Бойко Младенов: Време е да си повярваме, защото заслужаваме да сме на Европейско
Центърът на хърватския вицешампион БК Сплит и националния отбор на България Бойко Младенов е роден на 2 март 1981 година в град Благоевград. Определян е като един от най-големите таланти на своето поколение не само заради ръста, с който разполага, но и заради добрата оценка за своите качества, които получава предимно в чужбина. За последно качествата на Младенов бяха оценени от хърватския специалист Слободан Суботич, чието набито око "прибра" в Сплит Деян Иванов още през лятото на миналата година, а през зимата на същия сезон специалистът осигури контракт и на Бойко. Историята по-нататък е вече всеизвестна. Деян се превърна в най-прогресиращият български баскетболист за сезона в Европа, а заедно с Младенов станаха вицешампиони на Хърватия. В своята кариера Бойко Младенов е преминал през всички гарнитури на националния отбор, а сред постиженията в неговата кариера са двата сезона с екипа на Партизан (Белград, 1998-2000), трите титли на България с Лукойл Академик (2004-2007), както и камповете в Тревизо (2001) за центрове и този на НБА в Сакраменто през 2003 година, който е за свободни агенти. Няколко дни след завръщането си от Хърватия и общо 2 седмици преди лагер-сбора на националния отбор Бойко Младенов бе любезен да отговори на въпросите на репортер на Sportal.bg:
- Краят на един доста напрегнат за теб сезон те застигна в Хърватия. Има ли вече оферта към теб от БК Сплит да продължиш да играеш за тима?
- Моето желание е да остана в Сплит, тъй като наистина престоят там ми допадна. Има още доста време докато самото ръководството определи точно плановете си за следващия шампионат. Когато това стане, се надявам да ми предложат нов контракт. Казаха ми, че до две седмици ще ми се обадят и оттук нататък просто чакам да се свържат с мен.
- С какво допринесе, най-вече като развитие на кариерата, полусезонът в тима на Слободан "Пикси" Суботич?
- Полусезонът в Сплит бе доста полезен за мен. Много съм доволен от престоя си там чисто професионално. Имахме доста напрегната програма от тренировки и мачове. След като се присъединих към тима, изиграхме общо 20 срещи от хърватското първенство и то срещу доста силни отбори. Нивото бе много високо и фактът, че съм бил част от това първенство, както и Адриатическата лига ме кара да се чувствам още по-доволен от постигнатото.
- Успя да се докоснеш до атмосферата и нивото на баскетбола в Адриатическата лига, а впоследствие и на хърватския шампионат. Каква обаче е разликата между двете надпревари?
- В хърватското първенство има 4 отбора в Адриатическата лига, от които Задар е доста силен и е направо за Евролигата. От друга страна Загреб направи много добър сезон и спечели Купата на страната. В интерес на истината има доста допирателни точки. Разликата е най-вече по отношение класата на отборите, които играят в най-силния европейски клубен турнир и са част от Адриатическата лига като Партизан и Унион Олимпия (Любляна). Като цяло обаче първите 4-5 отбора, както в хърватския шампионат, така и в Лигата са еднакво по сила равнище.
- Какво не достигна на Сплит да стигне плейофите на Адриатическата лига, след като тимът направи доста добър сезон?
- Според мен отборът беше твърде млад и му трябваше време да се обиграе и да придобие по-изчистен стил на игра от тактическа гледна точка. Началото бе доста трудно, благодарение на факта, че съставът бе сглобен предимно от по-неопитни баскетболисти. Впоследствие заиграхме значително по-добре и превърнахме Сплит в непревземаема крепост за останалите отбори. През втория полусезон имаме само един загубен мач. Това най-малкото демонстрира, че играем със сърце, което всъщност ни помагаше да компенсираме липсата на опит.
- Имаше честта да бъдеш в един отбор с най-прогресиращия български баскетболист в Европа за сезон 2007/2008 Деян Иванов. Какво е да играете "рамо до рамо" в чуждестранен тим, след като често ви се е налагало да бъдете съотборници в националния отбор?
