1985: Ювентус - Ливърпул

Историята на ШЛ: 1985 - Ювентус спечели в "Денят на футболния позор"

Sportal.bg продължава да ви представя поредицата за турнира за Купата на европейските шампиони и наследилата го Шампионска лига. В 52 поредни материала ви запознаваме с най-интересното, което се е случило по европейските клубни терени - от създаването на най-големия клубен турнир през 1955 година и първия триумф на Реал Мадрид, до знаменитите две попадения на Филипо Индзаги от последния до този момент финал в надпреварата.

Датата 29 май 1985 година остава в историята на футбола като "Черната сряда на световния футбол". Действително това е най-черният ден в историята на футболната игра, белязан от една огромна трагедия. На стадион "Хейзел" в Брюксел трябва да се състои финалът за КЕШ между носителя на трофея Ливърпул и претендента Ювентус. Вместо от футболен празник, кадрите от случващото се на стадиона, които достигат до почти всяко кътче на планетата, са апокалиптични. В минутите преди финала привържениците на Ливърпул започват масов бой, като нахлуват в сектора с италиански запалянковци. Настъпва невъобразим хаос, с който белгийската полиция не знае как да се справи. Една от бетонните стени на стадиона рухва и в развалините загиват 39 тифози на Ювентус. Ранените са над 500. Пияните английски хулигани не спират да замерят с бутилки и да удрят с пръти италианците, а двубоят започва с над един час закъснение.

"Трябваше да стане един истински спектакъл, а се получи кошмар. Картината, която се откри пред очите ни в мига, в който излязохме на пистата на Хейзел , ще остане завинаги в съзнанието ми”, сподели през сълзи години по-късно капитанът на Ливърпул Фил Нийл. След края на мача мениджърът на Ливръпул Джо Фейгън обявява, че се оттегля. Звездата на Ювентус Мишел Платини е категоричен: "След това, което се случи, този мач не биваше да се играе". УЕФА взима крути мерки и налага ембарго върху английския футбол – английските клубни тимове са лишени от състезателни права в турнирите на Стария континент за 5 години. По този повод в дните след злополучния финал в Брюксел "Гардиън" пише: "Сред телата, изнесени от Хейзел, имаше още един труп. Трупът на английския футбол, поктрит с британския национален флаг". Списание "Тайм" публикува на корицата си труповете на италианските привърженици, а заглавието е "Денят на футболния позор". Смразяващият инцидент по трибуните отвлича вниманието от самия финален мач и играта на двата тима. Ювентус печели след несъществуваща дузпа, реализирана от Платини. Това е първата КЕШ за Юве, а целият тим посвещава трофея на жертвите и ранените. До ден днешен на всеки домакински мач на Ювентус тифозите на тима опъват огромно знаме в памет на загиналите в Брюксел през 1985 година. Това е последният финал за КЕШ игран в белгийската столица. Ювентус достига до своя първи успех в турнира, но успехът е с доста горчив привкус.

29 май 1985 година, Брюксел, стадион “Хейзел”, 58 000 зрители

Ювентус – Ливърпул 1:0
1:0 Платини (58 – дузпа)
Ювентус: Такони, Фаверо, Брио, Ширеа (к), Кабрини, Бонини, Платини, Тардели, Бриаски (84 – Прандели), Роси (89 – Виньола), Бониек.
Ливърпул: Гробелаар, Нийл (к), Хансен, Лоуренсън (3 – Гилеспи), Беглин, Никъл, Далглиш, Уорк, Уилън, Уолш (46 – Джонстън), Ръш.

Съдия: Андре Дайна (Швейцария)


Пътят на Ювентус до титлата:

Първи кръг:
Ювентус – Илвс (Финладия) 4:0, 2:1

Втори кръг:
Ювентус – Грасхопър 2:0, 4:2

1/4-финал:
Ювенутс – Спарта (Прага) 3:0, 0:1

1/2-финал:
Ювенутс – Бордо 3:0, 0:2

Финал:
Ювентус – Ливърпул 1:0

1996: Ювентус - Аякс

Sportal.bg продължава да ви представя поредицата за турнира за Купата на европейските шампиони и наследилата го Шампионска лига. В 52 поредни материала ви запознаваме с най-интересното, което се е случило по европейските клубни терени - от създаването на най-големия клубен турнир през 1955 година и първия триумф на Реал Мадрид, до знаменитите две попадения на Филипо Индзаги от последния до този момент финал в надпреварата.

