Губи или печели Левски от продажбата на юноши
Момчетата от "синята" ДЮШ трябва да са лицето на първия отбор
Съвсем скоро стана известно, че младият полузащитник Антонио Павлов е пред трансфер в Мюнхен 1860. Ако халфът премине в елитния германски клуб, той ще е третият юноша на Левски, набор 88, който ще бъде продаден в престижен западен отбор в последния месец.
Че това е изключителен шанс за младите момчета е безспорно. Но изниква въпросът добре ли е за клуба, че продава тези свои юноши? Ако приемем, че това, че са харесани от престижни отбори означава, че тези млади футболисти са сред най-перспективните от "синята" ДЮШ, не е ли загуба за първия отбор на Левски, че се лишава от техните услуги? Логиката сочи един отговор - да. Мнозина левскари обаче ще кажат - случая с Ники Михайлов ние се отървахме.
Подобно твърдение е доста прибързано от гледна точка на спортно-техническите качества и перспективата за развитие на младия вратар. Проблемът с Ники след провалите му с Черно море и особено с Вердер бе, че публиката настръхна срещу него. Но основната причина за това не бе в нелепите му гафове, а в поведението му извън терена. Именно то продължи да създава проблеми на "сините" шефове и след въпросните издънки на Ники на игрището и да настройва още повече феновете срещу него. Истината е, че юношата не е проявявал някаква арогантност.
Това, което като че ли най-много дразнеше хората, беше абсолютно непрестореният непукизъм на сина на Боби Михайлов, който много напомняше на самоуверената безхаберност на децата на партийните величия до 1989 г., които сякаш казваха: "В този свят можем да си позволим да направим всичко, защото сме недосегаеми и в същото време и никакъв зор да не си даваме, за нас пътят към най-добрата кариера и безметежен живот са гарантирани". Именно този манталитет пречеше на Ники тук, той пречеше и на шефовете му в Левски, защото ставаше дума не за друг, а за сина на шефа на БФС.
В този смисъл конкретно трансферът на младия Михайлов е добре дошъл и за самия него, и за Левски. Защото извън страната ни той ще трябва да разчита само на себе си и само така ще може да направи нещо голямо, ако има качества за това. Левски пък се освободи от бремето да има играч със специален статут, който не може да бъде "сиктердосан" просто така. Именно за този специален статут говори и фактът, че младият вратар единствен от първия отбор на "сините" нямаше професионален договор. И след като той замина в клуб като Ливърпул, остава само един въпрос, свързан с Ники - можеше ли Левски да вземе повече пари за трансфера му от задължителния минимум от 300 000 евро?...
Съвсем друга е ситуацията при Наско Курдов. Той бе продаден, както се твърди, за 700 000 евро, плюс още доста допълнителни бонуси за Левски при бъдеща добра кариера на момчето. За разлика от Ники Михайлов обаче, Курдов не получи шанс да изиграе нито минута за любимия си клуб (Антонио Павлов пък има 1 мач с 1 гол) и въпреки че пое към Бундеслигата, не скри огорчението си от това. В случая с Курдов Левски определено спечели финансово, но не загуби ли в спортно-технически план (тоест и във финансово отношение в по-далечна перспектива)?
Нима футболист, оценен високо от германски специалисти и обучаван години в школата на Левски, трябва да бъде продаден преди да пристъпи прага на първия отбор на "сините"? И то в момент, когато Левски търси нападател? Не е приемлива тезата, че школата на клуба може да бъде само бизнес дружество. Тя преди всичко трябва да дава лицето на първия отбор. И ако най-талантливите от ДЮШ са достатъчно талантливи, то с тях Левски може със скромни разходи да постига сериозни резултати и в Европа.
А впоследствие да продава тези момчета и за значително по-висока цена. По-висока, но реална, защото самият Батков призна, че пречка пред продажбата на някои от утвърдените вече футболисти се е оказала завишената им от самия клуб цена. За да се даде по-голям шанс за изява на "сините" юноши трябва просто през редовния сезон кръгът на РЕАЛНО използваните играчи в представителния тим на Левски да е по-голям. И в отбора да идват играчи отвън само когато са с една класа над тези от школата.
|