Предлагам тук да се представят успели дряновски спортисти без значение в какъв точно спорт.

Руси Русев е роден на 21 Октомври 1926 година в Дряново.Завършил е първия випуск на Дряновската смесена гимназия.Дипломира се във Висшия институт за физическа култура и спорт /ВИФ/ В София.Бил е преподавател в спортната школа за подготовка на спортни инструктори.В столицата е учителствал в ТОХ, в Чепеларе е давал първите уроци в спорта на футболистите на "Левски" Божидар Искренов и Петър Петров, на боксьора Георги Стоименов.Бил е и хоноруван преподавател във ВИФ-София.


- Г-н Русев, Вие сте първият дряновец завършил ВИФ.Защо предпочетохте този нов за времето си спортен институт?

- Още тук, в Дряновската гимназия активно спортувах гимнастика, футбол, лека атлетика, народна топка тези изяви също ми помогнаха да се насоча към физическата култура и спорта.В института бяхме около 80 момчета и 40 момичета, които трябваще да добием знания, опит и да обучаваме българските младежи да спортуват.Сред мойте състуденти имаше много кадърни младежи, които по-късно станаха изявени национални състезатели, като лекоатлета Георги Савчев, скиорите Дражев и Чипев.

- Дряново няма своя Дан Колов и Стоичков, но има изявени спортисти, какво ще ни кажете за тях?

- С много радост и трепет съм очаквал участието на Стойо Войводов на колодрума в София и по шосетата на страната.Заедно с Цвятко Георгиев - другият колос в българското колоездене те тогава водеха благородна спортна битка.Ще спомена и за треньора по баскетбол Милчо Вапцаров, който направи този атлетичен и атрактивен спорт популярен в малкия балкански градец Дряново.Тъй като отдавна съм се откъснал от родния си град не знам за по-младите дряновски спортисти, но научавам, че има млади таланти в леката атлетика, шахмата, футбола.Приятно е, че футболистът на "Левски" и "Литекс", а и на младижкия национален отбор Станислав Генчев е дряновец.

- Имате интересно хоби и сте един от първите колекционери на спортни плакати.

- Като млад обичах да рисувам и да събирам пощенски марки.После ми хрумна идеята да колекционирам спортни плакати., от които имам над 4 хиляди.Един от най-ценните е на гениалния художник-модернист Салватор Дали.Той сигурно е бил симпатизант на ветроходствотои е направил плакат на една регата, като отдолу е поставил и подписа си, като свидетелство, че той е негов автор.Събирам тези плакати от 50 години и се надявам, че един добър ден ще мога да покажа част от богатат си колекция и в родното Дряново, за да се потопят моите съграждани в неповторимия спортен свят.

* интервюто е от Май 2003г.

източник: книгата на Любомир Димитров (Бахчеванов) "В Дряново славно стигнах още вчера..."

Милчо Вапцаров е роден на 13 Февруари 1932 година в Дряново.Завършил дряновската гимназия, а после ВИФ - специалност "Футбол".През 1956година е преподавател по физическо възпитание в дряновската гимназия.Става треньор по баскетбол на учениците (девойки и юноши) и през 1965 година заедно с юношите спечелва републиканската титла по баскетбол по линия на Министерството на народната просвета - най-големият успех за дряновския колективен спорт.





- Нека се върнем 26 години назад, когато за дряновския колективен спорт научи България.Мисля, че не пресилвам нещата защото тогава баскетболният отбор на гимназията стана републикански шампион по линията на МНП.Сигурен съм, че не сте забравили емоционалното послещане на гарат в Дряново.Нека да ни припомните за тези мигове.

