Създаване на клуба

Уест Хям е основан през 1895 година, като в началото носи името "Футболен клуб на железарите и корабостоителите от река Темза", откъдето произлиза и прозвището на отбора - "чуковете", или още "железните". Тимът играе изцяло аматьорски футбол през 1895, с тим включващ множество работници като Томас Фриймън (пожарникар), Уолтър Паркс (чиновник), Джони Стюърт, Уолтър Трантър и Джеймс Линдзи (които са казанджии), Уилиям Чапмън, Джордж Сейдж, Уилиъм Чeмбърлейн и чиракът Чарли Доув. През 1895, клубът е първият победител в "Благотворителната Купа на Уест Хям", който се провежда между клубове в местността Есекс. Отборът участва в Лондонската лига през 1896 година, като през сезон 1897/1898 печелят купата на Лондон. Уест Хям влизат в професионалния футбол през 1898 след като намират място във Втората Дивизия на Южната Лига , в която завършват на първо място и биват повишени във Първа Дивизия само след един сезон. Въпреки че завършват предпоследни следващата година, Уест Хям се установява като един квалифициран и боеспособен отбор. През Април на 1900, те предотвратяват категорично съпротивата на местния враг Фулъм в мач за оставане в Първа Дивизия с 5:1 и така запазват мястото си там. Клубът първоначално играе със изцяло тъмно-сини екипи, вдъхновени от г-н Хил, който е "син" възпитаник (награда, която се дава само на най-спортно изявените студенти в Университета в Оксфорд) на Оксфордският университет, но следващия сезон, клубът приема комбинацията от небесно-сини тениски и бели шорти, която носи от 1897 до 1899. През 1899, Уест Хям одобряват сегашната комбинация от винено-червени тениски с небесно-сини ръкави след бас с играчи на Астън Вила.

"Футболен клуб на железарите и корабостоителите от река Темза" бива поставен под голямо напрежение след продължителни разногласия касаещи управлението и финансирането на клуба през Юни 1900 и спира съществуването си за няколко дена. Почти веднага (на 5 Юни 1900), клубът бива повторно пуснат в ход, но този път под друго име - "Уест Хям Юнайтед" със Сид Кинг като старши-треньор и Чарли Пейнтър като негов помощник. Тъй като корените на клуба са крият в работничeската класа, и до ден днешен феновете на футбола и медиите се обръщат към Уест Хям с прозвището "чуковете" и по-рядко "железничарите".

Прероденият клуб продължава да играе своите домакински мачове на "Мемориал Граунд", намиращ се в източния квартал на Лондон - "Плейстоу", благодарение спонсорирането на Арнолд Хилс, но не след дълго се мести на игрище в областа "Ъптън Парк", когато тимът официално прекъсва отношенията си с компанията. След като остава без официално игрище на което да играе през 1901, тимът се превръща в неустойчив като играе домакинските си срещи на множество терени на други местни отбори. Въпреки това, през 1904, клубът се мести на сегашния си дом - "Ъптън Парк", познат още като "Болейн Граунд". Първата си среща на новия стадион, Уест Хям играе срещу местните съперници от "Милуол", като мачът привлича повече от 10 000 зрители като "чуковете" излизат победители с 3:0.

Години от първата половина на XX век

В годините до Втората световна война, "чуковете" постигат следните успехи: През 1917 те печелят купата на Лондон. През сезон 1922/1923 завършват на второ място във Втора Дивизия. През 1923 губят финал за ФА Къп, а през 1940 печелят Военния шампионат на Английската Лига.

Най-успешните години (1961-1989)

Най-запомнящите се години за "чуковете" са тези, когато начело на отбора е Рон Грийнууд, треньор от 1961 до 1974. Под негово ръководство, Уест Хям постига най-големият успех в своята история, печелейки КНК за сезон 1964/1965. През годините в които Грийнууд е треньор, "чуковете" стават носител на ФА Къп за 1964 и губят финала за Купата на лигата през 1966.

През 1974 година, Джон Лиал сменя Грийнууд като старши-треньор. Лиал ръководи тима до 1989. За 25 години, като мениджър на Уест Хем, той продължава да полага усилия за издигането на отбора до един от най-големите в Европа. Под негово ръководство "чуковете" стават вицешампиони на елитния двустранен турнир за англо-италианската купа от 1975, вицешампион на КНК и за сезон 1975/1976, както и носител на ФА Къп за 1975 и 1980.

Близки години

През 90-те години на XX век Уест Хям има както запомнящи се, така и не толкова добри класирания. Отборът изпада в лека криза и това се отразява върху играта на футболистите. Все пак "чуковете" се съвземат и отборът започва отново да върви напред. В последния сезон на Висшата лига на Англия, Уест Хям завършва на 9-то място. Големият успех на тима през сезона 2005/2006 обаче е финалът за ФА Къп, загубен драматично от Ливърпул след изпълнение на дузпи.