География [редактиране]
Град Бяла е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край река Янтра, на 54 м надморска височина. Шосейни пътища водят за Русе (54 км), Плевен, Свищов, Велико Търново и Попово.
Гара Бяла се намира на 7 км от града, където е и пригаровият квартал.
История [редактиране]
Селището се споменава за пръв път в турски регистър от 1618 г. През 1831–37 г. е обхванато от чумна епидемия. Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти — абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. През 1845 г. тук е учителствал Петко Славейков.
Мостът на Кольо Фичето през нощтаПо време на Руско-турската освободителна война от 29 юли до 13 август в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II.
Религии [редактиране]
Населението изповядва основно християнската вяра. В центъра на града е издигната православна църква, която масово се посещава на празници. Църквата не е голяма, но е добре устроена и беленчани се грижат добре за нея. Църквата „Свети Георги“ е издигната в старобългарски стил през 1915 г. В основите й поборникът Филип Симидов е положил къс от знамето на Ботевата чета. Изографисана е през 1923 г. и на следващата година е осветена. В града има и друг етнос, изповядващ исляма. Ромското население обитава квартал на края на града, на изхода за Попово. В града има и католици.
Политика [редактиране]
Икономика [редактиране]
Бяла е център на обширна плодородна селскостопанска област. Градът е с удобно географско разположение. До 1990 г. той е с много добре развита лека промишленост, най-вече по отношение на хранително-вкусовата, шивашката и дървопреработвателната, както и електрониката. Химическото производство и машиностроенето са осигурявали работа на голяма част от населението в региона. Днес по-голямата част от бизнеса е наследник на предприятията от социализма. Сред тях са два винпрома, мандра, месодобивни фирми и други.
Обществени институции [редактиране]
Народно читалище "Трудолюбие"
Многопрофилна болница за активно лечение
Областен диспансер по психиатрични заболявания
Културни и природни забележителности [редактиране]
Мостът на Колю Фичето на река Янтра e построен през 1865-1867 г. и е украсен с барелефи. На него впоследствие е поставен голям паметник на строителя му Никола Фичев. Съоръжението е взело много жертви. През 1993 г. румънски автобус катастрофира и всичките пътници загиват. Пред 2006 г. български автобус пада от беленския мост и взима 18 жертви.
Музеят на освободителната руско-турска война. Открит е през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Неелова.
Часовниковата кула, построена през 1872 г.
Паметници на Юлия Вревская, на Панайот Волов и Николай Пирогов, паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал "Ханищата", близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе-Велико Търново, паметни плочи на опълченци от Бяла, мемориал на загиналите във войните граждани на Бяла и региона.
На 7 км от града в посока Попово се намира лесопаркът - подходящо място за отдих и почивка.
Театри [редактиране]
Съществува самодеен театър към читалище "Трудолюбие". Трупата се състои от ученици, културни дейци и учители.
Музеи [редактиране]
Този раздел се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на авторските права и форматиране. Ако можете да подобрите статията, моля натиснете "редактиране".
На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свикал на 18.09.1899 г. първото заседание на комитета. Взето било решение комитетът да се нарича "Цар Освободител Александър II".
През лятото на 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов - областен управител на Русе, посетил Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. Впечатлен от сградата и разказите на беленчани за пребиваването на Александър II в Бяла, Заимов се замислил какво да се направи с бившия харем, послужил за квартира на Царя. На обяд у Ангел Крушков на станалите разисквания за бъдещето на харема - Главна квартира на Александър II по време на Освободителната война, някои от гостите предложили той да се превърне в класно училище за "каквото бил употребен по-рано", други - да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети - за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявил на събеседниците си, че харемът на Мехмед бей ще се превърне "във военно-исторически музей, в къща-музей".
Харемът бил откупен от държавата през 1879 г. В продължение на десет години служил на общината за училище. След това бил изоставен и разграбен . През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпил на Комитета "Цар Освободител" мястото, на което е била построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.
По време на посещението си в Русия през декември 1901 г. - януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея, Заимов споделил идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверил Заимов, че Николай II наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.
По лична заповед на Николай II били отворени военните складове, военно-историческите музеи в Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След три месеца търсене ротмистър Ганчев успял да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците за нуждите на военно-историческите музеи. Подаръците и бъдещите експонати били натоварени на няколко трена и придружени от военни команди, били складирани на пристанището в Одеса. Материалите пристигат във Варна с три парахода в различно време: на 3, 9 и 18 декември 1903 г. Оръдията, лафетите, предниците, зарядните ракли, понтонни коли и части, лодки и снаряди били складирани на открито, а други - в навесите на морската част и 8-ми Примарски пехотен полк. Военният министър генерал Савов командирова във Варна капитан Михлюзов от 5-ти артилерийски полк с 20 войника да приеме и изпрати материалите до музеите. Различните манекени, картини, модели на кораби и мостове са изпратени в София и изложени в Офицерския клуб и от там изпратени по къщите-музеи. Към края на септември оградата била готова