Barca is more that a football club. It's the pride of the catalonian people, and expresses their struggle for independence, and their self-esteem as catalonians..."


Футболен клуб "Барселона" е основан на 29 Ноември 1899 година, от швейцарският банкер Ханс Гампер. Той решава клубът да се символизира със синьо-червеният цвят, в памет на флага на швейцарският кантон, където е бил роден. Останалите основатели на клуба са Adolfo López, W. Parson, Schilling, Kunzle, Llobet, Lomba and Urruela.
В началото клуба споделял градския герб, като демонстрация на обвързаността на клуба с града. По-късно, през 1910г, борда решава, че клуба се нуждае от собствен герб и организирали конкурс за да намерят най-добрия дизайнер, като спечелил анонимен член, който произвел представения модел. Първият си мач Барса игарят срещу отбор съставен от английски емигранти в Bonanova. Английският отбор, който всъщност включвал играчи и на Барса, победил с 1:0.Търсенето на Барса за постоянен дом ги отвело на Hotel Casanovas(1900г.), la carretera d'Horta (1901г.), el carrer Muntaner (1905г.) и carrer Industria, който е първия стадион, притежаван от клуба и имал капацитет 6000 души с 2 реда правостоящи, уникално за времето си. Игрището било официално отворено на 14 март 1909г. По това време клуба вече бил започнал да събира титли, спечелена била "Copa Macaya" през 1901-1902 и Каталунския Шампионат през 1904-1905 и 1908-1909. Стимулиран от новата обстановка, Клубът отново печели Каталунския Шампионат през 1909-10, 1910-11, 1912-13, 1915-16, 1918-19, 1919-20, 1920-21 и 1921-22, както и Испанския Шампионат през 1909-10, 1911-12, 1912-13, 1919-20 и 1921-22, като по този начин Барса се радва на първия си голям период на спортно и социално израстване.

Десетилетието между 1919 и 1929 е смятано за „Златна епоха” в историята на Барселона, когато клуба се слави с играчи като Samitier, Alcantana, Zamora, Sagi, Piera и Sancho, чийто умения привличат тълпите и клубът започва да се идентифицира с Каталунската националност по време на един взискателен и труден период.
На 20 Май 1922 година официално е открит новият стадион „Les Corts”, който скоро станал известен като „катедралата на футбола”. Това бил един великолепен стадион с капацитет от 30,000 души, който по-късно бил удвоен до 60,000. На празненствата по случай 25-тата годишнина на клуба през 1924 година, почетени от известният плакат нарисуван от Валенсианския художник Josep Sagrelles, футболен клуб Барселона имал 12,207 членове, което давало предпоставка за светло бъдеще. Пет години по-късно, през сезон 1928-29 Барселона печели първата от многото си титли от Испанската Лига. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва Каталунския шампионат през 1923-24, 1924-25, 1925-26, 1926-27 и 1927-28 и Испанския Шампионат през 1924-25, 1925-26 и 1927-28. До последната победа се достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барса Franz Platko, който по-късно бил възхвален в стихотворение от Rafael Alberti.
По средата на 20-те Барселона страда от предвестията за Гражданската война, която ще бележи идващото десетилетие. На 14 Юни 1925 година, по време на диктатурата на Primo de Rivera (Испански диктатор от този период), в един домакински мач, на Orfeo Catalan, тълпата започнала да се присмива на Националния Химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, който по-късно били намалени до три, и принудили Gamper да подаде оставката си като клубен президент. Пет години по късно на 30 Юли 1930г основателят на клуба починал. Въпреки че продължавал да притежава играчи от нивото на Ventolra, Raich и Escola клубът навлязъл в период на западък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта:
финансов, социален (изразяващ се в спад на членовете) и спортен, където въпреки че спечелили Каталунският Шампионат през 1929-30, 1930-31, 1931-32, 1933-34, 1935-36 и 1937-38, то успехът в Испания все им убягвал.Месец след като Гражданската Война започнала, президентът на Барселона Josep Sunol бива убит от войниците на Franco близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината отбор в Мексико и Франция. На 16 Март 1938 година фашистите пускат бомба над клубната обществена сграда и причиняват сериозни поражения. Няколко месеца по-късно Барселона попада под фашистка окупация и като символ на Каталунската националност клубът, който в момента имал само 3,486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми. През Март 1940, marques de la Masa de Asta Enric Pineyro, близък съдружник на режима на Франко, бил назначен за президент. По същото време името на клуба било сменено от английското и оригинално Futbal Club Barcelona на Испанското Club de Futbol Barcelona, (името било окончателното възстановено през 1973), и четирите червени линии на Каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година. През 40-те години клубът постепенно се възстановява от кризата, която почти го довежда до изпадане през 1942, въпреки че отборът печели Испанската купа същия сезон. По време на следващия сезон скандалният мач срещу Мадрид, в който съдията и полицията заплашват играчите на Барса, кара Pineyro, който се чувства отвратен от заплахите отправени по адрес на отбора, да подаде оставка като президент на отбора. Със спечелването на Испанската лига през 1944-45, 1947-48 и 1948-49, както и на Copa Latina през 1949, клубът изглежда тотално е променил състоянието си и оставил проблемите от предишните години зад него. С играчи от ранга на Cesar, Basora, Velasco, Curta, братята Gonzalo, Seguer, Biosca и Ramallets като членове, клуба посреща своята 50-та годишнина през 1949 подкрепян от 24,893 членове и спечелил общо 21 Шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от Испанското първенство.