- С Деян сме били заедно преди години в Левски, но действително досега не ни се беше налагало да се срещнем в чуждестранен тим. Нещата се подредиха по възможно най-благоприятния начин за мен. Както знаете аз пристигнах в Сплит по средата на сезона и Деян на практика бе подготвил почвата за моето пристигане. Просто бе по-лесно да се приобщя към състава, след като него го познаваха много добре. Момчетата от отбора бяха много дружелюбни. Помагахме си много на терена и извън него, бяхме перманентно заедно и беше много приятно и забавно като цяло.
- Сплит се слави с една от най-добрите школи в Хърватия, а освен това е известно, че клубът разполага с уникална база като инфраструктура. Би ли могъл да разкажеш малко повече за обстановката, в която работехте ти и твоите съотборници в Сплит?
- Треньорският щаб на Сплит беше изключително класен. Правеше се перманентен скаутинг на нашите противници, тренираше се доста усърдно, наблягаше се много на техниката, както и на физическата подготовка. Всичко беше подредено на едно място и нямаше нужда да обикаляш из града, за да тренираш или да се храниш. На високо равнище беше и медицинският персонал. Изобщо в клуба всичко бе така подредено, че да мислиш само и единствено за баскетбол.
- Загубихте финалната серия на хърватското първенство от Задар, но все пак бяхте в играта до последния момент и отстъпихте с 2-3 победи. Израстна ли много през този сезон тимът на Сплит, като се има предвид средната възраст на състава?
- В случай, че настоящото ядро на тима бъде съхранено и през следващия сезон съм на мнение, че ще израстне още повече. Наистина ни беше трудно срещу Задар, защото те бяха много по-опитен отбор от нас. Те разполагаха и с доста чужденци, докато ние на практика бяхме без плеймейкър, след санкцията на нашия американец на позиция „1” заради употреба на марихуана. Така останахме само с един гард, който беше и най-опитният в отбора. Беше ни много трудно в тяхната зала, където загубихме и трите си мача. Малка утеха е, че като домакини показахме, че ги превъзхождаме по всички показатели. Ако ние имахме домакинско предимство мисля, че нямаше начин да не станем шампиони. Бяхме много близо до това, но през редовния сезон загубихме решаващ мач отново от Задар и то с тройка в последната секунда. Ако имахме малко повече късмет, щяхме да станем шампиони.
- За един сезон мина през 3 различни първенства. Как би обобщил случилото се с теб и оптимистично ли си настроен за по-нататъшната си кариера?
- Престоят ми в България почти не си го спомням. Не съжалявам, че бях в Кипър. Там първенството е изградено от доста стабилни отбори в професионално отношение. Мисля, че се представих добре, а специално за Сплит мога да изкажа единствено суперлативи.
- Много хора, най-вече в България, едва ли не те бяха отписали, но изведнъж дойде офертата от Сплит. Обичаш ли да те подценяват?
- Всички сме специалисти в България и не на последно място всички разбираме от баскетбол. Това е ясно, дори програмистите и те разбират от всичко. Такива сме си като манталитет. Вече свикнах и не се дразня. Колкото искат да ме отписват. Все пак си има Господ и той подрежда нещата както трябва.
- Вече присъстваш в разширения списък на националния селекционер Пини Гершон. Чувстваш ли се във форма за предстоящата подготовка на "трикольорите" и квалификациите за Евробаскет 2009?
- Доста оптимистично съм настроен. Надявам се отборът да приеме насериозно нещата и колкото и да е тежка групата да покажем добра игра. Също така ми се иска младите състезатели в отбора да спечелят най-много от присъствието на Пини начело на тима. Това е треньор от световна величина и определено има какво да научим от него.
- България попадна в една група със Сърбия, а както е известно през този сезон двамата с Деян Иванов бяхте единствените българи, които играха в Адриатическата лига, която в момента замества познатия отпреди 2 десетилетия бивш югославски шампионат. Колко трудно може да бъде срещу "репрезентацията" и има ли от какво да се притесняваме изобщо?
- Сърбия има достатъчно баскетболисти, за да сглоби 3 национални гарнитури. По никакъв начин не трябва да си позволяваме да подценяваме техния отбор. Все пак в него ще бъдат и Кръстич и Миличич, които са двама от основните центрове в селекцията на Душан Ивкович. Те играят в НБА от много години. Може само да се радваме, че ще играем срещу такива баскетболисти. В момента „репрезентацията” може да не разчита на най-доброто, с което разполага сръбската школа, но играчите им са достатъчно добри, за да спечелят промоция за Евробаскет 2009.
