bulgarian-football.com | bgclubs.eu | GOAL.bg | Левски София | ДЮШ Левски | bfl-team.com | pi4e.com | Dropbox | eRepublik
* Влез   * Регистрация



Последно посещение:
Дата и час: 28 Мар 2024 23:21


Български клубове - Локомотив (Дряново) | Стадион GOAL.bg



Напиши нова тема Отговори на тема     [ 64 мнения ]  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Град Дряново
МнениеПубликувано на: 19 Апр 2008 03:58 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Община Дряново

Изображение

Община Дряново е разположена в централния дял на Предбалкана върху 248,5 кв км силно пресечен релеф с надморска височина от 180 до 640 м. Красивите планински склонове са покрити със смесени широколистни гори, като между хълмовете и скалите плавно лъкатушат реките Янтра и Дряновска.
Климатът в района е умерено – континентален, с мека зима и прохладно лято, много благоприятен през всички сезони за почивка и туризъм. Общината е към административна област Габрово. В нея са разположени гр. Дряново и 62 малки селища.
Средищният град е лесно достъпен по основните транспортни връзки на Северна и Южна България :
ж.п. линията Русе – Подкова и магистралата Русе – Стара Загора. Той е на 22 км от Габрово и етнографските му комплекси, на 24 км от средновековната българска столица Велико Търново, на 17 км от Трявна с възрожденските архитектурни ансамбли и на 34 км от Севлиево, стария Хоталич.
Най – близкото до него летище е на разстояние 40 км, в Горна Оряховица, където е възловата разпределителна гара за Северна България.
Поселищните традиции на Дряновска община започват в праисторическите времена. Хората оценяват богатствата на нейната природа и я заселват в средния период на старокаменната епоха / 100000 – 10000 г. пр. н. е. /. Археологическите проучвания разкриват както културите на прачовека, така и следи от тракийските племена и от римската епоха. През Античността / II в. / гражданите на Августа Траяна / Стара Загора / основават при с. Славейково едно от главните тържища на Долнодунавските провинции Дискодуратера, транспортно – търговска станция по пътя към големия мизийски град Никополис ад Иструм / с. Никюп, Великотърновска област /. Околностите на Дряново са подстъпи към пет старопланински прохода със стопанско и военно – стратегическо значение в ранновизантийската епоха. Фортификационната ромейска система е преустроена в VI в., когато обхваща осем крепости : Града и Боруна / Дряновски манастир /, Липово градище / с. Муця /, калетата при селата Янтра, Скалско и Маноя. Дряновските легенди разказват, че в XII в. твърдините са родови имения на владетелите от династия Асеновци и важна част от охранно – защитната линия на престолнината Търновград / Велико Търново /. Укрепителните съоръжения на Града дори днес впечатляват с мащабите и мощните си зидове. В подножието на цитаделата на огромната крепост и резиденция на провинциален управител възникват средновековното селище и манастира “ св. Арх. Михаил “.

Първото споменаване на името Дряново в исторически документ е от 1470 год. Според османските данъчни регистри от втората половина на XV в. градът е бил вакъф / освободена от данъци, наследствена земя / на видния военачалник , с ранг на съвладетел на Европейските области на империята и мюлков господар Касъм паша. Тогава неговите жители са 500 души от 38 само български къщи. В средата на XVI в. християнските райетски домакинства са 242, а мюсюлманските 6. В XVII в. населението се увеличава двойно, до средата на XIX в. няколко десетки пъти. По данни от възрожденския периодичен печат към 1872 год. българските домове в общината са 4269, мохамеданските 164. Векове дряновци са пазачи на средностаропланинските проходи и пътища през Тревненския Балкан, като за дейността си по поддръжката на комуникациите те получават от османската власт привилегии и специален данъчен статут.
Възрожденско Дряново / XVIII – XIX в. / географски и икономически принадлежи към българските провинции, в които най – рано и категорично проникват модерните европейски обществено – политически и културни идеи и се осъществява прехода към съвременната епоха. То е динамично и радикално развиващо се градче. Поминъкът, битът и манталитетът на жителите му са с характерните за градския социотип белези. Те се занимават и със земеделие, но основните им приходи са от занаятчийството и търговията. Многолюдни и богати са професионалните сдружения на строителите и обущарите, чиято обществена активност и дарителство се проявяват от средата на XVIII в. Популярни са и месарите, търговците, шивачите, тъкачите, коларите и ковачите. Занаятчиите преработват месо в разнообразни фабрикати и правят доставки на османските войски, заможни търговски фамилии изнасят в Италия и Франция пашкули и бубено семе, братя Цачеви ръководят най – голямата в първата половина на XIX в. вносно – износна търговска къща в България, но Дряново се лигитимира пред света като родно място на талантливи строители, наемани да работят на значими държавни обекти и в чужбина. Достоен ученик на прочутите майстори и носител на строителните им традиции е Колю Фичето / 1800 – 1881 /, творецът на класическата българска архитектура.
През XIX в. дряновските буржоа натрупват капитали, имат завидно благосъстояние и национално самочувствие. Те участват във всенародните движения за светско образование, независима църква и национално освобождение. Организират и финансират три обществени и едно частно мъжки начални, девическо взаимно и от 1872 г. общоградско класно училища, изграждат три черкви и учредяват първата си културна институция читалище “ Общий труд “ / 1869 г. /. От средата на века местната общественост масово възприема демократичните и революционните идеи. Патриоти от занаятчийско – търговските среди и интелектуалци създават революционен комитет / 1870 г. /, участват в бунтове и чети, в подготвените от Вътрешната революционна организация националноосвободителни въстания. Най – активна е дейността им по време на Руско – турската война / 1877 – 1878 /, когато стотици помагат на руската армия, а 150 души воюват в Българското опълчение.
Пътешествениците, посетили Дряново, неизменно говорят за предприемчивостта, трудолюбието и добродетелите на населението и не пропускат да се възхитят от европейския вид на неговата архитектура. Дряновските къщи са дву – и триетажни с бели фасади, по които се вият лозници, с тежки каменни покриви и сближени, широки стряхи, издадени над застланите със ситни камъчета чисти улици. Хубави домове с еркери и високи прозорци, потънали в зеленина, сред насяти с цветя дворове, с магазинчета и работилници. Дряново е китен градец, приказен свят, огласян от мелодичния звън на старинния си часовник.
Съвременно Дряново пази вековните си традиции и историко – културните си ценности и продължава да се развива като административен, стопански и просветно – културен център на едноименната община.

Изображение - града през 1933г.

Изображение-изглед

Изображение - арката

Изображение

Изображение - пешеходната зона

Изображение - панаира :lol:
-----------

Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил"


Дряновският манастир, е кътче от природата на България с богато разнообразие на отвесни скални венци, пещери, уникални релефни форми, растителен и животински свят. Намира се на 5 км. югозападно от гр. Дряново под причудливо извития източен скален венец на старопланин-ското плато "Стражата" в красивите каньони на на р.Дряновска и р.Андъка. Основателите на обителта са открили месност, която създава чувство на илюзорна уединеност. Прекрасната природа влияе на хората, успокоява ги и ги откъсва от динамиката на ежедневието. Дефилето на лъкатушещите плитки планински реки, обраслите с гора стръмни склонове и обрамченото от отвесните скали небе, са спокоен и магнетичен свят, където доминира белотата на варовика и се прилива в нюансите на зеленината и синевата. Приказната манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най- старо е поселението на първобитния човек в пещера "Бачо Киро", което датира от средния и късния период на старокаменната епоха /100000 – 10000 г.пр.н.е./. Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно-каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в скалните отверстия и кухините на Поличките. От началота на старожелязната епоха до Античноста местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си. В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход.
При каньоните на реките, ромеите изграждат крепости в месностите "Боруна" и "Градът", защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през VІІ век, когато Предбалкана влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през ХІ в.и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България- бъдещите владетели Асеновци.
Боруна и Градът са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
Средновековната обител "св.Арахангел Михаил" е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград /1197-1207 г./. Процесията нощува край р.Дряновска под Градът и по християнските канони на свещенното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура. Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год.в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон - първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и Северна България. Обградени от турците водят 9 –дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. храмът е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панахида за загиналите четници. В началото на 90-те години манастирът е възстановен. Той е един храм, без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци издигат паметник – костница през 1897 год на загиналите въстанници.
Съвременният манастир е една от 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение - куполът на църквата
----------

