ФК Нотингам ФорестМного отбори са ставали по веднъж шампиони на страните си. Това му е интересното на футбола, че с малко късмет и прилични умения или с много късмет и посредствени възможности все някак е възможно да се стигне до върха. Когато това стане само веднъж, въпросният шампион остава по-скоро екзотична добавка във футболната история на съответната страна, отбор „за цвят”. Смята се, а си е и вярно, че зад системните успехи стои дълъг и упорит труд, често основан на дълбока традиция. Почти всяка страна има своите шампиони еднодневки. Повечето от тях са почти неизвестни извън кръга на собствените си фенове. „Нотингам Форест” е бил шампион на Англия само веднъж. Той трябваше да си мине в статистиката на английската футболна история, която има доста шампиони, тъй като е много дълга. В момента тимът дори не е в Премиършип и има всички шансове да се озове догодина и в Трета дивизия. Защо тогава става дума за такъв отбор? Защото „Нотингам” е написал блестяща страница не в английската, а в европейската футболна история. Той е собственикът на практически неподобряем рекорд. „Нотингам Форест” е единственият клуб, който е бил шампион на Европа повече пъти, отколкото на собствената си страна.„Нотингам Форест” е един от най-старите футболни клубове. За футболната история той си е направо от времето на динозаврите. Основан е през 1865 година, три години след местния съперник „Нотс Каунти” (1862), който е смятан за най-стария съществуващ футболен клуб. Името на клуба не е инспирирано от легендарната Шеруудска гора на Робин Худ (близо до Нотингам), както е прието да се мисли, а е свързано с много по-прозаичния Нотингамски горски парк, място за отдих на север от центъра на града, където клубът е играл преди да се установи окончателно на открития през 1898 г. стадион „Сити граунд” в градското предградие Западен Бриджфорд.
Чак през 1892 „Нотингам” си заслужи включването в Английската лига и оттам започва неговата история, увенчана с безпрецедентни контрасти на блясък и провал.
През 1898 година отборът печели първата си голяма титла: Купата на Англия. Той побеждава на финала „Дарби Каунти” с 3:1. Успехът се повтаря чак в 1957 година, като в междинния огромен за футболната история период тимът се подвизава предимно във втората английска дивизия.
Постиженията на клуба не са впечатляващи за Англия: за цялото си съществуване „Нотингам” е шампион веднъж (1978), вицешампион два пъти (1967, 1979), носител на Купата на Англия два пъти (1898, 1957), четирикратен носител на Купата на лигата (1978, 1979, 1989, 1990) и двукратен победител за „Черити Шийлд” (1919, 1978). За 143 години история не е никак много и затова до 70-те години на миналия век „Нотингам Форест” е смятан за малко отборче, каквито в Англия никога не са липсвали.
На 6 януари 1975 се случва събитие, което променя битието на „Нотингам” като средняк, чийто фенове живеят с преувеличаване на редките успехи за купите и с удовлетворението от някоя победа над местния съперник.
В клуба пристига легендата Браян Клъф, човекът, който ще издигне отбора до ранг на европейско футболно страшилище.
От сезона 1976-1977 година „Нотингам” започва да завоюва футболните височини една след друга: първата малка стъпка е класирането трети във Втора дивизия, което довежда до издигане в елитната група. Още на следващото първенстово, 1977-78 година, „Нотингам” е шампион! Поредицата „промоция – шампионска титла” е почти уникална, последният отбор, който я постигна, е „Кайзерслаутерн” в Германия под ръководството на гениалния Рехагел. „Лаутерите” обаче не успяха да продължат успеха си така бомбастично, както „Нотингам” на Браян Клъф.
В първия кръг на турнира за КЕШ жребият е отредил за съперник на английският шампион… европейския шампион „Ливърпул”, който участва по право като носител на купата.
Тимът на Браян Клъф, събрал и няколко английски национали, категорично детронира мърсисайдци след 2:0 на „Сити граунд” и 0:0 в Ливърпул. Европейската корона остава вакантна.