- Душан Ивкович повика най-реномираните състезатели на шампиона на Сърбия Партизан, който през този сезон стигна и четвъртфинал в Евролигата, както и най-класните играчи на Цървена Звезда. В случай, че попаднеш сред 12-те избраници на Гершон ще имаш за задача да се изправиш не само срещу Дарко Миличич, но и срещу безспорен талант като Тадия Драгичевич. Имаш ли вече изготвена "рецепта" как да се справиш със състезатели като тях след изкарания сезон в Хърватия?
- С Миличич съм играл в годината преди да отиде в НБА, но сега наистина се представя по доста по-различен начин в добрия смисъл на думата. С Кръстич сме играли 2 години в Партизан. За рецепти нищо не мога да кажа (смее се). Факт е обаче, че и двамата са много здрави физически и научени да играят правилно тактически. Ще бъде много интересно. Щастлив съм да играя срещу такива имена в баскетбола.
- Имаме ли сили да прескочим група А, още повече, че в нея ни чакат нелеки мачове и срещу олимпийския вицешампион Италия и нашите стари познайници Унгария и Финландия?
- Определено ще ни трябва малко късмет. Малко, но все пак късмет. Тогава действително ще успеем да се справим. На мнение съм, че и ние заслужаваме да играем на Европейско първенство. Надявам се поне този път да се класираме. Аз съм сигурен, че каквото зависи от нас ще го направим. Трябва и ние самите да си повярваме и тогава съм сигурен, че нещата ще се получат.
- Какви са очакванията ти, свързани с назначаването начело на националния отбор, на световноизвестен специалист като Пини Гершон?
- Съвсем естествено съм настроен позитивно. Това е нещо голямо за българския баскетбол. Не всеки ден се случва треньор-европейски шампион да застане на кормилото на националния отбор. Наистина хората, които са около Гершон трябва да слушат внимателно и да се учат от него. Това е така, защото треньорите и цялата ни баскетболна федерация има тепърва върху какво да работи. Нищо лошо не искам да кажа за тях, но мисля, че не се работи достатъчно добре. Поне от опита, който аз имам и това, което съм видял последните 4 месеца в Хърватия мога спокойно да твърдя, че много сме изостанали. Трябва да се поработи сериозно и върху рекламата на баскетбола, както и да се засили дейността с подрастващите. Не може Хърватия, която е 4 милиона и е доста по-малка държава от България, за последните 20 години да има 40 състезатели над 210 см, а в България аз да не мога да се досетя дори за петима.
- През миналата година отказа да се присъединиш към "трикольорите" по лични причини, но през тази година вече си отново част от състава. Чувстваш ли се по-амбициран за доказване, включително и в националния отбор, особено след като в Хърватия определено повярваха в теб и оцениха таланта и качествата, с които разполагаш?
- Наистина се чувствам по-мотивиран. Играе ми се страшно много и съм сигурен, че тази стъпка ще ми се отрази доста положително. На практика това, че не играх миналата година, ме амбицира двойно повече.
- Ти си един от редовните участници през годините на т.нар. "Лятна лига" в София, която събира част от най-класните ни баскетболисти, които правят мачове помежду си. Кака гледаш на тази инициатива?
- Много съм доволен от това, че успяваме да се организираме. Ние играем помежду си всяко лято и имам възможността да пробвам уменията си срещу център като Васил Евтимов например. Естествено стават много здрави мачове благодарение на всички играчи, които гледат много сериозно на тази импровизирана Лига. Важното е, че винаги е забавно и достатъчно изтощаващо.
- Календарът през тази година е доста натоварен откъм международни събития в сферата на баскетбола, тъй като предстои и Олимпиадата в Пекин. Каква е твоята прогноза, като се има предвид, че абсолютният фаворит САЩ пристига в Китай с най-доброто, с което разполага?
- По принцип симпатизирам на по-слабите отбори и за това тайно ще се надявам Dream Team да бъде победен, макар че тази година ще спретнат страхотна селекция. Освен това американците вече са достатъчно мотивирани да покажат, че заслужават да бъдат най-добрите в света. Сигурен съм, че ще бъдат крайни победители, но все пак тайничко се надявам, че някой ще ги препъне.
Sportal.bg