През сезон 1995/96 два тима имат явно превъзходство над останалите и това са шампионът Аякс и италианският първенец Ювентус. Така двата отбора достигат почти безпроблемно до мача за купата. Междувременно Аякс се е разделил с две от младите си "лалета" - Марк Овермарс и Кларънс Зеедорф. Няма го и отказалият се ветеран Франк Рийкард, но отборът не е изгубил своята мощ, с която печели година по-рано във Виена. Ювентус пък излиза за първи път на финал в турнира от "Хейзел" през 1985 година. Отборът е воден от Марчело Липи и разполага с отлично нападение, в лицето на Фабрицио Раванели, Джанлука Виали и младият Алесандро дел Пиеро.

На "Стадио Олимпико" в Рим зрителите виждат прекрасен мач, в който доминира Ювентус. Още в 13-ата минута Раванели се възползва по чудесен начин от колективна грешка на Ван дер Сар и Франк де Бур, и открива резултата от малък ъгъл. Аякс обаче показва класа и в 41-ата минута финландският голаджия Яри Литманен възстановява равенството. От тук до края инициативата е изцяло у футболистите на Юве, които обаче правят непростими пропуски. При една от ситуациите Виали не успява да намери мрежата на празна врата. В продълженията Ювентус прави нови пропуски, като миг преди дузпите Дел Пиеро от чиста позиция праща топката в ръцете на Ван дер Сар. В този мач в герой за "бианконерите" се превръща стражът Анджело Перуци, който успява да спаси 2 дузпи на холандците. Давидс стреля слабо и Перуци спасява, а след това ветеранът Сони Силой също е безсилен срещу вратаря. За сметка на това всички футболисти на Ювентус, които застават зад бялата точка, са точни. Последната дузпа е реализирана от сърбина Владимир Югович, който хвърля в луд екстаз 30 хиляди тифози на Юве по трибуните на "Олимпико". След края на мача празненствата се пренасят по улиците на Рим, като до ранни зори Вечния град е залят от привърженици на Ювентус, празнуващи втората КЕШ в историята на клуба.

23 май 1996 година, Рим, стадион "Олимпико", 70 000 зрители

Ювентус - Аякс 1:1 (4:2 - след дузпи)

1:0 Раванели (13)
1:1 Литманен (41)

При дузпите:

Ферара 1:0 Давидс пропуск
Песото 2:1 Литманен 1:1
Падовано 3:2 Шолтен 2:2
Югович 4:2 Силой пропуск

Ювентус: Перуци, Торичели, Виерховод, Ферара, Песото, Конте (44 - Югович), Соуса (57 - Ди Ливио), Дешан, Раванели (77 - Падовано), Виали (к), Дел Пиеро.

Аякс: Ван дер Саар, Силой, Блинд (к), Ф. Де Бур (69 - Шолтен), Р. Де Бур (91 - Вутер), Давдис, Богард, Финиди, Мусампа (46 - Клуйверт), Литманен, Кану.

Съдия: Мануел Диас Вега (Испания)


Пътят на Ювентус до титлата:

Група 3:
Ювентус - Борусия (Дортмунд) 3:1, 1:2
Ювентус - Стяуа 3:0, 0:0
Ювентус - Рейнджърс 4:1, 0:4

1/4-финал:
Ювентус - Реал (Мадрид) 0:1, 2:0

1/2-финал:
Ювентус - Нант 2:0, 2:3

Финал:
Ювентус - Аякс 1:1 (4:2)

1998: Ювентус - Реал (М)

Sportal.bg продължава да ви представя поредицата за турнира за Купата на европейските шампиони и наследилата го Шампионска лига. В 52 поредни материала ви запознаваме с най-интересното, което се е случило по европейските клубни терени - от създаването на най-големия клубен турнир през 1955 година и първия триумф на Реал Мадрид, до знаменитите две попадения на Филипо Индзаги от последния до този момент финал в надпреварата.

Реформите на УЕФА продължават с пълна сила. Шампионската лига вече ще е съставена от 6 групи по 4 отбора. За 1/4-финалите ще се класират всички първи отбори в групите, плюс двата най-добри втори. До финала достигат Ювентус и Реал (Мадрид). Това е трети пореден финал за тима на Марчело Липи, и седми поред финал с италианско участие, което е ненадминат рекорд. "Старата госпожа" успява да премине групата си едва-едва. Това става благодарение на равенството между Олимпиакос и Розенборг. Така Юве става вторият най-добър втори тим от групите и прескача на 1/4-финалите. В състава на "бианконерите" вече е голмайсторът Филипо Индзаги, който впоследствие ще стане най-резултатният италианец в европейките клубни турнири. Благодарение на своето отлично нападение, водено от Пипо Индзаги и Алекс дел Пиеро, Юве се справя с коравата съпротива на младия тим на Динамо (Киев) на 1/4-финала. Друг млад тим - Монако, също не се оказва проблем пред шампиона на Италия и след 4:1 в Торино и загуба с 2:3 на реванша, Юве се класира за финалния мач. Дел Пиеро вкарва 4 от 6-е гола във вратата на "монегаските". В състава на Монако блясват с изявите си младите Тиери Анри и Давид Трезеге, които няколко седмици по-късно стават световни шампиони с Франция и правят бляскави кариери. Реал (М) се класира за последния мач, след дълга пауза. Отборът е воден от германският специалист Юп Хайнкес, на когото е писано да върне "белите" на европейския клубен трон. Мадридчани притежават солиден състав, като младостта на Савио, Зеедорф, Раул и Мориентес е съчетана с опита на легендата Маноло Санчис, Йеро, Миятович, Шукер, Редондо, Панучи. Вратар на тима е световният шампион с Германия от 1990 година Бодо Илгнер, който изживява своята втора младост на вратата на "белите".