- Това е един много приятен спомен от живота ми, но той коства много труд от всички, ние тогава се връщахме от републиканско първенство във Връца, където се представихме най-убедително и победихме.Това беше в резултат не на едногодишна дейност, а на многогодишен всеотдаен труд, който вложиха не само аз, а и спортистите.Тогава бяхме единствени в зоната, които участвахме в Плевен с два отбора - юноши и девойки.Спомням си, че ни поставиха да играем при много тежки условия - съдиите свиреха срещу нас и публиката не беше благосклонна, тъй като играехме срещу тях и ги победихме.Инструкциите бяха Плевен да спечелят зоната и да отидат на републиканско първенство във ВрацаНо не бяха на нивото, на което ние бяхме подготвени.Получи се така, че плевенчани измислиха някаква несъществуваща грешка на съдиите и ни предлагаха да преиграем мача.Повторихме срещата във Велико Търново и пак победихме.
Тези момчета, с които спечелихме републиканската титла тогава, за мен си остават винаги юноши, макар че днес те са вече големи и зрели мъже.За тях най-големият дразнител беше играта баскетбол и училището, защото много от тях станаха изявени специалисти и добри хора в обществото.В основата на това, което постигнахме беше Димитър Минчев (Гърнето), без да умаловажавам останалите, защото той беше твореца в играта, беше мотора и всичко да отбора.След него мога да сповена за Геопги Генев (Маца) с неговия ръст, атлетичност и всеотдайност, постигна много и не случайно после игра в "Академик" - София, "Левски - Спартак", та дори и в националния баскетболен отбор.Много труд и мисъл в играта полагаха Симион Данчев (Шико), Николай Джагаров, Стефан Русчев (Куруча), който беше за мен най-добрия защитник и обезвреждаше противниковите играчи.Също добри думи могат да се кажат за Стефан Горанов, който не само с всеотдайност, но и с мисъл и умение успямаше да се включи активно в играта, както и Иван Денев (Финта).От следващото поколение момчета мога да спемина д-р Стефан Бенков, Венцислав Зимпаров, Стефен Дуфеф и други младежи, които имаха дабрите традиции на големите и успяха да ги продължат и то с успех.Пропуснах да кажа имената на Ганчо Тъпанчев, Тихомир Бейски.Може да се повтарям, но ще потвърдя пак, че в основата на всичко беше трудът и постоянството.

- Пожелайте нещо на вашите момчета, с които сте работили и спортували на времето.

- На тези всеотдайни хора мога само да сваля шапка и колкото ме уважават, аз ще ги уважавам два пъти повече, защото помогнаха да бъда днес и педагог и треньор и всичко, което постигнах го дължа именно на тях.Благодаря от сърце.


* интервюто е от 13 Март 1991г.


източник: книгата на Любомир Димитров (Бахчеванов) "В Дряново славно стигнах още вчера..."

Според мен тая тема е пъна глупост

Не ти ли е интересно да разбереш, че ДРЯНОВЕЦ е дал първите стъпки във футбола не на кой да е, ами на Божидар Искренов!То има още хора за които да качвам, но преписвам инфото от книги и затова става по-бавно Ако пък наистина не ти е инетерсно - не я чети

Прославен колоездач в миналото постигнал победи в национални и международни състезания.

Стойко Станев е роден на 26 Септември 1919г. в село Петковци, кметство Игнатовци, Община Дряново.Учи начално училище в Игнатовци, а после и в СОУ "Максим Райкович" - Дряново.Още от дете се увлича по колоезденето и когато идва да живее в Дряново, започва усилени тренировки и участия вокръжни и национални състезания.В продължение на 45 години той отдава сърце и душа на този спорт, печели победи на републикански първенства, на първия Балкански крос, обиколките на България през 1949, 1950, 1951г., Пробега на мира Варшава - Прага, Балканиадите в София и Будапеща, също така и в железничарските колоездачни състезания.
По негово време обаче спортът е предимно аматьорски.Стойчо Войводов (или Войводата) - с това прозвище е известен на свойте съграждани, заради упорития си характер и физическата си сила - работи дълги години във Вагония завод и същевременно тпенира колоездене и участва в състезания.
По-късно се занимава и с частна практика, когато отваря малко ателие за поправка на спортни велосипеди.Той обучава и млади състезатели, които тръгват по неговия път, но не наддминават неговите постижения и спортна слава.
Стойчо Войводов почива на 8 Юни 2004г. в Дряново.

