Малко по - подробна история
Отборът е сьздаден на 28 август 1918 година. На учредителното сьбрание е решено клубът да носи името "Сокол". За първи председател на клуба е избран Нягол Колев. Няколко дни по–кьсно членовете на рьководството регистрират дружеството, но под името "Български сокол". Цветовете на клуба са синьо и бяло, и остават непроменени и до днес.
На 30 януари 1924 г. „Български сокол“ се обединява сьс спортен клуб „Шипка“, като клубьт приема името „Шипченски сокол“.
Името „Спартак“ носи от 18 март 1945 г., когато към „Шипченски сокол“ се присъединяват други 2 варненски клуба – „Левски“ (осн. 1919) и „Радецки“ (осн. 1926).
Успехи
- Шампион на България (1932)
- Вицешампион (1931, 1933)
- Бронзов медалист през 1983/84 г.
- Финалист за Националната купа (1961, 1983)
- Трето място в Държавното първенство (1929)
История
Началото
През 1916 г. група младежи от района на училище “Васил Априлов” във Варна увлечени от футболната игра , започват редовно да играят мачове помежду си. На следващата година те сформират футболен отбор, който наричат “Витяз”. Не след дълго възниква идеята за създаването на спортен клуб. Тя се реализира на учредително събрание, състояло се на 28 август 1918 г. под открито небе – край къщата на баба Анка (фамилията и не е запомнена в паметта на участниците). Къщата се е намирала на ул. Отец Паисий, където се пресича с ул. Бр. Миладинови. Дълго се спори какво да бъде името на новия клуб. Тогава малкият Милан Георгиев, застанал малко встрани, вдига високо крило на сокол, което е намерил на идване, и предлага клуба да носи името на гордата птица. Всички се съгласяват и клубът е наречен “Сокол”. Избран е и първият председател – Нягол Колев.Там обаче, им отказват да регистрират клуба под това име , тъй като по това време във Варна името на ловното дружество също е Сокол , а законът не позволява две дружества да носят еднакви имена. Тогава е решено клубът да носи името “Български сокол”.
Цветовете на екипа са синьо и бяло и остават непроменени и до днес. На 30 януари 1924 г. “Български сокол” се обединява със спортен клуб “Шипка”, който е основан междувременно през 1920 г. На събранието в Трета гимназия “Св. Кирил” (сега Икономическия техникум), обединеният спортен клуб приема името “Шипченски сокол” За председател на Управителния съвет е избран холандския търговец Дирк Бронз (но за кратко време).
Първите успехи
Постепенно футболния тим “Шипченски сокол” се утвърждава сред най-силните отбори във Варна наред със “СК Тича” и “Владислав”. Сред футболистите , наричано още тогава с много любов от запалянковците “СОКОЛИ”, с най-успешни изяви е нападателят Михаил Тунчев. През 1925 г. той е поканен в националният отбор и така той става първият национал на клуба. Няколко години по-късно започва възхода на “Шипченски сокол”. През сезона 1928/29 г. отбора печели за пръв път първенството на Варна и се включва в държавното първенство. В първият кръг той отстранява “Хан Омуртаг” от Шумен с резултат 5:0 като домакин. Във втория – отново на варненски терен е преодолян “Раковски” от Русе. През този шампионат полуфинали няма. По регламент столичният Левски се класира от втория кръг направо на финала. Соколите се срещат с Ботев Пловдив в мач за определяне на другият финалист. Двубоят е в Пловдив и домакините печелят с 3:1 , и “Шипченски сокол” печели третото място.
