Арсен Венгер

Досие
Пълно име: Арсен Венгер (Arsene Wenger)
Рождено място: Страсбург
Рождена дата: 22 Октомври, 1949
Семейство: Женен


Обща информация
Арсен Венгер е висок 175 см, тежи 75 кг, или, нека го кажем по британски - висок 5ft 10, тежи 12st 9. Вероятно с немски корени (то си му и личи по манталитета и маниерите), но французин по паспорт, Венгер владее отлично освен майчиния си - френски - още четири езика – английски, испански, италиански и немски. Поназнайва и малко японски, предполагам от престоя му в Япония. Е, макар и човек на езиците, Венгер не е човек на думите, а по-скоро на делата. Особено щом се отнася за футбол – единственото му хоби. Да, хоби! Футболът е преди всичко развлечение и чак след това работа. Въпреки стабилната си психика и непоколебимостта си в напрегнати ситуации, Венгер е известен със страстта си към играта, или както колегата му Жерар Улие я нарича, неговата способност да "яде, говори, спи и пие.... футбол, за да може след това да поиска още...".

Кариера като футболист
Както повечето треньори, така и Венгер има своята кариера на футболист. Е, неговата е доста суха и дори спокойно можем да я наречем неуспешна. Но съдбата си знае работата. Не от всяко дърво можеш да направиш футболист, но и не от всеки футболист можеш да направиш треньор като Арсен Венгер! Футболната кариера на специалиста се простира предимно в границите на аматьoрската френска трета дивизия – за периода 1969-78 той се състезава за Мютзих (Mutzig) ,Мулхаус (Mulhouse) и Фаубан (Vauban). Да, слаба футболна кариера, но все пак през 1978-79 играе за отбора на Страсбург, който печели френското първенство. За да бъдем докрай честни трябва да споменем, че всъщност Венгер взима участие само в три мача от този шампионски сезон. Постът, който заема е либеро.


Кариера като треньор
Благодарение на трезвата си себеоценка, Венгер скоро разбира, че уменията му не са достатъчни, за да му гарантират успешна футболна кариера. Затова започва да следва в Страсбургския Университет, от където получава магистърска степен по икономика. Въпреки това той остава дълбоко свързан с играта и насочва старанието си към треньoрската професия. Получава мениджърска диплома в Париж и през 1981 е назначен за треньoр на юношите в Страсбург.

През 1983 е назначен за помощник треньор в Кан. За пръв път Венгер застава начело на футболен клуб през 1984, но отборът му Нанси изпада. Първите му треньорски успехи идват през 1987, когато е назначен за треньор на Монако, където остава седем години – много успешен период за клуба, който включва спечелването на шампионската титла през 1988, второ място във френското първенство, финал за купата на Франция и четвърфинал в Европа през 1989, трето място във франция и полуфинал в Европа през 1990, второ място във Франция и спечелване на купата на Франция през 1991, второ място във франция, достигнат неигран финал за купата на Франция и финал за КНК загубен от Вердер Бремен през 1992, както и полуфинал в Шампионската лига през 1994. През същата година Венгер получава най-преситжната мениджърска награда за постиженията си през изминалите 6 години и получава предложение да води националния тим на Франция, както и този на Байерн Мюнхен. Той обаче отказва и двете, заради отдадеността си към Монако, но само след няколко седмици е уволнен, след като Монако завършва на 9то място в първенството.

През 1995 година Венгер застава начело на японския Грампус Ейт (Grampus Eight) и в рамките на само един сезон го издига от дъното на таблицата до второто място и спечелването на Императорката купа. Обявен е за мениджър на годината. През 1996 година отново печели сребърните медали с Грампус Ейт, но печели и японската супер купа.

Кариера с Арсенал
В края на годината приема предложението на Арсенал да застане начело на отбора, който се бори да възвърне формата си от успешния период под ръководството на Джордж Греъм (George Graham) през 80-те години. Под настояването на Венгер, Арсенал привлича в редиците си Реми Жарде от Страсбург и Патрик Виера от Милан. Скоро още французи се присъединяват към клуба – Емануел Пти (Монако) и Николас Анелка (Парис Сент Жармен). Привлечен е и холандското крило Марк Овермарс.

