Пловдив

Пловдив е вторият по-големина град в Република България и 83-ят по население в Европейския съюз. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на три общини: Пловдив, Марица и Родопи. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна.

Пловдив е град с население от 370 хиляди жители.Разположен е в централната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 10 км. северно от Родопите и на 50 км. южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът на тепетата“(или „Градът на седемте тепета“).

В Пловдив се провеждат множество икономически и културни прояви, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени множество паметници от античността, сред които Античният театър, Римският одеон, Агората (Римският форум), Римският стадион, късноантична сграда „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Небет тепе прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес.

География

Пловдив в разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава най-пълноводната река в България - Марица. По този начин градът естествено се разделя на две части. На север от Марица е разположен единствено район „Северен“, известен още със старото си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района.

Пловдивското поле е представлява алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад, север и североизток се издигат възвишенията съответно на Ихтиманска, Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг, полето е оградено от склона на Родопа планина, който е стръмен и висок – около 1300 м н.в., прорязан от тесните долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. В града са разположени шест сиенитни хълма, наричани още тепета. До началото на ХХ век те са седем, но едно от тях е разрушено. Традиционните имена на тепетата са: Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието в централната част на Пловдив.

Климатът е преходно-континентален, типичен за южната част на Европа. Средната годишна температура е 12,4°С. Средната максимална температура през юли е 30.3°С, а абсолютният максимум през същия месец е измерен през 2000 год. +45,0°С. Средната годишна минимална температура е 6.5°С, а абсолютният минимум е минус 31,5°С в състояние на температурна инверсия. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73%, като най-висока е през декември – 86%, а най-ниска през месеците юли и август – 62%. Средната годишна сума на валежите е 540 мм, с максимум през май – 69,2 мм и минимум през август – 31 мм. Средният годишен брой дни със снежна покривка в Пловдив е 23 дни. Средната височина на снежната покривка е между 2 и 4 см, а максималната между 6 и 13 см. В „градът под тепетата“ преобладават слаби ветрове (0-5м/сек), като ветровете със скорост до 1 м/сек са до 95% в годината. Мъглите са чести през по-хладните месеци, като дните с мъгли за една година са 33 средно.

История

Античност

Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г пр. н. е. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (на гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „градът на Филип“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.[4]

През 72 г. от н.е. градът е завладян от римския пълководец Терентиус Варо Лукулус и попада в пределите на Римската империя, като отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин "Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Бероя (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия".

В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценяват важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, театри и мащабен стадион. С разрастването си, градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.

Средновековие

В края на IV в. започва византийския период в историята на града. Около средата на VI в. в Пловдив идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив.

След създаването на българската държава Пловдив се оказва важен пограничен град на Източно-римската империя. За първи път през 812 г. кан Крум завладява града, но той е официално включен в пределите на България от кан Маламир през 834 г. В следващите години, градът преминава от ръце в ръце­, като Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014) успяват да го включат в пределите на родината си. След това в период от близо два века той продължава да е в състава на Византия.

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта им. Градът става столица на Херцогство Филипополис, управлявано първоначално от Рение Дьо Три и по-късно от Жерар Дьо Стрем. Българският цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града.Между 1225 и 1229 г., по времето на Иван Асен II, Пловдив отново е включен в пределите на България. След 1263 г. градът отново преминава под властта на Византия и така до 1344 година, когато Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол.

През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шахин паша, завладяват града. Гробът на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Пловдив Филибе. Той e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно всички следи от древността изчезват и започва ново строителство на обществени сгради като джамии, ханове, страноприемници и бани. Така градът се променя коренно и неговият архитектурен облик придобива типични ориенталски черти. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Сахат тепе, която се смята за първия градски часовник в Османската империя и една от най-старите в Източна Европа.

Възраждане

В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е голям икономически център, наред с Истанбул, Солун и Одрин. Той същевременно е център на огромна занаятчийска област, която обхваща почти цяла Югоизточна България. Числено нарастващата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния. Тогава, заможните пловдивчани се съревновават в строителството на нов модел къщи, голяма част от които са запазени в архитектурно-историческия резерват Старият Пловдив.

Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която е равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. В 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивската църква „Св. Богородица”, Коледата през 1859 г. е отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.

През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадрона на капитан Бураго.

Източна Румелия

Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление.Санстефанският договор е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания и окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части, Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия, а Турция изработва в тримесечен срок Органически устав (Конституция) на областта и назначава управител.

