Най-накрая свободна тема,където мога да разгърна таланта си на писател.
Сега ще попиша доста работи,които нямат нищо общо с футбол,фенки,фенове и тн...Да знаете само какво става в тоя нашия град.Всички са се побъркали.Има толкоз много лоши хора по улиците и по тротоарите,че вече незнам кое място да използвам за предвижване.Когато се яхна на жребеца и потегля по неразбитите свиленградски улици на десета скорост на всяко кръстовище се намира някой ненормалник да се покаже през прозореца и да ми фърли една красива българска майна или пък да ми изкара най-дългия си пръст през прозореца и да убиди човека който возя
.Друг случай пък когато се движа по тротоара с гуменките дето играя футбол в училището все ще се намери да настъпя някое врабчо изпръжнение или пък някоя кола да мине с привишена скорост и да ми окъпе чисто новия екип купен от димитровградския пазар за 15 лева с отстъпка
. А пък за училището да не ви говоря.Там е пълно с лудаци и извратени момчета и момичета.Ей днес гледам едно момиче върви пред мен по стълбите и половината й дупе отвънка.Викам й аз "булче ам закрий се малко бе,някой ще се спъне и ще падне зад тебе".Тя явно се осрами и си сложи чантата на задните части та белкем малко се позакрие.После пък идва едно момиче при мен от тея по-малките ученички и ми вика "педагожката те вика долу в нейната стая на голямото междучасие".Питам аз защо бе,в последните три дни не съм правил нищо лошо,а тя ми отвърна" има ученически съвет и трябва да присъстваш,а нали си отговорник на вашия клас".Съгласих се аз и като би звънеца за голямото междучасие бодро закрачих към кабинета на педагожката.Обаче точно преди да вляза ме дръпна домакинката да ми дава някви декларации за стипендии на децата с успех между 4.50 и 5.50.Аз разбира се не ми трябва такова нещо защото завърших с 5.92 и ще вземам отлична стипендия за пореден път.Нагърбих се отново да доставя на съучениците си декларациите и вече бях свободен да отида на съвета.Отивам аз,разбира се с 7 минутно закъснение,но г-жата ме при с радост и даже ми каза,че на мен ми било позволено да закъснявам.Зарадвах се аз и от уважение не вдигнах никой за да седна на мястото му,ами останах прав.Тази жена обаче като почна да говори,тя незнае кога да спре.Спрях да я слушам и изведнъж някой ме бута."Айде да ходим да пуша".Гледам аз момичето споменато по-горе ме дърпа упорито за ръкава и не ме пуска.Тръгвам аз,но точно в този момент Балджиева(педагожката) също ме вика.За момент бях разединен в себе си.Да отида навън или да изслушам жената.Но съвестта ми на добър и ученолюбив ученик ме поведе към правилния път и аз се запътих с бодра крачка към педагожката.И тя започна да ми говори за няквки значи,които трябвало да се носят от всички и аз като заместник председател на ученически съвет,трябвало да давам пример на другите и първи да си сложа такова нещо.Съгласих се аз и отново тръгвам да излизам.Но нещеш ли ме извика още веднъж.Този пък с молба да задвижа нещата и да организирам няколко човека да сме отишли да почистим крепостта в село Мезек.Аз разбира се възразих и й казах"по-добре да очистим нашето училище,от колкото крепостта в Мезек".Но г-жата явно не разбра намека ми и го възприе като друго предложение и след думите й "О,Иване,това е страхотна идея",вече не издържах и напуснах кабинета й.Беше станало 10:25,което означаваше че междучасието беше свършило и нямах време дори да ям.Но нали съм си малко нахалничък отидох и си купих два хот-дога и една меденка и се качвам за час и започнах да ги ям в час.А тази българичката почна да ми съкара,дето съм й ядял в часа.Абе жена,остави ме да се наям и си предавам Иван Ботев и Христо Вазов
.Така се развива скромна част от моето ежедневие.Ако някой успее да достигне до края на коментара ми искам да се чувства поздравен за търпението си