река Дряновска



Ляв приток на р. Белица. Извира източно от вр. Българка /Централна Стара планина – Шипченската планина под името Енчовска река/. Протича през градовете Плачковци, Трявна и Дряново. Между с. Царева ливада и Дряново образува дълбок трудно проходим пролом с дължина 7 км., който раздела карстовото плато "Стражата", тук се намира и Дряновския манастир. Влива се в р.Белица при гр. Дребелец. Водосборната площ на реката е 336 кв. км. Притоци - Плачковска река и река Андъка. Пълноводие март – юни, маловодие юли-октомври. По долината минава ж.п. линия Русе-Велико Търново- Подкова. Растителната покривка по долината на реката е формирана от – мизийски бук, габъра, горуна, изграждащи чисти и смесени фитоценози, които се намират в различно състояние. Антропологичната дейност се е отразила негативно върху тяхната продуктивност и структура. В състава им участва едролистната и дребнолистната липа, кленът и др. Има висока степен на лесителност. Горсите ресурси нямат промишленно значение. Реката е богата на риба / речен кефал, черна мрена, червеноперка и др./ и животински видове.

Изображение Изображение
-----------

Пещера "Бачо Киро" - Дряновски манастир


Един от бисерите на подземното царство на България


Пещера "Бачо Киро" се намира в района на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира "Св. Арахангел Михаил" в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в.
Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1938 год., а името си получава през 1940 год. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро, 1962 год. е обявена за природна забележителност. През 1961 год. се прави разширен туристически маршрут и осветление, което се ползва до 2002 год. и е доста амортизирано, но независимо от това пещерата от първото си благоустрояване до сега непрекъснато е приемала посетители. От направените постъпки и защитен проект от Туристическо дружество "Бачо Киро" и Община Дряново пред МОСВ се отпускат средства и се реализира проект "Реконструкция и модернизация на туристическия маршрут и осветлението на пещера "Бачо Киро", завършен през месец юни 2002 год. Сега пещерата има реконструиран туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят невиждани до сега красиви зали и пещерни образувания. Официалното откриване се състоя на 01.07.2002 год.
пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м. Образувана е в три основни посоки: изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло кредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1 800 000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р.Дряновска и нейния приток р. Андъка. С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали. Това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук на сетне започва вторичния, идва художника – карстовите води. Неуморните капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми.
Новото ефектно осветление с металхалогенни прожектори даващи близка до дневната светлина предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното:
- Дъждовна зала с Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието и др.
- Концертна зала, намира се на 18 м.над Предверието.
- Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон
- Зала на Поп Харитон
- Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел
- Приемна зала със стотици форми и образувания.
Пещерата "Бачо Киро" е и архиологически обект от национално значение. За пръв път с научна цел прониква порф. Юринич през 1890 год, тогава учител в Априловската гимназия в Габрово. Пет години по-късно тук работят пионерите на българската археология братята Шкорпил. От 1920 до 1937 год. неколкократно прави разкопки българския археолог и спелеолог проф. Рафаил Попов, който за пръв път намира останки от първобитни хора, живели в пещерата. 1937/38 год. в пещерата работи английска експедиция с ръководител американката Дороти Гарът. Те откриват скелет на пещерна мечка с размери над 3 м., челюста на която се намира в Британския музей. В периода 1971-76 год. са направени обстойни разкопки при входа на пещерата от българо-полска експедициия с известните археолози Сиракови и от полска страна Козловски и Добреневич. За първи път в долните пластове на пещерния пълнеж са открити находки от среден палеолит датиран от преди 40-70 хиляди години пр.н.е. Намерени са малки двустранно обработени груби остриета, симетрични и асеметрични ножове и стъргалки. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда, изработени от кости. В най-горните пещерни седименти личат остатъци от жилищата на обитателите – пещерните хора, които по археологични данни се отнасят към каменно-медната епоха 4000 години пр.н.е. Накратко, данните показват живот на хора по тези места от най-ранните на Балканския полуостров.
Пещерата се стопанисва от първото си благоустрояване през 1938 год. до сега от Туристическо дружество "Бачо Киро" гр.Дряново и е била обект за посещение без прекъсване. Сега посетителите на пещерата се обслужват от екскурзоводи през цялата година без почивен ден, летен сезон от 8.00 часа до 19.00 ч. и зимен сезон от 10.00 ч до 16.00 часа.
За посетителите са оформени два маршрута:
- Кратък маршрут, посещението трае 25 мин. С вход: деца 0.50 лв. възрастни 1.00 лв.
- Дълъг маршрут, посещението трае 70 мин. С вход: деца 1.00 лв. възрастни 2.00 лв.

Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение
-----------

Пещера "Андъка" - Дряновски манастир


Пещерата се намира в района на Дряновския манастир в края на каньона на река Андъка. Името на пещерата и на реката произлизат от големия пропастен вход / пропаст – хендек/, който е затворен при изграждане на пречиствателната станция през 1946 година. Входът на пещерата е отворен на изток и представлява свод с височина около 25 м и ширина около 40 м. Намира се на 280 м н.в. В привходната зала има изградена пречиствателна станция, която до 1979 година захранваше града с питейна вода. Пещерата е развита в аптско –ургонско – баремският варовиков комплекс на синклиналното карстово плато “Стражата” като основната посока на развитие е североизток – югозапад. В пещерата тече подземна река с минимален дебит около 15л/сек. Има доказана връзка на пещерата с пещерите край село Долна Върпища / 1 км.ю юз 475 м н.в./ с някои понори край село Донино / 7 км юз 550-600 м н.в. / както и с карстовата долина край село Костенковци / 2 км с.з 650 м. н.в./ Тези неуспорими, но непреминати връзки доказват съществуването на огромен пещерен комплекс. Пещерата може условно да бъде разделена на 3 части по реда на откриването им. Старата част – до 2 сифон, картирана през 1974 – 76 година е двуетажна с лабиринтни галерии, които са неуспорима част от системата Бачо Киро – Андъка . Доказана , но непремината е връзката с “Водната” / казана/ в с. Долни върпища. В основната река се вливат 3 потока, които са с различна температура на водата и идват от ляво на реката. Новите части представляват в началото ниски галерии с малки разклонения, които завършват с 3 големи зали Галериите са развити в дясно и над основната река . Напречно на галериите текат два потока, които идват от дясно / посока Костенковци/ като единия е от губилище на река Андъка. По нататък пещерата продължава с високи галерии, които завършват с излаз на основната река с широка и ниска зала със сифони в двата края. Най- новите части , също развити в дясно от реката , в момента се проучват и картират. Пещерата е бедна на образувания. Не са правени специални изследвания на климат, флора и фауна. В някои зали има повишено съдържание на въглероден двуокис / до 4 %/

Изображение Изображение
-----------

Биологично разнообразие в община Дряново


Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение

Трудно е да се повярва, че преди няколко столетия тук , както и на много други места в страната, територията е била покрита със стари , девствени гори в които преобладавал дъбът / обикновен горун/ в примес с множество представители на широколистните листопадни дървета . В непосилната битка с брадвата и огъня не издържала и старата гора. Много от вековните дъбови гори били изсечени и на тяхно място днес преобладават нискостъблени и слабо продуктивни съобщества. Единични екземпляри от стари дъбове на възраст няколко столетия са останали последни свидетели за величието на своите предшественици.