От пролетта на 1885 сформираният в града, под ръководството на Захари Стоянов, Български таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението на Източна Румелия с Княжество България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Днес, 6-ти септември се чества като Ден на Съединението и празник на град Пловдив.

Нова история

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен вторият по-големина и значение град след столицата София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888 г. тя вече свързва града и със София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.

В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци. Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх.

В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за Цветни Метали, Текстилен Комбинат, Електроапаратурен Завод, Тютюнев Комбинат, Консервен Комбинат, Комбинат за Мотокари и др. На 6 януари 1956 г. e открита първата тролейбусна линия в Пловдив, също през 50-те е построен емблематичния за града хотел „Тримонциум”. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паметници в Пловдив, изцяло е реставриран Стария град. През 1990 г. е завършен спортния комплекс „Пловдив”, включващ най-големия стадион и най-голяма гребна база в България. През 1999 г. в „града под тепетата“ се провежда Европейския месец на културата.

Население

Постоянните жители (живеещите в България и живеещите в чужбина, но с български паспорт) на община Пловдив през 2007 г. са 375 137 души, което я нарежда на второ място по население и 224-то по площ в страната. Според данните на НСИ реално живеещите в Пловдив са 346 790 жители

Пловдив е вторият по големина български град преди Освобождението, на 2-ро място след Стара Загора. Според данни от 1880 г. в града живеят 24 053 души.Стара Загора преди опожаряването е най-голям град с 25 480 жители,а столицата София има 20 501 жители по време на първото преброяване на Княжество България през 1880 г. След Съединението за няколко години става най-голям град с 33 032 жители, срещу 30 428 жители на София. Според преброяването от 1946 г. Пловдив е вторият по-големина град в България с 117 563 души, срещу 487 000 за София.

Етноси

По своя народностен състав Пловдив е един космополитен град, в който живеят българи, турци, гърци, арменци, евреи и цигани. Етнически обособени квартали в Пловдив са „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала”, „Харман махала” и кв.„Столипиново”.


Религии

В града преобладава християнското население от всичките клонове на християнската религия — източноправославни, католици, източнокатолици, арменско-апостолическо изповедание, протестанти (адвентисти, баптисти, петдесятници и др.). В града има мюсюлманска и еврейска общности. Има храмове на всички религии.

Административно устройство

Пловдив е административен център на Южен централен район, Пловдивска област, Община Пловдив, Община Марица и Община Родопи. Кмет на Пловдивската общината е Славчо Атанасов, а общинския съвет се състои от 51 съветници.

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове,територията на град Пловдив е разделена на 6 района:

Район „Централен“-квартали: „Капана“, „Старият град“, „Мараша“ , ,"Източен"
Район „Северен“-квартали: „Гагарин“, „Филипово“, „Захарна фабрика“
Район „Южен“-квартали: „Въстанически“, „Ухото“, „Южен“ "Коматево"
Район „Източен“-квартали: „Каменица“, „Изгрев”, „Столипиново“
Район „Западен“-квартали: „Христо Смирненски“, „Прослав“, „Младежки хълм“, „Младост
Район „Тракия“-квартали: "Олга Скобелева" "Лаута"

През 1969 г. селата Коматево и Прослав са присъединени към града. През 1987 г., при отделяне, са обособени общините Марица и Родопи, чиито административен център остава град Пловдив. В последните години, жителите на селата от тези общини правят постъпки за административно присъединяване към "градската" община".

Забележителности

Античен град

Античният театър, известен погрешно и като Амфитеатъра, е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Римският Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.

Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.

Римският стадион е още един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания - Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата.

Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.

Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.

Музеи

Археологическият музей е създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна Румелия. Неговото узаконяване се извършва с указ на НВ Цар Борис III от 1921 г.. През 1928 г. музеят е настанен в сградата на пл. „Съединение”, построена през осемдесетте години на 19 век от видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер. Музеят представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Трите отдела - „Праистория”, „Античност” и „Средновековие”, съдържат ценни находки от старокаменната епоха (палеолит) до ранноосманския период в българската история (15-16 век).

Исторически музей - Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от ХV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради - паметници на културата.

Регионалният Етнографски музей - Пловдив е открит през 1917 г. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея - Куюмджиевата къща - е открит за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей, а през 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската културна област, в която е огромният потенциал на тази институция.

Природонаучният музей е открит през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. Началото на музея се поставя от богатите колекции на бившия френски колеж „Св. Августин”. Днес музеят е един от най-значимите в страната, с богати сбирки в разделите Палеонтология, Минералогия, Ботаника. Няколко зали са посветени на животинския свят, а в приземието се намира най-големият сладководен аквариум в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от родопски минерали.