Две години по-късно 1930/31 г. соколите отново са първенци на Варна. Всички срещи от държавното първенство се провеждат в София. В първия си мач варненци се срещат с предишния си противник Ботев Пловдив. Този път победители са те с 1:0. Във втория кръг “Шипченски сокол” категорично надиграва “България”-Хасково с 5:1 и за пръв път се класира за финала. Там негов съперник е софийският АС`23, един от най-добрите отбори в страната по това време. На 13.09.1931 на игрище “Юнак” в столицата се провежда един оспорван мач. Петнайсетина минути преди края соколите водят с 2:1 след голове на Иван Найденов и Александър Коев. Тогава състезателя на АС`23 Б.Габровски при нарушение счупва крака на Георги Пармаков от “Шипченски сокол”. Варненци настояват рефера да отстрани виновника и двата отбора да продължат мача с по 10 души(тогава смените още не са въведени в правилата на играта). Съдията Чумпалов решава да остави Габровски на терена . В отговор, в знак на протест варненци напускат терена.
Публиката освирква арбитъра и домакините. Мачът е прекратен и за победител е обявен АС`23 . Купата обаче не се връчва. Въпреки, че не е победен “Шипченски сокол” остава на второ място. След края на срещата зрителите столичани бурно аплодират варненските футболисти.
Няколко месеца по-късно “Шипченски сокол” е сполетян от голямо нещастие- Жечо Тунчев, най – добрият играч на отбора , наричан “перлата на футболна Варна”, се разболява от неизлечимата тогава туберкулоза.През януари 1932 г. той умира едва 21 годишен. Варна се разделя с най – талантливия си и перспективен играч. Огромна е мъката на неговите близки, на съотборниците и привържениците на отбора. В първият официален мач след безвременната трагична смърт на Жечо Тунчев, съперник на “Шипченски сокол” е силният тим на Владислав. Двата отбора са основните претенденти за първото място във Варненска област, а изхода от двубоя до голяма степен решава по нататъшната борба.
Преди срещата целият отбор на “Шипченски сокол” се покланя на гроба на своя незабравим приятел и съотборник. Там момчетата се заклеват да победят “Владислав”. В знак на почит към паметта на Жечо те решават да имат в негово лице един невидим “играч” – да излязат срещу съперника с 10 души.Тази среща е своеобразен паметник и остава в историята на българският футбол. Десетицата на соколите се стреми към победата с всички сили и успява - разгромява Владислав с 5:1.
По-нататък са преодолени и другите конкуренти на тима и “Шипченски сокол” печели първото място на Варненска област.
В първия кръг на държавното първенство соколите побеждават във Варна отбора на “Хан Омуртаг”- Шумен със 6:2. След това като гости на Левски – Русе извоюват нова победа с 2:0. На полуфинала “Шипченски сокол ” отстранява плевенския “Победа - 26” с резултат 4:1 и отново се класира за финала.
На 18.09.1932 г. на игрище “АС`23” в София съперник на варненци е столичният Славия. В състава на софиянци са шестима национални състезатели , между които Димитър Байкушев, Никола Стайков, Велчо Стоянов и Пенко Рафайлов. В отбора на домакините е и един от най – добрите играчи на София – Димитър Манолов – Боянската мечка, също бивш национал. Пред над 10 000 зрители “Шипченски сокол” се представя в състав: Здравко Янакиев, Георги Апостолов, Иван Георгиев, Борис Нейков (капитан), Владимир Капзамалов, Стоян Танев, Райко Димов, Александър Коев, Илия Булашев. Иван Найденов и Руси Булашев.
Още в 12 мин. След комбинация с Илия Булашев, Иван Найденов с точен удар открива резултата – 1:0 за варненци. През второто полувреме Славия изравнява с гол на Н.Стайков в 63 мин. До края на мача и двата отбора пропускат изгодни положения за гол и срещата завършва наравно – 1:1. Следват две продължения от по 15 мин. Първото завършва без гол. През второто 8 мин. преди края, при една атака на “Шипченски сокол”, Райко Димов пробива отдясно и подава на централния нападател Илия Булашев, който се освобождава от защитниците на противника и бележи победният гол- 2:1. “Шипченски сокол” става държавен първенец и носител на Царската купа. След срещата варненци са бурно аплодирани от присъстващите зрители. Импровизираната манифестация от игрището до хотела спира градското движение, победителите са носени на ръце.Във Варна е организирано тържествено посрещане на държавните първенци . Няколко хиляди варненци се стичат на гарата да приветстват въодушевено отбора на “Шипченски сокол” за шампионската титла. Военният оркестър и възторжените възгласи огласят отрано гаровият площад. Влакът пристига окичен с цветя и сини знамена. Купата е прикрепена отпред на локомотива заедно с надпис: “Шипченски сокол” – носител на купата на Н.В. царя и държавен първенец. Сред посрещачите настъпва неописуема радост, която прелива в манифестация. Най – отпред е капитана на тима Борис Нейков с купата в ръце, повел многобройните ликуващи варненци по централните улици.