Финалът не предлага кой знае каква зрелищност, като Ювентус е по-атктивният тим. "Бианконерите" така и не стигат до сериозна голова опасност през първото полувреме. След почивката картината не се променя, но в 66-ата минута Роберто Карлуш изстрелва една пронизваща топка от ляво и докато защитниците в бяло-черно се усетят, Предраг Миятович подминава просналия се на тревата Перуци и под носа на Монтеро прави 1:0 за Реал (Мадрид). Ювентинците реагират като ужилени, но и късметът не е на тяхна страна. Пропуски правят Индзаги и Зидан. Реал (М) отново се вижда с купата след 32-годишно чакане, а Ювентус губи втори пореден финал, макар да не е бил по-слабият тим. Предраг Миятович става Героя от Амстердам и си печели челно място в историята на Кралския клуб.

20 май 1998 година, Амстердам, стадион "Амстердам АрeнA", 47 000 зрители

Реал (Мадрид) - Ювентус 1:0

1:0 Миятович (66)

Реал (М): Илгнер, Карлуш, Санчис (к), Йеро, Панучи, Редондо, Зеедорф, Карамбьо, Раул (90 - Амависка), Миятович (89 - Шукер), Мориентес (82 - Хайме).

Ювентус: Перуци (к), Песото (71 - Фонсека), Юлиано, Монтеро, Торичели, Ди Ливио (46 - Такинарди), Давидс, Дешан (78 - Конте), Зидан, Дел Пиеро, Индзаги.

Съдия: Хелмут Круг (Германия)

2003: Ювентус - Милан

Sportal.bg продължава да ви представя поредицата за турнира за Купата на европейските шампиони и наследилата го Шампионска лига. В 52 поредни материала ви запознаваме с най-интересното, което се е случило по европейските клубни терени - от създаването на най-големия клубен турнир през 1955 година и първия триумф на Реал Мадрид, до знаменитите две попадения на Филипо Индзаги от последния до този момент финал в надпреварата.
След световното първенство в Далечния изток през 2002 година, Реал (М) привлича още една мегазвезда в своята селекция – голмайстора на Мондиал`2002 Роналдо. Мадридчани отново са фаворити за трофея, като специалистите предричат рекорден десети успех за “белите” в турнира на шампионите. Още един тим обаче е много активен на трансферния пазар през лятото и това е Милан на Силвио Берлускони, който се е заел отново да върне “росонерите” на европейския клубен трон. В гранда от Милано са привлечени асът на Барселона Ривалдо и смятаният за най-добър защитник в света Алесандро Неста, което е ясен знак за намеренията на “червено-черните”. Милан, под ръководството на Карло Анчелоти, прави един фантастичен сезон, в който мачка всичко по пътя си до финала. Нещо повече, “росонерите” започват от предварителния кръг и стават отбора с най-много мачове до финала в историята на турнира. Италианците са безапелационни в предварителната група, където поставят на колене германския гранд Байерн (Мюнхен). В герой в тези срещи с германците се превръща Филипо Индзаги, който бележи 3 гола в двата мача. СуперПипо вкарва три попадения и на стадион “Риасор” при разгрома над Депортиво с 4:0. “Росонерите” са не по-малко безапелационни във вторите групи, където рано-рано си подсигуряват класирането за 1/4-финала след победи над Борусия (Дортмунд) и Реал (Мадрид). След победата над мадридчани в Милано с 1:0 световната спортна преса е категорична: “Милан изнесе футболна лекция на Реал (М)”. На 1/4-финала тимът на Анчелоти се изправя срещу стария си познайник Аякс. Италианският гранд има да си връща на Аякс за загубения финал през 1995 година, когато Клуйверт донася трофея на амстердамци. Милан изиграва паметен мач в реванша, като Пипо Индзаги отново е героят в червено-черно. Тече 90-а минута на двубоя на “Джузепе Меаца”, а резултатът е 2:2, при който за полуфинала се класират холандците. Тогава Индзаги се измъква от отбраната в бяло-червено и прехвърля румънския страж на Аякс за 3:2. Така “росонерите” се класират напред и си отмъщават за Виена`95. На полуфиналите тимът на Анчелоти трябва да премери сили с градския си съперник Интер. В два много заплетени мача, протекли в типично италиански стил, “росонерите” достигат до крайния успех, като решаващо се оказва попадението на Андрий Шевченко. Другият полуфинал предлага далеч по-качествен и привлекателен футбол. Реал (М) побеждава шампиона на Италия Ювентус с 2:1, но развръзката е запазена за “Деле Алпи” в Торино. Юве разпилява Кралския клуб с 3:1, като попаденията на Трезеге, Дел Пиеро и Недвед са радост за окото от естетическа гледна точка. Ювентинците обаче дават свидна жертва, след като Павел Недвед си изпросва глупав жълт картон в средатата на терена за нарушение срещу Макманаман и автоматично се лишава от право на участие във финалната среща.

