Паоло, ти наистина си най-големият!
Паоло Малдини! Споменаването на тези две имена навяват мисли за величие. Легендарният футболист на Милан, изкарал цели 24 години с екипа на своето предопределение. След отказването на Малдини футболът едва ли ще бъде същия. Поне за мен ще e така. Първите три думи, които в момента ми идват на ум, са капитан, стожер, легенда. Малдини бе футболист, какъвто всеки голям клуб мечтае да има. Някои го намират, други не. Приказката за бранителя на "Сан Сиро" започна в един мразовит 20 януари 1985 г., за да свърши сега 24,5 години по-късно. През годините Малдини бе еталон за коректност, себераздаване и вярност... Трудно е да пиша за италианеца в минало време!
Роден в семейството на бившия център-халф на Милан Чезаре Малдини, който пет години преди раждането на Паоло е капитан на "росонерите" при първото им покоряване на европейския връх, малкият бъдещ национал на Италия от рано се захваща със спорт. "Обичах да играя вратар като дете и доста ме биваше в интерес на истината", сподели Паоло в едно свое интервю преди години. Бъдещият капитан на Милан расте заедно със своите три сестри и двама братя, а в зората на своето футболно съзряване Малдини е тифозо на...Ювентус.
През 70-те Паоло е голям почитател на "Скуадра адзура", а първото голямо първенство, запечатило се в съзнанието на малчугана, е Световното първенство в Аржентина през 1978 г. В тима на Енцо Беардзот личат имената на цели 9 играча на Старата госпожа. Самият Малдини обясни след време: "В онези години не бе трудно да се запалиш по Ювентус. Когато започнах да играя за Милан това, разбира се, веднага се промени".
Дебютът си за Милан Паоло прави едва 16-годишен, когато влиза като смяна в мача с Удинезе на мястото на контузения бранител Серджо Батистини. По това време начело на миланския гранд е шведската легенда на клуба Нилс Лидхолм, който дава път на младока за големия футбол. Самият Малдини казва, че на 17 години трудно е разбирал приказките на специалиста за тактиката, като тийнейджърът споделил на Лидхолм, че е готов да играе на какъвто пост шведа го постави.
"Помня когато Паоло дойде за първи път да тренира с нас. Бе на 16 години. Бях говорил с баща му и той ми бе казал, че е добър. Но още не го бях виждал в игра. След дебюта му при Лидхолм веднага зае важно място в отбора", спомня си друга "червено-черна" легенда Мауро Тасоти.
Така стигаме до датата 3 януари 1988 година, когато на "Сан Сиро" Милан, вече на Ариго Саки, громи с 4:1 Наполи на Марадона, което е предвестник за бъдещите златни години за "росонерите". В този мач Малдини е като фурия по лявото крило, където разменя пасове с Донадони, а Ван Бастен и Гулит са неуловими за бранителите на Наполи. Преди да триумфира със Скудето номер 1, Паоло записва и своя дебют за "Скуадра адзура". Това става през март 1988 година в контрола с Югославия, където трябва да охранява зорко бъдещия си колега в Милан Деян Савичевич. Добрите игри в Милан печелят място на 20-годишния бранител за Евро`88, където Италия отпада на полуфинала.
Именно триумфът със "Скуадра адзура" е несбъдната мечта за Малдини. Пишещият тези редове има първите си спомени за легендата на Милан от Мондиале Италия`90, когато Паоло бе още с къса коса, а "адзурите" не успяха да станат световни шампиони пред родни стени. Спряха ги Марадона и компания в Неапол, където след дузпи радостта остана за южноамериканците. На това първенство Малдини игра във всички мачове на "Скуадрата", като бе много деен по левия фланг. Рокадите на треньора Вичини дори поставиха Паоло в ролята на опорен халф в 1/4-финала с Ирландия.
Междувременно след шеметните години от ерата Саки, започна нов бляскав период в летоброенето на Милан – начело с Фабио Капело. В тези години отбраната на "росонерите" – Тасоти, Барези, Костакурта, Малдини, бе нещо повече от крепост пред Себастиано Роси, и ако прякорът на Канаваро е Берлинската стена, то на горизброените четирима защитници на Милан общият прякор би трябвало да бъде поне Китайската стена. Цели 58 мача в периода май 1991 – март 1993 Милан нямаше загуба, а от онези времена е и клубният рекорд за най-много минути без допуснат гол – 929 минути от сезон 1993/94. Апотеозът на този период за Милан и Малдини е финалът в Шампионската лига срещу Барселона през май 1994 г., където "росонерите" буквално смачкаха Дрийм тима на Йохан Кройф с 4:0. "Славни времена!", бе възкликнал героят на Рей Лиота от "Добри момчета" и това в пълна сила важи и за Малдини и колегите му в Милан от онези години.
