Датата е 9 Януари 1900. Началото на века, затова и специална Света Година.
В Рим това преминава през античните файтони и първият трамвай, девет млади приятели, водени от офицера на берсаглиерите Луиджи Бигиарели, открил “Societa Podistica Lazio”, на пейка пред Площада на свободата, намиращ се на северния бряг на река Тибър. “Не може да се казва Рома, защото има вече “Ginnastica Roma”, нека му дадем по-голямо име, в което Рим е включен : “Lazio.” Предложението на Бигиарели е приведствано с възторг от момчетата. “Цветовете ще са вдъхновени от Гърция, родината на олимпийците. Бял и светлосин.”
През първите две години живот на клуба, Бигиарели и приятели вземат участие в главнитетурнири на областта. После, през 1902, Бруто Сагетини, член на “Racing Club of Paris”, показва играта футбол на членовете на небесносиния клуб. Идеята се харесва на младите, които започват да разпространяват футбола в Рим, докато в същото време стават непобедими.
Тяхната слава преминава регионалните граници и Лацио е поканен в Пиза да оспори финала на първата централномеридионална лига срещу победителите в турнира, в който Пиза, Ливорно и Лука взимат участие, като победители в техните местни групи. Месец Юни 1907 - небесносините войски, командвани от Сенте Анкерани пристигат с влака на гарата в Пиза. Те трябва да играят три мача за един ден. В този паметен ден Лацио печели всичките три: Лацио-Лука 3:0, Лацио-Пиза 4:0 и Лацио-Ливорно 1:0.През 1930 Лацио са вече отбор от върха: с тях играе най-великият голмайстор на всички времена, този който отбеляза 143 гола и този който държи рекорд по голове, който трудно се достига, Силвио Пиола - 537 мача и 290 гола в Серия А.
Първият трофей иначе е спечелен чак през 1958: Лацио с треньор Бернадини и капитан Ловати печелят купата на Италия като побеждават Фиорентина на финала с гол на Прини. Вторият удар идва 16 години по-късно: годината е 1974, когато бандата на Мастрели, просто липсваща през последните години, и само две години след завръщането си в Serie A, печели скудето благодарение на един невероятен сезон. Формацията е направо удивителна: Пуличи, Петрели, Мартини, Уилсън, Оди, Нанно, Гарлашери, Ре Чекони, Киналиа, Фрусталупи, Д’Амико.
Годините след скудетото, до пристигането на семейство Краньоти, са пълни с възход, провал и трагедии, от болестта, а по-късно и смъртта на Мастрели до депортирането на Киналиа в САЩ, от трагичната кончина на Ре Чекони до скандалния уговорен мач с Милан, от завръщането на Киналиа като президент до плейофите за избегване на Serie C.
Днес, малко повече от 100 години след основаването на Лацио, много неща се промениха, благодарение на президента на клуба Серджо Краньоти, който за 6 години направи много важни инвестиции, преструктурира младежката формация, но най-важното - изстреля клуба напред и сега Лацио са стабилно закотвени в елита на италианския и европейския футбол.
През управлението на Краньоти Лацио достигна много важни цели: пет последователни участия в евротурнирите, завършвайки веднъж втори (сезон 1994/95), два пъти трети (сезон 1993/94 и сезон 1995/96), веднъж четвърти (сезон 1996/97) и веднъж пети (сезон 1992/93). Капитанът Джузепе “Бепе” Синьори печели приза “Голмайстор на Серия А” три пъти за пет години.През сезон 1997/98 с пристигането на новия треньор Свен Горан Ериксон и шампиони като Роберто Манчини, Владимир Югович и Матиас Алмейда, Лацио най-накрая се завръща с трофей: Coppa Italia, спечелена пред собствена публика на 29 Април 1998 в реванша срещу Милан. Не само че в първенството Лацио е главен претендент за скудето заедно с Ювентус и Интер М, но небесносините се предават чак в последните си седем мача.На отборът на Ериксон също му липсва и Купата на УЕФА, която губят в единственото си участие на такъв финал в Париж на 6 Май 1998 срещу Интер - 0:3.
Сезонът 1998/99 започва на 29 Август 1998 с пристигането на още шампиони като Кристиан Виери, Марсело Салас, Иван Де Ла Пеня, Синиша Михайлович, Деян Станкович и веднага отборът грабва втори трофей. Чрез победата си срещу Ювентус с 2:1 в Торино, небесносините печелят суперкупата на Италия. Котирана на стоковата борса на Piazza Affari от Май 1998, Societa Sportiva Lazio S.p.A. (Спортно дружество Лацио) скоро става велика италианска и чуждестранна реалност. Лацио също печелят и последното издание на КНК в Бирмингам, побеждавайки Реал Майорка с 2:1, на края на блестящ сезон през който за дълго време са начело на шампионата, губейки скудето за 1 точка в последния кръг.