Феновете на Артилеристите първоначално са скептично настроени към изобилието от френски футболисти, които Венгер налива в клуба, но страховете им скоро са опровергани, след като Виера и Пти образуват страховито партньорство в центъра на терена и допринасят сериозно за това отборът отново, за пръв път от 1991 г., да отправи сериозно предизвикателство към титлата, като завършва 3-ти с равен брой точки с 2-ия Нюкасъл, но по-лоша голова разлика.

През следващата година Арсенал постепенно набира сили след сравнително лош старт за да спечели дубъл – титлата и купата на английската асоциация, като повтаря постижението на отбора на Бърти Мий от сезона 70/71. Венгер става първия (и засега динствен) небританец, постигнал подобен успех. В процеса на този финален щурм към титлата, Арсенал поставя рекорд в Лигата за поредни победи (10) и така измества лидера в класирането Манчестър Юнайтед, който е смятан за фаворит за спечелване на титлата. Този успех се счита за своеобразно изпитание за Венгер, негова решителност и мотивационните му умения.

Следващите три сезона Арсенал отново е претендент номер едно за титлата но е изпреварен от Манчестър Юнайтед при всеки техен опит. Представянето на тима на европейската сцена като цяло е разочароващо, въпреки че след като са елимирани от Шампионската лига артилеристите достигат до финал за купата на УЕФА през 99/00, но са победени от Галатасарай след изпълнение на дузпи. Арсенал губи и финала за купата на Футболната Асоциация след като доминира 80 минути, но два късни гола на Майкъл Оуен позволяват на Ливърпул да грабне трофея.


Венгер продължава да инвестира в младите таланти ,като докарва в тима Кану, Силвиньо и Лаурен, за да заместят тези, които са напуснали.Стийв Боуд и Найджъл Уинтъбърн напускат клуба и водят до разпада на популярната през онези години четворка зашитници на Арсенал, производство на собствената им школа, а чуждестранните звезди Анелка, Пти и Овермарс са продадени за огромни трансферни суми. Най-сполучливите покупки на французина отново идват от родината му – Тиери Анри и Робер Пирес акостират на Хайбъри. Венгер си изработва репутацията на един от най-ловките оператори на трансферния пазар и е може би най-успелият чуждестранен треньор идвал някога в Англия. Той продължава да изкопчва най-доброто от международните си звезди ,като в същото време започва да развива и младите таланти, като Ашли Коул и Джермейн Пенант например. Желан от няколко клуба по света, както и от френската и японската национални гарнитури, Венгер изразява отдадеността си към Арсенал, като подписва нов договор през 2001.

Лоялността на Венгер, както и далновидната политика на клуба са възнаградени с още един дубъл на следващата година, след победа на финала за купата на Футболната Асоциация с 2-0 срещу Челси и победа с 0-1 на Олд Трафорд за първенство, донесла титлата на Арсенал в Премиършип. През този сезон момчетата на Арсен Венгер губят само 3 срещи, всичките на Хайбъри, и не допускат нито едно поражение далеч от дома. Представянето на отбора в Европа отново е незадоволително, след като тимът не успява да достигне четвъртфиналите на ШЛ.


Въпреки това Венгер записва името сред легендите на Хайбъри и през същата година е удостоен с наградата за мениджър на LMA на десетата годишна официална вечера на организацията, където чрез сателитна връзка с Хайбъри той е награден с отличието, гласувано от колегите му на острова. Печели и признанието за мениджър на годината на Премиършип. През следващата година, след като почти цял сезон отборът на Венгер доминира надпреварата в шампионата, отборът на Манчестър Юнайтед успява да им измъкне титлата под носа в последните кръгове от шампионата. Венгер постига частичен реванш ,след като успява да вземе купата на Футболната Асоциация.

През Юни 2003 Венгер получава OBE в рожденния почтен списък на Кралицата за заслуги към английския футбол.


През следващата година, французинът печели титлата в Англия за трети път в кариерата си, като този път го прави по възможно най-категоричния начин – без да загуби нито един мач в продължение на целия сезон, а в последствие поставя рекорда на лигата за най-продължителната поредица от мачове без загуба – 49, като подобрява тази на Нотингам Форест.



