Димитър Чонков - Чонката е един от най-известните фенове на Берое. На 28 април 2009 г. той празнува своя 60-и рожден ден. Чонката е един от най-обичаните и колоритни фенове на тима, един от малкото беройци попаднали в световната новинарска хроника на Euronews през 2000 г. след баража за оставане в "А" група срещу Спартак (Плевен) заради петелът, който бе на рамото му и боядисаната в зелено-бяло коса и брада. Вече 8 години той не е стъпвал на стадиона под Аязмото. Вчера двама фенове на Берое - Чавдар Златев и Костадин Костов - намериха големия бероец на традиционното му място и му подариха абонаментна карта за стадиона под Аязмото. Чонката пък обеща да се завърне на стадиона още на мача с Черно море утре.

Развълнуван от подаръка той заяви: "Родил съм се на ст. "Берое" на площада. Къщата ми беше там преди да я съборят. Майка ме е родила точно на мястото пред стадиона. От тогава до сега съм заклет бероец. Посещавах мачовете, по два-три сектора със запалянковци съм агитирал. Скандирали сме, имало е байраци, кречетала, но без побоища по време и след мача. Искам да помоля сегашните фенове да бъдат по-сдържани. Всеки отбор си има своите запалянковци и почитатели, които искат да си подкрепят отбора."

"От доста време не съм ходил на стадиона и ще съм много щастлив когато те изразят своето възхищение и радост, че съм се появил най-после на стадион "Берое" след толкова години, защото веднъж-два-три пъти под въздейстивето на съдиите аз бях пред умиране на стадиона. Когато съдията свири тенденциозно е лошо. Нека по-добрият отбор победи, дори това да не е Берое, но дано съдиите да не подпират другия отбор. Особено това важи за софийските отбори като Левски и ЦСКА", каза още той.

Причините за отсъствието си от стадион Берое той обясни така: "Пазех си здравето досега. Има 2-3 запалянковци, които си дадоха живота на стадиона под Аязмото. Един от тях е бившия администратор на тима Желязко Пепелов, който не знаеше, че мачът Берое - Ботев (Враца) е уреден, [така че] Ботев да остане в "А" група. След мача той разбра. Ние паднахме и загубихме бронзовия медал, който можеше да спечелим за втори път в историята на старозагорския футбол. Той не можа да понесе това нещо. От него настръхнах и спрях да идвам, но обещавам на ФК Берое, на моя роден град, на запалянковците и най-вече на талантливия треньор Илиан Илиев, който доказа своите качества и никога няма да забравя сълзите му когато плака пред телевизията, когато ни извадиха по най-долния начин. Благодаря ти, Илиан Илиев, остани още дълго в Стара Загора!"

"Гледам ги мачовете по телевизията, слушам ги и по радиото. Когато нашите футболисти вкарат гол тук се вълнувам много и от радост чупя по 1-2 бутилки. Сърцето ми плаче и се радва когато Берое победи следващия съперник", развълнувано разказваше той със сълзи на очи.

"Очаквам Берое да победи бронзовия медалист от предишното първенство на България Черно море, в който играе Александър Александров - Кривия. Берое обаче има своите опитни и добри футболисти в лицето на Слави Жеков капитанът и останалите - Дончо Атанасов и компания, които имат сили да победят Черно море и да зарадват многохилядните привърженици в цяла България", уверен бе Чонката.

Колоритният привърженик бе гост на предаването "Часът на фена" по радио Beroe Online на 30 април тази година. Ето какво сподели той тогава пред микрофона на радиото:

