“ Платини е моят образец “
Едновременно със раздялата със суперзвездата Роберто Баджо, Юве удължи контракта на Алесандро Дел Пиеро до 2000 година. Неизвестния дотогава 21-годишен младеж възпламени сърцето на “ Старата госпожа “. Но дали един талантлив, далеч не обикновен играч от средната линия заслужава петгодишен договор, дотиран с около 11 милиона марки ?
Посивелия Джовани Аниели и треньорът Марчело Липи бяха убедени и единодушни “ Дел Пиеро е по-добър от Баджо. “ И той оправда очакванията………

- Как се чувствате като милионер ?
- Парите не са важни за мен. Това не ми помага да подобря своите игрови качества. Това може да направи само всекидневната трудна тренировка. Като благодарност за доверието, което Ювентус ми оказа, се надявам да спечеля до 2000 г. европейската купа. С националния отбор бих желал да стана европейски или световен шампион. Лично пък се стремя към “ Златната топка “ за футболист на годината в Европа или титлата “ най-добър футболист за годината във света “. По тази причина мисля, че съм си заслужил напълно парите.

- Коя титла е най-важна за вас ?
- Аз бях десетгодишен, когато през 1985 г. Юве спечели КЕШ. През този сезон бих желал да съпреживея на терена празника на победата. Това обаче ще бъде много трудно, защото на четвъртфинала ще се срещнем с Реал М, но все пак е по-добре отколкото с Аякс. / тогава Аякс беше нещо като Челси сега – не че имаше много звезди в отбора, но холандците бяха машина за победи /

- Имате ли образец ?
- Мишел Платини. Преди имах неговата възглавничка, закачена в стаята ми. Днес нося неговото трико с номер 10. Трикото което и Роберто Баджо носеше. Това ме прави горд и ме води към най-високи постижения.

- Запознахте ли се с Платини ?
- За съжаление, не. Надявам се най-късно на Мондиал 98 да го срещна във Франция. Напоследък четох едно интервю с него, в което казваше, че бих могъл да бъда звездата на този турнир.

- Имате ли още контакти с Роберто Баджо ?
- Да, ние си телефонираме и аз го питам при случай, за съвети. Роберто е един истински приятел. Мисля че неговия трансфер в Милан беше най-доброто за всички. За него, за клубовете и за мен най-вече, защото най-после имам титулярно място в състава.

- Вие говорите за вашата цел да спечелите “ Златната топка “ и наистина спадате към групата на кандидатите през този сезон. А кого бихте избрали вие ?
- Мисля че други футболисти засега заслужават повече от мен наградата. Аз съм още млад, мога да чакам и да доказвам с необходимото постоянство, че досегашните ми постижения не са били продукт на някаква случайност. Моите съотборници – Раванели или Виали или Дзола от Парма могат да спечелят наградата. От чужденците мисля че добри шансове имат Клуиверт, Литманен, Рийкард и Замер. Матиас Замер е силен в отбраната и в строежа на играта а също е опасен и за противниковата врата. Той би могъл да стане новия Лотар Матеус – една истинска и водеща личност в германския национален отбор.

Юрген Колер за Дел Пиеро / германски национал, бивш играч на Юве /

“ Дел Пиеро е най-големия талант на Италия “
Познавам Дел Пиеро още от времето когато бях в Юве. Той е много добър играч, с една невероятно добра техника на удара. Освен това той разчита на много голямо самочувствие - това при него е решаващото. Той изцяло взема участие в тренировките и работи на терена много упорито. Когато след тренировката другите играчи са вече в съблекалнята, Дел Пиеро се занимава още с топката и се опитва да я шутира в ъглите на вратата. В момента той е най-големия талант на Италия. За да му попречиш при поемане на топката, трябва да го фаулираш. Наистина той има много изпипана техника, но не е и някой от който можеш да избягаш. Той притежава вродена бързина, но все пак не е още извънредно бърз.