Второто голямо изпитание е на полуфинала срещу германския шампион „Кьолн”. С домакинско 3:3 и 1:0 като гост “червените” от Нотингам прекрачиха и това високо препятствие и на 5 май 1979 г. застанаха от едната страна на терена на „Олимпиящадион” в Мюнхен. 57 000 зрители станаха свидетели на почти непрекъснат натиск на англичаните срещу шведския „Малмьо”, увенчал се само с един, но победен гол на иконата на феновете Тревър Франсис в 45-ата минута.
Футболна Европа е в шок. Купата на шампионите не напуска Англия, тя просто се премества от Ливърпул в Нотингам. Един английски футболен великан е детрониран от следващия такъв. „Нотингам” реализира безпрецедентния спринт класиране в първа лига – шампион – еврошампион и едва ли ще бъде дублиран в своя успех.
Отборът заблестя още повече и затвърди могъществото си като спечели и Европейската суперкупа срещу „Барселона” с общ резултат 2:1.
На следващата година тимът не успя (а и никога след това) да дублира титлата си в Англия. Първи става „Ливърпул”, който опозори английския футбол, като отпадна още в предварителния кръг за КЕШ от „Динамо” (Тбилиси) с 2:1 и 0:3.
Англия отново остава с един отбор – шампионът на Европа „Нотингам Форест”.
Отборът играе с непретенциозни опоненти до полуфинала, където се изправя срещу легендата от миналото „Аякс”. След 2:0 и 0:1 “червените” са отново на финал. В другия полуфинал „Реал” започва с победа в къщи над „Хамбургер” с 2:0, но на реванша Калц и компания разчекнаха „белия балет” с 5:1 и дадоха заявка за първа европейска купа.
Към края на пролетта на 1980 година „Нотингам” е в зараждаща се криза. Играта не върви както предишната година, отдавна е ясно, че шампионска титла няма да има, като цяло специалистите не предвещават успех във финала, особено след бомбастичната победа на „Хамбургер” над „Реал”.
На 28 май 1980 година тълпата на „Сантяго Бернабеу” в Мадрид става свидетел на раждането на една неповторима футболна легенда и отлагането на изгрева на друг голям отбор.
За „Нотингам” мачът е съвсем различен от предишния финал. Феновете на този тим не обичат да си спомнят самия мач, а само резултата от него. На терена не присъства Тревър Франсис. Срещу Питър Шилтън, Вив Андерсън и Джон Робъртсън са се изправили легендите Манфред Калц, Каспар Мемеринг, Феликс Магат и … изненаадаааа, Кевин Кигън, един от най-добрите играчи на самата Англия. Той и сърбинът Булян са единствените чужденци в германския тим, ако не броим треньора Бранко Зебец.
В титулярите на „Нотингам” има четирима „шотландски бойци”, все още с главите си, другите са си англичани.
Именно един от шотландците, Робъртсън, отправи паметния си удар по земя в 21-ата минута, който срещна дясната греда на вратаря Каргус и влезе във вратата – 1:0 за защитаващия титлата си шампион.
Оттам до края на срещата англичаните се чувстваха, сякаш отбраняват крепостта на Нотингамския шериф. „Хамбургер” атакуваше непрекъснато, на смяна влезе бъдещият европейски шампион с Бундестима Хорст Хрубеш. Манфред Калтц в типичния си стил си изхвърли корите от чорапите и се захвана с тевтонска методична решимост да сипе опасни центрирания през цялото второ полувреме, като изобщо заряза защитата на своята зона пред Каргус.
Когато обаче някой е вдъхновен да постигне нещо велико, може да издържи всичко. Английско-шотландската стена пред Питър Шилтън отби почти всичко, а когато се пропукваше, самият той показа защо го смятат за конкуренция на легендарния национален вратар Рей Клемънс.