- Много или малко 60 години с Берое?
- Много е.
- Съжалявал ли си някога, че си бил от Берое?
- Никога. Израстнал съм на 20 метра от стадион "Берое". От стадиона не съм се отделял. Дори съм спал в гимнастическия салон. Веднъж откраднах фланелката на Петко Петков с номер 9. Бат Иван, Бог да го прости, тогава беше домакин на отбора и веднага се сети кой може да я е взел. Търси ме и накрая ме намери и ме накара да я върна, защото Петко Петков нямаше как да излезе на терена без фланелката. Петко Петков според мен е една легенда за Берое и българския футбол. И сега го уважавам и обичам. Същото се отнася и за ген. Делчо Делчев - най-големият старозагорец, заедно с Методи Кусев - митрополита създател на парк Аязмото. Това са велики личности за Стара Загора. От футболистите - Петко Петков, Евгени Янчовски, Тодор Кръстев, Петко Бароков, Георги Белчев, Димитър Димитров. Футболистите, които спечелиха бронзовите медали са легенди за старозагорския футбол. Нека не пренебрегваме и отборът от 1986, който стана шампион е като националния отбор 1994 г., който спечели бронзови медали в щатите.
- Помниш ли първия мач, на който отиде?
- Бях много малък. Мисля, че Берое - Дунав (Русе). Срещата завърши 1:1, отмениха 3 гола на Берое, а съдията една седмица по-късно почина по стечение на обстоятелствата. Не знам защо се случи така. Но в мача отменяше гол след гол. Както миналия сезон съдията на Левски - ЦСКА. Ако няма дузпа за Левски те няма как да бият. Щом един заводски отбор БАТЕ (Борисов) ги отстрани какво да говорим за равнището на футбола в България?
- Кой е най-великият мач на Берое, който си посетил?
- Полуфиналът за Купата на съветската армия в Пловдив на ст. "9-и септември" [сега ст. "Пловдив"] - три гола на Петко Петков, два гола на Сашо Паргов. Тогава бях полудял от радост. Полицията дойде - взе да ме дърпа за косата, за краката. Изкараха ме от стадиона. Аз пак влязох и го догледах.
- На европейската сцена мача с Ювентус ли остава върха?
- Да, безспорно. Тогава моят кумир във футбола - майсторът на спорта Георги Стоянов вкара. Никой не се хвана от толкова добри футболисти да бие дузпата, той обаче застана и я вкара - бях луд от радост.
- Какво е мнението ти за сегашното положение в Берое?
- За четвърти път наказаха Берое по най-безпрецедентен начин. Веднъж когато ни извадиха от "А" група след мач Берое - Левски, когато Сашо Костов бутна вратаря Тодор Кръстев и вкараха изравнителния гол. Започнаха да се хвърлят бутилки, той показа среден пръст на публиката. Разбутаха ги с пожарни, с това-онова. След това Ангел Солаков, който беше министър на вътрешните работи, издаде заповед Берое да бъде изхвърлен от "А" група. В друг мач за някаква стотна Берое беше изхвърлен. Сега пак се случи - Коце Маца и служебната победа от Марек, че 5-6 човека нямали медицински свидетелства. Наско Сираков от Левски и Коце Маца са кумци и незаслужено Берое го изхвърлиха на "А" група, сега всичко си дойде на мястото пак - Берое влезе в "А", а Беласица изпадна. Но защо беше нужно?
- Как си обясняваш това, че не за първи път се случва?
- Не мога да си обясня. Имат нещо в БФС към този отбор, а ние сме най-добрият извънстоличен отбор. Били сме четвъртфиналист за Купата на носителите на национални купи, четири пъти финалист за Купата на Съветската армия, четири пъти балкански клубни шампиони. Пет пъти Берое е излъчвал своите голмайстори, шампиони сме на България, бронзов медалист. Берое има най-хубавата школа в България, това е един от най-славните извънстолични клубове, а защо не и в цяла България.
- Разкажи малко за мача през 1986 г., с който станахме шампиони. Какви са твоите лични спомени от тогава?
- Препълнен стадион, в седмата минута Васил Драголов вкара гола. Полудяхме! Аз не гледах толкова мача, колкото бях толкова развълнуван от това и само си бършех очите със сълзи.
- Какво направи преди мача?
- Подарих живо агне на старши-треньора Евгени Янчовски. Влязох на стадиона, а полицаите ме видяха и не ме пуснаха, но се дръпнах, скрих се под скамейката, открих един пропуск, прескочих през оградата. Заради Евгени Янчовски по някаква причина Георги Стоянов отиде в Сливен, където игра една година. Той от 9-годишна възраст е бил неизменно свързан с Берое и отиде в Сливен, не стана шампион. Беройци имаха нужда от него и той най-много заслужаваше да стане шампион... Питаха се хората сега като го няма Георги Стоянов на кой ще подарявам цветя на стадиона. Веднага си избрах Стоян Бончев, който беше душата на отбора. Той беше разпределителя, диспечера. След като се върнах отидох на резервната скамейка - сложих агнето на врата на Евгени Янчовски. След като тръгнах да излизам един полицай, полковник беше, мисля, че Станислав Близнаков се казваше - беше много честен. Той ме прегърна, поздрави ме и каза, че съм направил много добра постъпка за отбора. Почти през целия мач плаках и не вярвах, че бяхме шампиони на България.
- Защо спря да ходиш на мачовете?