Музеят на авиацията е открит на 21 септември 1991 г., намира се на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възстановителни хангара и архивохранилище.

Култура и изкуство

Културни центрове

* Градски дом на културата, известен в миналото като Дом на Профсъюзите „Стефан Кираджиев”
* Общински младежки дом „Спектър” на ул. „Авксентий Велешки”
* Център за съвременно изкуство - Баня „Старинна”
* Културен център „ТракАрт”
* Военен клуб - Пловдив
* Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“

Музика

Пловдивският симфоничен оркестър е първия извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември 1953 г.

Международноизвестни са пловдивският Хор "Детска китка" и хор "Евмолпея".

Изобразително изкуство

Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно училище Антон Митов. През 1912 г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полага началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници.

Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др. Като силно начало на 90-те се явява дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения - група „Ръб”, а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес”.

* Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия ­ Пловдив, наброява над 5000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „Златю Бояджиев” и Иконна сбирка на ул. „Съборна”, Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на ул. „Княз Александър I”. През 1981 г. бе открита Постоянна експозиция на мексиканското изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
* Днес в града под тепетата работят над 30 художествени галерии.

Литература и книгоиздаване

Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската книга, книгоиздаване, книгоразпространение и периодичен печат като първия голям литературен център. През 1855 г. тук е създадено първото българско издателство от възрожденеца Христо Груев Данов.

Читалища

* Читалище „Алеко Константинов”, бул. Шести септември 160
* Читалище „Г. Търнев”, бул. България 146
* Читалище „Възраждане”, ул. Стоян Чалъков 1
* Читалище „Захари Стоянов”, ул. Равнища 4
* Читалище „Иван Вазов”, ул. П.Р.Славейков 33
* Читалище „П. Р. Славейков”, ул. П.Д.Петков 42
* Читалище „Съвременник”, ЖК Тракия
* Читалище „Христо Г. Данов”, бул. Шести септември 128
* Читалище „Христо Ботев”, ул. Даме Груев 1
* Читалище „Христо Смирненски”, ул. Копривките 15

Образование и наука

Висши училища

* Аграрен университет
* Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство
* Европейски колеж по икономика и управление
* Земеделски колеж
* Колеж по икономика и администрация
* Медицински университет
-Медицински колеж към МУ, Пловдив
* Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
* Технически университет, София
-Филиал, Пловдив
-Технически колеж "Джон Атанасов" към ТУ, София
* Университет по хранителни технологии

Професионални училища

* Частен професионален колеж "Делта"
* Частен професионален колеж "Икоминтелект"
* Частен професионален колеж "Омега"

Средни училища
* Гимназия с хуманитарен профил "Св.Св.Кирил и Методий" (бивша Димитър Благоев)
* Национална Търговска Гимназия
* Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
* СОУ "Cв. Патриарх Евтимий (бившата Лиляна Димитрова)
* ФЕГ "Антоан дьо Сент-Екзюпери"
* ЕГ "Иван Вазов" (бивша Руска гимназия)
* ЕГ Пловдив (бивша Английска гимназия)
* Образцова математическа гимназия
* НГ за сценични и екранни изкуства
* Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков"
* СОУ "П. Кр. Яворов"
* СОУ "Св. Паисий Хилендарски"
* Средна духовна семинария
* ССУ за деца с увреден слух "Проф. д-р Ст. Белинов"
* СОУ "Свети Константин - Кирил Философ" (бивше НУ "Антон Страшимиров")
* СОУ "Св. Софроний Врачански"

Здравеопазване

Пловдив разполага с 5 болници, 16 поликлиники (10 от които стоматологични) и 5 диспансера. На територията на града функционират и около 600 частни лекарски кабинети, над 30 държавни и над 120 частни аптеки.

Спорт и отдих

В Пловдив е построен един от най-големите спортни центрове в България - спортен комплекс „Пловдив”. Разположен в северозападната част на града, комплексът включва стадион за 55 000 зрители, най-голямата гребна база на Балканите, закрит плувен басейн, открити и закрити тенискортове и лекоатлетическа писта.

Други по значими спортни съоръжения и атракциони в Пловдив са стадион „Локомотив” с картинг-писта „Лаута”, стадион „Христо Ботев”, стадион „Марица”, стадион „Тодор Диев”,хандбална зала „Локомотив”, спортните зали „Дунав”, „Строител”, „Чайка”, „Академик”, „Total Sport”, водния комплекс Акваленд.