През следващия сезон “Шипченски сокол” се представя отлично на градското първенство и отново е първенец. В първият кръг на държавното първенство варненският отбор като домакин побеждава с 3:0 “Чардафон”- Габрово. Според регламента “Шипченски сокол” прескача вторият кръг и направо се класира за полуфинала. В Русе като гост отстранява местния “Напредък” с 4:1 и за трети пореден път се класира за финала. На 03.10.1933 г.на игрището на “АС-23” съперник на соколите е “Левски” – София. До 36 мин. домакините водят с 2:0, когато Илия Булашев намалява на 2:1. През второто полувреме “Левски” вкарва и трети гол. Мачът завършва 3:1 и “Шипченски сокол” остава втори в държавното първенство.
Три поредни години тимът на “Шипченски сокол” играе финал за държавно първенство. Два пъти е вицешампион- 1931 и 1933 г., а през 1932 г. печели шампионската титла. Такова постижение няма нито един друг отбор в първенствата преди Втората световна война. Заслугата е преди всичко на великолепния тим, с който разполага “Шипченски сокол” по това време. Най – изявените играчи са нападателите Жечо Тунчев , Илия Булашев, Александър Коев – Железния , Иван Найденов – Найденката , защитника Борис Нейков – капитан на отбора, вратаря Здравко Янакиев и др.
През 1945 г. “Шипченски сокол” се обединява с други два варненски клуба – “Левски” и ”Радецки”. “Левски” е основан през 1926 г.(след обединяването на “Атлант”- основан 1920 г. и “Юпитер” основан 1919 г.). “Радецки” е създаден през 1926 г. и носи заслужено прозвището “фабрика за играчи”, тъй като в него израстват много млади талантливи футболисти.
Обединението на трите клуба – “Шипченски сокол”, ”Левски” и ”Радецки” става на 18.03.1945 г. в училище “Св. Методий”, което се е намирало зад Централна поща (училището в момента не съществува). Прието е името “Спартак”. Капитан на отбора е Кирил Павлов – Кинко. През същата година “Спартак” достига до полуфинал в държавното първенство, като при гостуване е победен от силния отбор на “Спортист”- София. През следващата 1946 г. спартаковци отстраняват на четвъртфинал в София “Славия”с 3:1, а на полуфинала отпадат от бъдещия шампион “Левски” – София. Година по – късно на четвъртфинал “Спартак” отстъпва отново на столичния “Левски”, който пак печели титлата. През 1948 г. на четвъртфинала се срещат двата варненски отбора “Спартак” и ТВП (днес “Черно море”). След равенство в първия мач – 2:2, във втория спартаковци разгромяват съперника си с 4:0. На полуфинала “Спартак” отстъпва на силния тим на ЦДВ (днес ЦСКА), който по – късно триумфира с титлата.
1945-1960
През периода 1945 – 1948 г. “Спартак” – Варна три пъти достига до полуфинал в държавното първенство. Няма друг отбор извън столицата , успял да постигне това. През сезоните 1950 – 1951 г. варненският “Спартак” се класира в създадената през 1949 г. “А” РФГ на пето място, като и двата пъти е пръв сред провинциалните отбори. През този период “Спартак” е считан за най – добрият извънстоличен тим. В него играят отлични футболисти. Добромир Ташков, Борис Парушев – Борлето и Тома Захариев образуват едно от най – силните нападения в страната. Много успешно се представят и централният защитник Апостол Апостолов – Топси а също и Димитър Харалампиев – Милинкито, Никола Йовчев - Мъника , Манол Кръстев и др.