Дряновски спортист - колоездач

Съби Николов Минчев е роден на 30 Януари 1934г. в град Дряново.Завършва средно образованиев училище "Максим Райщович" в родния си град.Работи във Вагонния завод в Дряново като шлосер, след това строител в Архангелск, Русия, и отново в Дряново.Още от детските си години се отдава на колоезденето - през 50-те и 60-те години на 20в., когато този спорт е добре развит в Дряново и има силна колоездачна група начело със Стойчо Войводов.Съби Минчев участва в републикански състезания и е няколко пъти окръжен първенец, шампион в системата на "Локомотив" (1953, 1954) в Русе и Пловдив, участник в обиколката на България в София.Като ветеран по лека атлетика има много призове и участия в маратони.

Стефан Пенчев Стефанов е роден на 16 Октомври 1940год.Завършва Дряновската смесена гимназия, а после ФИФ /днешната Национална Спортна Академия/.Работил като треньор в ЦСКА.Понастоящем е в системата на Съюза на слепите в България, където завежда отдел "Културно-масова и спортна дейност".Два пъти е балкански шампион в Атина през 1962 година в щафетните бягания на 4х100 и 4х400 м.Участник на същите дисциплини в състезанията по лека атлетика за Европейската купа в Дуисбург-Германия и Рим-Италия.Майстор на спорта.



- Ти живееш в София, но често идваш в родния си град, защото твойте приятели са тук.С тях сигурно се чувстваш по-добре, а те ти връщат връщат спомените за отминали събития и факти?Кои са за теб най-съкровените неща, останали в душата и сърцето ти?

- Наистина постоянните ми срещи с моите приятели в Дряново са за мен един малък празник , защото аз искрено ги уважавам и обичам, а мисля, че и те ми отвръщат със същото.Като че ли съкровените неща за мен са свързани със завършватето на гимназията през 1958 год., после приемането ми в спортната рота, което спомогна за бъдещето ми развитие като спортист.Дълги години бях състезател в националния отбор по лека атлетика.Участвал съм на балканиади, в европейски първенства и така до 1968 година, когато човек трябва да продължи своята кариера или като треньор или като спортен деятел.Аз бях треньор в ЦСКА, а днес подготвям спортисти в леката атлетика от системата на Съюза на слепите в България и го правя с удоволствие.

- Твоите връстници и по-възластните дряновци още говорят за големия ти успех преди години, когато стана два пъти балкански шампион на състезанията в Гърция,Да ни припомниш за този успех и за дряновския спорт.

- Това е един момент от живота ми, който ще помня винаги.Годината беше 1962 .Столицата на Гърция-Атина беше домакин на Балканиадата по лека атлетика."Царицата на спортовете" беше популярна по това време не само в тази страна, но и в Европа.И нашата България имаше своите много добри спортисти в атлетиката - Георги Тихов на 800 метра с препятствия, състезателите в щафетните бягания на 100 метра и на 400 метра и т.н. Тук ще отворя една скоба, за да споделя, че по това време имаше хора-ентусиасти, обичащи леката атлетика, от различни кътчета на страната, които въпреки че с много труд спортуваха, нямаха възможност да бъдат включени в националните отбори и по този начин да се "докоснат" до европейската и световна атлетика на различните международни състезания.Но въпреки всичко те спортуваха атлетика с с обич и желание за изяви.И сега с няколко думи за това, което си спомням от Балканиадата в Гърция.Аз учадтвах в предварителните серии и на финала на щафетните бягания на 4х100 метра заедно с Живко Трайков, Веселин Вълов и Михаил Бъчваров и на 4х400 метра с колегите ми Георги Божков, Христо Гергов и Злати Вълчев.Това бяха спортисти с големи възможности, които показваха на пистата какво могат.Аз доколкото мога им помагах за да станем балкански шампиони в тези дисциплини и ето защо събитията от това време няма да забравя никога!Тогава на финала победихме силните щафети на Югославия и Румъния и успяхме да влезем в историята на тези първенства.