През изминалата година той успя да спечели сребърните медали в Англия и да ги подплати с поредна купа на футболната асоциация, побеждавайки на финала Манчестър Юнайтед след изпълнение на дузпи.

Въпреки многото и престижни награди, които Арсен Венгер е спечелил в треньорската си кариера, той все още не може да се зарадва на трайни успехи в Европа, които да запишат името му сред най-най-големите в занаята.

Тиери Анри

Досие
Пълно име: Тиери Даниел Анри
Родно място: Лез Юли, Париж, Франция
Рожденна дата: 17 Август 1977
Семейство: Женен за модела Никол Мери от 5 Юли 2003, имат едно дете - дъщеря на име Теа. Тя се роди на 27/05/2005.



Клубна кариера
Тиери започва в местното непрофесионално клубче Лез Юли още като много малък, по-нататък в кариерата си преминава в Версай. По-късно отива в професионалният Монако под ръководството на Арсен Венгер, който клуб благодарение на Тиери печели през 1996/1997 титлата на Франция и през 1998 присъства на полу-финалът на шампионската лига.По-нататък младата френска надежда е закупена от италиянският гранд Ювентус, но в него той няма много щастлив “сезон”. След мъчителни 7 месеца като резерва на Зинедин Зидан и седене по скамейките, Тиери е привлечен от лондонският Арсенал . Така отново треньор на Тиери става господин Венгер, които пък от своя страна от ляв полу-защитник го превръща в нападател. С участието на Тиери Арсенал взимат купата на Футболната федерация два пъти - 2002 и 2003, както и стават шампиони на Англия също през 2 години – 2002, 2004 (през 2002 година постигат дубъл).


Кариера с Франция
Тиери печели с Франция Световната(1998) и Еропейската(2000) титла с националният си отбор. По-късно ,през 2003 печелят и финалът на Купата на Конфедерациите срещу Камерун. Като той е и голмайстор на Френският отбор на Световните финали през 1998.

Лични награди
1996
Млад играч на годината във Франция (тогава Франция печели Еропейската титла за младежи).
2001
Голмайстор на Премиершип.
Награда на асоциацията на професионалните футболисти в Англия.
Награда на журналистите, пишещи за футбол.
2003
Награда на журналистите, пишещи за футбол.
Награда на професионалните футболисти в Англия.
Второ място в класациите за световен и европейски футболист на годината, изпреварен от Зинедин Зидан и Павел Недвед.
Футболист на годината във Франция.
2004
Награда на професионалните футболисти в Англия.
Награда на журналистите, пишещи за футбол.
Награда “Златна обувка” за най-много отбелязани голове.
Голмайстор на Европа.
Избран от ФИФА в листата на 100-те най-добри футболисти за всички времена.



Интересни факти
Чичо му е френски шампион на 400 метра бягане с препядствия.
Баща му е от Гуаделупе (френски остров в Карибско море).
Баща му напуска семейството, когато Тиери е само на 12 години.
Тиери е първият, който успява да отбележи повече от 29 гола за Арсенал в Премиершип от повече от 40 години (сезон 2003/2004).
Тиери стана първият в историята на Английският футбол печелил в две последователни години наградите за футболист на годината на Професионалните футболисти и пишещите за футбол журналисти.
Баща му е бивш непрофесионален футболист - нападател
Тиери и играчът на Челси – Гала са ходили в едно и също училище.
Саха (Ман Ю) ,Анелка (Ман С) и Тиери са били много добри приятели в по-ранните си години, дори са си ходили на гости за през почивните дни.
Същите трима говорят Креолски диалект (на френският език).
Костюмът на Тиери за сватбата му е ушит спецялно за случая от Армани.
Тиери е бил капитан на Френският тим под 18 години.

Денис Бергкамп
[img]
Досие
Пълно име: Денис Николас Мария Бергкамп
Родно място: Амстердам, Холандия.
Рожденна дата: 10 Май 1969
Семейство: Денис има съпруга, Хенрита и три деца – дъщери Естел Дебора и Ясмин, син Мичъл.