Малдини записа най-силните си игри за Италия на Мондиала в САЩ, където замести отлично в центъра на отбраната и с капитанската лента контузилия се в началото на шампионата Франко Барези. Може би помните как Италия премина през иглени уши груповата фаза, като в един незабравим, поне за мен, мач, "адзурите" оцеляха срещу Норвегия, а Малдини хвърли в шах целия италиански щаб, когато няколко минути преди края, при 1:0 и 10 италианци на терена (заради червения картон на Палиука), защитникът получи контузия. Решението бе бърза превръзка през бутонката, която стегна глезена на десния крак на Малдини, и връщане на Масаро в ролята на централен защитник.
Италианският капитан игра силно и при победата над България на полуфинала, като може би не си спомняте, но Паоло отправи страховит удар с глава по посока на вратата на Боби Михайлов и само късметът и няколкото сантиметра в по-малко разминаха гола. Дни след това обаче цяла Италия се потопи в сълзи след като ударите от бялата точка на Барези, Масаро и Роби Баджо не улучиха бразилската врата. На този 17 юли 1994 г. Барези и Малдини показаха как трябва да изглежда съвършената централна защитна двойка.
Паоло Малдини записа общо четири участия със синия екип на световни финали и три на европейски, но така е не успя да вдигне трофей над главата си. А дали неговият наследник Кристиан, който се роди докато татко му защитаваше цветовете на Италия на Европейското в Англия, един ден няма да постигне успехите на баща си и дядо си предстои да видим.
В края на 90-те години Милан започна да съгражда нов голям свои отбор и тук е мястото да спомена един приказен гол на бранителя във вратата на Джанлуиджи Буфон. През април 1999 г. Милан надви Парма на свой терен с 2:1 като единият от головете бе дело на капитана на "росонерите". Малдини получи удобна топка пред наказателното поле от Федерико Джунти и с премерен шут с десния крак матира Буфон. Легендата на миланският гранд смята този гол за един от най-ценните в кариерата си. Това попадение бе от изключително значение за шампионската позлата на Милан през 99-та. "Един футболист с 200 гола и повече, например Баджо, трудно би запомнил всеки свой гол. Аз нямам много попадения на сметката си и за това общо взето си помня всички голове", откровеничи Паоло.
Най-набиващите се в съзнанието: голът от финала на Шампионската лига през 2005 г. (най-бързият гол в историята на финалите в турнира), попадението във вратата на Интер от 1994 г., едно страхотно изпълнение (стил Пол Гаскойн срещу Шотландия) във вратата на Украйна в квалификациите за Евро`96, един брилянтен слалом през вдървените бранители на Молдова в квалификациите за Мондиал`98, когато треньор на "Скуадрата" бе Чезаре Малдини...
Дори и прехвърлил зенита на кариерата си Малдини бе стожер и в новия голям Милан – този на Карло Анчелоти от първото десетилетие на XXI в. Равносметката за последното десетилетие: три финала в ШЛ (два от които спечелени), две Суперкупи на Европа, титла на Италия, Купа на Италия, Световна клубна титла. Именно с последния финал на Малдини от Шампионската лига е свързан и един от най-емоционалните ми моменти...
...Някъде около полунощ на 23 срещу 24 май 2007 г. Атина, Гърция. Олимпийския стадион. Преди минути Херберт Фандел е дал последния си съдийски сигнал на финала между Милан и Ливърпул. Италианците са взели своя реванш за загубата две години по-рано и сега ликуват в гръцката столица със седмата си шампионска титла на Европа. Играчите на Анчелоти тръгват към купата под шпалира и аплодисментите на оклюмалите им английски съперници. На крака е и цялото червено море от фенове на Ливърпул, които аплодират новия шампион. Малдини - един от най-великите футболисти в историята, икона на един от най-великите клубове в света, пое купата от ръцете на Платини и я вдигна високо над главата си. И това пред очите ми – Безценно, както се казваше в онази реклама. Да присъстващ на нещо подобно е уникално и незабравимо. Пожелавам на всеки футболен фен да изпита подобна емоция...
Всичко тече, всичко се променя, казал е Хераклит. Каквото и да се промени във футбола, колкото и години да отминат, Паоло Малдини има запазено челно място в историята на спорта и в сърцата на феновете от цял свят.
Наистина един от най-великите играчи в историята на футбола! Радвам се, че станах свидетел на играта му, макар и вече в напреднала възраст. Малдини, Дел Пиеро, Санети, Тоти...футболисти заради, които си струва да гледаш Калчото! 
Влез
Паоло ди Канио