След обявяване на резултатите от гласуването за носител на златната топка.
Номер 4 в анкетата на Франс Футбол за носител на “ Златната топка “

Алесандро Дел Пиеро

“ Бърз като Фиат, талантлив като Джузепе Верди. “

Роден е на 9 ноември 1974 г. в Сан Ведемиано. Висок е 173 см и тежи 70 килограма. Нападател на Ювентус Торино.
Отличия : шампион на Италия и носител на държавната купа за 1995 г.
Дебют в Серия А : 12 септември 1993 г. в мача Фоджа – Юве 1:1
Клубове : Падуа / 1991-1992, 1992-1993 /, Ювентус / 1993-1994, 1994-1995, 1995-1996 /

Начало на отминалата 1995 година…………..
Ударното трио на “ Старата госпожа “ е на път да отиде в небитието защото слуховете че Роберто Баджо се разделя с Джанлука Виали и Фабрицио Раванели в посока Милан са все по-истински. Тифозите на бианконерите противно на очакванията не изпадат в покруса. Причината за това е че едно момче играло 2 сезона в Падуа и вече от 2 шампионата на стадион “ Деле Алпи “ прави чудеса с топката.
Футболната фантазия е залепена за всички части на тялото на Алесандро Дел Пиеро. Докато Роберто Баджо изкарва първата половина на 1995 г. в пълно раздвоение между Торино и Милано, новата десетка Дел Пиеро наказва съперниците. След деветгодишна пауза Юве отново е шампион. За капак взема и купата на Италия. Алесандро Дел Пиеро е новия идол и Баджо е дори леко обиден, че не тъжат за него чак толкова, което прави възможна трансферната бомба през лятото – преминаването му в Милан.

Автострадата на славата е напълно свободна за Алесандро. Шампионската лига вече има своя кумир. Двата мача срещу Борися Д го пращат в художествената футболна галерия на света. Само изкусен ваятел можа така гърбом към топката да се извърне и с лекотата на гений да я прати в обратния горен ъгъл на вратата на съперника. Специалитета се нарича вече “ а ла Дел Пиеро “. Година преди това в шампионатен мач
Юве – Фиорентина 3:2, резултата до 88-та минута е 2:2. Тогава Орландо пуска пас от центъра към неизвестния тогава Дел Пиеро и когато тя пада на земята, с външен десен последва страхотно воле – 3:2 за Юве. Толдо търси топката в мрежата, а Дел Пиеро е признат с гръм и трясък.

“…. През 1988 г. играех още в младежкия тим на Сан Ведемиано. Научих всичко за тази игра от Джузепе Галдеризи. Всички тънкости на футбола ги дължа на него. “

Алесандро Дел Пиеро освен с договор е свързан и духовно с Юве. Негов идол е бил Мишел Платини, а по-късно игрещ кумир му е Роберто Баджо.
Наскоро “ Франс футбол “ попита – какво общо има между Щефан Клос, Богдан Стеля и Анди Горам. Общото е че и тримата са вратари, съответно на Боруся Д, Стяуа и Глазгоу Р, и че и тримата бяха разтреляни по един и същ начин от головия маниак Алесандро Дел Пиеро в групите на ШЛ. Естествено, най-голяма цена имат описаните голове срещу силния тим на Боруся Д. Подписът е на Алесандро Дел Пиеро – новия идол на Торино, играч бърз като Фиат и талантлив като Джузепе Верди !

След разочароващото представяне на Италия и Дел Пиеро във Франция имаше хора които бяха позагубили вяра във Алекс след като той не оправда очакванията им.
Но феновете на Юве вярваха че въпреки това той ще продължи да играе все така добре поне за клубния си отбор.
За първи път от доста време в отбора не бяха привлечени нови нападатели.
Нападателите на Юве за сезона бяха Дел Пиеро, Индзаги, Фонсека, Аморузо и младите Салайета и Ригони.
През този сезон Липи нямаше колебания относно титулярната нападателна двойка. Като изключим мачовете от турнира за купата на Италия, титуляри в атака бяха Индзаги и Дел Пиеро.
Да но Алекс вече не беше същия – както писах по-долу, нещо в него умря след световното или да кажем че просто се промени. Оттогава насам е показвал какво може в не повече от половината мачове на Юве.
Сезона започна много зле – загубена суперкупа на Италия - Юве – Лацио 1:2, 3 получени гола в първия кръг на Серия А като гости на Перуджа 3:4, равенство с Галатасарай 2:2 в първия мач от ШЛ като домакини, загуба от Парма с 0:1 в Серия А, равенство с Розенборг в Норвегия 1:1, равенство с Виченца 1:1 в Серия А, равенство с Атлетик Билбао в Испания 0:0, равенство с Венеция за купата на Италия в Торино 1:1, равенство с Атлетик Билбао в Торино 1:1 и последно равенство с Удинезе 2:2 в Удине за серия А. Казвам последно защото това беше последния мач на Алекс за сезона – датата беше 8.11.1998.

