩ'94
* 1994 г. — Спортист номер 1 на Балканите
* 1994 г. — Спортист номер 1 на България
* 1994 г. — Футболист номер 1 на България


ВИДЕО

Гола на Христо Стоичков срещу Германия САЩ-94
България-Румъния Евро 96
ЦСКА-Барселона КНК-1989
Срещу Мексико САЩ-94
България-Франция ЕВРО-96
Срещу Реал(Сосиедад)
Срещу Ювентус

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Последна промяна TOTTI10 на 14 Яну 2008 00:57, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2007 23:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
ПЕТЪР ЖЕКОВ

Изображение

Петър Петров Жеков е легендарен български футболист, нападател. Роден е на 10 октомври 1944 г. в с. Книжовник, Хасковско. Играл е за Химик (Димитровград) (1960-1962, 14 мача и 8 гола в "А" група), Берое (1963-1968, 135 мача и 101 гола в "А" група, според неофициални данни има 131 гола) и ЦСКА (1968-1975, играе 184 мача, в 4 от които е капитан и вкарва 144 гола в "А" група – рекорд за ЦСКА). Шампион през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г., носител на купата през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Има 333 мача и 253 гола (абсолютен рекорд) в "А" група. Голмайстор на първенството с Берое през 1967 г. – 21 гола, 1968 с 31 гола и с ЦСКА през 1969 с 36 гола, 1970 - 31, 1972 – 27, 1973 – 29. Носител на "Златната обувка" през 1969 г., на "Сребърната обувка" през 1970 г. и "Бронзовата" през 1973 г. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света. "Заслужил майстор на спорта" от 1965 г. Има 44 мача и 25 гола за "А" националния отбор, 1 мач за "Б" националния, 2 мача за младежкия и 14 мача с 3 гола за юношеския национален отбор. Участва на СП в Англия през 1966 (в 1 мач) и на СП в Мексико през 1970 (в 1 мач), както и на ОИ в Мексико през 1968 г. (сребърен медалист). Завършва ВИФ. Носител на сребърен "Орден на труда" през 1968 г. Най-добрият български голмайстор за всички времена. Притежава невероятен нюх към гола и стреля към вратата при всяка възможност и от всяко положение. Включен е в сборния отбор на Европа и участва в прощалния мач на Лев Яшин на 27 май 1971 г. и вкарва гол. През 1996 г. игра 6 мача и вкара 3 гола за Берое във "В" група. Бивш треньор на ЦСКА, Хебър, Добруджа, Ямбол и Вихрен.


ДРУГИТЕ ЗА НЕГО


Димитър Пенев, съотборник в ЦСКА:

С Петьо Жеков се познаваме още от деца. През 1957 г. се видяхме за пръв път на един турнир между отборите на Раковски (Димитровград) и Локомотив (София). Той беше футболист, заради когото светът ни завиждаше. Успехите му говорят най-добре за него. Бореше се за голмайсторските си призове с най-знаменитите футболисти по наше време. Поради тази причина смятам, че трябва да му вдигнем паметник. Той е богатство за родния футбол. Мисля, че е обичан от всички българи. Невероятен човек и страхотен приятел. Има много добро сърце. Каквото и да кажа за него, ще е малко. Да е жив и здрав още дълги години.

Петко Петков, бивш нападател на Берое:

Това е човекът, от когото научих много. Попивах всяко негово действие. За мен Жеков е уникален голмайстор. Той е и рядко отзивчив. Винаги е готов да помага на всички. Раздава се за футбола и като играч и сега. Най-добрият изпълнител на фаули. Това според мен е едва ли не негов патент у нас, а защо не и в света. Показвал ми е всяко движение в наказателното поле. Имаше невероятен нюх към гола. Пожелавам на всеки футболист поне половината от неговите успехи. А на него му желая здраве и да бъде винаги такъв, какъвто си е и досега.

Бисерчо Михайлов, бивш вратар на Левски:

Той беше кошмар за вратарите

За Петър Жеков мога да кажа, че е явление. Страхотен нападател, който не случайно остана в историята на българския и световния футбол. Вкарвал ми е много голове, но сме приятели. Съперници бяхме само на терена. Но това бяха други времена. Тогава имаше толерантност между футболисти и публика. Прекланяхме се пред играта и пред нейните майстори. Един от тях бе Петър Жеков. По време на мач непрекъснато търсеше топката. Играеше с мисъл, имаше поглед върху цялото игрище във всяка ситуация. И убийствен удар. Той беше кошмар за вратарите. Всичко това се дължи и на факта, че оставаше часове след тренировките, за дa се усъвършенства. Комбинирано с таланта му, това го правеше най-добрия. Пожелавам му дълъг живот и най-вече здраве.

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2007 23:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
ДИМИТЪР ЯКИМОВ

Изображение

Димитър Николов Якимов е български футболист, нападател. Роден е на 12 август 1941 г. в София. Играл е за Септември (1956-1960) и ЦСКА (1960-1974). Един от най-почитаните играчи на българския футбол и на ЦСКА, понякога наричан "поетът на футбола" за неговите дриблиращи умения. Якимов игра решаваща роля във вероятно най-важните победи на българският национален отбор през 60-те. Той отбеляза победния гол за България в последния мач на квалификациите за Световно Първенство срещу Франция, играна на неутрален терен в Италия през 1961 г., осигурявайки на България първо участие във финали на световно. Отново в Италия, четири години по-късно неговият прецизно дълъг пас премина през цялата белгийска защита, достигна до Георги Аспарухов на чиста позиция за да осигури друга голяма победа, която изпрати България към Световното Първенство в Англия. На клубно ниво, Якимов достигна полуфинал за КЕШ с ЦСКА през 1967 г. Шампион през 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972 и 1973 г., носител на купата през 1960 със Септември и през 1961, 1965, 1969, 1972, 1973 и 1974 г. с ЦСКА. Участва на СП в Чили през 1962 (в 1 мач), СП в Англия през 1966 (в 3 мача), СП в Мексико през 1970 (в 2 мача), както и на ОП през 1960 г. Голмайстор на първенството през 1971 г. с 26 гола за ЦСКА. В "А" група е изиграл 308 мача (287 за ЦСКА и 21 за Септември и е вкарал 151 гола (141 за ЦСКА и 10 за Септември). В евротурнирите за ЦСКА има 32 мача и 12 голa (24 мачa с 8 гола в КЕШ и 8 мача с 6 гола в КНК). Има 67 мача и 9 гола за националния отбор. "Заслужил майстор на спорта" от 1965 г. Един от изявените български футболисти, с отлична техника, добри организаторски и реализаторски способности, коректен на терена. Неговата кариера беше прекратена преждевременно в началото на 70-те, въпреки че той нито беше контузен, нито със западащи умения. Като треньор е работил у нас (Тетевен) и в Кувейт. Той все още може да бъде видян да играе често за ветераните на ЦСКА. Най-успешният български футболист на всички времена, Христо Стоичков (ЦСКА, Барселона), посочи Якимов като голямо вдъхновение в неговото детство.

Цитат:
Бразилците обаче се оказаха доста "злопаметни" и решиха на всяка цена да отмъстят на българите за позора, който понесоха преди световното. За "жертва" на отмъщението бе поканен ЦСКА. Мачът се състоя на 2 февруари 1971 г. на същия 150-хиляден стадион "Морумби", а съперник бе отново Сао Пауло. Домакините не отчетоха факта, че срещу тях ще играят Якимов, Жеков, Пенев, Денев, Гаганелов, Атанасов и останалите. Мачът започна с бомбен удар на Жеков в гредата. Последва втори удар в дирека на червения нападател. Световният шампион Ривелиньо се вбеси, че Денев му отне топката и хукна да го гони по игрището. Съдията даде фаул, който Жеков заби неспасяемо във вратата. Последва ялов натиск на Сао Пауло. В един момент топката попадна в краката на Димитър Якимов. С олимпийско спокойствие Митата започна да лъже един след друг защитниците на Сао Пауло. Озова се в наказателното поле сам срещу вратаря. Без да бие, започна "детска игра" с вратаря. Той плонжира, но не достигна топката. Тогава Якимов елегантно го заобиколи, поведе топката, мина през голлинията и я върна към центъра. Стадионът замръзна. От официалните лица до мен в трибуните бе командващият Втора бразилска армия генерал Мело. Опитах да се "подмажа", като му казах, че Сао Пауло ще изравни или ще победи през второто полувреме. Той се обърна към мен с думите: "Момче, ти нищо не разбираш от футбол. Сао Пауло никога не може да победи този отбор. Елате с г-н Стоян Орманджиев да ви връча купата." Пропуснах да кажа, че Сао Пауло бе учредил трофея с обещанието да го връчи на шампион от Европа, който успее да ги победи. Няколко първенци от Стария континент опитаха, но всички загубиха. И така за пръв път станах свидетел на връчване на купа на почивката. Едва ли има друг прецедент в световната футболна история. Купата вероятно е в музея на ЦСКА. Генералът предложи по два милиона долара за Жеков и Якимов. И тъй като нищо не стана, отборът отново бе арестуван и разкарван из града с полицейски сирени. Благодарение на намесата на великия Феола, който бе директор на Сао Пауло, червените бяха освободени.
P.S. Не знам дали няма да обидя някого, ако кажа, че Димитър Якимов беше много по-голям техник от Гаринча.