Клубна кариера
Първият професионален клуб на Денис е Аякс Амстердам. Там той печели много медали и сътворява рекорд от вкарани гола в 10 поредни мачове. На терена той е правил головите възможности, като е бил поставен зад двамата нападатели. След това през 1993 той преминава в миланския Интернационале за сумата от 12 милиона английски лири. Там той прекарва много трудни 2 сезона, както с отношенията със съотборниците си, така и за головете. В края на сезон 1994/1995 се премества в Англиийския Арсенал. Първият му сезон в Лондон не е от най-успешните. След него обаче формата му се подобрява и печели много лични, и отборни отличия.


Кариера с Холандия
За първи път Бергкамп играе за националния си тим през 1990 година срещу отборът на Италия, а два месеца по-късно вкарва и първия си гол. На Европейското през 1992 той вкарва 3 гола преди Холандия да отпадне от Дания. Така той се превръща в гол-майстор на Евро 92’. След това , въпреки лошия си сезон с Интер , Денис помага на Холандия да се класира за Световното първенство през 1994. В Америка Денис вкарва цели 3 гола в 5 срещи. За световното през 1998 Беркамп е бил под въпрос за първия мач на Холандия срещу Белгия, но успява да се възстанови от контузията. През 2001 той се отказва от националния тим с рекорд от 37 гола в 79 мача.

Лични награди


Голмайстор на Холандия за всички времена.
Голмайстор на Холандското първенство през 1991, 1992, 1993.
Играч на годината в Холандия през 1992, 1993.
3-то място в класацията за Европейски футболист на годината през 1993.
Футболист на годината в Англия през 1998.
Награда за Футболист на годината на Пишещите за футбол журналисти –1998.
Награда Гол на сезона – 1998, 2002.
Играч на годината на Арсенал – 1998.
Футболист на годината на ФИФА през 1993, а през 1997 печели 3-то място.

Интересни факти
Има трима братя, които са луди по футбола и играят в аматьорски клубове в Холандия.
Когато е бил малък из цялата му стая е имало плакати на звезди на Холандия и... Тотнъм Хотспър.
Както на футбола, той е голям фен и на билярда.
Запознал се е със съпругата си Хенрита, когато е бил на почивка със семейството си.
Първият му треньор е бил Йохан Кройф.
Денис обича да разпуска с голф и е най-добрият в Арсенал.
Кръстен е на легендата на Манчестър Юнайтед - Денис Лоу.
“Ако Райън Гигс струва 20 милиона лири, то Бергкамп струва 100 милиона!” – Марко ван Бастен.
“Берги” изпитва страх от летене, който се е появил, когато на път към Америка през 1994 журналист съобщава за заплаха от бомба на борда на самолета на холанкския национален тим. По-късно се разбира, че е било фалшива тревога, но Денис отказва да лети повече.

Робер Пирес


Досие
Пълно име: Робер Еманюел Пирес
Родно място: Рем, Франция
Рожденна дата: 29 Октоври 1973
Семейство: Израстнал в семейството на испанската си майка (Марибел Фернандез) и португалски баща (Антонио Пирес), има по-малък брат на име Тони.
През 1998 тои се жени за дългогодишната си приятелка Натали, с която сепревръщат в френския еквивалент на семеиство Бекъм. Въпреки розовия живот и непрекъснатите напомняния колко се обичат, невъзможното става реалност и през 2003 година те се развеждат. Тъй като Робер винаги е държал личния си живот скрит никой не разбира причината за тази раздяла. Веднага след нея той веднага продава бившето семейно жилище и се премества в апартамент със своята нова изгора млад френски модел на име Джесика.

Клубна кариера
Първият клуб на халфа е местния Рем Сент-Ан. Започва своята професионална футболна кариера през 1991 в клуб Мец(Фр), където идва още от школата. Там той прекарва шест сезона, след които се премества в Марсилия. Той стъпва на терена заедно със звезди като Раванели и Морис. Продиктувано от лошата му форма e необходимо преместване. Английкият Арсенал се превръща в новия му клуб. Това е много важна точка в неговото футболно развитие.
Първоначално французинът не се справя толкова добре, колкото се очакваше от него, даже критикува стила на игра в Англия. Въпреки лошия старт Пирес успява да се климатизира превръща се във поредния успешен трансфер на гениалния мениджър Арсен Венгер. Кариерата my тъкмо е тръгнала нагоре, когато той получава много тежка контузия в мач срещу Нюкасъл. Там той скъсва коленни връзки, което прекратява сезона му. Въпреки отсъствието си, обаче той вече е записал името си в историята на лигата със разбиването на рекорда за "асистенции за сезона". В този сезон Арсенал печелят титлата, а Пирес е посрещнат на терена, за да вдигне трофея с огромни овации и поклон от съотборниците му, включващи зезди като Тони Адамс и Лий Диксън. След завръщането си в състава, халфът има нужда да възвърне онази велика форма от времето преди контузията. През 2004 година Пирес печели Премиершип чрез непобеден сезон. Чак тогава той открива невероятната си форма и във сезон 2004/2005 вече има 7 гола за първите 13 мача.