С пристигането на Ladislau Kubala през Юни 1950, скоро става ясно, че Барса са се превърнали в прекалено голям отбор за техният стадион Les Corts. Между 1951 и 1953 Барселона печели всичко възможни купи – Испанската лига през 1951-52 и 1952-53 и Испанската купа през 51, 52 и 53 година. По време на сезон 1951-52, благодарение на знаменитата си атакуваща формация в състав Basora, Cesar, Kubala, Moreno и Manchon съставът печели петте купи: Испанската лига, Испанската купа, Latin Cup, трофеите Eva Duarte и Martin Rossi. Ладислау Кубала бил твърде голяма личност за “Les Corts” и Клуба продължил с откриването на Ноу Камп (1957). Едни от най-великите играчи на света са имали честта да играят на този стадион (Кубала, Кройф, Марадона, Шустер, Стоичков, Роналдо...), а през 1990 е сцена на едни от най-зрелищните мачове играни някога, благодарение на незабравимия “Dream Team”. И докато Клуба продължава да израства, стадиона постепенно е разширен и подобрен.

Кулминационния момент е злочестата афера с Ди Стефано, при която въпреки че клубът е на крачка от договор с играча, аржентинската звезда най-накрая подписва с ”Реал Мадрид", което води до уволнението на президента на Барса Enric Marti Carreto. Неговия наследник Francesc Miro-Sans влага всичката си енергия с построяването на стадиона “Ноу Камп”, който е открит на 24-ти септември 1957 г. в мач срещу отбора на Полша, спечелен от Барселона с 4:2. Новия стадион има 90 000 души капацитет и е идеалната обстановка за отбор който туко що е спечелил своята последна и най-нова купа, и има вече 40 000 членове. Начело с треньора Helenio Herrera ,отборът, с отлични футболисти като Kocsis, Czibor, Evaristo, Kubala, Eulogio Martinez, Suarez, Villaverde, Olivella, Gensana, Segarra, Gracia, Verges и Tejada, става Шампион на Испания през 1958-1959 и 1959-1960, и печели Купата на УЕФА през 1957-1958 и 1959-1960. За съжаление 60-те години не били продължение на техния успех и отбора печели само 3 трофея през това десетилетие: Купата на Испания през 1963 и 1968, и Купата на УЕФА през 1966 г. Въпреки това Клубът все повече и повече се солидаризирал с Каталунската Общественост по онова време и станал известен като “more than a club” (повече от клуб), заради своята обществена и социална важност. Клуба отново става център на националистическа емоционалност през периода на диктатура, която била тежко повалена от други известни манифестации на Каталунското Общество.

Барса печели Купата на Испания през 1871 г. И през октомври започва работа по Palau Blaugrana (залата за Баскетбол) и Ледената пързалка за Хокей. Две години по-късно, през 1973 г., подписването на легендата Йохан Кройф поставя последните щрихи на чудесната нападателна линия - Rexach, Asensi, Cruyff, Sotil i Marcial, благодарение на които отбора става Шампион на Испания през 1973-1974. На връх 75-тия юбилей на Клуба членовете станали 69 566, правещи го най-могъщия спортен клуб на света.

Със спечелването на Испанската Купа през 1978, Josep Lluis Nunez става президент на 6-ти май с ясно послание за съживяване и възобновяване. От този момент Клуба започва значителен период на разширяване и финансова стабилност свързана е увеличаване на членовете на Клуба, поземлени подобрения, и най-вече спортен успех. С 30 000 Каталунци присъстващи на финала Барса печели КНК (Купа за Носители на Купи) през 1979, а след това Испанската лига през 1984 под ръководството на Тери Венейбълс, точно преди чудесната ера на “Дрийм Тийма” на Кройф, с който Барса става 4 пъти Шампион на Испания през периода от 1990 до 1994, както и печели първото издание на Шампионската Лига на 20-ти май 1992 на легендарния стадион Уембли. След това се появява Боби Робсън, с който отбора печели КНК, Купата на Испания и Суперкупата на Испания през сезона 1996-1997. След него начело на Барса застава Луис ван Гаал с който отбора става 2 пъти Шампион на Испания през 1997-1998 и 1998-1999, като за първи път от 39 години насам отбора прави “дубъл” (Шампион на Испания + Купа на Испания).

Ф.К. Барселона е и единственият клуб в Европа, който никога не е пропускал участие в Европейските клубни турнири, от тяхното възникване през 1955 г. Също така, Барселона е и единственият клуб в света, който никога не е носил рекламно лого върху фланелките си, от своето основаване до днес.