Новият “Уембли”

Статуята на Боби Мур пред официалния вход на "Уембли"


Преди повече от година Челси загуби с 1:2 полуфинала за Купата на Англия срещу Ливърпул на стадион "Олд Трафорд" в Манчестър. Разочарованието от загубата за мен беше голямо. То обаче ме накара да се зарека, че ако Челси стигне до финала за купата, задължително ще бъда там.
Денят е 19 май 2007 г. и десетки хиляди фенове се стичат по "Уембли уей" към преродената Мека на футбола. Не е за вярване, че след 7 мъчителни години за английската федерация финалът за Купата на Англия отново е на "Уембли". За мен детската мечта да присъствам на финала е напът да се сбъдне, Челси срещу Манчестър Юнайтед - като комбинация това е направо невероятно. От момента, в който излизам от станцията на метрото ("Уембли парк"), атмосферата е неописуема - шум, цветове, хиляди хора и величественият силует на новия "Уембли"
От седмици насам финалът за купата заема основно място в медиите, след като Челси и Манчестър Юн отпаднаха от Шампионската лига. Подготовката за този ден от страна на Футболната асоциация започна още през март, когато се разбра, че "Уембли" ще е готов за финала. Футболната централа не спести средства (какво е някой друг милион на фона на 798-те милиона паунда, похарчени при строежа), финалът бе третиран като най-голямото събитие в спортния календар на Острова.
От седмица насам щастливците, сдобили се с билети за мача, бяха подканвани да пристигнат по-рано на стадиона - церемонията по откриването бе на час и половина преди първия съдийски сигнал. Аз не оставам по-назад от всички фенове и повече от три часа преди мача съм пред митичния "Уембли". Новият стадион е величествена конструкция от метал, стъкло и бетон, на която грандиозната арка придава футуристичен вид.
От пръв поглед се вижда, че спонсорът E.ON (германска компания, вносител на електричество и газ) е навсякъде. За мен сравненията със стария "Уембли" са неминуеми. За последно гледах там Англия - Германия (б.р. - квалификацията за световното първенство през 2002 година, завършила 1:0 за гостите), последния мач, преди старият стадион да бъде съборен. Кремавият цвят на легендарните кули е заменен с блестящ метал и стъкло, новата конструкция е по-голяма и по-величествена.
Слънчевото време и хилядите фенове в синьо и червено представляват гледка, която всеки почитател на футбола в света би искал да зърне и да изживее лично. На път за входовете се спирам пред бронзовата статуя на Боби Мур, която е пред официалния вход на стадиона. Минути по-късно влизам през вход "К" и оставам зашеметен, когато учтив стюард ме насочва към лъскавите ескалатори. Вече не знам дали съм на мач или на пазар в шикозния "Хародс", но след три поредни ескалатора съм още по-впечатлен. Озовавам се на нивото на шестетажна сграда. Пред мен има огромна пешеходна алея (широка поне 10 метра) с гишета на букмейкъра "Бетфред", магазинчета за сувенири и безброй бюфети за бира и бързи закуски. Веднага се отправям към магазинчето за сувенири и си купувам програмата за финала срещу 10 паунда (14 евро). Програмата е луксозно списание от 150 страници, в което има всичко за всички. Естествено, емблемата на спонсора присъства поне веднъж на всяка страница. Накъдето и да погледнеш, виждаш информация за спонсорите, както и десетки места, където да си похарчиш парите. Биричката е 3,50 паунда, хотдогът е 3,90 паунда, традиционният английски пай е 4,10, а пържената риба с картофи - 7,50. Десетки служители са част от операцията за трупане на пари - бирата е наточена, храната е готова и опашки почти няма - никой не губи време в прибирането на скъпоценните паундове
С бира в ръка се отправям към откритата тераса, за да се насладя на гледката и хубавото време. Наближава 13,30 ч. - началният час на официалната церемония. Най-после се осмелявам да вляза в "чашата" на стадиона. Гледката е уникална, дъхът ти спира и се питаш дали е сън, или е реалност. Услужлив стюард ме събужда и ми показва местата ни. На реда под нас е Пол Тери (брат на капитана на Челси - Джон). Пол е със семейството си, като всички естествено носят фланелки на Челси с фамилията Тери на гърба. По-големият брат на капитана на сините е играч на Йовил Таун, с който ще играе на "Уембли" в неделя в плейоф за класиране в Чемпиъншип (втора дивизия) срещу Блекпул.
Не съм изненадан, че близки и роднини на футболистите от Челси са около нас, защото билетите за мача са осигурени от Глен Джонсън с помощта на Светльо Тодоров. Българският национал и защитникът на Челси се познават от времето, когато бяха съотборници в Уест Хем. Този сезон пък Светльо и Глен играха заедно в Портсмът, където Джонсън бе под наем от Челси.
Церемонията преди мача е прекрасна, всеки детайл е изпипан докрай. С наближаването на началото бивши носители на Купата на Англия излизат под аплодисментите на по-голямата част от привържениците, изпълнили стадиона. Точно преди началото на мача принц Уилям отправя кратко приветствие, след него идва ред на химна и на най-очаквания момент - първия съдийски сигнал.
Мачът сам по себе си е от най-скучните финали (обикновено става така, когато събитието се чака с такъв интерес), но едва за трети път в историята на турнира на финала се изправят шампионът срещу втория в крайното класиране. Драмата е оставена за продълженията, а напрежението към края е неописуемо.
Минути преди гола на Дрогба стадионът е утихнал, сякаш в очакване на развръзката
След края на мача е възможен само един победител. Все пак освен Челси спечели и футболната традиция на Купата на Англия. Но остава впечатлението, че романтичният елемент е на заден план за сметка на тоталния комерсиализъм, който владее съвременния футбол.
Преди да напусна стадиона, отправям последен поглед към трибуните (синята половина още ликува, червената е вече празна). Не пропускам да отбележа името на Клафъм Роувърс - носител на купата от времето, когато Купата на Англия е бил аматьорски турнир в зората на футбола. Сега мултимилиардният бизнес, наречен футбол, се е преместил със светлинни години напред (или назад).
На излизане 90 000 души се източват към метрото за по-малко от половин час. Това е краят на Купата на Англия за 2007 година. Дългият път към трофея започва отново през август.




Ето и малка статистика :

798 000 000 паунда - цената на новия стадион
412 000 000 паунда - повече от първоначално предвиденото излезе строежът
7 години - времето, за което бе построен стадионът
90 000 места
166 частни ложи
310 места за инвалиди
7 000 тона тежи покривът на стадиона
180 000 литра боя са използвани за боядисване на стадиона
227 000 литра на час може да изпомпа дренажната система, монтирана под тревата на игрището
107 стъпала от терена до кралската ложа, където победителят получава трофея
133 метра - височината на арката на стадиона
315 метра - дължината на арката
7,40 метра - диаметърът на арката (същият като на тунела за влаковете под Ламанша)
900 бюфета за храна и напитки
10 ресторанта
98 кухни
2 618 тоалетни

Стадион мечта !