Изображение Изображение Изображение Изображение

Вторичните съобщества не могат да компенсират ресурсната стойност на вековните гори. Те, обаче по щастлив начин компенсират следообразуващата им роля, предпазвайки почвата от ерозия, поддържайки водния баланс, дарявайки ни с кислород, с лятна прохлада и тучна зеленина. В невероятното разнообразие от скални венци, речни корита и дълбоки дерета, стръмни склонове и платовидни форми на релефа, съвременната растителност се характеризира с богатство от видове, приспособени към специфичните условия на отделните хабитати. По влажните почви край бреговете на реките се вият редици от елши, върби и тополи. В основата на скалните венци върху по-мощни почви се наблюдава голямо разнообразие от дървета и храсти, сред които най-често се срещат келяв габър, липа, мъждрян, клен, планински ясен, акация, глог, дрян, чашкодрян, люляк.

Изображение Изображение Изображение

По стеблата на дърветата често се катери бръшлян или овива своите лианоподобни стъбла повета. Под сенчестите корони на дърветата и храстите голям брой тревисти растения демонстрират сенколюбивата си природа. Типични техни представители са : дебрянката, копитника, поповата лъжичка, ежова главица, горска ливадина, горско омайниче и др. По варовитите скали, където почвата е крайно оскъдна, в жестока схватка с твърдата скала оцеляват сравнително малък брой дървета и храсти. Такива най-често са мъждрянът и люлекът, но тук прекрасни условия за развитие намират златистата папрат и изтравничето, а на по-сенчестите места – още представители на папратите, както магданозена папрат, сладка папрат и други. По скалистите терени често се катери бръшлянът, а от тревистите видове красиви цветове образуват перуниките, скалният карамфил, миска, обикновеният здравец, обичничето / внимание , зад красивото наименование на последния вид стои отровно растение/. По поляните преобладават власатки, скален копър, мащерка, ливадна козя брада и много други билки. Общото видово богатство от растения надхвърля 200 вида. Болшинството от тях са обикновени, широкоразпространени видове, но опитното око на специалиста може да открие сред тях макар и не-голям брой, но изключително редки и ценни за науката растения. Дегеновият копър е българският индемид / това означава, че се среща само в България и никъде на друго място по света/. Включен е в списъка на защитените растения, в Червената книга на България и в Европейския списък на редките и застрашени от изчезване видове. Петровият кръст е красиво растение , включено в списъка на защитените видове. Пролетната циклама / бутурче/ е включена в Червената книга на България и попада под закрила на закона за защитените растения.

Редките видове предполагат специални мерки за опазване. Те в никакъв случай не трябва да станат жертва на съзнателна или несъзнателна човешка намеса. На грижи за опазване подлежи цялото биологично разнообразие, което е безценен дар на природата и богатство, което имат право да получат бъдещите поколения.


--------------

КРЕПОСТИТЕ "СТРИНАВА" И "БОРУНА"

Историческата местност “Стринава” представлява плато, отстоящо на около 2 км югозападно от град Дряново. Неговата площ е около 6 кв.км. Почти от всички страни е заобиколено от високи отвесни скали. Там, където достъпът е бил възможен платото е било обградено от яки крепостни стени, следи от които личат много ясно и днес. Така в северния му край има запазени около 50 – 60 м от тях, ширина 2 м., зидани от местен ломен камък, без спойка, което говори, че стените са правени набързо под влияние на възникнала опасност. В северната част на платото, което старите хора наричат “Град” / сиреч крепост/ съществуват останки от редица сгради. Ясно личат основите на християнска църква от ХІІ – ХІІІ в. с площ около 180 кв.м и сграда с неизвестно за сега предназначение с приблизителни размери 10 – 12 м. По време на разкопките правеше впечатление, че културният пласт е силно размит с течение на времето и беше много тънък. Въпреки това резултатите бяха задоволителни – разкрити бяха няколко погребения с инвентар, много монети / главно римски/, керамика, украшения, върхове на копия , стрели и други.
От кога води началото си крепостта е трудно да се каже, но намерените предмети доказват безспорно нейното съществуване от най-дълбока древност. Тук се попада на следи от материалната култура на траки, римляни, славяни и българи. Доста материали бяха свързани с историята на Втората българска държава, което говори, че крепостта е играла важна роля през българското средновековие.
В южния край на платото в местността наречена “Куклите”, личат основите на крепостна кула, която е била заградена от три реда крепостни зидове. Проучване и разкопки на това място не са правени поради трудния характер на терена.

Изображение Изображение
-------------

Часовникова кула


Часовниковата кула е построена през 1778 год. Представлявала висока центрична постройка, съчетана от три степенувани във височина размери и тела. Долната част била изградена от груб, необработен камък споен в варопясъчен разтвор, а по форма бил четиристранна призма с квадратна основа със страни 5 м. За осветление били оставени 11 отвора – 5 на западната и по 3 на източната и южната страна. На източната фасада имало врата от която нагоре водела дървена стълба. На южната фасада имало вградена каменна арка. Долната част завършвала с каменен корниз, покрит с плочи. Над него четиристранната призма преминавала в осмоъгълна, като също завършвала с корниз, покрит с турски керемиди. В тази част се намирал часовниковият механизъм. Няма сведения какъв е бил първият часовников механизъм, тъй като през 1883 г той е бил заменен с нов, изработен в Трявна от майсторите Генчо Колев и Христо Василев. Най-горната част била оформена от 4 дървени стълба, а покривната конструкция била изработена от ламарина. Причлението и определянето на пропорциите на отделните части главно съображение е било утилитарното предназначение на кулата. Но независимо от това с приложените композиционни похвати е постигнато хармонично съотношение между съставните елементи и обема. 167 години се извисявала над околните сгради градската часовникова кула. По снагата и се появили пукнатини, следи от минали земетресения, реставрация не била извършена. Затова през 1945 година тя била съборена. Но за дряновци часовниковата кула има значение на монумент в архитектурния градски ансамбъл. Ето защо 1984 година тя бе изградена отново , в близост до строената от Колю Фичето Икономова къща. Запазеният часовников механизъм бе ремонтиран и настроен от Илия Ковачев – член на задругата на майсторите, носител на златен пояс.

Изображение Изображение Изображение Изображение
----------

Обекти на майстор Колю Фичето



Изображение

Черква “ Св. Никола “ - Дряново - 1851 г.


Сградата е трикорабна псевдобазилика с камбанария и купол,които са от дървен материал и не се изявяват в плана. Фасадите са с богата пластична украса с характерните фичевски елементи: вълнообразен кобиличен фронтон,сложно профилиран корниз, тристепенна аркада с вградени полуколонки над главния западен вход, малка сляпа аркада по дължината на стените. Монотонността на тежката каменна зидария се нарушава от полетата на правоъгълните, овалните и кръстовидните прозорци и от релефите на южната фасада. Камбанарията е осмостенна, с големи овални и засводени отвори в стените и шатровиден покрив;форми, които създават впечатление за лекота и извисеност. Във вътрешното пространство се открояват плавната извивка на балконите на емпорията и релефите с растителни орнаменти от капителите на колоните.

Изображение Изображение Изображение
-----
Мост на р. Дряновска - Дряново - среда XIX в.

Съоръжението е от ранните хидротехнически постройки на майстора, в което развива своите идеи за традиционния възрожденски тип “ гърбат “ / римски / мост. Неговата дължина е 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най – висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.

Изображение
-----

Икономова къща - Дряново - 1859 г.