Малко по късно през сезона 1955 г. “Спартак” печели третото място и бронзовите медали в първенството на “А” група. В решителния последен мач от първенството на 5 ноември 1955 г. спартаковци гостуват на “Ударник” (днес Славия) в София. Треньорът на варненци Трендафил Станков извежда на терена Христо Вълчанов, Бисер Димитров, Илия Кирчев, Спиридон Филипов, Димитър Ненчев, Кирил Пандов, Иван Киров, Благой Янев, Христо Нанов, Константин Кашукеев, Георги Арнаудов. След по – добра игра “Спартак” печели победа с 2:1. Головете отбелязват Георги Арнаудов и Христо Нанов, а за “Ударник” – Контев. Всички футболисти имат принос за този успех. Освен титулярите в срещата с ”Ударник”, в първенството участват още и Борис Парушев – Борлето, Тома Захариев, Димитър Халачев, Михаил Желябов, Манол Кръстев, Георги Старчев, Георги Павлов, Бедрос Бедросян, Назаров, Мигленчев. Треньорът Трендафил Стайков също играе в един мач.
През следващите години “Спартак” се представя отново успешно в А група. След силни изяви, най – добрият футболист на тима по това време, Илия Кирчев е включен в националния отбор за Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., където България се класира на трето място. В първенството през 1958 г. нападателят на спартаковци Георги Арнаудов – Аллаха, заедно с Добромир Ташков от “Славия”- София, бивш футболист на “Спартак” стават голмайстори на първенството с по 9 гола. Две години по- късно ,през 1959 /1960 г., “Спартак” – Варна отново излъчва първенец при стрелците – Любен Костов , заедно с Димитър Йорданов от “Левски” – София с по 12 гола печелят първото място сред голмайсторите.
1960-1980
През сезона 1960 /61 г. “Спартак” се представя много успешно в борбата за Купата на Съветската армия (КСА), която по това време играе роля на национална купа. Варненци последователно преодоляват “Д. Бурков”- Търговище с 1:0 като гости, “Ботев” – Бургас като домакин с 2:0, елиминират сливенския “Ген. Заимов” в Сливен с 1:0. На четвъртфинала “Спартак” се среща със столичният “Левски” и го побеждава в София с 1:0 след попадение на Стефан Стефанов. На полуфинала спартаковци като домакини преодоляват “Ботев” – Пловдив с 2:1, с голове на Петко Петков и Любен Костов, и за пръв път в историята на тази купа се класират за финала. Там “Спартак” се изправя срещу най – силният отбор в България по това време – ЦДНА , и отстъпва в София с 0:3 . В състава на домакините – армейци са такива звезди на българският футбол, като Ив. Колев , Д. Якимов, Г. Найденов, М. Манолов и др. Единадесеторката на “Спартак” за мача е следната: Христо Вълчанов ( Христофор Панчев), Бисер Димитров, Илия Кирчев, Спиридон Филипов, Благой Янев, Никола Живков, Любен Костов, Христо Николов, Петко Петков, Иван Филипов, Стефан Стефанов.
Като финалист за Купата на Съветската армия “Спартак” придобива правото да участва в турнира за КНК, тъй като ЦДНА е и шампион и играе за КЕШ. Варненци са първият български отбор, играл в турнира за КНК.
