География [редактиране]

Град Търговище се намира на север от Преславската планина. На 320 км североизточно от София, на 41 км западно от Шумен, на 25 км северозападно от Велики Преслав и на 100 км североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 км) и Русе (100 км) го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Кварталите на града са - Боровец, Бряг, Вароша, Въбел (Герен), Запад 1, Запад 2, Запад 3, Изток, Калково, Малчо Малчев.
История [редактиране]

Основна статия: История на Търговище
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Археологическите сведения доказват, че по тези места човешки живот е имало още през медно-каменната епоха (халколит) — V-IV хилядолетие пр.н.е. В околностите на града са открити останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.), селище от римската епоха (II-IV век от н.е.), селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). Намерени са останки от селище от Първата българска държава (крепостта Сборище), селище и крепост от Втората българска държава. От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.

Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти - абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др. Градът има своето място в национално-освободителното движение.

През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов- Куруто - знаменосец на Ботевата чета. През 1934 г. градът e преименуван на Търговище.
Освобождение [редактиране]

Със настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват със редовната турска армия към Шумен, в града останали някой от придошлите селата турци, черкези и въоръжен башибозук под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града и българското население на жесток грабеж и мъчения. Били запалени панаирът, чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50-60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350-400 човека. Но не навсякъде отбраната имала успех- закланите, застреляни, изнасилени, обесени били много. Не била пощадена и църквата – турци влезли и в нея. Сформирания отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените башибозуци били осъдени и обесени публично заради деянията си[2].
Население [редактиране]

По данни от 2008 година, в град Търговище живеят 42 202 души, или 61.9 % от населението на общината и 28.4 % от населението на областта. Отрицателният прираст на населението на града за периода е минимален, близък до нулев (-0.2 %)[3].
Религия [редактиране]

В град Търговище мнозинството от жителите са православни християни, а останалите са главно мюсюлмани (сунити). Има два източно-православни църковни храма („Св. Успение Богородично“ и „Св. Иван Рилски“), както и една джамия. Старата църква, изградена още по време на турското робство, се намира в най-българската част на града — кварталът Вароша. В религиозно отношение Търговище е част от Варненска и Великопреславска епархия.
Политика [редактиране]

Основна статия: Списък на кметовете на Търговище

Политическата обстановка след местни избори 2007 е следната:

Кметът на Търговище (Красимир Мирев) запази поста си след изборите: резултатът му е 40.7% срещу 38.63% на Светлан Петков, подкрепян от ДПС. На втори тур за Красимир Мирев гласуваха 58.37% срещу 41.63% на представителя на ДПС.

На 20 декември 2009 гръмва скандал, че общинският съветник от ДПС, Хамди Илязов е направил изключително груби нарушения на закона. По негово разпореждане язовирът на село Черковна е ограден и не е достъпен за посетители, въпреки, че е публична собственост[4].
Икономика [редактиране]

По-големите промишлени предприятия в града са ЕАД „Тракия Глас“, „EnerSys — USA“ (бившият завод „Енергия“ АД), военният завод „Терем“ АД, „Алгара“ ЕООД (държавно), „СПРИНТ-73“ ООД, „ЛВК Винпром АД“, „Мебел Стил ООД“, Хлебопроизводство и сладкарство ООД - бутилиращ Минерална вода Търговище[5].
Заетост [редактиране]
Доходи на населението [редактиране]
Култура [редактиране]

В града е разположена местната регионална библиотека „Петър Стъпов“, разполага с модерна база, с 6 читални и предлага близо 330 хиляди тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компютърна мрежа.
Медии [редактиране]

В града има 2 телевизии - ТВ Търговище и Енерджи вижън, местното и регионално радио е Ново Радио Търговище. Местни вестници са - Търговищки новини, Знаме.
Образование [редактиране]

В града функционират 7 начални, 19 основни училища, 2 СОУ (I СОУ "Свети Седмочисленици", II СОУ "Професор Никола Маринов"), 4 извънучилищни звена. На територията му има 5 професионални училища - техникуми по механотехника, икономическа информатика, строителен, по обществено хранене и селско стопанство и езикова гимназия.
Изобразително изкуство [редактиране]

В града има Школа за изобразителни изкуства, основната ѝ дейност е обучение на ученици от 5 до 18 годишна възраст, в областта на изобразителните изкуства. Нейните възпитаници са носители на големи награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Република Македония, Чехия, Германия и др.
Спорт [редактиране]

Футболните отбори на града са „Светкавица“ и „Боровец“, като Светкавица играе в Източна „Б“ футболна група. Освен футболни отбори в града има още спортен клуб по спортна стрелба „Светкавица“ и карате-клуб „Тангра“.
Туризъм [редактиране]

Туристическо дружество „Никола Симов“, създадено на 30 ноември 1903 година.