22 март 1970 г. е един от най-черните дни в историята на Берое. На тази дата Берое играе срещу Левски в Стара Загора. Срещата завършва 1:1 с доста спорен изравнителен гол. Към терена политат бутилки. Опитва се саморазправа с МВР-министъра Ангел Солаков. В следствие на това отборът е изваден от "А" група, а публиката е обявена за шовинистична и внасяща психоза заради възгласа "Няма мое, няма твое, светът е Берое". Правата на треньора Ковачев бяха отнети завинаги и той никога не бе амнистиран, а самият Тодор Живков по-късно признава грешката на подчинените му.
Досега за истината около най-тежкото наказание в историята на "Берое" - изваждането на отбора от "А" ПфГ през 1970 г. - не можеше да се пише. Такива бяха времената, всяко решение дошло от "горе", не можеше да се коментира... Слава Богу, дойде време и това бяло петно да бъде заличено!
За първенството 1969-70 г. на кормилото на Берое отново е Атанас Ковачев (Кълвача), комуто тогава дирят сметка за заминаването на сина му в САЩ. Старозагорската публика пък бе обвинявана в местен шовинизъм и всяване на психоза заради познатия възглас "Светът е "Берое"!" Съставът приключва есенния дял от шампионата с 13 точки в "златната" среда.
В III кръг през пролетта идва гостуването на Спартак в Стара Загора, където между другото сините нямат победа от 1958 г. и чак до... 1976.
Да припомним съставите на двата отбора: "БЕРОЕ" - Кръстев, Бароков, Тодоров, Атанасов, Иванов, Вутов, Киров. Янчовски, Петков, Белчев, Димитров; "ЛЕВСКИ-СПАРТАК" - Каменски, Гайдарски, Жечев, Аладжов, Ивков, Стоянов, Носелинов (Костов). Я. Кирипов, Аспарухов (Митков), Панов, П. Кирилов. Голмайстори: Белчев - 65-та; Жечев - 89-та. Главен съдия
Борис Трендафилов от Асеновград.
За два от налелите масло в огъня моменти от мача си спомнят потърпевшите футболисти от "Берое":
СТЕФАН ИВАНОВ, десният защитник: "20 минути преди края, прИ резултат 1:0 за нас, Аспарухов получи топката пред наказателното ни поле, пое я на гърди и я свали на левия си крак. Влязохме помежду си рамо в рамо, аз мако го изпреварих. И за да не му отнема топката, Гунди нанесе силен удар с левия крак. Нo при удара върхът на обувката му се заби в разкаляния терен. Той падна, аз го подкрепих, за да не легне в калта, попитах то какво му е: "Глезенът ми, глезенът - изохка той, - повикай доктора!".
Казаха ми, че по телевизията съм получил неоснователни обвинения, след това и някои вестници писаха... За щастие, уверих се, че Гунди беше не само голям футболист, но и спрведлив човек, след като ги опроверга. Оневини ме и сякаш камък падна от сърцето ми. Как да забравиш такъв човек, който, макар и съперник, ми бе любимец И само година спед това така нелепо загина..."
ТОДОР КРЬСТЕВ, вратарят: "Две минути до края на мача държах топката в ръце и исках да я изпратя силно зад центъра, време да мине. Когато я подхвърлях към крака си, трима нападатели на "сините" ме атакуваха - топката се удари под коляното ми, фалцира се и излезе в корнер. Сашо Костов го изпълни майсторски. Аз разчетах точно скока си във въздуха, но миг преди да хвана топката Митков и Ивков ме повалиха на земята, а Жечев я засече необезпоковаван и несправедливо изравни. Видях съдията Трендафилов да сочи центъра и тръгнах към него да търся правдата, ясно записана в правилника. Не стигнах до него - спряха ме Петков, Янчовски и Белчев...
След няколко години бях повикан в националния отбор за мача с Франция. На лагера във Велинград пристигна Борис Велчев - да даде "ценни" разпореждания (така беше тогава). Срещата с него беше в белокаменния "дворец" на градския комитет на БКП. Той веднага ме забеляза и попита:
- Другарю Кръстев, познаваш ли ме?