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 18 Ное 2007 18:28 
Offline
New Iskar HOOLS
Аватар

Регистриран на: 07 Юли 2007 14:38
Мнения: 903
Местоположение: New Iskar
Отбор: ЦСКА (София)
Skype: red_star_forever
Димитър Пенев


Изображение

Роден:
12 юли 1945,Мировяне, България

Димитър Пенев (още Пената) е български футболист и треньор, роден на 12 юли 1945 г. в с. Мировяне, Софийско.
Като футболист е играл на поста централен защитник. Играл е за отборите : Локомотив (София) през периода 1959-64 и ЦСКА 1964-77. Шампион на България с Локомотив (София) през 1964 г., с ЦСКА през 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976. Носител на Купата на Съветската армия с ЦСКА през 1965, 1969, 1972, 1973, 1974. Има 364 мача и 25 гола в "А" Група. Има 90 мача ( 15 пъти капитан ) и 2 гола за Българския национален отбор. Участник във финалите на Световните първенства през 1966, 1970, 1974. Най-добър футболист на България за 1967 и 1971. Завършва висшата треньорска школа във ВИФ. Като треньор е водел отборите : Димитровград, ЦСКА (шампион през 1987, 1989 и 1990, носител на купата през 1987, 1988, 1989, 1999 ), Спартак (Варна), в Кувейт и Саудитска Арабия (спечелва купата на "Свещените седем джамии"). Главен селекционер на националния отбор по футбол достигнал до Четвърто мясно на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994. Димитър Пенев води и отбора на първото класиране на Европейско Първенство по футбол през 1996 в Англия.

Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България. Награден с орден "Стара Планина" - първа степен. Почетен гражданин на София.

На 19 септември 2005 е избран за председател на "Клуба на ветераните и деятелите" на ЦСКА. От април 2006 работи като главен мениджър в ПФК ЦСКА. На 30 юли 2007 е назначен за треньор на националния отбор по футбол.

Снимки:

Изображение Изображение Изображение
Изображение Изображение Изображение
Изображение Изображение Изображение
Изображение Изображение Изображение

Видео:

Интервю с Димитър Пенев

Пенев: Победата Си Е Победа!

Реклама: Каменица - Пенев

Димитър Пенев - Пената При Слави

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 18 Ное 2007 22:36 
Offline
New Iskar HOOLS
Аватар

Регистриран на: 07 Юли 2007 14:38
Мнения: 903
Местоположение: New Iskar
Отбор: ЦСКА (София)
Skype: red_star_forever
Трифон Иванов-Туньо

Изображение
Роден: 27 юли 1965г. с.Горна Липница, България

Трифон Маринов Иванов (роден на 27 юли, 1965) е един от най-добрите защитници в българския футбол. Висок е 181 см и тежи 78 кг. Трифон започва своята кариера в Етър (Велико Търново). В последствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988-93 и през сезоните 1995/пр. и 1997/98. Бивш футболист на Бетис (Севиля, Испания), Ксамакс (Нюшател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл.

Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 с ЦСКА и през 1991 с Етър, вицешампион през 1993 и бронзов медалист през 1998. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА и на Купата на БФС през 1991 г. с Етър. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Шампион на Австрия през 1996 с Рапид, вицешампион през 1997, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в "А" група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г. (77 мача и 6 гола), става бронзов медалист на Световното Първенство по футбол в САЩ през 1994 (в 6 мача), играе също така на Европейското Първенство по футбол в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното Първенство във Франция през 1998 (играе в 3 мача). След приключване на кариерата си започна изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма Аванти в Северна България.

Статистика по сезони


* Етър - 1983/84 - "А" РФГ, 2 мача/0 гола
* Етър - 1984/85 - "А" РФГ, 3/0
* Етър - 1985/86 - "А" РФГ, 5/0
* Етър - 1986/87 - "А" РФГ, 24/1
* Етър - 1987/88 - "А" РФГ, 28/6
* ЦСКА - 1988/89 - "А" РФГ, 29/3
* ЦСКА - 1989/90 - "А" РФГ, 28/3
* ЦСКА - 1990/ес. - "А" РФГ, 8/2
* Бетис - 1990/91 - Примера Дивисион, 20/5
* Етър - 1991/пр. - "А" РФГ, 2/0
* Етър - 1991/ес. - "А" РФГ, 10/1
* ЦСКА - 1992/пр. - "А" РФГ, 5/1
* ЦСКА - 1992/93 - "А" РФГ, 29/4
* Бетис - 1993/ес. - Сегунда Дивисион, 3/0
* Ксамакс - 1994/пр. - Швейцарска Суперлига, 7/1
* Ксамакс - 1994/95 - Швейцарска Суперлига, 19/3
* ЦСКА - 1995/пр. - "А" РФГ, 7/0
* Рапид - 1995/96 - Макс Бундеслига, 30/7
* Рапид - 1996/97 - Макс Бундеслига, 23/1
* Аустрия - 1997/ес. - Макс Бундеслига, 11/1
** ЦСКА - 1998/пр. - "А" РФГ, 10/1
* Фаворитнер - 1998/99 - Унтерлига, 25/4
* Фаворитнер - 1999/00 - Унтерлига, 21/3
* Фаворитнер - 2000/ес. - Унтерлига, 6/1
* ФАК Аванти - 2000/01 - Унтерлига, 19/1

Снимки:

Изображение Изображение Изображение

Видео и Аудио:

Радо Шишарката-Туньо,Туньо

България - Русия Трифон Иванов Го0о0о0о0л
Трифон Иванов - Гол Срещу Уелс

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Яну 2008 15:41 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Д-р Стефан Божков