В сградата е запазена традицията при централнобалкан-ската къща за огледално свързване на асиметричното разпределение и се чувства авторската намеса на талантливия майстор.Тя е със солидна конструкция, двуетажна, с подчертан градски характер и е покрита с тежки каменни плочи. Фасадата към улицата е строга,а към двора– раздвижена и красива с елегантната кобилична извивка на големия фичев еркер и прозорците с “ вежди “. Подчертано представителен е вторият етаж. Две симетрични стълби с ажурен парапет извеждат в преходното помещение с еркера / диванната /, в голямата гостна с внушителните за епохата размери 5.00 на 7.50 метра и в четирите жилищни стаи. Помещенията са с по – голяма от обичайната височина, добре осветени , с прекрасни дървени резбени тавани. Украсата е семпла, малко резба и декоративно наковани летвички, но много изящна.

Изображение
-----
Други произведения на Колю Фичето:

покрития мост в Ловеч:

Изображение
---
моста над р.Янтра в Бяла:

Изображение
---
Конакът във Велико Търново:

Изображение
---
Ханът на Хаджи Николи във Велико Търново:

Изображение
--------


Местата където можете да отседнете:


почвам с "Парк Хотел Дряново", зашото е точно срещу стадиона :lol:

„Парк Хотел Дряново” се намира в центъра на гр. Дряново. С качеството на обслужване, стандарта и атмосферата си, хотелът е подходящо място за бизнес мероприятия и отмора.

Хотелът разполага с 64 двойни стаи и 8 апартамента. Стаите и апартаментите са оборудвани със собствен санитарен възел, климатик, кабелна телевизия, телефон, мини-бар. Предлагат се рум-сървиз, пране и гладене, рент-а-кар, туристическа информация, копирни и факс услуги. Хотелът разполага с паркинг в непосредствена близост.
подробности: http://www.parkhoteldryanovo.com

Изображение Изображение
-----

Хотел "Casa Volley"

инфо: http://casavolley.com/bg

Изображение Изображение
---

Хотел "Олимп"

Този хотел,както и другите е три звезди,намира се на пешеходната зона (до центъра).

Изображение
---

Хотел "Дряново"

Хотел „Дряново” се намира в подножието на Стара планина на 450 м над морското равнище в непосредствена близост до Дряновския манастир. Целогодишен планински хотел, който предлага прекрасни условия за отдих, спорт и туризъм.
Географските дадености, невероятното разнообразие от скални венци, речни корита, стръмни склонове и платовидни форми на релефа, създават условия за развитието на всички видове туризъм в неговите нетрадиционни форми - селски, екологичен, ловен, конен, пещерен, културен и др.
подробности: http://www.hotel-drjanovo.tsv-bg.com

Изображение
---

Старобългарски почивен комплекс – с. Пейна

Стопаните на Старобългарския почивен комплекс Велеслава Моравлиева и Генчо Пенев са запазили автентичния възрожденски стил не само при възстановяване на къщите, а и вътре, където съжителства атмосферата от преди 150-200 години – с реставрираните мебелировка, джамал, механа и одаята със събраните старинни предмети и оръжия. Тук възрожденския стил битува с удобствата на настоящето в предлаганата леглова база за 25 човека.
В комплекса има парно отопление, а кухнята предлага вкусни балкански гозби, руйно вино и дворно барбекю.В околностите на селото се намират реките Дряновска и Янтра, множество язовири, пресечени местности подходящи за ски, туризъм, лов и риболов, тенис корт, конна база. За гостите на комплекса се организират екскурзии до множеството културно-исторически паметници и 20 манастира в региона.
Макар комплекса да посреща гости от скоро, село Пейна вече присъства в туристическите бележници на италианци, кипърци, германци, на туристи от Русе, Пловдив и Варна.


Възможности за нощувка с осигурено парно отопление: Апартамент с три легла – 60 лева на вечер без закуска Апартамент с четири легла – 52 лева на вечер без закуска
Три стаи с по две легла – 13 лева на човек за вечер без закуска и 15 лева със закуска
Една стая с три легла – 13 лева на човек за вечер без закуска и 15 лева със закуска

Телефон за контакти: 0888 212 492 – Генчо Пенев


Възможности за нощувка с осигурено парно отопление:
Къща – пълно оборудване с печки, хладилници, DVD, видео, компютър.
Три стаи с две легла – 10 лева на човек за вечер без закуска и 12 лева със закуска;
Една стая с три легла – 10 лева на човек за вечер без закуска и 12 лева със закуска.

Телефон за контакти: 0889 68 19 18 – Велеслава Моравлиева

Изображение Изображение
--------

Още няколко снимки:

Изображение - Лафчиевата къща построена без нито един пирон!

Изображение - музей "Колю Фичето"

Изображение

Изображение

---------------------------------
Това беше от мен :P Постарах се доста така че дано сте доволни :)
Пишете тук - който е посещавал града: харесал ли му е?Защо?А за дряновци - харесвате ли родния си град?Ако "да" зашо и ако "не" пак защо? :lol:

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Апр 2008 21:10 
Offline
Аватар

Регистриран на: 08 Окт 2007 22:20
Мнения: 78
Колко съм изкарал в тоя град.Знам го на изуст.Вторият ми роден град.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Апр 2008 22:59 
Offline
Аватар

Регистриран на: 12 Апр 2008 22:37
Мнения: 1299
Отбор: Локомотив (Дряново)
Като гледам другите градове като Дряново (имам предвид като население и големина) града започва все повече и повече да ми харесва :)

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Апр 2008 23:14 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Аз пък след последното гостуване на младшата обикнах Дряново двойно по-силно :) :P
Може да не е от големите градове, но поне е чист и спретнат :) Личи си, че се поддържа :)
Недостатък е както е писал пича от Своге, че има малко заведения и нощния живот не е на ниво, но пък това го прави ощи по-подходящ за израстването на един млад футболист :D

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Апр 2008 23:20 
Offline
Аватар

Регистриран на: 12 Апр 2008 22:37
Мнения: 1299
Отбор: Локомотив (Дряново)
bianconero написа:
Аз пък след последното гостуване на младшата обикнах Дряново двойно по-силно :) :P
Може да не е от големите градове, но поне е чист и спретнат :) Личи си, че се поддържа :)
Недостатък е както е писал пича от Своге, че има малко заведения и нощния живот не е на ниво, но пък това го прави ощи по-подходящ за израстването на един млад футболист :D


Определено :lol: :lol: :lol: С нащия български манталитет знаем какво правят бъдещите футболисти

_________________
Изображение


Последна промяна van_kok на 21 Апр 2008 23:36, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Апр 2008 23:29 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Кала внимаваи като искаш да ползваш цитат :!: :)

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Апр 2008 23:33 
Offline
Аватар

Регистриран на: 12 Апр 2008 22:37
Мнения: 1299
Отбор: Локомотив (Дряново)
Не знам как :?: :?: :?:

Айде оправих се :) Вече мога да цитирам :8) :8) :8) :lol: :lol: :lol:

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Апр 2008 12:20 
Дряново RULZ ве!!! :twisted: :twisted: :twisted: Много си ни е яко градчето. И е перфектно да идват отбори тук на подготвителни лагери, защото е тихо и спокойно, но трябва да се изградят 2 - 3 подготвителни игрища. Четох някъде, че Теди Джорджо искал да прави такива към манастира, някъде до реката и скалите незнам точно, ама Вълев нещо се дърпал... :? :? :? Дано да стигнат обаче до консенсус. :D :D :D

P.S. Браво Ники, представил си града ни по най - добрия начин!!! :cheers: :cheers: :cheers:


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Апр 2008 20:23 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Африканци купуват къщи във ваканционно селище до Търново

Изображение

Европейци, араби и дори африканци луднаха по ваканционното селище "Геша Вю", разположено между В. Търново и Дряново, съобщиха от Янтра ДНЕС.

Около 100 нови къщи, разположени в сърцето на България, вече са собственост на англичани, холандци, италианци и южноафриканци, каза за "Янтра ДНЕС" Юлиян Георгиев, съдружник в българо-британската "Симпли Бългерия" ООД, инвеститор на проекта.