След 90 минути сензацията „Нотингам” придоби небивали размери, защото отборът издържа и направи постиженията си още по-невероятни. Браян Клъф тържествуваше, а „Хамбургер” трябваше да изчака още две години и да изгуби още един финал (за Купата на УЕФА от „Гьотеборг”), преди също да се запише като еврошампион.
„Нотингам Форест” стана шампион на Европа два пъти само с една английска титла.
След двата си успешни финала идва нерадостната част на тази приказка, която, отсега да е ясно, няма хепиенд.
Тимът все още е на уважение и дава играчи в националния отбор, но изглежда изчерпан и губи както Суперкупата (от „Валенсия”) така и европейската си корона, и то по срамен за Англия начин: той отпада още в първия кръг за КЕШ от ЦСКА „Септемврийско знаме” с две загуби по 0:1, а „Ливърпул” си взе европейската купа обратно. Изобщо това беше кошмарния за европейците период, когато купата само се разнасяше из английските градове, все едно че е собственост на кралицата. Край на английската футболна тирания сложи „Хамбургер” през 1983, като най-после изведе отличието на екскурзия извън Острова след 6 поредни години на английско притежание.
„Нотингам Форест” не успя повече да се доближи до величието си. Най-големият европейски успех след 1980 е полуфинал за УЕФА, загубен от „Андерлехт”.
В Англия тимът стига до две купи на лигата и няколко финала, но това е далеч от най-доброто му време.
През 1993 година приключва 18-годишното „царуване” на Браян Клъф в „Нотингам”. През 1997 бившият еврошампион за пръв път от много години изпада от Първа дивизия и това е ясен маркер за западане, въпреки че тимът се върна само година по-късно. До 2001 на треньорския пост се изреждат имена като Стюърт Пиърс, Рой Аткинсън и Дейвид Плат, но никой не успява да реанимира отбора.
През 1999 година бившото европейско страшилище изпада във Втора лига и регистрира срамни резултати, между които и грозно размазване с 1:8 от „Манчестър Юнайтед”.
Финансовите проблеми след колапса на спонсора ITV направо забиха „Нотингам” на дъното, тъй като отборът остана с големи дългове, разпродаде по-свястните си играчи и остана да рита с каквото Бог дал.
През 2005, за пръв път от 54 години, великият „Нотингам Форест” беше съборен в Трета дивизия.
През 2007, след като е сменил 12 треньори за последните 13 години, „Нотингам” се провали на плейоф за Втора дивизия, но тази година успя да се изкачи дотам. Засега обаче тимът се класира на 16-о място, и ако не обърне нещата, догодина пак ще посети долния ешелон.
Историята на „Нотингам” е може би най-вълнуващата и поучителна клубна биография. Отборът има международни успехи, които, смело можем да кажем, превъзхождат неговите национални. Много съвременни клубове с бюджети на малка държава мечтаят за международните успехи на този клуб и ще си останат само с мечтите. Миналото на отбора дава надежда, че големият футбол не зависи само от парите, че бойният дух и ясната треньорска концепция могат да направят от обикновения провинциалист европейски футболен император.
Настоящото падение на английския великан предизвиква носталгичното съжаление на феновете, които с умиление си спомнят моментите, в които отборът тържествуваше не с шампионската титла на Втора дивизия (в Англия победителят се титулова Шампион на Втора дивизия), а с европейската купа. Наистина е чудно, че в установилата се мода съмнителни или оядени мангизлии да съвземат английски неудачници (какво са постигнали „Челси” и „Манчестър Сити” в сравнение с „Нотингам?) още не се е намерило кой да възкреси един истински гигант. Защото е очевидно ясно, че това няма да сторят нито Нотингамският шериф, нито Робин Худ (самоназначил се за горски в Шеруудската гора) – и двамата отдавна живеят само в света на литературното творчество и легендите, накъдето, за съжаление, се е запътил и великият някога клуб „Нотингам Форест”.