Община Дряново
Община Дряново е разположена в централния дял на Предбалкана върху 248,5 кв км силно пресечен релеф с надморска височина от 180 до 640 м. Красивите планински склонове са покрити със смесени широколистни гори, като между хълмовете и скалите плавно лъкатушат реките Янтра и Дряновска.
Климатът в района е умерено – континентален, с мека зима и прохладно лято, много благоприятен през всички сезони за почивка и туризъм. Общината е към административна област Габрово. В нея са разположени гр. Дряново и 62 малки селища.
Средищният град е лесно достъпен по основните транспортни връзки на Северна и Южна България :
ж.п. линията Русе – Подкова и магистралата Русе – Стара Загора. Той е на 22 км от Габрово и етнографските му комплекси, на 24 км от средновековната българска столица Велико Търново, на 17 км от Трявна с възрожденските архитектурни ансамбли и на 34 км от Севлиево, стария Хоталич.
Най – близкото до него летище е на разстояние 40 км, в Горна Оряховица, където е възловата разпределителна гара за Северна България.
Поселищните традиции на Дряновска община започват в праисторическите времена. Хората оценяват богатствата на нейната природа и я заселват в средния период на старокаменната епоха / 100000 – 10000 г. пр. н. е. /. Археологическите проучвания разкриват както културите на прачовека, така и следи от тракийските племена и от римската епоха. През Античността / II в. / гражданите на Августа Траяна / Стара Загора / основават при с. Славейково едно от главните тържища на Долнодунавските провинции Дискодуратера, транспортно – търговска станция по пътя към големия мизийски град Никополис ад Иструм / с. Никюп, Великотърновска област /. Околностите на Дряново са подстъпи към пет старопланински прохода със стопанско и военно – стратегическо значение в ранновизантийската епоха. Фортификационната ромейска система е преустроена в VI в., когато обхваща осем крепости : Града и Боруна / Дряновски манастир /, Липово градище / с. Муця /, калетата при селата Янтра, Скалско и Маноя. Дряновските легенди разказват, че в XII в. твърдините са родови имения на владетелите от династия Асеновци и важна част от охранно – защитната линия на престолнината Търновград / Велико Търново /. Укрепителните съоръжения на Града дори днес впечатляват с мащабите и мощните си зидове. В подножието на цитаделата на огромната крепост и резиденция на провинциален управител възникват средновековното селище и манастира “ св. Арх. Михаил “.
Първото споменаване на името Дряново в исторически документ е от 1470 год. Според османските данъчни регистри от втората половина на XV в. градът е бил вакъф / освободена от данъци, наследствена земя / на видния военачалник , с ранг на съвладетел на Европейските области на империята и мюлков господар Касъм паша. Тогава неговите жители са 500 души от 38 само български къщи. В средата на XVI в. християнските райетски домакинства са 242, а мюсюлманските 6. В XVII в. населението се увеличава двойно, до средата на XIX в. няколко десетки пъти. По данни от възрожденския периодичен печат към 1872 год. българските домове в общината са 4269, мохамеданските 164. Векове дряновци са пазачи на средностаропланинските проходи и пътища през Тревненския Балкан, като за дейността си по поддръжката на комуникациите те получават от османската власт привилегии и специален данъчен статут.
Възрожденско Дряново / XVIII – XIX в. / географски и икономически принадлежи към българските провинции, в които най – рано и категорично проникват модерните европейски обществено – политически и културни идеи и се осъществява прехода към съвременната епоха. То е динамично и радикално развиващо се градче. Поминъкът, битът и манталитетът на жителите му са с характерните за градския социотип белези. Те се занимават и със земеделие, но основните им приходи са от занаятчийството и търговията. Многолюдни и богати са професионалните сдружения на строителите и обущарите, чиято обществена активност и дарителство се проявяват от средата на XVIII в. Популярни са и месарите, търговците, шивачите, тъкачите, коларите и ковачите. Занаятчиите преработват месо в разнообразни фабрикати и правят доставки на османските войски, заможни търговски фамилии изнасят в Италия и Франция пашкули и бубено семе, братя Цачеви ръководят най – голямата в първата половина на XIX в. вносно – износна търговска къща в България, но Дряново се лигитимира пред света като родно място на талантливи строители, наемани да работят на значими държавни обекти и в чужбина. Достоен ученик на прочутите майстори и носител на строителните им традиции е Колю Фичето / 1800 – 1881 /, творецът на класическата българска архитектура.
