ИСТОРИЯ НА ГРАДА
Несебър - малък къс земя обгърнат от морето, вързан с тесния провлак - въже за кея, на континента.
Времето и вълните са пощадили и оставили за нас потомците, това чудно творение на природата заедно с руините от съграденото от нашите предци архитектурно наследство. Градът лежи на юг от последните разклонения на древния Хемус (Стара планина), който се спуска към Черно море с последните свои скали при нос Емине.
Старият град е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега.
До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебърският полуостров - античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър е заселен преди повече от три хилядолетия в края на бронзовата епоха. Древните траки са го нарекли Мелсамбрия, което на техен език означава градът на Мелса - легендарния създател на селището. Месамбрия е имала две удобни пристанища - северно и южно, в които и сега продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби.
В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти - дорийци по произход. То постепенно се укрепява, строят се храмове, гимназион, театър. Поселението се превръща в класически полис - град със съответната структура, функции и управление.
В града строят кораби, развиват се редица занаяти - основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече свои монети около 440 г. пр. Хр.
Своя разцвет тя достига през III-II в. пр. Хр. когато сече и своя златна емисия. Поддържа оживени търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море. Материален израз на богатия икономически, културен и духовен живот, който е водил града са многобройните находки от този период, представени в Археологическия музей на града.
През 72 г. пр. Хр. градът е завладян без съпротива от римските войски. След временна окупация е включен трайно в пределите на Римската империя в началото на I век. Месемврия, наричана така по това време, е запазила непокътнати крепостните си стени и големите обществени постройки. Продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център по черноморското крайбрежие на Римска Тракия. Откритата поставка за бронзова статуя на император Клавдий, запазени части от мраморни релефи, надписи и статуи показват високото културно ниво, което градът е достигнал.
След преместване на столицата на римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове - базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи.
Централната църква на Месемврия носи името на Св. София, така както е в Константинопол.
Величествената сграда и сега се издига на централно място в града, приютила културни летни изяви на града и много художници. През годините на първата българска държава Месемврия често се споменава в средновековните извори като град - пресечна точка на българо-византийски отношения. Така например след битката при Онгъла, разгроменият от българския хан Аспарух, император Константин пристига в града, за да лекува подаграта си. Вероятно е правил бани в неотдавна откритите от археолози терми. А в 705 г. бъдещият византийски император Лъв Сириец посреща в Месемврия българския хан Тервел и войските му на път за Константинопол.
За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум завладява с пристъп града и тук се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър - както го наричат славяните е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики.
През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите “Св. Стефан” - (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” - (XI в.) - станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-Х1\/ в.
В продължение на 62 години от 1201 до 1263 г. черноморските градове на юг от Балкана вкл. и Несебър са трайно включени в пределите на Българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. По това време са построени църквите “Св. Петка” (Параскева) - (XIII в), “Св.Тодор” - (XIV в), “Св.Архангели Михаил и Гавраил” - (XIV в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове. След близо 40-годишно византийско владичество Несебър е присъединен отново към Българската държава през 1304 г. от цар Тодор Светослав.
Особен разцвет градът преживява при управлението на цар Иван Александър. Строят се нови църкви - “Христос Пантократор” - (XIII в), “Св. Йоан Неосветени” - (XIV в.), в околностите на града активна духовна дейност развиват редица манастири - “Св. Богородица”, “Христос Акрополит”, “Св. Петър", “Св. Андрей”, “Св. Илия”, “Св. Власий”, “Св. Никола Емонски” - центрове на исихазма в България. Тук се възпитават и бъдещи български патриарси. Царската фамилия и самият цар Иван Александър дават редица привилегии на несебърските манастири и ги даряват богато.
По легендарни данни през своето съществуване Несебър е имал около 40 църкви. В момента има данни за 26 от тях.
И сега заради многото и добре запазени църкви, особено от периода XIII - XIV век градът е наречен от наши и чужди изследователи - българската Равена. Почти през цялата си история Несебър е бил резиденция на митрополит. Така две от несебърските църкви - “Св. София” и “Св. Стефан” са повече известни като Старата и Новата митрополия.
През 1366 г. града е превзет от рицарите на граф Амедей Савойски, след което е предаден във владение на византийския император.
За първи път градът е завладян от турците през 1396 г.
Пада окончателно под османско господство заедно със столицата Константинопол през 1453 г.
В Несебър остават да живеят представители на знатни фамилии. От това време - 1441 г. датира и експонираната в Археологическия музей надгробна плоча на византийската принцеса Матаиса, потомка на два императорски рода - Палеолози и Кантакузини.
Плочата е била капак на саркофаг, поставен в гробница, зидана в една от арките на “Старата митрополия”. През вековете на османското владичество стопанският и духовен живот не прекъсва. В града се строят и стенописват църкви, зографисват се икони.
Несебърското пристанище продължава да бъде основен импортен и експортен център на черноморското крайбрежие. До XVIII - XIX век действат и някои от несебърските манастири и техните скриптории.
От епохата на българското Възраждане в Несебър са останали доста къщи -типични представители на Черноморския тип къща, част от многото работили в града вятърни мелници, баня и чешми. От края на миналия век Несебър е малък град с основен поминък риболов и селско стопанство -предимно лозарство и ленопроизводство. От 1959 г., след построяването на Курортния комплекс “Слънчев бряг”, в града и околностите активно се развива международния туризъм.
Културното наследство на древния град е представено в четири музейни експозиции:
- Археологически музей, представящ богатата материална култура на Месамбрия - Месемврия - Несебър от античността, средновековието и Възраждането.
- Етнографски музей - къща “Москояни”
- Църква “Св. Стефан” - XI век, фрески - XVI в., иконостас - XVII в.
- Църква “Св.Спас”, фрески - XVII в. Интериорите на някои от по-добре запазените средновековни църкви, които са без стенописи, са превърнати в уютни художествени галерии, стопанисвани от местни галеристи. Заради уникалните си природни дадености и много добре запазените паметници от различни епохи на VII-та сесия на Комитета за световно наследство в гр. Флоренция през 1983 г. Старият град Несебър е включен в списъка на Световното културно наследство.