През есента на 1961 г. съперник на спартаковци е един от най – силните отбори в Европа по това време – австрийският “Рапид” – Виена. В състава на “Рапид” играят много известни футболисти: Фьогел, Динст, Хала, Гисер, легендарният австрийски национал Герхард Ханапи. Първият мач е във Виена на “Винерщадион”. Пред над 25 000 зрители “Спартак” демонстрира отлична игра , и успява да завърши наравно – 0:0, като дори пропуска чисти голови положения за победа. На реванша във Варна спартаковци отстъпват пред по – класният отбор на “Рапид” с 2:5. Головете за домакините бележи Любен Костов (първият от дузпа). И в двата мача състава на “Спартак” е един и същ: Христо Вълчанов, Васил Ненов, Илия Кирчев, Спиридон Филипов, Бисер Димитров, Никола Живков, Герасим Калугеров, Благой Янев, Любен Костов, Христо Николов и Стефан Стефанов. Въпреки че “Спартак” отпада на този ранен етап от престижният европейски турнир, представянето му се оценява като достойно. В този период, когато “Спартак” се представя убедително, когато печели третото място и бронзовите медали през 1955 г., достига до финала за националната купа (КСА)през 1961 г. и участва в турнира за КНК, в отбора играят редица добри футболисти. Централният защитник Илия Кирчев е считан за един от най – изявените в България. Полузащитниците Кирил Пандов и Димитър Ненчев – Бакала образуват една от най – силните халфови линии встраната. Големи заслуги за клуба имат и вратарят Христо Вълчанов, играчите Бисер Димитров, Георги Арнаудов – Аллаха, Благой Янев, както и включените малко по – късно в тима Христо Николов – Чоко и Иван Филипов.
През 1969 г. към “Спартак” се присъединява друго варненско дружество - “Локомотив”. Железничарският клуб е създаден през 1936 г. под името ЖСК. Преди обединението със “Спартак”, “Локомотив” от своя страна се е сливал с други варненски клубове: през 1945 г. с “Победа”(основан 1930 г.) и с “Черноморец”(1941 г.). Обединението става под общото име “Свобода”.Но в края на същата 1945 г., ЖСК отново се отделя и се нарича “Локомотив”. През 1964 г. към него се присъединява “Септември”. Обединението между “Спартак” и “Локомотив” се извършва на 06 март 1969 година в Дома на художествената самодейност, по – известен като “ Македонския дом ”. Дружеството приема името ЖСК- “Спартак”.
Великият тим от 1980-те
През сезона 1982 – 1983 под ръководството на треньора Людмил Горанов спартаковци се изявяват успешно в турнира за купата на България. Последователно са победени отборите на “Септемврийска слава” – Михайловград (Монтана) с 0:1 и 3:0, “Розова долина” – Казанлък с 0:2 и 4:0 и “Хебър” – Пазарджик с 0:2 и 4:1. На полуфинала в Казанлък ЖСК – “Спартак” се среща с носителя на купата от предния сезон – “Левски - Спартак” – София. В отбора на столичани са футболисти като Пл. Николов, Ем. Спасов, Б. Искренов,вратаря Б. Михайлов и др. ЖСК – “Спартак” се представя в състав: Красимир Зафиров, Енчо Недев, Румен Димов, Владимир Николчев, Сашо Борисов, Красимир Венков, Стефан Стефанов (Пламен Казаков), Борислав Гьорев, Иван Петров, Живко Господинов и Стефан Найденов. Пред повече от 20 000 зрители ЖСК – “Спартак” надиграва “Левски - Спартак” с 1:0 и се класира за финала.Победният гол вкарва Живко Господинов.
На финала в Пловдив съперник на варненци е ЦСКА “Септемврийско знаме”. Състава на ЖСК – “Спартак” е същия като в мача с Левски – Спартак, само на мястото на Р. Димов играе Красен Кръстев. По време на мача Пламен Казаков сменя Стефан Стефанов, а Георги Алексиев – Иван Петров. В отбора на ЦСКА “Септемврийско знаме” са едни от най – изявените български футболисти: Ст. Младенов, Р. Здравков, Г.Славков , Пл. Марков, вратаря Г. Велинов и др. Спартаковци отстъпват с 0:4, но като финалисти за втори път се класират в турнира за КНК, тъй като ЦСКА е шампион и участва в турнира за КЕШ.