През XIX в. дряновските буржоа натрупват капитали, имат завидно благосъстояние и национално самочувствие. Те участват във всенародните движения за светско образование, независима църква и национално освобождение. Организират и финансират три обществени и едно частно мъжки начални, девическо взаимно и от 1872 г. общоградско класно училища, изграждат три черкви и учредяват първата си културна институция читалище “ Общий труд “ / 1869 г. /. От средата на века местната общественост масово възприема демократичните и революционните идеи. Патриоти от занаятчийско – търговските среди и интелектуалци създават революционен комитет / 1870 г. /, участват в бунтове и чети, в подготвените от Вътрешната революционна организация националноосвободителни въстания. Най – активна е дейността им по време на Руско – турската война / 1877 – 1878 /, когато стотици помагат на руската армия, а 150 души воюват в Българското опълчение.
Пътешествениците, посетили Дряново, неизменно говорят за предприемчивостта, трудолюбието и добродетелите на населението и не пропускат да се възхитят от европейския вид на неговата архитектура. Дряновските къщи са дву – и триетажни с бели фасади, по които се вият лозници, с тежки каменни покриви и сближени, широки стряхи, издадени над застланите със ситни камъчета чисти улици. Хубави домове с еркери и високи прозорци, потънали в зеленина, сред насяти с цветя дворове, с магазинчета и работилници. Дряново е китен градец, приказен свят, огласян от мелодичния звън на старинния си часовник.
Съвременно Дряново пази вековните си традиции и историко – културните си ценности и продължава да се развива като административен, стопански и просветно – културен център на едноименната община.
- града през 1933г.
-изглед
- арката
- пешеходната зона
- панаира
-----------
Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил"
Дряновският манастир, е кътче от природата на България с богато разнообразие на отвесни скални венци, пещери, уникални релефни форми, растителен и животински свят. Намира се на 5 км. югозападно от гр. Дряново под причудливо извития източен скален венец на старопланин-ското плато "Стражата" в красивите каньони на на р.Дряновска и р.Андъка. Основателите на обителта са открили месност, която създава чувство на илюзорна уединеност. Прекрасната природа влияе на хората, успокоява ги и ги откъсва от динамиката на ежедневието. Дефилето на лъкатушещите плитки планински реки, обраслите с гора стръмни склонове и обрамченото от отвесните скали небе, са спокоен и магнетичен свят, където доминира белотата на варовика и се прилива в нюансите на зеленината и синевата. Приказната манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най- старо е поселението на първобитния човек в пещера "Бачо Киро", което датира от средния и късния период на старокаменната епоха /100000 – 10000 г.пр.н.е./. Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно-каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в скалните отверстия и кухините на Поличките. От началота на старожелязната епоха до Античноста местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си. В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход.
При каньоните на реките, ромеите изграждат крепости в месностите "Боруна" и "Градът", защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през VІІ век, когато Предбалкана влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през ХІ в.и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България- бъдещите владетели Асеновци.
Боруна и Градът са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
Средновековната обител "св.Арахангел Михаил" е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград /1197-1207 г./. Процесията нощува край р.Дряновска под Градът и по християнските канони на свещенното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура. Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год.в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон - първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и Северна България. Обградени от турците водят 9 –дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. храмът е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панахида за загиналите четници. В началото на 90-те години манастирът е възстановен. Той е един храм, без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци издигат паметник – костница през 1897 год на загиналите въстанници.