- Кой ти подаде ръка за голямата атлетика в миналото?

- Ще си призная, че преди атлетиката аз много обичам футбола, защото беше по зрелищен, адекматен и посещаван от другите спортове.Затова бьх в един момент раздвоен, но се оказа, че аз трябва да бъда лекоатлет и съм призван за този вид спорт.Няма да забравя, когато през 1957 год. участвах на окръжното първенство по лека атлетика и там се класирах за републиканските финали.В Пловдив бях втори, а в София първи на 100 метра гладко бягане.Специалистите се чудеха и казваха: "Виждате ли как бяга това момче, нищо че е от малкото Дряново!".Тези 11 секунди, които пробягах тогава на 100 м, бяха много предизвикателни за моята възраст.Добрите ми резултати до този момент накарах хората, които се занимават с атлетика, да ме забележат и това ми помогна по-късно да отида в спортната рота.И така започна скромната ми кариера на спортист -лекоатлет.Що се отнася до хората , които ми подадоха ръка за атлетиката от Дряново - това са Йончо /Макама/ и Милчо Вапцаров, които винаги ще уважавам и обичам, защото те заслужават това признание.

- Наскоро в Атланта-САЩ се проведе поредната параолимпиада за инвалиди.Ти, като треньор на българските спортисти с увредено зрение, участва в нея.Ще бъде интересно да разберем от теб как протекоха състезанията, за нашето представяне на олимпиадата и други интересни неща?

- На поредната параолимпиада в Атланта, САЩ участваха около 120 държави, представени от близ 3000 спортисти, а нашата делегация беше една от малобройните и се състоеше от 6 човека, но те доказаха, че са големи спортисти.Тази олимпиада показа ръст на развитие и по-добрите си възможности за изява в сравнение с отминалите и по-добрите си възможности за изява в сравнение с отминалат олимпиада в Барселона.Направи ми впечатление сериозното отношение на спортните федерации, воцещи в различните спортове в света като САЩ, Русия, Украйна, Испания, Англия.Американците и част от споменатите федерации са намерили най-добрия начин как да подготвят инвалидите - със съответните лекари, физиотерапевти, треньори.И този процес трае най-малко 4 години.Нашата страна започна своято подготовка преди една година, когато розбрахме, че ние ще имаме квота за участие в олимпиадата от няколко човека.Периодът от тази 1 година е твърде малък за да се подготвят нашите спортисти.Въпреки всичко България постигна своите много добри резултати на този световен форум, като Полина Джурова стана вицеолимпийска шампионка по плуване на 100 м гръб, като се ива предвид, че тя има увреден упорно-двигателен апарат;бронзов медал получи Георги Секеларов на диск с увредено зрение.Той зае пето място на и на дисциплината хвърляне на гюле.Имаме и шесто място , постигнато от Донко Ангелов на дълъг скок.

- Какво ще пожелаеш на своите приятели, близки и всички свои съграждани от Дряново?

- Нека да са живи и здрави, да се обичат и да помагат на спорта.Ако на някой нещо мога да помогна - нека да ми се обади.Ще бъда на негово разположение.Дряновци са много сърдечни и умни хора и затова ги обичам.

До колкото знам и Митко Тодоров е от Дряново, капитан на волейболния отбор на България спечелил среброто на олимпиадата в Москва 1980. Негов е и хотела CassaVolley.

Верно?! Аз знам че е негов хотела ма идея си нямам от къде е И се чудех защо точно в Дряново е решил да прави хотел, но ако това което казваш е вярно нещата се изясняват

Не е от Дряново! От София е, но просто се е оженил тук. За тая от Димона

Ахаа Мерси за разяснението

Няма да е зле ако кажете кои са децата,роднините и т.н