Засилен интерес проявяват и араби. Запитвания има даже от емирство Бахрейн, каза Георгиев.

Проектът, носител на престижната британска награда Bentley International Property Award, е на първоначална стойност от 4,5 млн. , но заради големия интерес е преработен и инвестицията нарасва до 10 млн. евро.

Според инвеститорите, 30 на сто от построените къщи са продадени на британци.

Комплексът предлага комбинация от двустайни и тристайни апартаменти, градски къщи и луксозни вили, съчетаващи традиционна българска архитектура с модерно обзавеждане, допълвани от невероятни гледки.

Собствениците и гостите на ваканционното селище ще могат да практикуват лов и риболов, конна езда, планинско колоездене, пещерно дело и скално катерене, делтапланеризъм, традиционни занаяти.

От "Симпли Бългерия" заявяват, че очакват възвръщаемост на наемите с повече от 10 %.

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Апр 2008 22:18 
Offline
Аватар

Регистриран на: 12 Апр 2008 22:37
Мнения: 1299
Отбор: Локомотив (Дряново)
Абе не бих казал, че е между Търново и Дряново. Какво общо пък има с Търново. Това чисто и просто е до Дряново :!: :!: :!: На няма и 5 км от града :!:

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Апр 2008 23:24 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Да е и аз се учудих :) Да бяха написали поне между Дряново и Габрово по мога да се съглася :)
Но иначе е хубаво - нека купуват и да идват да си халчат парите в Дряново :D

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Апр 2008 00:10 
Offline
Аватар

Регистриран на: 12 Апр 2008 22:37
Мнения: 1299
Отбор: Локомотив (Дряново)
Да важното е, че ще налеят пари. Ще развиваме селски туризъм :D

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Апр 2008 16:31 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Ето още малко снимки от родния ни град :) :P

Лафчиевата къща:

Изображение

моста на Колю Фичето:

Изображение

манастира:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Дряновска река:

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

механа "Андъка"

Изображение

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Последна промяна bianconero на 26 Апр 2008 19:05, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Апр 2008 18:23 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Малко повече инфо за музея:

Исторически музей - Дряново е културна институция която съхранява историческото и етнографско наследство на дряновския край. Kъм него са създадени следните отдели: "Строителство и етнография", "История на България XV - XІXв", "Нова и най - нова история". Музеят е открит през 1970 година. Сградата е реализирана по проект на архитект Димитър Кръстев и се вписва в живописния силует на площада. Музейната експозиция отразява важни събития от жизнения и творчески път на Майстор Колю Фичето чрез богат снимков материал и макети на строежите му.

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Апр 2008 18:40 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Подробности за "Геша вю" :


Уникално екоселище строят край Дряново

Само на 4 км от Дряново в живописна местност с красива гледка към Балкана се изгражда първото за централна България ваканционно селище. Нарича се "Геша вю" - заради селото край което се намира, и заради прекрасния си изглед. "Геша вю" ще е от типа селища "втори дом", обясняват инвеститорите от българо-английската фирма "Симпли България". Една година след първата копка върху 37 -те дка са изградени вече 59 жилища. Предвидено е да станат общо 116 плюс комплекс, включващ голям и два по-малки ресторанта, фурна за ръчно приготвен хляб, магазини за екологично чисти продукти, СПА-център, спортни площадки, плувен басейн. Инвестицията е в рамките на 4,5 млн. евро.

Проектантите са селектирали стотици снимки на старовремски къщи от региона, за да създадат красивите му балканджийски къщи. "Геша вю" съчетава умело старинното с модерните технологии в строителството. Каменната облицовка е заменена с щамповани отливки от пресован бетон, оцветен по специален начин. Така се имитира стар каменен зид. По подобна технология е произведено и "старото" дюшеме, с което застилат край къщите, стари траверси пък служат за стъпала. Всички материали, които се използват, са екологични и търпят рециклиране, казват строителите. Къщите са двуетажни, с различна големина - с по 3 и 2 спални или тип "апартаменти". Средно-големите къщи ще струват по 200 хил. лева. Най-скъпите ще се продават за 400 хил. лева. Част от къщите са пригодени за хора с физически увреждания и инвалидни колички.

Улиците приличат на стари селски улици с малко калдъръм, чакъл и трева. Единственият транспорт по тях ще са писани магарешки каручки. Магаретата ще живеят в специална ферма в края на селището, където ще се отглеждат и други домашни животни - атракция за децата. Ще бъдат издигнати занаятчийски работилници, в които ще са представени най-типичните за региона занаяти. Там обитателите му ще учат грънчарство и дърворезба. "Много държим на растителността в селището. Всяко дърво ще бъде запазено. Където строим наоколо, опаковаме специално дърветата, за да не ги поразим", казва управителят на "Симпли България" Юлиян Георгиев, който е от четиримата инвеститори в него. Той споделя, че мястото го привлякло преди две години още от пръв поглед. Затова и после, когато проектирали къщите, прекарали месеци върху компютърните им модели, за да осигурят на всяка къща гледка към планината. Затова вместо висока ограда, край комплекса ще бъде издигнат половинметров зид, а охраната ще е дискретна.

Да живеят целогодишно или да прекарват ваканцията си в селището ще имат възможност хора от цял свят. Първите покупки "на зелено" са направили англичани, холандци и италианци. Макар че комплексът ще е собственост на отделни инвеститори, те ще могат да разчитат на общ мениджмънт за отдаване под наем на имотите им за туризъм. Доходите им от наема ще са достатъчно добри за връщане на инвестицията, твърдят от "Симпли-България".

А че инвестицията ще си заслужава, говорят завоюваните до сега авторитетни награди. През 2006 година проектът "Геша вю" печели за втори път наградата за най-добър проект в България на едно от най-влиятелните издания в Лондон "Дейли мейл". Призът за най-добър имот пък получи реставрираната каменна къща - офис на фирмата, наречена от собствениците " къщата-порта". Уникалното селище за зелен туризъм "Геша вю" ще бъде готово през лятото на 2008 година.

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Апр 2008 19:02 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
И за екопътеката:

Екопътека Дряново

Екопътеката е маркирана със зелена боя и указателни табелки с надписи . Започва от паркинга пред манастира “Св.Архангел Михаил” в посока изток по каменните стълби към ж.п.линията. Продължава по трасето на линията в южна посока . След 200 м при тунела пътеката се отклонява в ляво и се вие под скалния венец над река Дряновска. Изгледът към каньона и коритото на реката е впечатляващ, маршрутът минава край водопада на Сини вир. След 400 м пътеката прави завой , по каменна и метална стълба в северна посока се излиза на ръба на скалния венец виещ се над десния бряг на реката.
Панорамата е внушителна, каньоните на река Дряновска и Андъка се виждат като на длан. Гористата растителност е широколистна, характерна за района и е представена от габър, осен, дъб, липа, люляк и други. Поляните са покрити с цветя и билки. След около 500 м се стига до скален ръб, надвесен над манастира, наречен “Момини скали”. Името на скалата идва от легендата, разказвана от местните жители :” В съседното село Нейчевци някъде в средата на 17 век са живяли две девойки , сестри, много красиви и добри. През селото по някакъв повод минават турски големци и двама от тях много харесват девойките. Със заплахи към бащата успяват да го принудят да обещае да им ги даде за съпруги. Уговорката била да дойдат след няколко дена. Сватбарите пристигат и вечерта започва гуляй. Девойките по никакъв начин не искат да се потурчат, но не могат да не изпълнят бащината воля. Рано сутринта на другия ден помолили да им разрешат да се простят с родния край. Отиват на високата скала над манастира и решават да сложат край на живота си и да не се потурчат. Сплитат косите си и се хвърлят от високите скали.”
Маршрутът продължава по северния ръб на скалите, който постепенно се снишава и пътеката излиза на платото “Стринава”. Стига се до върха на самотна скала , наречена “Чуката”. От тук се разкрива великолепна гледка . В североизточна посока град Дряново се вижда като на длан. В далечината се забелязват и новите квартали на Велико Търново. На платото “Стринава” има останки от средновековна българска крепост наречена “Градът”. Предполага се, че това е охранителна крепост на подстъпите към Търновград. В обраслия с дървесни видове и храсти район има остатъци от защитна крепостна стена. В романите си писателката Вера Мутафчиева е описала крепостта като “летния дворец на Асеновци край Дряновец”. В близкия район се намира село Царева ливада, което носи името си от това, че по ливадите край реката са пасяли конете на царските войски, разположени в района. Крепостта е слабо проучена.
Маркираната пътека се връща назад в западна посока, хваща стар горски път и се извива на север. През гората, на около 1000 м се стига до местността “Манастирското лозе”. Тук се намира възпоменателна плоча в памет на загиналите въстанници от четата на поп Харитон и Бачо Киро, които през априлското въстание са водили 9 дневна битка в Дряновския манастир. На деветия ден останалите живи четници решили през нощта да пробият турската обсада през лозето, но за тяхна зла участ попадат на турски постове и при завързалата се битка голяма част от тях загиват.
Пътеката продължава по вдълбан горски път и слиза на ж.п линията. Каменните стълби ни отвеждат на паргинка през Дряновския манастир от където се тръгва. Преминаването по екопътеката трае около 4 часа.