- Да, познавам те, другарю Борис Велчев.
- Знаеш ли кой те наказа тогава срещу Левски-Спартак? (не дочака да му отговоря). И внимавай как ще играеш срещу французите, защото ако сгрешиш, повече няма да видиш националния отбор!
Картината допълва тогавашният началник на ФК "Берое" БОНЧО МЕРДЖАНОВ: "Веднага след изравнителния гол Сашо Костов направи неприличен жест към публиката и кьм пистата полетяха 50-60 бутилки. Недостойна проява за един привилегирован футболист, имащ високопоставена закрила, и неоправдана реакция на част от публиката. Би било справедливо публиката да бъде наказана, но не и отборът, който през целия мач игра коректно, както и съперника му...
Но седем дни след мача (за наказанието научихме ден порано, когато в Русе Берое вече загряваше за мача с Дунав. Русенци ни съчувстваха, изпратиха автобуса ни със скандирания...) ни извикаха в ЦС на БСФС мен, генерал Делчев и треньора Ковачев. Обявиха тежката присъда - изваждане на Берое от състава на РФГ. Опитахме се да отстояваме нашите позиции, но какво можеше да направим срещу решение на Борис Велчев, Трендафил Мартински и Съботин Генов. Аз бях лишен от правото да се занимавам със спортна дейност за период от 6 години. А и досега ме измъчва крайно тежкото наказание на нашия треньор Атанас Ковачев - отнеха му ЗАВИнАГи правата за треньор в РФГ?! След него и други получаваха същото наказание, но след година-две им бе опрощавано. Само той - не! А Ковачев беше възпитан човек, който винаги е внушавал на спортистите да се държат културно и спортсменски на терена...
Цял месец от страната пристигаха телеграми на солидарност. Над 10 хиляди писма и телеграми бяха изпратени горе, до виновниците за присъдата. Група жени от едно предприятие бяха написали: "Върнете усмивките на мъжете ни!".
Възмутени от неправдата, старозагорските ръководители Христо Шанов, Вълчо Найденов и Стою Неделчев - Чочоолу заминаха за среща с първия... който бе на почивка в Наречен. Посрещнал ги Тодор Живков, черпил ги по едно вино и им казал: "Знам, знам, те моите май я объркаха..."
След тази среща не върнаха "Берое" в майсторската група, но съчувствието към отбора бе ярко изразено:
- на футболистите бяха запазени заплатите за най-висока категория - "А" РФГ;
- списание "Партиен живот" нарече виновниците за участта на "Берое" - "О, неразумни люде!".

АТАНАС КОВАЧЕВ, старши-треньор на "Берое" в две първенства - 1964 - 65 г. (пето място) и 1969 - 70 г.:
- През 1970 г. "Берое" бе изваден от майсторската група глед инцидентите на грацския стадион в Стара Загора на мача с "Левски-Спартак"...
- Изваден бе несправедливо! И "Берое", и аз бяхме тежко наказани в онова тоталитарно време. Тогава целият град и найвече любителите на футбола застанаха на страната на правдата. Между впрочем и до ден днешен съм единственият нереабилитиран от цялата тази абсурдна история. В онова време председателят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински ме извика да се "покая" лично в неговия кабинет за "инцидента". А инцидент въобще нямаше на въпросния мач. В него столичният отбор се добра до изравняване в самия край на двубоя чрез нарушение пред вратата на Тодор Кръстев, който тръгна да търси обяснение от съдията... Георги Аспарухов, когото считам за най-големия български футболист, призна след мача (прави му чест!), че никой не е извършил нарушение срещу него. Това бе записано и в медицинското заключение впоследствие за "контузията" на Гунди.

Другарю Кръстев, познаваш ли ме?
- Да, познавам те, другарю Борис Велчев.
- Знаеш ли кой те наказа тогава срещу Левски-Спартак? (не дочака да му отговоря). И внимавай как ще играеш срещу французите, защото ако сгрешиш, повече няма да видиш националния отбор!