Изображение

Роден:20 септември 1923 в София

Стефан Божков е роден на 20 септември 1923 г. в софийския квартал “Хаджи Димитър”. “Баща ми се казваше Божил Стефанов, но съседите в махалата го наричаха Божко. Нещо подобно се случи и с мен. По кръщелно свидетелство и паспорт съм Стефан Божилов Стефанов, но всички ме знаеха като Стефан Божков”, уточнява прославеният ветеран. Кариерата му започва от скромния “Спортист”, отборът на квартал “Хаджи Димитър”.
Дебютът му при мъжете е навръх 16-тия му рожден ден - 20 септември 1938 г. “ Излязох като ляво крило в мач от III софийска дивизия срещу “Фортуна”, уточнява юбилярът. Русокосият младеж много бързо се утвърждава в титулярния състав. Играе като ляво крило, централен нападател или инсайд, според нуждите на момента, но най-удобно се чувства в ролята на класически №10. Заедно със “Спортист” младият футболист изминава неравния път от III до I софийска дивизия. През 1945 г. “Спортист” дори достига до финала на републиканското първенство, но отстъпва титлата на “Локомотив” (Сф) след два драматични финала, във втория от които “железничарите” получават сериозна съдийска подкрепа.
Година по-късно един от най-силните клубове в тогавашната Чехословакия – “Кладно” минава през София, връщайки се от турне в Турция. Бившият треньор на “Левски” Милош Стружка използва случая и препоръчва младия Божков на ръководителите на “Кладно”. Българинът е поканен в чехословашкото посолство в София, където официално му предлагат да премине в “Кладно” и едновременно с това да следва медицина в Пилзенския университет.
Младежът се съгласява и подписва официален контракт с чешкия клуб. Така през януари 1947 г. Стефан Божков се озовава в Прага и два дни по-късно е вече в “Кладно”. С този отбор българинът в два сезона поред е втори и трети в първенството на Чехословакия. “Престоят ми в “Кладно” беше от огромно значение за мен. По онова време чешкият футбол беше от световна класа и допирът с него ми отвори очите за много неща”, разказва той.
Стефан Божков играе в “Кладно” до средата на 1948 г., след което се завръща в България. “В Прага беше организиран голям Соколски събор (б.р. - Юнашки събор). В Българската делегация бяха генерал Стойчев и неговия заместник Лъчезар Аврамов. От тях разбрах, че в България е създаден нов военен клуб – “Септември” при ЦДВ. Предложиха ми да премина в него. В крайна сметка се завърнах в София в началото на септември. Буквално броени часове след това “Септември” при ЦДВ трябваше да излезе в първи финален мач за републиканското първенство срещу “Левски”. Бях контузен, но се взе решение да играя, макар и на инжекции”, продължава разказа си ветеранът.
“Левски” печели първият мач с 2:1, но в реванша “Септември” побеждава с 3:1 и става шампион . След двегодишни лъкатушения през 1951 г. “Септември” при ЦДВ, вече под името ЦДНВ, отново става шампион и поставя началото на безпрецедентна доминация в първенството, продължила чак до 1962 г. В този период “армейците” неизменно печелят титлата (с изключение на 1953 г.). Треньорът Крум Милев премества Стефан Божков в средата на терена, превръщайки го в “мозъка” на тима и основен организатор на атаките.
Междувременно на 8 ноември 1946 г. футболистът изиграва първия си мач за националния отбор срещу Румъния. Впрочем това би могло да стане и далеч по-рано. “Първата си повиквателна в сборния тим на София получих през 1940 г. - припомня си Стефан Божков. - По онова време националният отбор не играеше много мачове. Впоследствие заради войната те бяха допълнително разредени и в един момент съвсем секнаха. В този период редовно участвах в сборния тим на София. Играехме срещу съставите на Варна и Плевен за купата “Влахийски”.”
Между 1946 г. и 1958 г. Божков участва в 53 от всичките 61 официални мача на националния тим. Отсъства от състава пет пъти заради следването си в Чехословакия, а в останалите случаи заради контузии. Винаги е започвал като титуляр, с изключение на една среща и 41 пъти е бил капитан на тима.
Стефан Божков изиграва редица паметни мачове с националната фланелка – немислимата победа над Унгария през 1948 г. в София, успехът с 3:1 срещу Чехословакия в Прага същата година. Безспорният връх в международната му кариера обаче е участието на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. По това време България има отлично сглобен отбор, граден в продължение на години. В квалификациите през 1955 г. безапелационно е надигран тима на Великобритания. Мачът в София е спечелен с 2:0, а двубоят в Лондон завършва наравно 3:3.
По ирония на съдбата България играе и трети решителен мач с британците, на четвъртфинала на олимпийските игри следващата година (въпреки че е елиминирана в квалификациите, Великобритания е допусната до финалния турнир заради отказа на някои страни да вземат в участие в него). Този път българите са безмилостни, побеждавайки с разгромното 6:1. Така на 5 декември 1956 г. Стефан Божков извежда българската единадесеторка в полуфинала срещу СССР. Редовното време завършва 0:0 след поделено надмощие на двата отбора. През първата част английският съдия Мейн отменя гол на Миланов, а легендарният руски вратар Лев Яшин спасява две невероятни положения на Колев и Миланов. След почивката обаче Манол Манолов – Симулията е принуден да чисти от голлинията. Продълженията започват със силен натиск на българите и в 96 минута Иван Колев открива резултата, посрещайки отбитата от гредата топка след удар на Димитров. Първото продължение минава, изнизва се и половината от второто и когато победата е съвсем близко Стрелцов успява да догони един безадресен пас и необезпокояван от никого изравнява. При този резултат правилникът предвижда втори мач, но уви до него така и не се стига. В 116 минута след неразбирателство между вратаря Георги Найденов и Кирил Ракаров Татушин бележи втори гол. Пет дни по-късно България не оставя никакъв шанс на Индия и с класическото 3:0 печели бронзовите медали.
“Третото място на олимпийските игри беше огромна победа на нашия футбол” - и днес е убеден капитанът на олимпийската единадесеторка. - Практически това беше първият голям пробив на България на международната сцена. Истина е, че успехът можеше да бъде още по-голям, но факторът шанс, който е от огромно значение в спорта, за жалост, не беше наша страна.”
През 1954 г. Стефан Божков се дипломира в Медицинска академия. По това време той е в зенита на състезателната си кариера и предпочита да остане на терена, вместо да облече бялата престилка. След като окачва обувките на пирона, Божков избира треньорската професия. От 1967 г. той поема националния отбор. “Направих съществени промени в тима. Основната ми цел беше да бъдат използвани най-добрите футболисти, с които страната разполага без оглед на клубната им принадлежност. Съставът беше балансиран с играчи от ЦСКА, “Левски”, “Славия”, “Ботев” (Пд) и “Локомотив” (Пд).”
Под ръководството на новия треньор България достига до четвъртфиналите на европейското първенство (най-доброто ни постижение в това състезание и до днес). След това се представяме отлично в квалификациите за световното първенство през 1970 г., класирайки се на първо място в групата си пред Полша, Холандия и Люксембург.
Финалите в Мексико обаче са голямото разочарование на Стефан Божков. Подготовката на националния отбор е низ от фатални грешки и откровени безумия. Започва се с лагера на Белмекен, където условията са доста по-различни от тези в Мексико. В заключителния етап на подготовката се тренира в часовете на мачовете и за капак на играчите се отпускат по около 200 –300 грама течности на ден. Всички тези решения се вземат през главата на треньора от физиолози, които може би са били добри специалисти, но никога не са играли футбол. След провала в Мексико Стефан Божков поема цялата отговорност. “Зарекох се повече никога да не бъда треньор. През 1974 г. лично Борис Велчев искаше да отида като консултант на световното първенство във ФРГ. Бяха подготвили всичко - билети, документи и т.н. Аз обаче отказах.”
Въпреки това Стефан Божков остава докрай верен на спорта. След 1970 г. той работи последователно в ЦСКА, Българската федерация по футбол и Българския футболен съюз. И днес на 80 годишна възраст той участва активно в работата на Изпълкома на БФС и не е прекъснал връзката си с футбола – играта, но която е отдал целия си живот.

Изображение

Цифри и факти:
* Клубове: “Спортист” (Сф), “Кладно” (Чехословакия), ЦСКА
* 202 мача и 45 гола в “А” група
* 10 пъти шампион на България- 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956 , 1957, 1958, 1959, 1960
* 3 пъти носител на националната купа- 1951, 1954 и 1955г.
* 53 мача и 4 гола за “А” националния отбор
* Бронзов медалист от олимпийските игри през 1956 г.
* Като треньор ръководи “А” националния отбор в 34 мача
* Участва във Втората световна война като взводен и ротен командир. Раняван е. Награден е с орден за храброст.
* Вицепрезидент на БФС
* Заслужил майстор на спорта (1953), Заслужил треньор (1969) и Заслужил деятел на физкултурата (1976)

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Яну 2008 15:48 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Георги Велинов

Изображение

Роден:роден на 5 октомври 1957 в Русе

Кариера:

Дунав (Русе) (1974-1975, 4 мача в "А" група)
Черно море (1976-1978, 37 мача в "А" група)
ЦСКА (София) (1978-1987 и 1991-1993, 285 мача в "А" група)
Брага (1987/88)
Академика (Лисабон) (1988/89)
Елваш (1989/90)
Славия (1993-1994, 12 мача в "А" група)
Сливен (1994/ес.)
Ботев (Нови Пазар) (1995/пр.)

Има 338 мача в "А" група. За националния отбор по футбол е изиграл 33 мача, за младежкия 21 мача и за юношеския 17 мача. Шампион на България (1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1992), носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987). Футболист № 1 на България за 1981 г. "Майстор на спорта" (1980). Притежава отлични рефлекси и добра техника, бързо се намесва в критични положения. Старши треньор на Локомотив (Русе) (1995/96). Под негово ръководство Локомотив (Русе) за първи път побеждава градския си съперник Дунав (Русе) с 1:0. Загубата коства на Дунав изпадане при аматьорите за пръв път в историята му, докато Локомотив (Русе) остава в "Б" група. Работи като треньор на вратарите. В момента е тренъор на отбора на ЦСКА за деца родени през 1994 година.

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Яну 2008 15:56 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Стойчо Младенов

Изображение

Роден:
12 април 1957 г. в село Плоски, Благоевградски окръг

Като футболист започва кариерата си в Димитровград, където играе от 1974 до 1976 година, а след това до 1979 г. носи екипа на Берое. През 1978 година става голмайстор на българското футболно първенство с 21 гола. От 1980 г. до 1986 г. носи червената фланелка и се превръща в една от легендите на този клуб.

Следват международни изяви с екипа на португалските Белензес до 1989 г. и Витория Сетубал, където приключва и кариерата му.

Сред успехите му като футболист трябва да се отбележи, че Стойчо е шампион на България с ЦСКА през 1980, 1981, 1982 и 1983 година, полуфиналист в турнира за купата на европейските шампиони (КЕШ) през 1982 година. Има 226 мача и 116 гола в "А" група. Има 19 мача и 5 гола за КЕШ, като вкарва два гола на Ливърпул през 1982 г., с което актуалният европейски шампион е отстранен от ЦСКА.

За националния отбор на България Стойчо Младенов има 59 мача, в които е отбелязал 15 гола. Участва на Световното първенство в Мексико през 1986 година.

Той е футболист номер 1 на България за 1983 г.