До този мач Юве беше изиграл 15 срещи през сезона. Или за 16 мача / 8 в Серия А, 4 в ШЛ, 3 за купата на Италия и 1 за суперкупата на Италия / баланса беше 7 победи, 7 равни и 2 загуби, при голова разлика 24:14.
Единствения мач в който Юве се представи горе долу добре беше мача с Интер на “ Деле Алпи “ в който Алекс донесе победата с гол от добавка след дузпа в 87’
Алекс беше вкарал 3 гола до този момент / 8.11.1998 / – един на Лацио от дузпа за суперкупата на Италия, един на Виченца и един на Интер.

В самия край на мача с Удинезе, Дел Пиеро контузи тежко лявото си коляно и беше изнесен с носилка от терена. След ден или два стана ясно че няма да може да играе повече през този сезон. За контузията – ами спомням си че ставаше въпрос за разкъсани коленни връзки + мускулни и ставни проблеми – според някои вестници била повредена ставната капсула. Нямам желание дори сега когато се опитвам да направя максимално изчерпателна тема за Дел Пиеро да се връщам към тази контузия. Спомням си още че една от причините за контузията според лекарите е била преумората. Но едва ли и на другите фенове на Юве им е много интересно какъв точно е бил проблема.
Ръководството започна да му търси заместник – споменаваха се доста имена – Майкъл Оуен – Ливъпул, Симоне Индзаги – Пиаченца, Бриан Лаудруп – Челси, Давид Трезеге – Монако, Пиер Ван Хойдонк – Нотингам, Клаудио Лопес – Валенсия, Торе Андре Фло – Челси, Виченцо Монтела – Сампдория, Кристоф Дюгари – Олимпик М, Хакан Шукур – Галатасарай, Фабио Жуниор – Крузейро, Милан Рапаич – Перуджа, Хуан Еснайдер – Еспаньол, Тиери Анри – Монако.
За най-сигурни попълнения се считаха Симоне Индзаги – естествено защото големия му брат Пипо играеше в Юве и Хакан Шукур който беше допаднал много на Липи в мачовете между Юве и Галатасарай – по-късно Липи и Шукур се събраха в един отбор – в Интер.
Малко неочаквано бяха привлечени Еснайдер и Анри – но чак през януари 1999.
Малко преди това обаче се контузи и Пипо – върна се в игра чак след месец и половина.
За да бъде трагедията пълна Марчело Липи напусна отбора след загубата от Парма с 2:4 на 7.02.1999 в Торино. За заместника му Анчелоти – има си отделна тема за него в която съм писал какво мисля за него – не е тук мястото да го обсъждаме.

Спомням си някои думи на Петър Василев в едно предаване по Канал 1, няколко дни преди първия 1/4 финал в ШЛ с Олимпиакос – сега това предаване върви по БТВ в неделя от 16.30. Та ето какво каза на фона на една тъжна музика и забавени кадри с нещастни физиономии на играчи на Юве “ Отчайващо представяне в Серия А, дълготрайна контузия на Дел Пиеро, оставка на Марчело Липи – какво по-лошо може да се случи на Ювентус ? “ – един от редките случаи които е казвал нещо вярно.

imam mnogo pic`s na Alex na Pc-to , ot utre she podpomogna galeriata ama sa se optvam da ka4a snimka i neshto ne moje , zashto li ??