В същото време сезонът 1999/2000 пристига навръх стогодишнината. Лацио е пълен с нови шампиони: въпреки отпътуването на Виери, идват и нови попълнения - Хуан Себастиан Верон, Нестор Роберто Сенсини, Диего Пабло Симеоне и Симоне Индзаги. По-късно през Декември пристига и Фабрицио Раванели. Готови за триумф в Европа отново: 27 Август, на красивия фон на Монте Карло момчетата на Ериксон печелят Суперкупата на Европа срещу Манчестър Юнайтед, победител в Шампионската Лига сезон 1998/99, с гол на Марсело Салас.
Стогодишнината...
Празниците започват на 9 Януари 2000 с невероятно празненство на Олимпико. През труден, натоварен и задоволителен сезон Лацио воюва на три фронта, от които печели два. Триумфалният им поход в Шампионската Лига завършва срещу отбора на Клаудио Лопес едва на четвъртфинала, но в последния кръг на Серия А Лацио печели второто скудето в историята си. То пристига на края на един щур ден, в който Ювентус губи от Перуджа в мач, който заради многото дъжд можеше да бъде прекъснат, и Лацио след победата си над Реджина трябва да чака заедно с 80 000 фенове още 45 минути за да извикат : ШАМПИОНИ!
Три дни по-късно на стадион Сан Сиро срещу Интер М, Лацио печели Купата на Италия, третият трофей за този сезон.
Сезонът 2000/2001 на италианските шампиони започва официално на 8 Септември 2000 с още една велика победа. Отборът на Ериксон, с Роберто Манчини като асистент, печели Supercoppa di Lega, побеждавайки Интер М на Олимпийския стадион в Рим с 4:3. За доказателство ето и двете последни покупки от ерата на Краньоти: Клаудио Лопес от Валенсия и Ернан Хорхе Креспо от Парма. Това е седмия трофей за три години на Лацио, откакто тимът е воден от Ериксон и Краньоти.
През сезона Лацио сменя треньора: след три и половина години триумф Лацио и "Мистер" Ериксон решават да поемат различни пътища и си остават добри приятели. В деня на 101 годишнина на небесносиния клуб, по средата на красив и емоционален празник, салюти сред овациите на хиляди фенове за Ериксон, но посрещат друга велика личност: Дино Дзоф който се обявява за лациал и слиза от вицепрезидентския пост, на който е бил начело само за малък период от време, приема да води тима.
Отборът завършва сезона трети и има възможност да се класира за Шампионската Лига. Салас, Верон, Недвед, Алмейда, Манчини и дори господин Дзоф напускат. Следва нова революция, която води небесносините към шесто място в лигата и квалификация за Купата на УЕФА.
През сезон 2002/03 Роберто Манчини пристига за да поведе отбора и да направи това както трябва. Икономическите проблеми не отсъстват и само благодарение на новото клубно ръководство, което превзема престола на семейство Краньоти, Лацио успява да изплува. Манчини и играчите му достигат до фантастична квалификация за Шампионската Лига и замалко да участват на финала за Купата на УЕФА.
Сезон 2003/04 пък донася Купата на Италия, по пътя към която "великият" Милан е сразен на свой терен с 1:2. В реванша лациалите печелят убедително с 4:0, като всичките голове са вкарани през първото полувреме. В първия финал Лацио побеждава Ювентус с 2:0. Всичко изглежда решено, но на реванша Ювентус успява да върна два гола. Силите на торинци обаче не стигат, за да удържат лудия тим на Лацио. Голове на Коради в 64-та и Фиоре в 86-та носят равенството на "бианкочелестите"... и Купата! 5 000 лациали триумфират с отбора си в Торино, още хиляди посрещат отбора на летището в Рим. В първенството Лацио завършва 6-ти, но ще останат запомнящи се напръв поглед изненадващите, но убедителни, с оглед на играта на отбора, победи над Ювентус и Интер на "Олимпико". Лацио се класира за Купата на УЕФА, но големият дразнител остава - победа над вечния враг...
Бъдещето ни принадлежи - FORZA LAZIO !!!
Влез
История на ФК "Спартак" Пловдив