Играещ треньор е на Ещорил от 1991 до 1993 г., а след това поема друг португалски клуб Оляненсе до 1995 г. После през 1995 г. става помощник-треньор в ЦСКА, като през 1997 г. става шампион и носител на купата на страната. Есента на същата година застава начело на младежкия национален отбор и го води до 1999 г. След младежите поема и мъжете, които води от 2000 до 2001 г. в квалификациите за Световното първенство по футбол през 2002 г. в Япония и Южна Корея, но за съжаление не успява да класира родните "трикольори".

От 2002 до октомври 2003 г. е наставник на ЦСКА и става шампион през същата година. За последно в България той бе начело за кратко време на Литекс. След Ловеч работи като треньор и в Гърция на Калитея.

Кариера:

(Като футболист)
Димитровград (1974-1976)
Берое (1976-1979)
ЦСКА (1980-1986, 158 мача и 80 гола)
Белененсеш (1986-1989)
Витория (1989-1991)
(като треньор)
Ещорил (1991-1993)
Оляненсе (1993-1995)
Белененсеш (1997)
ЦСКА (пом. треньор през 1996-1997, шампион и носител на купата, треньор от лятото на 2002 до октомври 2003, и настоящ треньор)
Литекс
Калитея

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Фев 2008 10:43 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Спас Джевизов

Изображение

Роден:на 27 септември 1955 г. в Пловдив

Спас Андреев Джевизов е български футболист, нападател. Роден е на 27 септември 1955 г. в Пловдив.

Кариера:Играл е за Ботев (Пловдив) (1974-1976, 49 мача, 11 гола), ЦСКА (София) (1976-1984, 205 мача и 96 гола) и Омония (Никозия) (Кипър) (1984-1987). Полуфиналист за КЕШ през 1982 г. с ЦСКА. В евротурнирите има 25 мача и 4 гола за ЦСКА (19 мача с 3 гола за КЕШ и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА). Има 20 мача и 3 гола за националния отбор, 18 мача и 5 гола за младежкия и 12 мача за юношеския национален отбор.

Успехи:Шампион на България през 1980, 1981, 1982 и 1983, носител на Купата на България през 1981 (в неофициалния турнир) и през 1983 г. Двукратен шампион на Кипър през 1985 и 1987 г. Голмайстор на България през 1980 с 23 гола за ЦСКА (София) и на Кипър през 1987 г. с 32 гола за Омония.

Треньорска кариера:След това три години е треньор на Омония. През 1994-1995 и през пролетния полусезон на 2000 г. е треньор на ЦСКА. Завършва ВИФ "Георги Димитров".

През 1980 г. получава званието "Заслужил майстор на спорта". Физически силен футболист, с пробивна мощ и с добра резултатност в играта.В момента е шеф на ДЮШ на ЦСКА

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Фев 2008 10:52 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Никола Цанев

Изображение

Роден:11 декември 1939,София

Починал:7 октомври 2004,София

Никола Цанев е български футболист, нападател. Дългогодишен играч на ЦСКА. Юноша e на Червено знаме (София)

Кариера:През 1958 г. преминава в Левски (София) и оттам в ЦСКА (1959-1970) г. Шампион на страната шест пъти - през 1959, 1960, 1961, 1962, 1966 и 1969, носител на купата на страната три пъти - през 1961, 1965 и 1969 г. Голмайстор на първенството през 1964 г. с 26 гола за ЦСКА. В "А" РФГ има 243 мача (238 за ЦСКА и 5 за Левски) и 119 гола (118 за ЦСКА и 1 за Левски). В турнира за купата на страната е голмайстор на "армейците" за всички времена с 26 попадения. В шест сезона е бил капитан на отбора на ЦСКА. Полуфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони (днешна Шампионска лига) през 1967 г., автор на незабравимия гол във вратата на Интер (Милано) на ст. "Сан Сиро" в (Италия). В този турнир има 21 мача и 7 гола, а за КНК има 3 мача и 1 гол. Разписвал се е и в мрежите на Ювентус (Италия), Партизан (Сърбия), Лимерик (Ирландия), Олимпиакос (Гърция), Гурник (Полша) и Малмьо (Швеция). Има 8 участия в "А" националния ни тим с 3 гола, 3 мача с 2 гола за "Б" националния и 7 мача с 2 гола за юношеския национален отбор. "Майстор на спорта" от 1975 г. Успоредно с футбола е състезател и по хокей на лед. Прекратява кариерата си през 1970 г

Треньорска кариера:След това е треньор на Осъм (Ловеч), (сегашният "Литекс"), Шумен, Беласица и юношеската школа на ЦСКА

Никола Цанев беше футболист с рязък удар, добра техника, бързина, пробивна сила и добър изпълнител на преки свободни удари и дузпи.


Цитат:
ЦАНЕВ РАЗХВЪРЛЯ “СИНЯТА” ОТБРАНА В ПОЗИ ОТ “Кама сутра”

Кольо лъга защитата на Левски едно кафе време, преди да вкара най-великия гол в българския футбол
Никола Цанев е уникален. Той е единствения футболист у нас, който владее еднакво добре три спорта. На футбол е многократен републикански първенец. С хокея влиза в националния отбор. А по бокс е двукратен шампион на София и медалист от републиканско първенство. Треньорите просто се бият за Кольо! Според Жоро Соколов в света няма подобно всестранно спортно дарование.Цар Футбол надделява в сърцето на момъка. Левскарите го отмъкват от скромния отбор на “Червено знаме” и веднага заиграва редом до Кукуша, Патрата, Теко Абаджиев и другия вундеркинд – Йогата.

През 1958 г. получава повиквателна и прекрачва съблекалнята на ЦСКА. Първи от новата вълна – Якимов, Гаганелов, Романов, Боби Станков, Пантелей Димитров.

Кариерата му полита като ракета. Новобранецът започва да засенчва и великия Панайотов. За да спаси авторитета на звездата Крум Милев, оставя на Гацо фланелката с номер 9. Но връща ветерана по-назад. А юношата, макар и с номер 8 на гърба, става център-нападател на легендарния ЦДНА.

През 1959 година Цанев е европейски шампион за юноши заедно с Якимов, Котков, Соколов, Пешо Величков и Лейката Димитров. Май само Кольо играе във всички мачове. Рождените дати в няколко паспорта са “сгрешени”. Сред подмладените с една година е и героят на нашия очерк.

По онова време шеф на федерацията е Недялко Донски. Малко е да се каже, че тази футболна номенклатура е привърженик на “сините”. Той е просто болен левскар. Преди уволнението футболният бос привиква Цането. Поставя му въпроса ребром: “Или се връщай в Левски, или ще гледаш националния отбор през крив макарон!” Нападателят остава в ЦСКА, но и Донски спазва заканата си. В крайна сметка българският футбол, пренебрегнал бързаците, изгледа световните и европейски успехи през крив макарон.

Получава се парадокс. В националния отбор не го пускат да припари, защото е цесекар, избягал от отбора на народа. А в ЦСКА е набеден за пета колона на “говедата”.

Тази версия се подхранва не само от запалянковците, но и от ветераните и генералите. Основния аргумент е, че Цанев срещу всички играе жестоко, а на Левски никога не е вкарвал дори и един гол. Кольо е цеденевист от дете. Но от пренавиване не може да направи добър мач срещу вечно вторите.

… 1965 г. Стадион “Славия”. Финал за купата: ЦСКА – Левски. На стидион “Славия” “червената” осмица вкарва гол, който се вижда веднъж на сто години.

Цанев поема топката пред голямата пеналтерия. С финтове разхвърля отбраната, предвождана от Вуцов и Здравков. Излиза сам срещу Бисер. Замахва. Вратарят се хвърля като риба на сухо. Вместо да вкара, нападателят се обръща назад, продължавайки да пълни с трева задниците на всичко синьо, което се изпречи на пътя му. На дузпата Цанев прави “кръгом”. Пак е в голова позиция. Пак не бие. Лъже за трети път оскотялата отбрана. Михайлов отново се хвърля напразно. Кольо го изчаква да стане и мазно му я мушва в обратния ъгъл. Бранителите в синьо лежат по тревата в различни пози от “Кама сутра”.

Стъписаният стадион мълчи. После изригва. За първи и последен път левскари и цесекари аплодират заедно. Соколов си спомня: “Според мен Цанев ни лъга близо 2 минути. По едно време забелязах, че и Гунди като мен седи с ръка на кръста и гледа как Кольо мародерства отбраната ни. Но не само ние двамата наблюдавахме сеир. Всички халфове и нападатели на двата отбора правеха същото – зяпаха как защитниците и вратарят ни лазеха след Никола. На другия ден Левски замина за Швеция, за да играе срещу Юргорден. През целия полет се говорехме кой, как и колко пъти е бил излъган от Цанев.”

Подобна фиеста е правел бразилецът Гаринча, но на приятелски мач, а не на финал за купата при резултат само 1:0 за ЦСКА. Знаменитият гол на Марадона срещу англичаните също бледнее пред шоуто на Цанев.