Съвременният манастир е една от 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
- куполът на църквата
----------
река Дряновска
Ляв приток на р. Белица. Извира източно от вр. Българка /Централна Стара планина – Шипченската планина под името Енчовска река/. Протича през градовете Плачковци, Трявна и Дряново. Между с. Царева ливада и Дряново образува дълбок трудно проходим пролом с дължина 7 км., който раздела карстовото плато "Стражата", тук се намира и Дряновския манастир. Влива се в р.Белица при гр. Дребелец. Водосборната площ на реката е 336 кв. км. Притоци - Плачковска река и река Андъка. Пълноводие март – юни, маловодие юли-октомври. По долината минава ж.п. линия Русе-Велико Търново- Подкова. Растителната покривка по долината на реката е формирана от – мизийски бук, габъра, горуна, изграждащи чисти и смесени фитоценози, които се намират в различно състояние. Антропологичната дейност се е отразила негативно върху тяхната продуктивност и структура. В състава им участва едролистната и дребнолистната липа, кленът и др. Има висока степен на лесителност. Горсите ресурси нямат промишленно значение. Реката е богата на риба / речен кефал, черна мрена, червеноперка и др./ и животински видове.
-----------
Пещера "Бачо Киро" - Дряновски манастир
Един от бисерите на подземното царство на България
Пещера "Бачо Киро" се намира в района на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира "Св. Арахангел Михаил" в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в.
Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1938 год., а името си получава през 1940 год. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро, 1962 год. е обявена за природна забележителност. През 1961 год. се прави разширен туристически маршрут и осветление, което се ползва до 2002 год. и е доста амортизирано, но независимо от това пещерата от първото си благоустрояване до сега непрекъснато е приемала посетители. От направените постъпки и защитен проект от Туристическо дружество "Бачо Киро" и Община Дряново пред МОСВ се отпускат средства и се реализира проект "Реконструкция и модернизация на туристическия маршрут и осветлението на пещера "Бачо Киро", завършен през месец юни 2002 год. Сега пещерата има реконструиран туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят невиждани до сега красиви зали и пещерни образувания. Официалното откриване се състоя на 01.07.2002 год.
пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м. Образувана е в три основни посоки: изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло кредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1 800 000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р.Дряновска и нейния приток р. Андъка. С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали. Това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук на сетне започва вторичния, идва художника – карстовите води. Неуморните капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми.
Новото ефектно осветление с металхалогенни прожектори даващи близка до дневната светлина предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното:
- Дъждовна зала с Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието и др.
- Концертна зала, намира се на 18 м.над Предверието.
- Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон
- Зала на Поп Харитон
- Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел
- Приемна зала със стотици форми и образувания.
Пещерата "Бачо Киро" е и архиологически обект от национално значение. За пръв път с научна цел прониква порф. Юринич през 1890 год, тогава учител в Априловската гимназия в Габрово. Пет години по-късно тук работят пионерите на българската археология братята Шкорпил. От 1920 до 1937 год. неколкократно прави разкопки българския археолог и спелеолог проф. Рафаил Попов, който за пръв път намира останки от първобитни хора, живели в пещерата. 1937/38 год. в пещерата работи английска експедиция с ръководител американката Дороти Гарът. Те откриват скелет на пещерна мечка с размери над 3 м., челюста на която се намира в Британския музей. В периода 1971-76 год. са направени обстойни разкопки при входа на пещерата от българо-полска експедициия с известните археолози Сиракови и от полска страна Козловски и Добреневич. За първи път в долните пластове на пещерния пълнеж са открити находки от среден палеолит датиран от преди 40-70 хиляди години пр.н.е. Намерени са малки двустранно обработени груби остриета, симетрични и асеметрични ножове и стъргалки. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда, изработени от кости. В най-горните пещерни седименти личат остатъци от жилищата на обитателите – пещерните хора, които по археологични данни се отнасят към каменно-медната епоха 4000 години пр.н.е. Накратко, данните показват живот на хора по тези места от най-ранните на Балканския полуостров.