Така Европа става свидетел на италиански финал в Шампионската лига. Само 3 години след като Реал (М) сразява Валенсия в испанския финал, сега Ювентус и Милан трябва да кръстосат шпаги в италианския. Скептиците предвиждат скучен финал, който ще се реши с дузпи. Оказват се прави за едното. Финалът наистина е решен с дузпи, но скука на терена има само в минимални периоди. В началото германската съдийска бригада отменя спорен гол на Шевченко заради засада, а положенията се редуват ту пред едната, ту пред другата врата. Буфон обаче е железен на своята врата, а в наказателното поле на Милан действа вездесъщият и находчив капитан Паоло Малдини, който на няколко пъти се намесва решително в мелетата пред вратаря Дида. В началото на второто полувреме ветеранът в състава на Юве Антонио Конте намира гредата с удар със задна ножица, а миг преди края на редовното време Индзаги изкача сам пред Буфон, но се разминава с топката. В настъпилите продължения логично нещата избледняват, като и двата тима предпочитат да не рискуват. Първата дузпа бие Трезеге за Ювентус. Французинът показва слаби нерви и ударът му е спасен от Дида. За Милан Сержиньо е точен и “росонерите” вече имат предимство. Алесандро Бириндели изравнява със силен шут – 1:1. Зад топката застава Кларънс Зеедорф, който не се слави като най-добрият изпълнител на наказателни удари, и Буфон спасява. Тук настъпва важен момент за “бианконерите”, но Марсело Салайета бие слабо и Дида за втори път ликува. Да, но и миланистите правят нов пропуск. Буфон спасява удара на Каха Каладзе и отново дава шанс на “Старата госпожа” да излезе напред в резултата. Дида обаче избива майсторски с краката си силния шут на Паоло Монтеро, а след това Сандро Неста и Дел Пиеро са безпогрешни. Резултатът е 2:2, а зад топката застава Андрий Шевченко. Ако Шева отблежи, Милан ще е новият европейски клубен шампион. Следва не особенно силен удар на любимеца на тифозите на Милан в дясно и титлата става факт. Паоло Малдини триумфира с трофея точно 40 след своя баща Чазаре. След двубоя Марчело Липи тъжно споделя: “Ужасно съм разочарован. Много ни коства наказанието на Недвед и контузията на Игор Тудор в началото. Още преди дузпите знаех, че ще загубим, защото никой от моите футболисти не искаше да се запише да бие дузпа”. Съвсем ествествено Карло Анчелоти е на другия емоционален полюс: “Тази купа е сбъдната мечта за мен. Смятам, че с цялото си представяне в турнира заслужихме трофея”. Може би най-точен е коментарът на най-големия спортен всекидневник в Италия “Гадзета дело Спорт”: “Милан е господарят на Европа. Това е може би най-сладкият триумф за росонерите, които отстраниха Интер и Ювентус. Карло Анчелоти влезе завинаги в историята като победител”.

28 май 2003 година, Манчестър, стадион “Олд Трафорд”, 64 000 зрители

Милан – Ювентус 0:0 (3:2 – след дузпи)

При дузпите:

Сержиньо 1:0 Трезеге пропуск
Зеедорф пропуск Бириндели 1:1

Пич имаме още 3 загубени финала: 1973 - Аякс, 1983 - Хамбурер, 1997 - Борусия Дортмунд.

Знам, но тия статии си бях запаметил в компа от спортала Ако имаш по-подробно инфо за останалите финали го качи

За съжаление нямам информация, но ако имам време ще се поразровя.

Аз имам малко инфо за някои срещи от ШЛ, но...

Дано тази година пак свалим шампиона във вечния град