После Кольо се отприщва и вкарва на “сините” доста голове. Все важни и победни.

Големите си мачове Цанев изиграва с ЦСКА в европейските клубни турнири. Вкарва третия, решаващ гол срещу Ювентус след гигантски слалом между защитниците на “старата госпожа”. Бележи на Малмьо и Партизан (Белград).

През 1967 г. ЦСКА помита всичко по пътя си – Слиема (Малта), Олимпиакос, Гурник и Линфийлд. На полуфинала “армейците” се изправят срещу Интер (Милано) – най-богатия отбор, европейски и световен клубен шампион. На “Сан Сиро” Цанев бие фаул. Първият удар е в стената, вторият – в мрежата. В София “червената” осмица пак бележи от пряк свободен удар. Но съдията отменя попадението под предлог, че бил свирил “двоен”. Третият мач трябва да бъде в Австрия, но домакинството е продадено и той се играе в Италия. Според Цанев “Юда”-та е била Българската футболна федерация, а не ръководството на ЦСКА. Пропускаме единствения си реален шанс да покорим европейски клубен връх. И то в турнира на шампионите.

Все пак от кумова срама Кольо е викан 2-3 пъти в националния. Винаги бележи, участва в разгрома над Югославия с 6:1. Но доктрината “Донски” продължава: информационно затъмнение за силните мачове и хули за средните.

А играта на Цанев изпреварва времето си. Всичко се прави на хокейна скорост. Бие от всяко положение и с двата крака, вкарва с глава. Радва публиката с волета, задни ножици и пети. Кольо отиграва топките в движение, без да ги меси като повечето играчи от онова време. Става голмайстор на България, години наред е капитан на ЦСКА. Упрекват го, че пропуска но той е трети по резултатност нападател на “червените” за всички времена. А като футболен импровизатор може би е номер 1. Липсата на спортна злоба май е единственият недостатък на “червената” осмица….
През 60-те години ЦСКА и Левски си размениха неволно двама големи централни нападатели: Цанев и Аспарухов. И до ден-днешен никой на “Българска армия” не съжалява за избора на Крум Милев.

Съотборникът на Кольо – Пантелей Димитров-Лейката, е категоричен: “Много от звездите на българския футбол от 60-те години днес биха изглеждали “демоде”. Но тогавашния Цанев и сега може да играе във всеки голям отбор по света.””

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Фев 2008 11:01 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Георги Денев
Изображение

Роден:18 април 1950,Ловеч

БИОГРАФИЯ:
Роден е на 18 април 1950 г. в Ловеч. Като футболист се състезава в отборите на местния "Кърпачев" (днес "Литекс") (1965-1968), "Спартак" (Плевен) (1968-1969), ЦСКА (1969-1978), "Етникос" (Пирея, Гърция), в Кипър и за националния отбор на България, за който има 49 мача и 10 гола. Има 3 мача с 1 гол за "Б" националния, 19 мача с 6 гола за младежкия и 23 мача с 8 гола за юношеския национален отбор. В "А" група има 255 мача и 74 гола (227 мача с 68 гола за ЦСКА и 28 мача с 6 гола за Спартак Пл). Шампион на България през 1971, 1972, 1973, 1975 и 1976 и носител на Купата на Съветската армия през 1972, 1973 и 1974 г. В евротурнирите за ЦСКА има 23 мача и 3 гола (17 мача с 3 гола за КЕШ и 6 мача за КНК). Завършва ВИФ "Георги Димитров". Денев е един от легендарните български футболисти през 70-те години на миналия век. Отличава се с добра техника, с разнообразни дрибъли, точни подавания и висока резултатност. Множество чуждестранни отбори, сред които Реал (Мадрид) и Байерн (Мюнхен), са декларирали интереса си към него, но до трансфер не се стига, заради забраната на футболистите по това време да преминават в клубове извън страната.

Като треньор води отбора на Ловеч през сезона 1995/96, когато тимът е в "А" група на България, но не успява да го спаси от изпадане в "Б" група същата година. Ръководил е и отборите на "Слънчев бряг" и един кипърски отбор.

Кариера:

Като футболист:

* 1965-1968: Кърпачев (Ловеч)
* 1968-1969: Спартак (Плевен)
* 1969-1978: ЦСКА (София)
* 1978-1981: Етникос (Пирея)
* 1981-1983: Арис (Лимасол) (Кипър)

Отличия

* Четвъртфиналист в турнира за КЕШ: 1974.
* Шампион на България: 1971, 1972, 1973, 1975, 1976.
* Носител на Купата на Съветската армия: 1972, 1973, 1974.

Цитат:
Гениалният Георги Денев


Ние никога няма да забравим славата, която ти и останалите футболисти на ЦСКА донесохте на България! Докато ни има нас, милионите верни фенове, спомена за вас и за стореното от ЦСКА ще съществува. Напук на всичко и въпреки всички, които желаят унищожението на най-достойния български ОТБОР - ЦСКА.

Георги Денев е може би най-работоспособният и бърз футболист играл някога за ЦСКА и представителния тим на България. Има над 250 официални мача с червената фланелка, в които е отбелязл 84 гола.


Георги Денев – футболистът, който не спираше да атакува

Георги Денев е звезда, която винаги ще напомня за красивото във футболната игра. Неговите импровизации и неразгадаеми за противниковите бранители ходове не могат да бъдат изтрити от съзнанието на многобройните любители на най-популярната игра в България и Европа. Претъпканите стадиони в страната в началото на 70-те знаят, че Денев може всичко с топката в краката си. Да спринтира, да финтира, да стреля убийствено и да преследва настоятелно целта, която е поставена пред всеки един нападател – да пробие защитата и да подаде или вкара гол. Жоро обаче не само знае как да постигне всичко това, той го прави и с невероятен финес, а често и поднася топката на колегата в центъра на чуждото наказателно поле, за да падне поредния гол на ЦСКА и сектор “Г” мощно да изригне в буря от екстаз.

Феновете на ЦСКА от средното поколение рядко могат да посочат име на по-любим футболист за времето, прекарано на “Армията”, от това на Георги Денев. Те могат да разказват с часове за футболните подвизи на червената десетка, които са изковали безупречната репутация на Жоро в митологията на червения клуб.

“Знаеш ли, много играчи са ме възхищавали, но това, което правеше Денев го можеше само той и никой друг.”, казваше ми веднъж един фен на ЦСКА. “Когато мачът върви някак си монотонно и не виждаш как може да падне гол, така и изведнъж Денев ще взриви трибуните. Взима топката, понася се към вратата – някои път по крилото, друг път през центъра, ще излъже неколцина, ще навлезе в пеналта и ще вкара гол. Просто гениално! Ей така, от нищото! А знаеш, че футболът е колективен спорт. Жоро знаеше какво може с топката и използваше способностите си. Колко мача е решил сам, колко пъти се е нагърбвал с отговорността и е успявал. Затова винаги ще го помним”, завършва носталгично фенът.

Нима е необходимо да говорим повече след такива думи? Хем искрени, хем ласкави. Думи, казани за Жоро Денев.

Като неделима част от тима на армейците от 70-те години, Георги Денев акостира в Борисовата градина в началото на шампионата през сезон 1969/1970г. В първата си година в ЦСКА Жоро не успява да стане шампион. Въпреки това Денев бързо става титуляр и записва 17 срещи и 1 гол. През 1971-ва идва и първото шампионско злато за Жоро – той вече е един от най-силните козове в нападението на армейците, записва участие във всички мачове от първенството и отбелязва 6 гола. Асистенциите му към головите постижения на Жеков и Якимов също не са за пренебрегване.

На 4 ноември 1970 г. Денев прави и европейски дебют – в мача срещу силния Челси в турнира за КНК на “Стамфорд Бридж”, който ЦСКА губи с 0:1.

Мнозина ще запомнят невероятния нападател с №10 с това как сам би Байерн и Ювентус след като им отбелязва по един гол, които дълго ще се помнят.

На 20 март 1974 г. ЦСКА приема баварците в София, след като е отстъпил в Мюнхен с 1:4. При 1:1 Георги Денев взривява трибуните с невероятен гол в 48-та минута, който връща надеждите на България за обрат. Срещата завършва 2:1 за ЦСКА, но победата е авторитетна и ценна, защото е постигната срещу тима, който три поредни години ще окупира европейския клубен връх. А човекът, който не спира да тормози бъдещите световни шампиони Рот, Ханзен, Брайтнер и Бекенбауер и др. до последния съдийски сигнал е именно Георги Денев.