Пещерата се стопанисва от първото си благоустрояване през 1938 год. до сега от Туристическо дружество "Бачо Киро" гр.Дряново и е била обект за посещение без прекъсване. Сега посетителите на пещерата се обслужват от екскурзоводи през цялата година без почивен ден, летен сезон от 8.00 часа до 19.00 ч. и зимен сезон от 10.00 ч до 16.00 часа.
За посетителите са оформени два маршрута:
- Кратък маршрут, посещението трае 25 мин. С вход: деца 0.50 лв. възрастни 1.00 лв.
- Дълъг маршрут, посещението трае 70 мин. С вход: деца 1.00 лв. възрастни 2.00 лв.
-----------
Пещера "Андъка" - Дряновски манастир
Пещерата се намира в района на Дряновския манастир в края на каньона на река Андъка. Името на пещерата и на реката произлизат от големия пропастен вход / пропаст – хендек/, който е затворен при изграждане на пречиствателната станция през 1946 година. Входът на пещерата е отворен на изток и представлява свод с височина около 25 м и ширина около 40 м. Намира се на 280 м н.в. В привходната зала има изградена пречиствателна станция, която до 1979 година захранваше града с питейна вода. Пещерата е развита в аптско –ургонско – баремският варовиков комплекс на синклиналното карстово плато “Стражата” като основната посока на развитие е североизток – югозапад. В пещерата тече подземна река с минимален дебит около 15л/сек. Има доказана връзка на пещерата с пещерите край село Долна Върпища / 1 км.ю юз 475 м н.в./ с някои понори край село Донино / 7 км юз 550-600 м н.в. / както и с карстовата долина край село Костенковци / 2 км с.з 650 м. н.в./ Тези неуспорими, но непреминати връзки доказват съществуването на огромен пещерен комплекс. Пещерата може условно да бъде разделена на 3 части по реда на откриването им. Старата част – до 2 сифон, картирана през 1974 – 76 година е двуетажна с лабиринтни галерии, които са неуспорима част от системата Бачо Киро – Андъка . Доказана , но непремината е връзката с “Водната” / казана/ в с. Долни върпища. В основната река се вливат 3 потока, които са с различна температура на водата и идват от ляво на реката. Новите части представляват в началото ниски галерии с малки разклонения, които завършват с 3 големи зали Галериите са развити в дясно и над основната река . Напречно на галериите текат два потока, които идват от дясно / посока Костенковци/ като единия е от губилище на река Андъка. По нататък пещерата продължава с високи галерии, които завършват с излаз на основната река с широка и ниска зала със сифони в двата края. Най- новите части , също развити в дясно от реката , в момента се проучват и картират. Пещерата е бедна на образувания. Не са правени специални изследвания на климат, флора и фауна. В някои зали има повишено съдържание на въглероден двуокис / до 4 %/
-----------
Биологично разнообразие в община Дряново
Трудно е да се повярва, че преди няколко столетия тук , както и на много други места в страната, територията е била покрита със стари , девствени гори в които преобладавал дъбът / обикновен горун/ в примес с множество представители на широколистните листопадни дървета . В непосилната битка с брадвата и огъня не издържала и старата гора. Много от вековните дъбови гори били изсечени и на тяхно място днес преобладават нискостъблени и слабо продуктивни съобщества. Единични екземпляри от стари дъбове на възраст няколко столетия са останали последни свидетели за величието на своите предшественици.