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Апр 2008 19:13 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
:!: :!: :!: Вижте какво намерих :lol:


Пещерна мечка от Дряново - хит в Британския музей
Огромен мечешки скелет от България е сред най-ценните експонати в Британския музей

Изображение

Огромен мечешки скелет от България е сред най-ценните експонати в Британския музей. Кокалите на пещерна мечка отпреди сто хиляди години са изложени в зала "Динозаври" на най-прочутата в света експозиция. Някогашното внушително животно е живяло в пещерата "Бачо Киро" край Дряново. Снимка на скелета от музея е изпратена на туристическото дружество в Дряново. Свирепият хищник е живял в началото на ледниковия период в днешната пещера “Бачо Киро”. Пещерната мечка е имала челюст дълга близо 60 см, а височината й е 3 метра. Приживе звярът от Британския музей е делял леговището си край Дряновския манастир с друг изчезнал вид - пещерната хиенаВсе още е загадка как костите на пещерната мечка от Дряново са достигнали до Британските острови. Знае се обаче, че на кокалите се натъкнала англо-американска археологическа експедиция с ръководител Дороти Гарод. Учените правили проучвания по нашите земи през 1937-1938 г. Скелетът бил на 300 м навътре в пещерата, а мястото сега е известно под името "Мечата поляна". Там бил изкопан скелет с внушителни размери, които се оказали на древния звяр.Това е един от най-големите животински екземпляри, обитавали Европа. Видът по-късно е изчезнал от лицето на Земята, обясни дряновският историк Димитър Минчев. Той научил за мечешкия скелет в Британския музей от случайни посетители, които дошли да разгледат българската пещера. След това те снимали експоната от Британския музей и изпратили фотото в Дряново. При други разкопки е открит зъб на пещерна мечка, с направена дупка за окачване - очевидно праисторическите хора са го носили като амулет. Зъбът е най-старата находка от периода на късния палеолит по българските земи.

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Апр 2008 19:29 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Ето какво разказва Жанета Йорданова за посещението си в Дряново.Доста инетресен пътепис :)


Снежна разходка до Дряново и Дряновския манастир

„В Дряново нищо не е далече, момиче”, ми казва възрастна жена, която спирам да попитам много ли ще вървя до хотела си. Не бях идвала в това уникално кътче в нашия Балкан, макар че често пътувам. Дряново е на двайсетина километра от Велико Търново и Габрово и наистина е малко градче, в което от единия до другия край може да се стигне за половин час. Най-дългата му част е не повече от километър – километър и половина. Може би точно затова ми се стори, че никой тук не бърза – ученици се кикотят и мерят със снежни топки, майки разхождат дечицата си в делничния ден, от магазините, пощата, банките излизат спокойни хора. Сигурно всички се познават, мисля си, като разбирам, че в градчето живеят не повече от 8 хиляди души. Райско кътче за невротизираните хора от големия град. И какъв въздух само!

Вървя спокойно по уличките и моята романтична натура веднага се усеща в свои води. По същите тези места преди много повече от век тук се е разхождал самоукият майстор Колю Фичето. Много обекти напомнят за бележития ни възрожденски строител, чийто роден град е Дряново. На централния площад се издига внушителна скулптура на самоукия гений. Паметни плочи на стари сгради напомнят за построеното от него. В повечето делови кабинети в Дряново има портрети на Фичето. Така ли е изглеждал наистина? Единствената му запазена фотография до наши дни е от погребението му във Велико Търново, но на нея се вижда само профилът на лицето му. От уредничката в музея на Колю Фичето разбирам, че след години е направена ексхумация, но лицевата част на черепа не е била запазена. Не знаем как точно е изглеждал, но сградите, които е построил, увековечават делото му - покритият мост над Янтра в Ловеч, мостовете в Дряново и Бяла, Къщата с маймунката във Велико Търново, чешмата в Соколския манастир и много други. В едноименния музей в Дряново могат да се видят макети на архитектурните му шедьоври. Там е печатът на майстора, ксерокопие на единствената му запазена фотография и много експонати, напомнящи за живота и делото му.

Една от къщите, които е строил самоукият майстор в Дряново, е Икономовата къща. В нея е подредена изложба на икони от дряновския край. Самата къща е много красива, дървените греди не са мръднали през годините. От екскурзовода научавам как се е строило по онова време. В късна есен старите майстори режели дърветата – най-вече дъб. После белели кората, оставяли трупите през цялата зима на студа и рано напролет започвали градежа. Гредите не са обработвани по някакъв специален начин, но дори след много повече от век не са проядени от червеи. Червеят влизал най-много на милиметър. Екскурзоводът разказва как се опитвали да режат гредите с триони, но острието се огъвало и почвало да пуши – толкова били здрави. Виждам това с очите си – на една от носещите греди местни хашлаци са се забавлявали и се опитвали да забиват ножчета. Дървото е толкова здраво, че острието е влязло само на милиметри. Все пак следи са останали и това е много жалко. Жалко е и, че оградата на музея е съборена, виждам, че дворът е използван за тоалетна...
Други архитектурни уникати в Дряново са Лафчиевата и Перевата къщи. Те се намират на площадчето с паметника на Колю Фичето. На три етажа са и са строени без нито един гвоздей! Трудно ми е да си обясня – как е възможно още да са толкова яки! Тези къщи са национални архитектурни паметници и в тях е подредена изложба на градския бит, която в близките месеци предстои да бъде обогатена.

Православните храмове са другото архитектурно богатство на Дряново. Църквата „Свети Никола” е построена от Колю Фичето през 1851 година. Не мога да я видя отвътре, защото няма кой да ми отвори, но на няколко места на картонени табели е написан мобилният телефон на свещеника за връзка. По-късно разбирам какъв е редът – звъниш на отеца, отиваш с кола да го вземеш от Дряновския манастир, защото той през деня е там, разглеждаш църквата и после го връщаш обратно. Ето това недоумявах – уникални архитектурни паметници, които обаче туристът не може да разгледа.