На 17 септември 1975 г. ЦСКА пада от великият “Ювентус” с 0:1 десетина минути преди края на срещата, която се играе пред 65 000 на “Васил Левски”. И тогава, в 80-та минута идва часът на Денев. Той успява да оползотвори центриране в наказателното поле на “Старата госпожа” и прави хладнокръвно 1:1. В последната минута Марашлиев довежда нещата до 2:1 за армейците и победата вдига стадиона на крака. Всички очевидци на този двубой обаче не могат да забравят безспорния принос на Жоро Денев за обрата на мача. Международното признание за червената десетка за жалост не могат да изстрелят Денев в орбитата на големия футбол, който със сигурност би се обогатил от играта му. Времената на “желязната завеса” отрежда съдба на Георги Денев като Артист на вътрешната сцена.

Той е боготворен от агитката и никой не може да задуши безрезервното любов на феновете, когато Денев твори на терена. Неговият устрем към гола, бързината и финтът му нямат равни в България в периода 1972 – 1977 година. Един от най-честите потърпевши от Жоро са защитниците и вратарите на “Лефски”, които изпитват истински страх, когато той поемеше топката и се понесеше към вратата им. Знаменателен момент е победата на ЦСКА с 3:1 през пролетта на 1976-та, когато “сините” биват изместени от върха благодарение на вдъхновената игра на Денев.

Националният тим на България също придобива по-голяма сила, когато Георги Денев се подвизава в нападението на трикольорите. Мнозина още въздишат по тандема Денев-Бонев, който е сред най-добрите за времето си на Стария континент. Жоро е сред титулярите на световното първенство в Германия през 1974 г.”

Талантът на Денев обаче остава непризнат от оцветената в “тъмносиньо” тоталитарна преса. Виртуозът, чийто качества бяха оценени от най-авторитетните европейски спортни издания, поставили Денев сред 10-те най-технични и добри играчи за 1974 г., никога не е имал честта да вдигне приза за футболист №1 на годината. Огромният грях на родната журналистическата гилдия към Георги Денев, завинаги ще остане да тежи на съвестта на “сините” медиини марионетки.

През 1978 г. изпращат Жоро на гурбет в Гърция. Бляскавата кариера на Денев в България завършва по един малко незаслужен начин. Още един гений остава неразбран. Остава любовта на фена. Фенът, който никога няма да забрави какво можеше Жоро Денев.”

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Фев 2008 23:36 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Цецо Йончев


Роден:15 февруари 1956 във Враца


Цветан Йончев(Малкия Мук)
е български футболист и треньор, роден на 15 февруари 1956 във Враца. Играл е за отборите на Ботев (Враца) (до 1976), ПФК ЦСКА (София) (1976-1983), Славия (София), Лудогорец. Има 361 мача и 76 гола в А група. Има 23 мача и 5 гола за националния отбор по футбол. Шампион на България (1980, 1981, 1982, 1983), носител на Купата на България (1980, 1981, 1982, 1983). Полуфиналист за Купа на европейските шампиони през 1982. Треньор на ПФК ЦСКА (София) (1992-1993), помошник треньор в ЦСКА (1990-1992). Шапмион на България като помошник треньор на ЦСКА през 1992, Носител на Купата на България като треньор на ЦСКА през 1993г.



"Цецо Йончев по крилото, стрелна се и на таблото, името му заблестя, втори гол за ЦСКА"
Незабравимия му гол срещу Байерн

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Фев 2008 23:45 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Нако Чакмаков

Изображение

Роден:13 август 1921,София

Нако Александров Чакмаков е бивш български футболист, полузащитник. Роден е на 13 август 1921 г. в София.
Играл е за Ботев (София) (1936-1944), Септември (1945-1948) и ЦСКА (1948-1949). Има 61 мача и 24 гола в шампионата (32 мача с 14 гола за Ботев, 21 мача с 9 гола за Септември и 8 мача с 1 гол за ЦСКА). Шампион на България през 1948 г. с ЦСКА. Той е първия капитан на отбора.
По време на престоя си в ЦСКА води спортно-техническите тренировки докато треньорът Константин Николов - Замората води тренировките за физическа издръжливост. Има 6 мача за "А" националния отбор (1941-1948).
Завършва треньорска школа при ВИФ "Георги Димитров" (1953) и футболна школа в Москва (1954). Треньор на ВВС (София) (1954-1956), Ботев (Пловдив) (1956), Спартак (София) (1956-1958), Локомотив (София) (1958-1960) и Омония (Кипър) (1960-1962 - шампион през 1961 г.), както и на "Б" националния отбор (1955-1957) в 12 мача и на младежкия национален отбор (1955) в 2 мача.
След това дълги години е търговски представител на България в Канада, Австралия и Япония.

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Фев 2008 23:51 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Димитър Марашлиев

Изображение

Роден:
31 август 1947 г. в Харманли

Димитър Христов Марашлиев-Марата е бивш български футболист, нападател. Роден е на 31 август 1947 г. в Харманли.
Играл е за Хеброс (Харманли) (1964-1966), Спартак (Пловдив) (1966), ЦСКА (1966-1976) и Черно море (1976-1977). Има 250 мача и 75 гола в "А" група (244 мача и 73 гола за ЦСКА и 6 мача с 2 гола за Спартак). С отбора на ЦСКА става шесткратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973, 1975 и 1976 г. и четирикратен носител на Купата на Съветската армия през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Има 8 мача и 3 гола за "А" националния отбор (1968-1973) и 7 мача с 3 гола за "Б" националния. Участва на СП-1970 в Мексико (в 2 мача). Полуфиналист за КЕШ с ЦСКА през 1967 г.
Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Майстор на спорта" от 1969 г. За ЦСКА има 26 мача и 9 гола в евротурнирите (21 мача с 8 гола за КЕШ и 5 мача с 1 гол за КНК). Като крило се отличава с бързина и добри реализаторски способности.
След прекратяването на състезателната си кариера става треньор в детско-юношеската школа на ЦСКА.

Цитат:
ДИМИТЪР МАРАШЛИЕВ – ПРЕДТЕЧАТА НА ТИЕРИ АНРИ

Месецът е юни. Годината 2000. Играе се срещата от европейското първенство между Франция и Дания на стадион “Ян Брейдел” в Брюж. Французинът Тиери Анри направи невероятен спринт по левия фланг в стил свръхзвуков влак покрай сащисаните датски футболисти и онемялата публика. Такъв не е виждан. Да, ама не.
Връщаме лентата 30 години назад. На стадион “Народна армия” и на стадион “Васил Левски” една дългокрака фурия със смешна патрава походка с издадени навън ходила минаваше като вятър покрай българските защитници. Този футболист се казваше Димитър Марашлиев, известен като Марата. Марашлиев е роден през 1947 година. От 1964 г. до 1966 г. играе в Хеброс (Харманли). В същата година на 8 февруари се ражда в Кършияка едно бебе Христо, което след почти 20 години ще заиграе също в Харманли и ще бъде най-голямата надежда на българския футбол, преди да отлети в космическите висини. Да се върнем на Марашлиев-старши. Преди да дойде при “червените”, за малко е състезател на Спартак (Пд). В ЦСКА играе точно 10 години до 1976 година. Има 250 мача в “А” РФГ и 74 отбелязани гола. Става шампион на България за 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976 година. Носител е на купата на Съветската армия през 1969, 1972, 1974. Участник е на финалите на световното първенство през 1970 година.
Марашлиев има само 8 мача в “А” отбора. Определено вина имат лефскарите по върховете, а когато става въпрос за националия отбор, неговото име не се свързва здраво с него. Но когато сегашните треньори на ЦСКА се питат: “Абе има ли футболист, който да вкарва редовно голове на Левски и в европейските клубни турнири”, винаги яркият пример е Димитър Марашлиев. Апогеят на Марата е на 7 ноември 1973 година, когато в 68-ата минута на 1/8 финала за КЕШсрещу Аякс, спечелен от ЦСКА с 2:0, бележи първия гол след страховит удар с глава и хвърля в екстаз 70 000 “червени” зрители на Националния стадион. В същото издание на турнира Марашлиев оставя трайни спомени. На 19 септември 1973 година на 1/16 финалите срещу австрийския шампион Сваровски Вакер ЦСКА печели с 3:0 в София, а Марашлиев бележи първия гол. След това на четвъртфинала през пролетта срещу Байерн лявото крило пак слага своя голов отпечатък. В първата среща в Мюнхен на 5 март 1974 година баварците побеждават “армейците” с 4:1, като Марашлиев изравнява резултата в 21-ата минута. На 17 септември 1975 година пак за КЕШ ЦСКА бие Ювентус с 2:1 в София първия мач, като втория гол Марашлиев бележи в последната 90-а минута. Преди това Денев и Анастази си разменят по едно попадение.
Тънката струна, на която Марашлиев играе с армейските фенове, са неговите незаменими голове срещу Левски. Той не се съобразява дали това е за първенство, или за тогавашната купа на Съветската армия. Така например на финала за КСА през 1969 година на 30 април първото попадение з победата на ЦСКА срещу Левски с 2:1 е дело на лявото крило. На 5 юли 1972 година в мач за първенството ЦСКА побеждава с 2:0 и отново Марашлиев бележи гол. Култова е срещата на 24 март 1973 година, когато “армейците” бият с 2:1 вечния съперник след попадение в 90-ата минута на Жеков, като Панов преди това е изравнил в 88-ата минута. Преди това в 59-ата минута след разстрелващ диагонален удар Стайков е безпомощен за 1:0 за армейците след шут на ….. на Марашлиев. Невероятното ляв крило има звездни мигове и срещу другите отбори. Така например, когато през 1972 година ЦСКА смазва Славия с 6:0 за първенството, той участва с гол. Същото става и малко по-късно, когато армейците бият белите с 3:0 и пак Марашлиев се разписва този път с две попадения. Привържениците на “червените”, които помнят като слонове, се сещат за датата 2 април 1972 година. На този ден ЦСКА побеждава традиционно трудния си съперник Локомотив (Сф) след кански мъки с 2:1. Победният гол вкарва Марашлиев със страхотен диагонален удар под гредата от 25 метра. Двадесет дни по-късно на 22 април е победен силният по онова време състав на Академик (Сф) с 5:2 и отново до обичайния хеттрик на Петър Жеков на светлинното табло откъм сектор “Г” е изписано името на Димитър Марашлиев.
Марашлиев завърши кариерата си в Черно Море. Кръвта вода не става и неговият син Христо също се озова в школата на ЦСКА. В едно интервю той ще каже: ,,Огорчен съм, че не ме признаха в родния ЦСКА, но никога няма да изневеря на първата си футболна любов”. Баща му също търпи разочарования, защото вижда как се разпада военният тим, в който млади таланти вместо да набиват крак на плаца, имат възможността да съхранят футболната си дарба. Под претекст, че липсват пари, школата вегетира. Дори и апелът към медиите не трогна никого от висшите военни. По този повод Димитър Марашлиев казва: ,,Жалко, минаха годините, в които се обръщаше внимание на младите. Дано по-скоро някои хора, които се въртят във футбола, разберат, че най-големите пари са не от готовите наемници, а отгледаните рожби в своя клуб.”
Горчилката на Димитър Марашлиев минава заради две неща. Защото вижда, че синът му е честен и принципен в едно първенство като българското, в което парите поне досега се ценяха повече от таланта. И другот е признанието на феновете. А то е запечатано в техните спомени. Димитър Марашлиев се изстрелва по лявото крило като мълния и следва гол. Ако тогава българските играчи можеха да излизат в чужбина, сигурно някой мастит чуждестранен журналист щеше да се сети, че преди появата на Тиери Анри е имало и друга фурия, която радваше очите и чувствата на милионите цесекари. Когато Димитър Марашлиев-Марата винаги е пробождал вратите на европейските колоси и най-вече на левскарите.”