Вторичните съобщества не могат да компенсират ресурсната стойност на вековните гори. Те, обаче по щастлив начин компенсират следообразуващата им роля, предпазвайки почвата от ерозия, поддържайки водния баланс, дарявайки ни с кислород, с лятна прохлада и тучна зеленина. В невероятното разнообразие от скални венци, речни корита и дълбоки дерета, стръмни склонове и платовидни форми на релефа, съвременната растителност се характеризира с богатство от видове, приспособени към специфичните условия на отделните хабитати. По влажните почви край бреговете на реките се вият редици от елши, върби и тополи. В основата на скалните венци върху по-мощни почви се наблюдава голямо разнообразие от дървета и храсти, сред които най-често се срещат келяв габър, липа, мъждрян, клен, планински ясен, акация, глог, дрян, чашкодрян, люляк.
По стеблата на дърветата често се катери бръшлян или овива своите лианоподобни стъбла повета. Под сенчестите корони на дърветата и храстите голям брой тревисти растения демонстрират сенколюбивата си природа. Типични техни представители са : дебрянката, копитника, поповата лъжичка, ежова главица, горска ливадина, горско омайниче и др. По варовитите скали, където почвата е крайно оскъдна, в жестока схватка с твърдата скала оцеляват сравнително малък брой дървета и храсти. Такива най-често са мъждрянът и люлекът, но тук прекрасни условия за развитие намират златистата папрат и изтравничето, а на по-сенчестите места – още представители на папратите, както магданозена папрат, сладка папрат и други. По скалистите терени често се катери бръшлянът, а от тревистите видове красиви цветове образуват перуниките, скалният карамфил, миска, обикновеният здравец, обичничето / внимание , зад красивото наименование на последния вид стои отровно растение/. По поляните преобладават власатки, скален копър, мащерка, ливадна козя брада и много други билки. Общото видово богатство от растения надхвърля 200 вида. Болшинството от тях са обикновени, широкоразпространени видове, но опитното око на специалиста може да открие сред тях макар и не-голям брой, но изключително редки и ценни за науката растения. Дегеновият копър е българският индемид / това означава, че се среща само в България и никъде на друго място по света/. Включен е в списъка на защитените растения, в Червената книга на България и в Европейския списък на редките и застрашени от изчезване видове. Петровият кръст е красиво растение , включено в списъка на защитените видове. Пролетната циклама / бутурче/ е включена в Червената книга на България и попада под закрила на закона за защитените растения.
Редките видове предполагат специални мерки за опазване. Те в никакъв случай не трябва да станат жертва на съзнателна или несъзнателна човешка намеса. На грижи за опазване подлежи цялото биологично разнообразие, което е безценен дар на природата и богатство, което имат право да получат бъдещите поколения.
--------------
КРЕПОСТИТЕ "СТРИНАВА" И "БОРУНА"
Историческата местност “Стринава” представлява плато, отстоящо на около 2 км югозападно от град Дряново. Неговата площ е около 6 кв.км. Почти от всички страни е заобиколено от високи отвесни скали. Там, където достъпът е бил възможен платото е било обградено от яки крепостни стени, следи от които личат много ясно и днес. Така в северния му край има запазени около 50 – 60 м от тях, ширина 2 м., зидани от местен ломен камък, без спойка, което говори, че стените са правени набързо под влияние на възникнала опасност. В северната част на платото, което старите хора наричат “Град” / сиреч крепост/ съществуват останки от редица сгради. Ясно личат основите на християнска църква от ХІІ – ХІІІ в. с площ около 180 кв.м и сграда с неизвестно за сега предназначение с приблизителни размери 10 – 12 м. По време на разкопките правеше впечатление, че културният пласт е силно размит с течение на времето и беше много тънък. Въпреки това резултатите бяха задоволителни – разкрити бяха няколко погребения с инвентар, много монети / главно римски/, керамика, украшения, върхове на копия , стрели и други.
От кога води началото си крепостта е трудно да се каже, но намерените предмети доказват безспорно нейното съществуване от най-дълбока древност. Тук се попада на следи от материалната култура на траки, римляни, славяни и българи. Доста материали бяха свързани с историята на Втората българска държава, което говори, че крепостта е играла важна роля през българското средновековие.