- На един мач Берое - Велбъжд (Кюстендил) на стадиона в Стара Загора съдията свири толкова лошо... Аз просто така обичам Берое и така милея, че не мога да живея и една секунда без него. На кръстовището на Христо Ботев и Отец Паисий си имам една градинка с асмичка, която ми е подарена от бившия зам. кмет на Стара Загора Тихомир Димитров понеже му помогнах за един паркинг там. Сега там правя нещо като изложба и базар за изявите на Берое. Хората като минават да се вълнуват и да разберат, че в този град всичко е Берое.
- Сега Берое като се върна в "А" група ще дойдеш ли пак?
- Може би да, но вече нервите ми не издържат. Има 5 човека умрели на ст. Берое. Жечо Пепелов беше администратора на Берое, последният мач Берое - Ботев (Враца) нашите излязоха с преклонени глави, защото Враца изпадаха и трябваше да им се помогне. Жечо не знаеше за това, мислеше, че за втори път може да вземем бронз и като загубихме припадна на скамейката и почина. След това има и други, които не искам да изброявам. Страх ме е да не стане най-лошото. На онзи мач с Велбъжд ми стана нещо на почивката като отивах на чешмичката и до тоалетната заради този съдия. Това е мача, в който Камилата нахлу на терена. Той е заралия, ако не беше той беройци щяха да играят още в "А" окръжна. Благодарение на него всичко си дойде на мястото. Благодаря на Станислав Танев - Камилата. Това е един сериозен бизнесмен, който обича Берое. Не искам да коментирам Николай Банев. Той добро не е направил за Берое. Като ген. Делчо Делчев и като Станислав Танев - Камилата няма много. Евгений Желев само за него мога да кажа, че и той милееше за отбора. Помогна доста. Навремето хубави времена бяха. Не бяха толкова лоши съдиите. Отивам подарявам си цветя, агнета. На Берое - Ювентус полицията беше събрала знамената на Берое от агитката, която ръководех аз 2-3 сектора долу на стадиона. Отидох и взех да блъскам един капитан, за да искам знамената. Те ме хванаха и ме изведоха. Автобусът на Берое точно идваше на стадиона. Петко Петков слезе и каза: "Къде го водите бе? Бързо го пускайте пак на стадиона, защото няма да излезем да играем в мача!"
- Какво мислиш за днешното поколение фенове? Доста често се случват да се бият и като че ли има повече омраза към противника отколкото подкрепя към собствения отбор.
- Така е. За съжаление има много хора, които не отиват да гледат мача, а пийват, напиват се, отиват да се бият с противниковите запалянковци, да чупят да трошат. Навремето три-четири сектора съм ръководил. Викахме, че чак от устата ни кръв течеше, но не хвърляхме камъни, нямаше хулигански прояви.
- Какво стана с петела?
- С него съм ходил на ст. "Славия", когато играхме бараж със Спартак (Плевен). Бях си оцветил цялата коса и брадата с бяло-зелена боя. Той стоеше на рамото ми и не мърдаше и той боядисан в зелено. Аз им подавам на входа билета, те не го гледат него, а гледат петела и казват, че не са виждали в София такова чудо. Така беше наистина. Той се казваше Беро, кръстен на Берое.
- Знаеш ли, че почти целия свят те гледаше след като попадна в емисия на Euronews именно след този мач?
- Чувал съм, че са ме показвали по телевизията преди някой мач. Много се радвам за това нещо. Не го знаех, ще съм щастлив ако мога някъде да го видя. Радвам се, че има журналисти, които не оставят нищо неподминато.
- Някои от бившите футболисти подкрепят ли те в момента?
- Хората в този град ме обичат - Тихомир Димитров, сегашния кмет Светлин Танчев, Беров, Иван Куцаров. Те ми напълниха 2-3 торби с шоколадови бонбони, сладки, ракия, за да посрещна близки и приятели на моето си място и да се поздравим за 60-ия ми рожден ден. Дано живея още 60 години да се радвам на моя любим отбор - Берое.
- Имат ли сили тези момчета в "А" група?
- Няма кой да ни спре. Илиан Илиев е един от най-перспективните млади треньори в България. Имам нужда да се срещна с него и да го подкрепя. За мен е един от най-добрите млади специалисти.
- Младите фенове търсят ли те?
- Да, най-редовно. Сегашният председател на фенклуба Иван Желев минава най-редовно, усмихва ми се, приказваме си за Берое. Подкрепят ме хората.
- Имаме ли сили в "А" група?
- Да, безспорно. Добър отбор сме.
- За националният отбор какво мислиш?
- Дано се класират за Световното. Да живее отбора на България от САЩ 94. Такива футболисти като Боби Михайлов, Христо Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов няма да ги забравя.
- Как си обясняваш факта, че след шампионския сезон години наред имахме проблеми при гостуванията?
- Трябва да се залага повече на местните футболисти. Те милеят за Берое така както и аз, затова трябва да се налагат.
- Накрая какво искаш да пожелаеш на феновете?
- Нека бъдат по-обичащи своя клуб, да не се занимават с други неща. Нека си дерат гърлото и да подкрепят любимия си отбор без да минават в непривични за българския футбол неща.

БРАВО , МНОГО ХУБАВО!!! ЧОНКАТА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ БЕРОЕЦ !!!Нека да е жив и здрав и все така да подкрепя любимия отбор !!!