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Фев 2008 23:56 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Манол Манолов

Изображение

Роден:4 август 1925 г. в София.

Манол Томов Манолов-Симолията е български футболист и треньор, роден на 4 август 1925 г. в София.
Играл е за отборите на Устрем (София) (1942-1944), Септември (София) (1944-1948) и ЦСКА 15 години - от 1948 до 1962 г. (в 5 от тях е капитан на отбора). Има 239 мача в "А" група. Има 57 мача и 1 гол за националния отбор по футбол в периода 1950-1961 г. Рекордьор по титли на България като футболист - дванадесет през 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961 и 1962, носител на Купата на Съветската Армия през 1951, 1954, 1955, и 1961 г. Четвъртфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони, в който е изиграл 17 мача. Бронзов медалист от XVI летни олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., участва и на олимпийските игри през 1952 и 1960 г. Футболист № 1 на България през 1958 г. Остава в историята и с това, че е единственият футболист, който е на терена със звание "полковник" (колегите му стават полковници, след като вече са престанали да се състезават).
Треньор на Берое (1965-1966), ЦСКА (1969-1974 и 1984-1985) и Славия през 1980 г. Има 239 мача и 8 гола в първенството за ЦСКА. Три пъти е шампион на България като треньор на ЦСКА през 1971, 1972 и 1974, три пъти носител на Купата на Съветската Армия като треньор на ЦСКА през 1972, 1973 и 1985 г.

Цитат:
МАНОЛ МАНОЛОВ – ИМЕ СТАНАЛО СИМВОЛ

Легендарният армейски бранител остава еталон за защитник

Живот, отдаден на червения клуб

Когато през пролетта на 1962-ра се провежда церемонията по награждаването на ЦДНА със златните медали в шампионата на България, един човек се радва на деветата поредна титла със сълзи в очите. Предстои неговата раздяла с червената фланелка. Фланелка, която Манол Манолов е носил с чест и отговорност цели 14 години. Симулията напуска отбора, на който е дал толкова много като състезател, с високо вдигната глава. Високият му несломим дух на железен бранител е бил еталон за играта на мнозина защитници от България и чужбина. Раздялата с любимия клуб обаче е само временна, защото десетина години по-късно Манолов ще застане на треньорското кормило на червените, за да ги поведе към други големи успехи. Радостта от победите като състезател ще се превърне в радост от победите на възпитаниците му.
Неразделна част от митологията на армейския клуб ще остане завинаги свързана с името и футболните подвизи на еталона за защитник с номер 3 Манол Манолов. Мнозина са бранителите в България и чужбина, които не се притесняват да възкликнат: “Искам да съм като Манолов!”. Заедно с Кирил Ракаров, Никола Ковачев, Георги Енишейнов, Симулията изгражда здрав бент пред вратата на Георги Найденов. Всеки от защитниците осъзнава огромната отговорност, която е легнала на плещите му. Отговорността, която е главната причина успехите на ЦДНА да блестят така ярко върху страниците на историята. Манолов, като че ли в най-голяма степен трябва да се притеснява дали във вратата на ЦДНА няма да падне някои гол. Като последен в защитата той следи всяка стъпка на противниковите нападатели, да бъде навсякъде където е необходимо, да предугажда всеки техен ход, да изчиства всяка топка в краката на свой човек или по-далеч от собствената врата, да извършва нарушение, когато играта на противника трябва да бъде спряна. Много са задачите на централния защитник и Манол Манолов полага огромни усилия организацията на армейската отбрана да бъде на ниво. И го прави. Почти десетилетие и половина. Е, понякога се случва голът да падне по негова вина или да направи някой ненужен фаул, но такава е орисията на защитника. Да изпива най-често горчивата чаша на допуснатия гол заедно с вратаря на отбора. Защото предотвратените голове никой не ги брои. Всеки гледа под лупа само грешките на отбраната и вратаря.
Грешките в играта на Симулията са далеч по-малко от перфектно отиграните положения, от предотвратените голове, от изчистените опасни топки от противниковите крака. Когато Манолов излиза на терена, привържениците на ЦДНА са по-спокойни и по-уверени н победата на своите. Головете, които ЦДНА допуска по времето на вратаря Жоро Найденов и защитниците Ракаров, Енишейнов, Ковачев и най-вече Манолов са твърде малко. Твърде малко, за да “попречат” на армейските нападатели да бележат гол след гол. А във футбола освен вкараните голове се броят и допуснатите, нали?
Манол Манолов има едно от най-достойните места сред героите на червените успехи от 1948 до 1962 г. Години на десетки шампионски титли и купи, на паметните двубои от турнира за КЕШ срещу “Динамо” /Букурещ/, “Цървена звезда” /Белград/, “Вашаш” /Будапеща/, “Атлетико” /Мадрид/, “Барселона”, “Ювентус” /Торино/, “Малмьо”, “Дукла” /Прага/. Симулията е от големия тим на ЦДНА, който плашеше чуждия си съперник на зеления терен така, както никой друг български отбор никога не го е плашил.
От Манолов футболиста – до Манолов треньора.
Дългият състезателен път на големия бранител на ЦДНА преминава на терена и в съблекалните на стадион “Народна армия”. А когато през лятото на 1969 година Симулията става старши-треньор на ЦСКА, едва ли някой е можел да се сети за по-добър възможен избор от този. На треньорското кормило на най-успелия български клуб застава човек, който е готов да работи с цялото си сърце и енергия за любимия отбор.
<b>Винаги дисциплиниран и радетел за спортен морал и себераздаване, Манолов изисква максимум от състезателите си и не търпи хленчещите и лабилните. Пред името ЦСКА всички са равни и компромиси не могат да бъдат правени</b> – това е своеобразното “символ верую” на Симулията. И той не му изневерява нито за секунда. За Манол Манолов звезди в отбора няма, а единственото което има значение е доколко състезателят се раздава на терена и тренировките. Защото предстоят 90 минути, през които противникът няма да се жали нито за миг.
И успехите не закъсняват – ЦСКА става шампион за 1971, 1972, 1973 г. Армейците печелят и Купата на Съветската армия за 1972, 1973 и 1974 г. Над всички успехи обаче стои отстраняването на трикратния носител на КЕШ “Аякс” /Амстердам/ на 7 ноември 1973 г. Тогава целя София не спи до зори. А Манол Манолов е на седмото небе от успеха на играчите му. Футболната общественост не може да забрави и успехите на ЦСКА в клубните турнири срещу “Панатинайкос” /Атина/, “Сваровски Вакер” /Инсбрук/, както и достойните битки с “Бенфика” /Лисабон/ и лондонския “Челси”.
Признанието на Европа и България за треньорските успехи на Манолов никога не могат да бъдат изтрити от историята. Винаги изискващ максимума от подопечните си, Симулията по-често е намръщен и суров, отколкото усмихнат и либерален. Може би има и недоволни от неговата взискателност и стриктност в тренировъчния процес, може би някои ще го обвинят, че не намери общ език с индивидуалния гений Димитър Якимов, но взаимоотношенията между треньора и играчите винаги са били съпътствани от трудности и неравности. За сметка на това колко пъти, когато футболистите на ЦСКА са демонстрирали недостатъчно отговорност и самовзискателност към себе си и името ЦСКА, старите цесекари са възкликвали: “Ех, де да ви беше треньор Симулията, как щеше да ви оправи за нула време!” Така ще го запомнят в ЦСКА – винаги сериозен и напрегнат в името на работата и успеха в любимия клуб.
Манол Манолов има и още един треньорски мандат в ЦСКА – през 1984-85 г., когато отборът се намира в труден период – в сребърния миманс и без победа над кръвния враг. След изиграни пет кръга през есента на 1984 г. ЦСКА има едва точка и заема последното място в класирането. Но Симулията запретва ръкави и прави почти невъзможното -–макар и на 60 години, той отново се раздава за червения клуб и го изкачва до второто място, а ЦСКА печели Купата на Съветската армия и Купата на България. При това след победа срещу “Левски” през юни 1985-та, която червените фенове чакат безкрайно дълго – цели две години.
През август миналата година Манол Манолов отпразнува своята 75-годишнина. Винаги изправен и горд като скала, той не пропуска мач на ЦСКА. Защото голямата му житейска любов е една – футболът. А преките свидетели на играта му и днес биха могли да кажат: ”Едно време исках да бъда като Манолов!”