В южния край на платото в местността наречена “Куклите”, личат основите на крепостна кула, която е била заградена от три реда крепостни зидове. Проучване и разкопки на това място не са правени поради трудния характер на терена.
-------------
Часовникова кула
Часовниковата кула е построена през 1778 год. Представлявала висока центрична постройка, съчетана от три степенувани във височина размери и тела. Долната част била изградена от груб, необработен камък споен в варопясъчен разтвор, а по форма бил четиристранна призма с квадратна основа със страни 5 м. За осветление били оставени 11 отвора – 5 на западната и по 3 на източната и южната страна. На източната фасада имало врата от която нагоре водела дървена стълба. На южната фасада имало вградена каменна арка. Долната част завършвала с каменен корниз, покрит с плочи. Над него четиристранната призма преминавала в осмоъгълна, като също завършвала с корниз, покрит с турски керемиди. В тази част се намирал часовниковият механизъм. Няма сведения какъв е бил първият часовников механизъм, тъй като през 1883 г той е бил заменен с нов, изработен в Трявна от майсторите Генчо Колев и Христо Василев. Най-горната част била оформена от 4 дървени стълба, а покривната конструкция била изработена от ламарина. Причлението и определянето на пропорциите на отделните части главно съображение е било утилитарното предназначение на кулата. Но независимо от това с приложените композиционни похвати е постигнато хармонично съотношение между съставните елементи и обема. 167 години се извисявала над околните сгради градската часовникова кула. По снагата и се появили пукнатини, следи от минали земетресения, реставрация не била извършена. Затова през 1945 година тя била съборена. Но за дряновци часовниковата кула има значение на монумент в архитектурния градски ансамбъл. Ето защо 1984 година тя бе изградена отново , в близост до строената от Колю Фичето Икономова къща. Запазеният часовников механизъм бе ремонтиран и настроен от Илия Ковачев – член на задругата на майсторите, носител на златен пояс.
----------
Обекти на майстор Колю Фичето
Черква “ Св. Никола “ - Дряново - 1851 г.
Сградата е трикорабна псевдобазилика с камбанария и купол,които са от дървен материал и не се изявяват в плана. Фасадите са с богата пластична украса с характерните фичевски елементи: вълнообразен кобиличен фронтон,сложно профилиран корниз, тристепенна аркада с вградени полуколонки над главния западен вход, малка сляпа аркада по дължината на стените. Монотонността на тежката каменна зидария се нарушава от полетата на правоъгълните, овалните и кръстовидните прозорци и от релефите на южната фасада. Камбанарията е осмостенна, с големи овални и засводени отвори в стените и шатровиден покрив;форми, които създават впечатление за лекота и извисеност. Във вътрешното пространство се открояват плавната извивка на балконите на емпорията и релефите с растителни орнаменти от капителите на колоните.
-----
Мост на р. Дряновска - Дряново - среда XIX в.
Съоръжението е от ранните хидротехнически постройки на майстора, в което развива своите идеи за традиционния възрожденски тип “ гърбат “ / римски / мост. Неговата дължина е 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най – висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.
-----
Икономова къща - Дряново - 1859 г.
В сградата е запазена традицията при централнобалкан-ската къща за огледално свързване на асиметричното разпределение и се чувства авторската намеса на талантливия майстор.Тя е със солидна конструкция, двуетажна, с подчертан градски характер и е покрита с тежки каменни плочи. Фасадата към улицата е строга,а към двора– раздвижена и красива с елегантната кобилична извивка на големия фичев еркер и прозорците с “ вежди “. Подчертано представителен е вторият етаж. Две симетрични стълби с ажурен парапет извеждат в преходното помещение с еркера / диванната /, в голямата гостна с внушителните за епохата размери 5.00 на 7.50 метра и в четирите жилищни стаи. Помещенията са с по – голяма от обичайната височина, добре осветени , с прекрасни дървени резбени тавани. Украсата е семпла, малко резба и декоративно наковани летвички, но много изящна.