Този е и един от въпросите ми, когато правя интервю с новия кмет на града д-р Иван Николов. Грехота е, казвам, в хазната на общината да не влизат пари от туризма. Това е факт, потвърждава хирургът, който е родом от Дряново, от два-три месеца е кмет и е амбициран да направи много за общината. Досега хората идваха тук и питаха къде е пътят за Трявна - продължава той. - Спят в Трявна, хранят се там, купуват от там, а в Дряново идват само да разгледат. От кмета разбирам, че допреди година в града е нямало един по-свестен хотел, където да отсядат гостите. Но сега вече не е така. Парк-хотел „Дряново”, в който съм отседнала, предлага прекрасни възможности за отдих и провеждане на делови срещи. Само преди два-три месеца отваря врати и друг хотел „Kasa voley”. Негов собственик е капитанът на националния ни отбор по волейбол Митко Тодоров, който след прекратяване на спортната си кариера идва да живее в Дряново. Хотелът е уникален – има 20 стаи, всяка от които е обзаведена в бита на страната, в която националният ни отбор е печелил първенства. Има стая на Египет, Мексико, Германия, Иран, Бразилия, Финландия... Ресторантът е в съвременен стил и предлага богато меню от вкусни ястия и напитки.

Но какво е една разходка до Дряново без да се посети Дряновският манастир? Този бастион на българската свобода, който е лобното място на въстаниците от четата на Поп Харитон, се намира на 5-6 километра от градчето. Точно до манастира няма транспорт. Затова хващам такси и ето ме след десетина минути пред портите на светата обител. Вижда ми се малко занемарено. Вляво старата постройка се нуждае от ремонт, навътре в двора има сграда, чиито врати и прозорци зеят. Сигурно трябват пари, а няма, си мисля. Посреща ме отец Онуфрий и манастирското куче Джефри. Животинчето веднага разбира кой го обича и започва да се умилква около мен. Манастирът е обитаван от трима монаси, но само отец Онуфрий живее постоянно там. От шест години нямало игумен, скоро имало спор за манастирската земя. Известно е от историята, че манастирът на няколко пъти е опожаряван и сриван до основи. След Априлското въстание остава само зид от църквата, на който още личат следите от топовните изстрели. Зловещо е, нашите въстаници са били заклещени там - в клопка, а турците са стреляли от високите скали. В музея, който е в манастирския двор, са черепите на въстаниците – посечени от саби, пробити от куршуми, отнесени наполовина. Мъчениците на България!

Влизаме и в спалните на манастира. Отец Иван, който обслужва и църквата „Свети Никола” в Дряново, ми показва стаите. Чужденците предпочитали да нощуват тук. Не искаме, казвали, хотели с пет звезди, искаме под нас да ромоли рекичката. „През лятото тук е прекрасно, казва отецът. Всичко това е камък, който се мие от рекичката и е много хладно и приятно.” Стаите са с много легла, чисто е, до печките има струпани дърва, готови всеки момент да лумнат.

След манастира поемам към пещерата Бачо Киро. Мястото е усойно, а в тази люта зима – още повече. И без това отрицателната температура спада с още 5-6 градуса. Невероятна гледка! Рекичката е поела пътя си и никак не й е студено. Стигам до стъпалата, водещи нагоре към пещерата. Водопадчето наблизо е замръзнало. В този студ не виждам следи от човешки живот. Няма смисъл да се качвам, хлъзгаво е и ще падна, а и не вярвам горе да има екскурзовод. Не е човешко някакси в този адски студ.

Идва време да си тръгвам за Русе. Какво още не видях? Ами май много неща. Ще дойда пак през лятото. Обещавам си го!

копирано от сайта tourismbulgaria.com

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 01 Май 2008 14:59 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Пра-правнучка на Колю Фичето озеленява русенски квартали

Русенката инж.Мария-Мадлен Манева фигурира под номер 263-и в родословното дърво на уста Колю Фичето. Тя е дългогодишен паркостроител в Проектантска организация, където 40 години под нейно ръководство са били оформени и озеленявани новите русенски квартали.
В дома на инж. Манева се пази родословието на дряновския майстор, където под номер 151 фигурира нейния баща, като пра-правнук по права линия, започната от Ганка Фичева, пета дъщеря на уста Колю Фичето. Първият вариант на родословното дърво е направил адмирал Сава Иванов през 1938 г., когато е бил капитан първи ранг и началник на българския Военноморски флот, който е 87-ия наследник на прочутия майстор.
Днес представители на рода живеят в Канада, ЮАР, Германия, Гърция, Франция и остров Мартеника. Единствено в Дряново, където е роден Колю Фичето, не живее пряк потомък.

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 01 Май 2008 16:44 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 20:27
Мнения: 685
Местоположение: Dryanovo
van_kok написа:
Абе не бих казал, че е между Търново и Дряново. Какво общо пък има с Търново. Това чисто и просто е до Дряново :!: :!: :!: На няма и 5 км от града :!:


По скоро между Дряново и Царева ливада :D:)

_________________
БЕЗ ЗНАМЕНА,БЕЗ ПЕСНИ,БЕЗ ФАКЛИ,СИВИ ТРИБУНИ - МЪРТАВ ФУТБОЛ !!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 01 Май 2008 18:55 
Offline
Аватар

Регистриран на: 12 Апр 2008 22:37
Мнения: 1299
Отбор: Локомотив (Дряново)
krasen написа:
van_kok написа:
Абе не бих казал, че е между Търново и Дряново. Какво общо пък има с Търново. Това чисто и просто е до Дряново :!: :!: :!: На няма и 5 км от града :!:


По скоро между Дряново и Царева ливада :D:)


Геша ли :shock: Как м/у Дряново и Царева ливада :shock:

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Град Дряново
МнениеПубликувано на: 04 Май 2008 02:17 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
Малко история :)

Свободолюбиви ли са били дряновци
или участието на дряновци в революционните борби

В края на XVIII и началото на XIX век Дряново се отличава с много прочули се хайдушки войводи, като Кара Богдан, Стойко войвода, Татунчо страшен хайдутин, Димчо и Неделчо, най-ярки измежду всички обаче са Узун Петко, Вълчан войвода и Севил юнак. Освен мъже хайдути Дряново се слави и с жени хайдутки, по известни от които са Недка войвода, Бояна войвода, и Пенка хайдутка.

Във Велчовата завера през 1835 год. дряновските дюлгери масово се отзовават, а по-известните имена са на майстор Колю Фичето, Христо Бърната – дюлгерин и отец Максим Райкович.

В Кримската война 1853-1856 год. активно участие в боевете около Севастопол взема Максим Райкович, макар и надхвърлил 50 години, и получава два ордена за храброст. Друг дряновец Станчо Цочев е бил знаменосец на българския доброволчески конен ескадрон. Поименно се знаят само още няколко от многобройните дряновци доброволци в Кримската война.

В Капитан Дядо Николовото възстание през 1856 год. броят на Дряновците в 350 членната чета на Капитан Дядо Никола е бил голям, измежду които хаджи Пенчо, Петър Тананов и Пенчо Раданов. В Хаджи Ставревата Буна през 1862 год. също са се включили много дряновци, измежду които са Рачо Бакалина, Пенчо Раданов и Иван Стоянов Комитата.

В четата на Стефан Караджа през 1866 год. има данни само за един дряновец – Генчо Илиев. В четата на Панайот Хитов през 1867 год. и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 год. участва друг спечелил си бойна слава дряновец – Христо Петков Дряновски. В четата на Христо Ботев през 1876 год. участват четирима дряновци – Досю Стойнов – Дюлгерина, Стойко Колев Стайков, Ганчо Атанасов Василев и Васил Дряновеца.

В Сръбско-турската война през 1876 год. участват повече от 20 доброволци от Дряново. В четата на Поп Харитон и Бачо Киро участват двама дряновски дюлгери, които били в Бяла черква при сформирането на четата, а въстаническата дружина в Дряново не успяла да се събере и притече на помощ на четата по време на битката в Дряновския манастир, защото градът бил обсаден и окупиран от войската на Фъзлъ паша.