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Фев 2008 00:03 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 00:48
Мнения: 2540
Местоположение: Курило
Аспарух Никодимов-Паро

Изображение

Роден:
21 август 1945 г. в село Богьовци, Софийско

Кариера/като футболист/

Аспарух Никодимов Донев-Паро е бивш български футболист, полузащитник и треньор. Роден е на 21 август 1945 г. в село Богьовци, Софийско. Висок е 184 см и 76 кг. Юноша на Септември (София). Започва своята кариера като футболист в Септември през 1960 г. През 1964 г. преминава в ЦСКА. Приключва кариерата си в отбора на Сливен, където играе от 1975 до 1978 г.

За отборите на ЦСКА "Червено знаме" и ЦСКА "Септемврийско знаме" изиграва 296 срещи и отбелязва 58 гола в "А" група за периода 1964 - 1975 година. Шампион на България шест пъти - през 1966, 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г. Носител на Купата на Съветската армия пет пъти - през 1965, 1969, 1972, 1973 и 1974 г. с отбелязани 18 гола. Веднъж става носител на КСА и с отбора на Септември през 1960 г. За Септември има 5 мача и 2 гола в "А" група, а за Сливен има 16 мача и 4 гола.

В европейските клубни турнири за ЦСКА изиграва 34 мача (28 за КЕШ и 6 за КНК) и отбелязва 4 гола (2 за КЕШ и 2 за КНК). Достига до полуфинал на КЕШ с отбора на ЦСКА през 1967 г. Национален състезател с 25 мача и 8 гола за "А" националния отбор (1963-1975), 1 мач с 1 гол за "Б" националния, 9 мача с 4 гола за младежкия и 17 мача с 9 гола за юношеския национален отбор. Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 2 мача, вкарва първия гол срещу ФРГ при загубата с 2:5) и на СП-1974 в Германия (в 2 мача). Сребърен медалист от ОИ-1968 в Мексико. Един от най-добрите дефанзивни халфове за времето си. Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Заслужил майстор на спорта" от 1968 г.

Избран е в разширения отбор на петдесетилетието на ЦСКА.

Кариера/като треньор/

След прекратяването на състезателната си кариера от 1979 до 1983 г. е старши-треньор на ЦСКА. През този период червените завоюват четири поредни пъти шампионската титла (1980, 1981, 1982 и 1983) и веднъж печелят Купата на България (1983). В европейските клубни турнири (КЕШ) под ръководството на Никодимов е постигната най-забележителната серия от успешни мачове в историята на българския футбол изобщо. През периода 1980 - 1983 г. ЦСКА елиминира "Ливърпул" (Англия) (тогава трикратен носител на КЕШ), "Нотингам" (Англия) (двукратен носител на КЕШ), "Монако" (Франция), "Реал Сосидедад" (Испания), "Гленторан" (Северна Ирландия), "Шомберки" (Полша), "Омония (Никозия)" (Кипър). ЦСКА достига полуфинал за КЕШ през сезона 1981/82 и четвъртфинал през сезона 1980/81 г.

След прекратяването на състезателната си кариера от 1979 до 1983 г. е старши-треньор на ЦСКА. През този период червените завоюват четири поредни пъти шампионската титла (1980, 1981, 1982 и 1983) и веднъж печелят Купата на България (1983). В европейските клубни турнири (КЕШ) под ръководството на Никодимов е постигната най-забележителната серия от успешни мачове в историята на българския футбол изобщо. През периода 1980 - 1983 г. ЦСКА елиминира "Ливърпул" (Англия) (тогава трикратен носител на КЕШ), "Нотингам" (Англия) (двукратен носител на КЕШ), "Монако" (Франция), "Реал Сосидедад" (Испания), "Гленторан" (Северна Ирландия), "Шомберки" (Полша), "Омония (Никозия)" (Кипър). ЦСКА достига полуфинал за КЕШ през сезона 1981/82 и четвъртфинал през сезона 1980/81 г.

През пролетта на 1983 г. Аспарух Никодимов е отстранен от поста старши-треньор на ЦСКА. След като работи в "Дунав" (Русе) и в Тунис за няколко години се завръща на треньорския пост в ЦСКА през есента на 1990 г.

През втория треньорски мандат на Никодимов ЦСКА печели сребърни медали (1991 г.) и златни медали (1992 г.) в първенството. През 1993 г. Никодимов отново е принуден да напусне ЦСКА. След това ръководи отбори от юношеските формации, аматьорската лига, работи като старши-треньор на Металург (Перник), Велбъжд (Кюстендил) и Омония (Никозия) (Кипър).

През 2001 година Аспарух Никодимов се връща за трети път на постa старши треньор на представителния мъжки отбор на ЦСКА. Води представителния отбор на ЦСКА от юни 2001 до декември 2001, когато е освободен и заменен с Луиджи Симони.

През лятото на 2003 г. е назначен за треньор на Берое като спечелва промоция за отбора в "А" ПФГ. Отстранен е от Берое през септември 2004 г. заради слаби резултати.

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Всички видове застраховки към ЗК ЛЕВ ИНС.Отстъпки до 25%.
0883368440
0879331668


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Червените легенди
МнениеПубликувано на: 25 Яну 2011 15:37 
Offline
Аватар

Регистриран на: 30 Окт 2009 20:09
Мнения: 2515
Местоположение: Враца
Отбор: Ботев (Враца)
Skype: sashitop4081
През 94-та стигнахме до полуфинала благодарение на Туньо!Противниковите нападатели като го видят, се осират просто! :D

_________________
:f88: Само Ботев Враца! :f88:
Изображение

Изображение

Изображение
Изображение

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема     [ 17 мнения ] 



  Подобни теми Автор Преглеждания Последно мнение
Преглежда непрочетените мнения "Червените дяволи" спечелиха титлата в Англия
Форум: Сезон 2006/2007
denis4o 2402 14 Май 2007 23:03
от denis4o
Преглежда непрочетените мнения СИНЬО-БЕЛИТЕ ЛЕГЕНДИ
Форум: Спартак 1918 (Варна)
bEcKs4o 6649 06 Дек 2007 23:35
от bEcKs4o
Преглежда непрочетените мнения Легенди
Форум: Локомотив 1927 (Дряново)
InFeRn0 9085 02 Юни 2008 11:16
от krasen
Преглежда непрочетените мнения Легенди
Форум: Ливърпул
Torresinho 2552 30 Ное 2008 18:43
от gundi45

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Иди на:  




Powered by phpBB © 2008 phpBB Group

Контакти | Fans on Facebook | Игра с прогнози