-----
Други произведения на Колю Фичето:
покрития мост в Ловеч:
---
моста над р.Янтра в Бяла:
---
Конакът във Велико Търново:
---
Ханът на Хаджи Николи във Велико Търново:
--------
Местата където можете да отседнете:
почвам с
"Парк Хотел Дряново", зашото е точно срещу стадиона
„Парк Хотел Дряново” се намира в центъра на гр. Дряново. С качеството на обслужване, стандарта и атмосферата си, хотелът е подходящо място за бизнес мероприятия и отмора.
Хотелът разполага с 64 двойни стаи и 8 апартамента. Стаите и апартаментите са оборудвани със собствен санитарен възел, климатик, кабелна телевизия, телефон, мини-бар. Предлагат се рум-сървиз, пране и гладене, рент-а-кар, туристическа информация, копирни и факс услуги. Хотелът разполага с паркинг в непосредствена близост.
подробности: http://www.parkhoteldryanovo.com
-----
Хотел "Casa Volley"
инфо:
http://casavolley.com/bg
---
Хотел "Олимп"
Този хотел,както и другите е три звезди,намира се на пешеходната зона (до центъра).
---
Хотел "Дряново"
Хотел „Дряново” се намира в подножието на Стара планина на 450 м над морското равнище в непосредствена близост до Дряновския манастир. Целогодишен планински хотел, който предлага прекрасни условия за отдих, спорт и туризъм.
Географските дадености, невероятното разнообразие от скални венци, речни корита, стръмни склонове и платовидни форми на релефа, създават условия за развитието на всички видове туризъм в неговите нетрадиционни форми - селски, екологичен, ловен, конен, пещерен, културен и др.
подробности: http://www.hotel-drjanovo.tsv-bg.com
---
Старобългарски почивен комплекс – с. Пейна
Стопаните на Старобългарския почивен комплекс Велеслава Моравлиева и Генчо Пенев са запазили автентичния възрожденски стил не само при възстановяване на къщите, а и вътре, където съжителства атмосферата от преди 150-200 години – с реставрираните мебелировка, джамал, механа и одаята със събраните старинни предмети и оръжия. Тук възрожденския стил битува с удобствата на настоящето в предлаганата леглова база за 25 човека.
В комплекса има парно отопление, а кухнята предлага вкусни балкански гозби, руйно вино и дворно барбекю.В околностите на селото се намират реките Дряновска и Янтра, множество язовири, пресечени местности подходящи за ски, туризъм, лов и риболов, тенис корт, конна база. За гостите на комплекса се организират екскурзии до множеството културно-исторически паметници и 20 манастира в региона.
Макар комплекса да посреща гости от скоро, село Пейна вече присъства в туристическите бележници на италианци, кипърци, германци, на туристи от Русе, Пловдив и Варна.
Възможности за нощувка с осигурено парно отопление: Апартамент с три легла – 60 лева на вечер без закуска Апартамент с четири легла – 52 лева на вечер без закуска
Три стаи с по две легла – 13 лева на човек за вечер без закуска и 15 лева със закуска
Една стая с три легла – 13 лева на човек за вечер без закуска и 15 лева със закуска
Телефон за контакти: 0888 212 492 – Генчо Пенев
Възможности за нощувка с осигурено парно отопление:
Къща – пълно оборудване с печки, хладилници, DVD, видео, компютър.
Три стаи с две легла – 10 лева на човек за вечер без закуска и 12 лева със закуска;
Една стая с три легла – 10 лева на човек за вечер без закуска и 12 лева със закуска.
Телефон за контакти: 0889 68 19 18 – Велеслава Моравлиева
--------
Още няколко снимки:
- Лафчиевата къща построена без нито един пирон!
- музей "Колю Фичето"
---------------------------------
Това беше от мен
Постарах се доста така че дано сте доволни
Пишете тук - който е посещавал града: харесал ли му е?Защо?А за дряновци - харесвате ли родния си град?Ако "да" зашо и ако "не" пак защо?