Пловдив е сред най-футболните градове в България с 4 отбора в професионалния футбол - „Ботев” (основан 1912), „Марица” (1921), „Локомотив” (1936) и „Спартак” (1947).

Международният боксов турнир "Странджа" се провежда ежегодно в Пловдив от 1949 г. В изданието за 2007 г. в турнира взимат участие 96 боксьори от 20 страни. Край Пловдив са разположени клубове по конен спорт „Аркан” и конно-спортна база „Хан Крум”.

В българското волейболно първенство участват отборите на „Локомотив“ (мъже) и „Марица“ (жени). Членове на Българска Федерация по баскетбол от Пловдив са клубовете: „Марица”, „Марица 1991”, „Марица Кършиака”, „Академик” и „Академик-жени”.

Пловдивските тепета Сахат тепе (Данов хълм), Бунарджик (Хълм на освободителите) и Джендем тепе (Младежки хълм) през 1995 г. са обявени за природно защитени територии. В центъра на града се намират „Цар Симеоновата градина” и „Дондукова градина”, които са сред първите паркове в България. Други по-големите паркове са Ботаническата градина, парк „Бели брези”, парк „Рибница”, парк „Лаута“.

Транспорт

През Пловдив преминават основни транспортни артерии с международно значение: пътищата Мюнхен - Будапеща - Белград - София - Одрин - Истанбул и София - Стара Загора - Бургас, както и два от европейските транспортни коридори: 4-ти и 8-ми.

През Пловдив протича река Марица, която се преодолява в рамките на града чрез шест моста: пешеходен мост Съединение (при Новотел Пловдив), автомобилните: на бул. „Васил Априлов” (при УХТ), мост Герджика (между бул. „Руски” и ул. „Победа”), бул. „Цар Борис III Обединител” (при Панаира), мост Адата (източно от Панаира над остров Адата), както и един железопътен - в най-западна част на града. Други големи транспортни съоръжения в града представляват пътен възел „Родопи”, Коматевски транспортен възел, надлезите на Асеновградско шосе и на Карловско шосе, „Бетонния мост”.

Административно устройство

Областен център

В административно отношение, Пловдив е център на област Пловдив и е един от 28-те областните градове в Република България. Пловдивската област е съставена от 18 общини и има площ от 5 962 км2, а населението и е 715 904 жители. От 2005 г., областен управител е инж. Тодор Петков от БСП.

Преди Освобождението, на 1 февруари 1877 г., градът е определен за център на Пловдивската Губерния. След 1879 г., Пловдив е столица на автономната провинция Източна Румелия и административен център на Пловдивския департамент. От 1885 г. е адм. център на Пловдивското окръжие, а след 1901 г. - на Пловдивска област. От 1949 г. е седалище на Пловдивския окръг, а след 1987 г. - на Пловдивската област.

Общински център

Град Пловдив е административен център на община Пловдив, но също и седалище на общините Марица и Родопи (създадени през 1987 г.).

Община Пловдив обхваща единствено територията на града. Основни органи на местното самоуправление са кметът и Общинският съвет.


Общински съвет

Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници е избран по пропорционалната система чрез партийни листи. Настоящият му състав е определен след местните избори, проведени през 2007 г.


Градски райони

На територията на град Пловдив понастоящем има шест районни администрации, чиито кметове се избират директно от гражданите на града. На провелите се през 2007 г. местни избори, кметът на район „Тракия“ е избран на първи тур, а в останалите райони се води балотаж. Във всички районни кметства печелят представителите на Коалиция „ГЕРБ-ВМРО“. Кметът на община Пловдив заедно с шестте районни кметове представляват местната изпълнителна власт. Административно община Пловдив е разделена на 6 района.

Любопитнo

* Връх Пловдив, в Тангра планина на Остров Ливингстън, Западна Антарктика е висок 1040 м и е наречен на град Пловдив.
* 3860 Пловдив (1986 PM4) е името на малка планета (астероид) в Слънчевата система. Откриването на астероида е обявено на 8 август 1986 г. от ст.н.с. д-р Виолета Иванова и белгийския астроном Ерик Валтер Елст.

браво,пич! хубава работа си свършил.
прекрасен град,с особена атмосфера в стария град.как само не случи с управници.има мн повече жители с приходящите.мн се циганизира напоследък.

Те цингарите са навсякаде,не само в Пловдив.
Иначе митю и доко не са част от прекрасния ни град,и никога няма да бъдат!!!