Вести
Анкара спешно реорганизира агентурата си у нас
Автор Aдминистратор
вторник, 23 май 2006
В ранни зори на 9 май министърът по европейските въпроси Меглена Кунева звъни на пожар на всички институции, включително и на запилелия се по балтийските републики външен министър Ивайло Калфин. Тя е вестител на лошата новина от Брюксел, че България получава шест вместо очакваните четири червени точки по витиеватата скала, според която Еврокомисията оценява готовността на страната ни и на Румъния за присъединяването.
Впрочем, същия ден и по същата схема Букурещ е получил само три червени точки, т.е. двойно по-малко. Нашата "шампионска преднина" от две точки се оказва в сензационен сектор - глава "Земеделие". За нея Нихат Кабил отдавна лъже обществото,че няма никакви проблеми.
Денят съвпада с уличаването на Красимир Неделчев, зам.-шеф на фонд "Земеделие", във вземане на подкупи в големи размери Точно тогава Кабил публично опъва поредния административен и медиен чадър над друга забележителна фигура от ДПС в подчиненото му ведомство - Ерман Занков.
Всичко това докарва до истерия новия турски посланик в София Мехмед Гюджюк, досегашен кадрови офицер на турското разузнаване МИТ. Преди да се озове в София той е със стабилен стаж и служба в Москва, в унисон с виждането на турския външен министър Абдуллах Гюл,че външната политика е само еманация на шпионажа.
Налага се посланик Гюджюк да свика за пореден път през последните три седмици агентурния си апарат в конспиративната явочна квартира на бул. "Евлоги Георгиев" в София.Тя е маскирана официално като офис на "Етап груп холдинг" и се ръководи от Зеки Байрам. Последният е виден представител на Камарата на турските бизнесмени, офицер от МИТ с двойно - турско и българско - гражданство, съпругата му е българка. Байрам недолюбва Ахмед Доган и е подходяща фигура за новата визия на Анкара относно деянията на разузнавателния й актив. Нека напомним,че публичното компрометиране на върхушката на ДПС с икономически далавери и обръчи от фирми принуди Турция спешно да смени тактиката на разузнавателния си елит в България.
Първи, но ярък знак за това бе светкавичното отстраняване, след осветяването му чрез публикация в "Монитор", на Саид Юсуф - шеф на анадолската разведка у нас. Въпросният господин вече е само обикновен чиновник в турското външно министерство.
Но да се върнем на посланическите тревоги, свързани с последователното затъване на Кабил в скандалите около подчиненото му министерство. Защото именно ключовият министър от ДПС е в плановете на Анкара за укрепване на влиянието й в България. Няколко дни преди гореописаните събития турският външен министър Абдуллах Гюл, който бе в София на натовския форум, прави две безпрецедентни стъпки.
Първо, кани на таен обяд в столицата Нихат Кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров, Юнал Лютфи и Касим Дал, като напълно игнорира Доган, който напразно чака вест за поисканата среща с Гюл в боянския сарай.
Второ, турският външен министър, пак през главата на лидера на ДПС, отива в Кърджали. И там срещата е конспиративна - извън града. Присъстват, и то отвън, само трима турски журналисти. В Кърджали Гюл кани всички скрити или явни врагове на Доган вътре в ДПС: Раиф Мустафа, зам.-министър на вътрешните работи, Хасан Азис, кмет на Кърджали, Бахри Юмер, кмет на Джебел и областен шеф на ДПС плюс депутатите от бунтовната спрямо Сокола кърджалийска листа. От кумова срама е поканен само новият фаворит на Анкара Касим Дал, за да има все пак фигура, приближена на Доган.
И на двете срещи Гюл има неблагодарната задача да внуши деликатно на българските си протежета, че с ненаситните си апетити за постове и пари последователно компрометират усилията на турското правителство, което желае да има предсказуеми резултати от действията на своята "пета колона" у нас. Гюл намеква, че е целесъобразно да се работи повече с чисто българските лобита на Анкара, като се завоалира не само ДПС, но и агентурният апарат на Турция в софийското й посолство.
Впрочем, горните факти категорично се потвърждават и от две, на пръв поглед, рутинни събития в Одрин. Най-неочаквано там за валия е назначен Рифат Миркелямоглу, а за директор по сигурността Хамети Авджъ. Миркелямоглу е крупна фигура - генерал, директно подчинен на всемогъщия Съвет за сигурност, с отговорност за района на Източна Тракия. Любопитното е, че двамата с Авджъ вървят в пакет. Прехвърлени са по спешност в Одрин от Източен Анадол, където в продължение на 15 години водят битка с кюрдската съпротива. Освен всичко друго Рифат Миркелямоглу има и странно на пръв поглед хоби: идва в България често и неофициално, не отсяда в хотели и обикаля главно в Хасковска и Кърджалийска област. Същото важи и за Авджъ. Посещенията на двамата умишлено не са координирани с посолството на Турция в София.
В този смисъл залогът на Анкара върху личности в ДПС като Нихат Кабил и Касим Дал става решващ толкова, колкото и издънките на първия в повереното му земеделско ведомство. Интересно е, че междувременно МИТ реабилитира и българомохамеданина Айруш Хаджи, когото Доган изхвърли преди време от ДПС. После го върна и в момента Хаджи е член на Централното оперативно бюро на етническата партия, отговарящ за ресор "Вероизповедания". Въпросният Хаджи неотдавна бе привикан на специални курсове по турски език отвъд границата, а цялото му семейство е устроено в Истанбул. Дъщеря му, която е с двойно гражданство, е уредена с протекцията на ДПС на работа в българското консулство - събира таксите за визи. На Хаджи шпионажът на Анкара държи особено много. Той трябва да развива активност сред помаците за "Ана ватан" /държавата-майка/.
Но да се върнем у нас. Буксуването в колелата на България, отчетено от Брюксел, неочаквано (поне за публичното пространство) се свърза логично с най-ресурсното министерство - това на земеделието, което вече цели пет години се управлява еднолично и еднозначно от ДПС. Далаверите там са толкова много, че нито мониторингът на Евросъюза, нито тревогата на Анкара от компрометирането на главните й фаворити у нас могат да ги укротят с магическа пръчка. Ярък пример за това е дори само фактът, че с подписа на Кабил по линия на разбойническите замени на земеделски земи с парцели на морето, в момента само между Балчик и Каварна се строят четири голфигрища. А куфарчетата пътуват към централата на ДПС. Така да си турчин на власт в България вече не е отговорност, а професия. Всеки опит да се каже истината за алчността на агентурата на Анкара у нас води единствено до неприятности и напрежение. Не напразно дори турското разузнаване е вдигнало ръце и сменя стратегията си.
Тук му е мястото да си спомним, че едно време имахме служби за сигурност, а сега имаме дизайнери, които колекционират вестникарски публикации и информации в интернет. И да им напомним, че САЩ осъдиха на доживотен затвор Полард, шпионина на най-верния си брат и съюзник - Израел. И от двадесет години отказват да го помилват.
България, разбира се, с всичките странности и противоречия на държавността и правото си ще влезе в Европейския съюз на 1 януари 2007г. Въпреки ДПС и обръча от фирми, въпреки гримасите на Вашингтон и Брюксел относно съмнителната и деструктивна роля на турската етническа партия у нас.
Въпросът е, както казва Чърчил, дали можем да преглътнем още един Дюнкерк.
|