В първият кръг съперник на ЖСК – “Спартак” е турският “Мерсин Идман Юрду”, а мачът е в град Мерсин. Там варненците Красимир Зафиров, Ниазим Исмаилов, Сашо Борисов, Владимир Николчев, Ради Радомиров, Красимир Венков, Пламен Казаков (Стефан Стефанов), Борислав Гьорев, Емил Личев, Живко Господинов, Георги Алексиев, завършват наравно 0:0. На реванша във Варна ЖСК – “Спартак” извоюва победа с 1:0(голът е на Пл. Казаков)и за пръв път се класира за осминафиналите на турнира за КНК. Съставът за втората среща е: Красимир Зафиров, Ниазим Исмаилов, Сашо Борисов, Владимир Николчев, Асен Михайлов, Румен Димов, Красимир Венков (Стефан Стефанов), Борислав Гьорев, Емил Личев (Георги Алексиев),Живко Господинов, Пламен Казаков. На осминафинала варненци срещат гранда в европейският и световен футбол – “Манчестър Юнайтед”. Английският тим е съставен от плеяда ярки футболисти: капитанът на английският национален отбор Браян Робсън, националът Рей Уилкинс, Франк Стейпълтън и Кевин Морън (Ейре), Арнолд Мюрен (Холандия), Норман Уайтсайд (Сев. Ирландия) и др. Единайсеторката, която започва мача във Варна е: Красимир Зафиров, Ниазим Исмаилов, Сашо Борисов, Владимир Николчев, Асен Михайлов, Румен Димов,Красимир Венков, Борислав Гьорев, Емил Личев, Живко Господинов, Георги Алексиев (Пламен Казаков). ЖСК –
“Спартак” губи от безспорно по – класният тим на гостите с 1:2. Браян Робсън открива резултата, а Румен Димов от пряк свободен удар изравнява.През второто полувреме Артър Греъм вкарва победния гол. На реванша в Англия, на легендарния стадион “Олд Трафорд” в Манчестър, варненци отново отстъпват с резултат 0:2. Двата гола за англичаните вкарва Франк Стейпълтън. Съставът на ЖСК – “Спартак” е същият само с две промени: вместо Кр. Венков – Ради Радомиров, а на мястото на Г. Алексиев играе Стефан Найденов. Венков и Алексиев влизат като резерви. Представянето на ЖСК – “Спартак” във второто им участие в европейският турнир е достойно. Отборът достига до осминафинал, а отборът от който отпада е от много висока класа. По същото време – през сезона 1983/84 г. в първенството на “А” РФГ, спартаковци, след силни игри и успешни изяви, се класират на трето място. Вратарят и капитан Красимир Зафиров е обявен за най – добър вратар на първенството. Награждаването на футболистите, обаче се превръща в безпрецедентен за нашият футбол случай.
Шампионът “Левски - Спартак” и вицешампионът ЦСКА “Септемврийско знаме” са вече на пистата на националният стадион “Васил Левски”. Футболистите на ЖСК – “Спартак” – Варна са в тунела по екипи, в очакване да получат бронзовите медали. В този момент служител на БФС застава пред тях и заявява, че те няма да бъдат наградени и не трябва да излизат на стадиона. В последствие се разбира, че в предпоследният кръг на първенството в състава на “Ботев” Враца в мача им срещу “Сливен” е играл нередовен състезател. Под натиска на тогавашният министър на културата и член на ЦК на БКП Георги Йорданов, който е от Сливен, БФС присъжда служебен резултат от мача в полза на Сливен. По този начин таблицата се размества постфактум и ЖСК – “Спартак” остава на четвърто място. Всичко това става след края на шампионата , като варненци по този начин , са лишени от шансовете си в последният кръг , който вече е минал (срещу Локомотив Пловдив 3:3 ). Варненци, ако отмяната на мача Ботев Враца – Сливен, е била извършена навреме, са имали реален шанс за запазване на третата си позиция. ЖСК – “Спартак” е ограбен – освен, че не получава бронзовите медали, по-късно връчени на Сливен при закрити врати, отборът губи правото си на участие в евротурнирите. Спортната преса и обществеността изразяват несъгласие с този тенденциозен и безпардонен факт, извършен поради “височайше” покровителство. Но несъгласието, естествено по това време бива заглушено и не води до промени. Прекрояването на класирането и отнемането на заслуженото трето място и медалите ощетява футболистите на ЖСК – Спартак и морално. По това време в отбора играят изтъкнати футболисти като Живко Господинов, Красимир Зафиров, Иван Петров, Енчо Недев, Красимир Венков – Джани, Стефан Найденов – Доктора, Сашо Борисов, Пламен Казаков и др., ръководени от треньорът Людмил Горанов.
