Манчестър Юнайтед е създаден през 1878 г., под името Нютън Хийт от работниците на железопътната гара в Нютън Хийт, Манчестър, които споделят общата си страст към футбола като организират мачове срещу други железопътни гари.
Когато лигата на Англия се сформира през 1888 г., от Нютън Хийт смятат, че не са достатъчно добри за да станат съоснователи и не се присъединяват, подобно на отбори като Блекбърн Роувърс и Престън Норт Енд. Клубът от Манчестър решава да се присъедини към първенството четири години по-късно — през 1892 г.
В следващите години отборът е разклатен от сериозни финансови проблеми и е близо до фалит през 1902 г. Но е спасен от Джон Хенри Дейвис - местен собственик на пивоварна. Който го и прекръства - на Манчестър Юнайтед.
В началото на сезон 1907/1908 г. (която е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в Трафорд, град, намиващ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителната работа започва през 1908 г. под наблюдението на известния архитект Арчибалд Лейч. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новият стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт.
Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 Февруари 1910 г. Домакините губят с 4-3 от Ливърпул като 80 000 зрители гледат мача. Два дни преди това, голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове.
„Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд - 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5-1 Съндърланд у дома.
Освен донеслият победата срещу Съндърланд Харолд Холс, Юнайтед притежават още един класен нападател - Енох Уест, който се превръща в основна фигура и през втория сезон на „театъра на мечтите“. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели Чарити Шийлд в мач срещу Суиндън Таун. Крайният резултат от мача е 8-4.
Въпреки тази добра серия „червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото си и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13 място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се присъедини към градския съперник Манчестър Сити.
Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж.Дж. Бентли, президент на футболната лига. Под негово ръководство червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13.
Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на Олдъм и Блекбърн Роувърс. Юнайтед завършват на 14 място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път.
Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър.
Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само Джордж Стейси, Били Мередит, Санди Търнбyл и Джордж Уол. Не е изненада и крайното класиране на отбора - само на точка над изпадащите.
Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 Август 1919 г. след четиригодишна пауза поради Първата световна война. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу Дарби Каунти. Само два играча от стария тим остават при „червените дяволи“.
Били Мередит остава на Олд Трафорд, но се намира на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. Изиграва само 19 мача през сезон 1919/20, а Юнайтед завършва на 12 място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката Джо Спенс, завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва на едва 13 място.
Маниджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от Джон Чапман, който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж.Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отбора се мести на нов стадион - Мейн Роуд.
Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва фактор за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22.
Отборът на Чапман, който играе във Втора Дивизия, не успява да си осигури промоция през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки промоция в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от Лестър Сити и губи само 8 мача.
Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето мяcтo през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за купата на Англия като отпада на полуфинал от Манчестър Сити след загуба с 3-0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън.
Две месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация като причините остават неоповестени. Крилото Кларънс Хилдич приема ролята на играещ мениджър на отбора докато клуба търси заместник на Чапман.
Новият мениджър Хърбърт Бамлет пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу Бърнли през 1909 г. Юнайтед губи с 1-0 в разгара на снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната.
Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед бавно започва да затъва в Първа Дивизия като финишира 15-ти през сезон 1926/27 и 18-ти през 1927/28. Малко подобрение се забелязва през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-то място. Джо Спенс продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре бавния залез на тима.
Упадакът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува промоции и отпадания, като през сезон 1933/34 завършва на 20-то място във Втора дивизия, което е и най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди да започне Втората световна война, Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-то място.
Избухването на Втората световна война прекъсва първенството на Англия в периода 1939-1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен Мат Бъзби, който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор.
Великият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които израстват под негово ръководство в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години.
Джаки Бланчфлауър и Роджър Бърн cа едни от първите, които получават прозвището бебета от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52, Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г.
21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години.
През сезон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона.
След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. Трагедията в Мюнхен, Германия на 6 февруари 1958 г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема животите на осем футболиста и още 15 други пътника, голяма част от които,хора от ръководството на отбора. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата си. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор.
Денис Вайълит става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-то място.
Вайълит не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са Бил Фоyлкс и Боби Чарлтън, които също са продукт на младежките формации на тима. Ноби Стайлс минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а Денис Лоу идва от Торино за рекордната сума от 115 000 паунда.
Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават Лестър Сити с 3-1. Два гола за успеха бележи Дейвид Хърд, а Денис Лоу добавя още един.
През следващия сезон играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла - „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след Ливърпул. Сезон 1962/63 се запомня с пристигането на Джордж Бест - младока от Белфаст, който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския си пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите - Уилф МакГинес.
Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора карат МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“.
На Уилф не се налага да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. е освободен от поста и Сър Мат е назначен временно за мениджър докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен Франк О'Фаръл, който заема поста в продължение само на година и половина. По време на неговия заместник Томи Дохърти Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък - печели промоция за Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник Дейв Сакстън налага по-дефанзивна игра на отбора, което не е възприето добре от феновете.
Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава Рон Аткинсън. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратън период той купува в отбора Брайън Робсън, Гордън Стракън и Марк Хюз. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години - през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и трупа преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо. Което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън.
На мястото на Големия Рон е назначен шотландецът Алекс Фъргюсън, който е изградил име с успехите си в отбора на Абърдийн. Въпреки подобряването на формата на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекъсната през 1990 г. когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската Купа на носителите на купи, като на финала Манчестър Юнайтед побеждава отбора на Барселона.
През 1992 г. Фъргюсън подписва с французина Ерик Кантона, който заедно с утвърдените вече звезди Гари Палистър, Денис Ъруин и Пол Инс и изгряващата Райън Гигс, печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от Рой Кийн, печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г.
През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Гари Невил, Фил Невил и Ники Бът. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г.
Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл - Висшата лига, Купата на Англия и Шампионската лига в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен германския Байерн Мюнхен с 2-1 с голове в последните секунди на срещата.
Манчестър Юнайтед започва новото деситилетие, век и хилядолетие с още успехи - три титли за пет години през сезони 1999/00, 2000/01 и 2002/03 и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят Рууд ван Нистелрой, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни и Кристиано Роналдо. Прекъсвайки доминирането на Челси в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон 2006/07 - девета титла в петнайсетте проведени първенства на Висшата лига.
Влез
История на ФК "Спартак" Пловдив
