|
New Iskar HOOLS |
|
Регистриран на: 07 Юли 2007 14:38 Мнения: 903 Местоположение: New Iskar
Отбор: ЦСКА (София)
Skype: red_star_forever
|
Новото "специално" момиче в спорта - Ана Иванович
Има нещо около Ана Иванович, което приковава вниманието ти в момента, в който тя стъпи на тенис корта. Особено, когато тя тръгне към теб с розовата си блузка и черните панталонки, за да ти даде частен урок по тенис. Ако всеки преподавател изглеждаше като Иванович, нямаше да е трудно да се мотивира днешната младеж да посещава часовете. И все пак самата Ана, която е на 19 години, все още е дете, въпреки че е много далече от един средностатистически тийнейджър. Тя е следващото "специално" момиче в тениса.
Иванович казва, че е самата себе си във всеки аспект от живота й. Каквото и да се говори обаче, едно е сигурно - сръбкинята има всички предпоставки да се превърне в новата Мария Шарапова в спорта. На корта и извън него. И докато тя може да е родена в тяло, за което много манекенки биха и завидели, петата в световната ранглиста със сигурност не е родена в среда, за която някой й завижда.
"Беше доста трудно, разказва Иванович, която е израснала в Сърбия по време на бомбандировките на НАТО над Югославия през 1999 г. - Беше толкова страшно, не знаехме какво ще се случи". Ана е тренирала сутрин, за да избегне атаките, и е трябвало да си е вкъщи преди полицейския час на заздрачаване, трябвало да се справя с каквито условия е имала на раположения и дори да тренира в изоставен басейн през зимата. "Родителите ми никога не са искали да поставят мен и брат ми под напрежение, не се говореше много за политика вкъщи, но ние осъзнавахме какво се случва около нас. Те наистина се опитваха да ни предпазят по всякакъв начин и ние се опитвахме да живеем нормално, доколкото това бе възможно", допълва тенисистката.
Иванович все още много ясно си спомня времето, прекарано в мазето, когато е била на 11. Там семейството се е криело, слушайки как навън избухват бомби и чакайки силните звуци да спрат. "Беше страшно. Помня първата нощ, която прекарахме в мазето. Бомбите се взривяваха толкова близо до нашата къща, че усещахме как прозорците се тресат", разказва Ана.
Има някаква изненадваща мекота в гласа на Иванович, докато говори за страховете си по време на детството си във военна обстановка в родината. Тя се усмихва и прави паузи между изреченията, търсейки точните думи на английски, които обикалят съзнанието й на сръбски. "Връщайки се назад, мисля, че се справихме много добре със ситуацията, споделя тя. - Сега спокойно мога да говоря за този период, но тогава, ако говорехме за това, само усилваше стреса. По телевизията и по новините всички говореха за войната, така че да отидеш на корта и да забравиш всичко, което те заобикаля, беше някакъв изход".
След като си се справял с бомбандировки, да се бориш с най-големите имена в тениса не изглежда толкова страшно. Никой играч не е имал по-бърз скок към славата от Иванович, която се изкачи с 608 места в ранглистата в рамките на една година, след като влезе сред професионалистите и от неизвестен талант влезе в топ 50 само за 19 месеца.
Беше невероятно бързо", коментира тя възхода си. Тя вече има четири спечелени титли в кариерата си, като две от тях бяха постигнати през този сезон - в Берлин и Лос Анджелис. Освен това Ана стана първата сръбкиня, която играе на финал на турнир от Големия шлем, след сънародничката си Моника Селеш. През тази година тя достигна до финала на "Ролан Гарос и игра на полуфиналите на "Уимбълдън". ""Работих толкова много, за да постигна тези резултати и започнаха да идват предложения от всякакъв вид", допълва Иванович.
Предложенията пристигат, защото тя се превръща в нещо повече от тенисистка. Ана е една от най-популярните имена в този спорт. Зрителите може да оценяват бекхенда и с две ръце или сервиса й, но за голяма част от феновете има нужда от нещо повече, за да бъде привлечено вниманието им. Иванович разбира това по-добре от всеки друг и не се притеснява да демонстрира физическите си данни пред камерите.
"Харесва ми, защото е вълнуващо и различно, обяснява тенисистката. - Хората обикновено ни виждат по кортовете в спортни екипи. Затова е приятно, когато имаме възможност да се облечем официално и да изглеждаме различно. Винаги е голяма емоция. Обичам да се занимавам с подобни неща, просто да се откъсна от тениса, да го забравя и да правя нещо ново. Най-хубавото е, когато ми слагат грим и ми правят прическа. Не ми харесва да се гримирам сама, но когато го прави професионалист, винаги е интересно да се видя в един различен облик. Първият път, когато се видях в списание, не можах да се позная и попитах: "Това наистина ли съм аз?"
Докато обяснява важните елементи в тениса, който изглежда толкова лесен, когато тя го практикува, тя осъзнава, че нещата, които е преживяла, и трудното детство са я подготвили да учи останалите не само на тенис. Миналия месец Иванович стана посланик на добра воля на УНИЦЕФ за Сърбия и участва в редица благотворителни програми.
След като се спасява от насилието, което в един период властва над родината й, намира някаква сигурност в играта, която започва да обича, гледайки Моника Селеш, Ана се надява един ден да има същото влияние върху днешната младеж. "Знам, че има много деца, които играят тенис. Аз започнах да се занимавам заради Моника Селеш, така че бих била много щастлива, ако някой избере тениса заради мен", споделя тя.
С темпото, с което Иванович се издига в ранглистата, шансовете са повече от големи за това много повече от "някой" да хванат ракетата заради следващото "специално" момиче в спорта.
_________________
|
|