През сезонът 1985/1986 г.отборът на Спартак се представя добре, защитата допуска най – малко голове в шампионата.През сезона участват бранителите Н. Исмаилов, С. Борисов, Д. Диев, Я. Богомилов, Ас. Михайлов, Р. Радомиров, Р. Димов, а вратарят Красимир Зафиров за втори път е избран за най – добър вратар на шампионата. Същата година най – добрият играч на отбора Живко Господинов е повикан в националният отбор за световното първенство в Мексико, където той играе в три мача, а България постига първия си успех на световно първенство – достигане до осминафинал. От 1985 г. Футболът е отделен от другите спортове в ЖСК – Спартак и така се обособява футболен клуб “Спартак”.
Новата история
До есента на 1994 г., когато президент става Николай Ишков, отбора преживява неколкократни сътресения, като на президентският пост се сменят последователно Пламен Тимев – Ганди и Атанас Атанасов – Кеби.
През 1995 г. “Спартак” Варна се завръща в майсторската група.През сезона 1995/96 г. след силни изяви спартаковци печелят титлата за най – прогресиращ отбор в страната. В същият шампионат нападателят Иво Георгиев вкарва 21 гола и става голмайстор на шампионата. През лятото на 1996 г. той е включен в националният отбор на България за европейското първенство в Англия. Същото лято ФК “Спартак” Варна играе в турнира на УЕФА – Интертото, като попада в една група с елитният германски “Мюнхен” – 1860. Срещу тях спартаковци изиграха най – силният си мач в турнира. Във Варна, с много добра игра, “Спартак” побеждава “Мюнхен” – 1860 с 2:1. Головете отбелязват Славейко Димитров и Захарин Сабльов, а за гостите Олаф Боден. В състава на германците играят футболисти от европейска класа: Манфред Швабъл, Олаф Боден, поляка Петер Новак. За “Спартак” победата донасят: Радостин Станев (Георги Арнаудов), Борислав Георгиев – Бобъра, Златин Михайлов, Красимир Влахов, Славейко Димитров, Димитър Митов, Николай Станчев (Камен Шербетов), Захарин Сабльов, Валентин Станчев,Марио Давчев(Михаил Христов) и Иво Георгиев. През този период “Спартак” Варна се утвърждава като един от най – добрите извънстоличен отбор в България.
През лятото на 2000 г. Спартак Варна отново участва в турнира Интертото,където без проблеми отстрнява полският Гроклин. Във вторият кръг Спартак среща украинският Таврия Симферопол. Първият мач във Варна завършва повече от успешно 3:0, домакините са на крачка от мач срещу европейският гранд Пари сен Жермен. Но през второто полувреме като смяна влиза новопривлеченият Генчо Симеонов (надлежно картотекиран от варненският клуб пред БФС).След мача се оказва,че футболиста не е картотекиран пред УЕФА, като Спартак Варна е дисквалифициран въпреки благоприятния резултат (5:2, вторият мач варненци завършват 2:2).