Кариера с Франция
Робер Пирес дебютира за националния тим на "Петлите" през 1996 година. Само две по-късно той е включен в състава за световното първенство през 1998, което Франция печели. Пирес играе в три мача и вкарва един гол. Взима участие и в Евро`00. В това първенство той асистира за златния гол на финала, с който френските национали печелят и тази титла. Гласуван е за играч на първенството за "Купата на Конфедерациите" - 2001 година. През 2002 тежката контузия в коленните връзки не му позволява да участва в световното в Япония и Южна Корея. Той е в състава за Евро 2004, но тогавашния треньор Жак Сантини предпочита повече резервата на "Артилеристите" - Силвен Вилтор.

Спечелени трофеи

1996 Шампион на Купата на лигата (Мец)
1998 Световен шампион (Франция)
1999 Финалист в Купата на УЕФА (Марсилия)
2000 Европейски шампион (Франция)
2001 Финалист в Купата на ФА (Арсенал)
2001 Шампион на Купата на Конфедерацията (Франция)
2002 Шампион на Англия (Арсенал)
2003 Шампион на Купата на Конфедерацията (Франция)
2003 Шампион на Купата на ФА (Арсенал)
2004 Шампион на Англия (Арсенал)

Интересни факти

Участвал е в едно не малко известно сдърпване с Дейвид О'Лиъри, който му изпращал целувки, а това наистина изнервило Робер. Пирес нарекъл треньора "ку**а". О'Лиъри се оплакал и казал, че това е непрофесионално от страна на футболиста. В следващия мач (на Хайбъри), точно преди края на срещата, Пирес изпрашал въздушни целувки към мениджъра, той се изнервил и ритнал рекламните тъбла.
Френски фен отишъл на мач на Арсенал, обаче нямал нужните финанси, за да си купи билет. Малко преди мача привлякъл вниманието на Пирес и не след дълго момиче от екипа на стадиона му представило плик с пропуск за мача.
Във Франция е толкова известен и обичан, че вестник "Екип" е бил написал цяла статия, за да му благодари че е такъв какъвто е.
Обича да яде жабешки бутчета.
Баща му е бил талантлив нападател - аматьор.
Майка му го държи под око и му звъни преди всеки мач.
Поради рекламен договор няма право да си бръсне брадичката и подстригва прекалено късо.
Преди известно време , когато е бил попитан кои 3 неща би взел със себе си на изоставен остров, той казал съпругата си Натали (с която вече е разведен!!!), четка за зъби и DVD плейър.
Като малък е подкрепял тимовете на Реал Мадрид и Португалия.
Не си е сменял фланелката ако побеждавал с нея. Вече твърди, че е невъзможно. Както че с публиката на Арсенал няма нужда от каквато и да е суеверност.
Робер признава, че тича като патица.

Сър Иън Райт

Тони Адамс

Лий Диксън

Роден на 17 март 1964 в Манчестър.
Защитник
Започва професионалната си кариера през 1982 в Бърнли,след като излиза от юношеската формация на Бърнли.Преминава през Честър,Бери и Стоук Сити и през 1988 акостира на Хайбъри,където се състезава от 1988 до 2002,като изиграва 458 в които отбелязва 24 гола.За националния отбор на Англия има 22 мача и 1 гол.
С Арсенал печели четири пъти шампионската титла на Англия ,три пъти ФА Къп,един път купата на лигата,три пъти Чарити(Комюнити) шийлд.
В евротурнирите печли КНК с Арсенал през 1995 и играе във финала за УЕФА през 2000 година

Колко само беше хубаво, че Анри се върна за няколко мача... Точно имахме много нужда от него!