В Руско-турската освободителна война участие вземат 166 опълченци дряновци, всичките известни поименно. Цялото българско опълчение наброява 10 000 души, от които дряновци представляват 1,66%, при положение, че градът представлява по-малко от 0,1% от цялото тогавашно население на България. Дряновските опълченци вземат участие във всички най-тежки сражения на опълчението, като 14 от тях оставят костите си по бойните полета.
-------------------

Направено от дряновци


За да може да се оцени мащаба и значимостта на направеното от самите дряновци за Дряново през възраждането, в края на XIX и началото на XX век, трябва да се започне с това колко жители е имало тогава, да се отбележи, че през този период сме били под турско владичество, че възможностите за правене на пари и бизнес са били много по-ограничени от сега и много други по-лоши обстоятелства, за които всеки би могъл да си направи равносметка. Нека започнем с населението:

1470 – 38 къщи
1550 – 242 домакинства
1690 – 443 домакинства
1869 – Дряново е обявено за град
1874 – 2 450 жители
1887 – 3 297 жители
1892 – 3 258 жители
1900 – 3 216 жители
1905 – 3 180 жители
1910 – 3 047 жители
1920 – 2 670 жители
1926 – 3 037 жители
1934 – 2 812 жители

Часовниковата кула в Дряново е построена през 1778 година и е една от първите в България. Първото килийно училище в Дряново е създадено в периода 1600-1700 година. Първото надкилийно редовно училище със самостоятелно здание към църквата Свети Никола е започнало работа през 1819 год. През 1844 год. десет от по-заможните занаятчии дарили до 5000 гроша всеки и с дарения от останалото население, кой колкото може, дряновци построили ново училище на мястото на старото, в двора на църквата Свети Никола. През 1858 год. Христо Максимов поставя основите на дряновското класно училище, което станало такова едновременно с габровското. През 1870 година в Дряново, освен класното училище, всяка от трите градски махали има по едно училище с две отделения, забавачница (за деца от 2 до 7 години) и основно училище с по двама учители. Средната махала, където било и главното училище, имало и женско училище с една учителка. Общо учениците били 400, а годишните заплати на учителите били общо 33 500 гроша – осигурявани от дряновци. През 1872 година по инициатива на средномахленци, които събрали повече от 2000 турски лири, построили ново голямо училищно здание, което обединило всички махленски училища в голямо класно училище, а по махлите останали само първоначални училища. Сградата, в която сега се помещава икономическата гимназия, е построена през 1898 година с даренията на Максим Райкович и всички дряновци.

Книгоиздаването и книжовността в България преди освобождението е била активно подпомагана от дряновци. През 1833 година 19 дряновци подпомогнали с дарения издаването на ”Аритметика или наука изчислителна” от Христаки Павлович, издадена в Бел-град през същата година. През 1840 год. 27 дряновци подпомогнали с дарения издаването на книгата ”Мясецослов или календар вечний”. В книгите ”Книга нарицаема Митарства”, ”Две советователни слова”, ”Разговори за сордечно и душевно образование”, ”Цветособирание”, ”Критически издирвания за историята Българска”, ”Общое землеописание”, ”Търговско ръководство”, ”Писменица на славянский език”, ”Приказки или нравоучителни примери”, ”Евангелие поучително”, ”Уроци по българска черковна история” и много други, печатани през периода от 1843 год. до освобождението от турско владичество, в края на книгата, където се четат имената на спомоществователите, се срещат имената на много дряновци. Дряновци даряват пари и за основаването на Българското Книжовно Дружество (сега Българска Академия на Науките) в Браила (в днешна Румъния).

Читалището е основано през 1869 година с името ”Общий труд”. Дълго време се е помещавало в централното градско училище. През 1902 година дряновци учредяват фонд за събиране на пари за ново читалище-театър. Пари се набират чрез дарения и томболи, като на една от томболите през 1909 година във фонда постъпват 20 000 лева. Тъй като проектът е мащабен, а държавата не помага с нищо, строителството на новото читалище театър започва едва през 1926 година и завършва чак през 1938 година.

снимка на читалището:

Изображение

Църквите в Дряново през възраждането са три, по една за всяка махала, ”Свети Никола”, ”Света Богородица” и ”Света Троица”. Църквата ”Свети Никола” в средната махала е най-старaта в Дряново, построена още през XVII век, а през 1834 год. старата църква е била съборена и на нейно място е построена нова по-голяма, която през 1851 год. е разширена от Колю Фичето с дарения на четирима дряновски чорбаджии, които са били основни ктитори на църквата. Църквата ”Света Богородица” в махала Боюв яз е построена през 1840 год. върху по-стара църква от XVIII век. След освобождението от турско владичество църквата изгоряла и била възстановена в периода 1892-1898г. най-вече със средства на обущарския еснаф от махалата Боюв яз. Третата църква ”Света Троица” в махала Гилей е построена през 1845-1847г. върху по-стара църква от XVIII век.

Дряново преди освобождението, със своите часовникова кула, четири училища, три църкви, манастир и читалище, издигнати и съхранени със средствата и труда на дряновци, превръщат Дряново в един от най-забележителните и прогресивни градове в България по това време.
-------------

Ето нещо, което на мен много ми хареса и според мен е доста вярно :)

Антон Страшимиров за дряновци

характеристика от именития ни писател в книгата му ”Нашият народ” от 1922 година

”През последните десетилетия в Русе приижда истински предприемчив елемент от характерното мизийско гнездо в пазвите на Централния Балкан – от Дряново. А, не! Тъкмо дряновският граждански темперамент е може би оная струя, от която се нуждае Русе сега. Защото дряновци са нашите ”англичани”, или по-добре нашите ”американци”, тъй като, ако мизийците са въобще най-индивидуализираните българи, след тях пък дряновци са най-сурово егоистичните. Приказка е в Русе ”дряновец не се дави и в Дунава”. Бих добавил: той не се дави и в океана. Дори в София вече се чувствува бавната, но корава предприемчивост на дряновеца. Пред нея се стъписват и прилепците (изселници от град Прилеп в Македония) – ще чуеш вече и тях да си шепнат: ”Пази се – дряновец е!” Именно ”Пази се”. За дряновеца всичко негово е злато, всичко чуждо без цена. Той не търпи нежности – вечно е в разправии, дори в съдилища. И не може да се примири с най-малката загуба. През въстанията в 1876 година турската орда унищожи въстаническия лагер в Дряновския манастир и обсади Дряново. Щом се видели пред гибел, дряновци веднага намислюват скъпо да сложат главите си. Решили да изтровят цялата турска орда – чрез храната и водата.

В дряновци има един по-висок девиз: ”Всичко за града ни, за Дряново”. За себе си и за своя град дряновци не биха трепнали да хвърлят в огън целия свят. И когато се видели обградени от турската орда, те вземали непоколебимо решение ”Скъпо да се дадем” и студено отмервали обстоятелствата до последния момент. Трябва да се вярва, че ако те не са приложили своето решение, то е, защото са се убедили, че ще може да спасят града си, както и успяха. Инак, би загинала заедно с тях и цялата турска орда.

... Дряновците вече се налагат на паричния пазар в Русе и с мизийската си желязна воля превиват там към българската гражданственост и чужди, и наши...”
--------------------

Дряново и манастирът - една разходка в миналото

от доц. д-р инж. Тодор Кузманов - преподавател в ТУ-София

При първото си стъпване в пространството на една околност, всеки е имал усещане, че тук вече е живял, че всичко наоколо е познато, близко, родно. Дряново е от тези малки градове, които не само обикваш от пръв поглед, но и където би желал да поживееш известно време. Впечатлението, с което оставаш, прекосявайки него и околността му е, че си попаднал там, където миналото и настоящето се вплитат в едно, а понятия като вчера и утре губят смисъла си. Ръката на цивилизацията само е обогатила приказния рисунък на този град без ни най-малко да отнеме от уникалния му чар, който да изпълва и всеки новодошъл със здравословно спокойствие.

Времето сякаш е спряло и под причудливо извития източен скален венец на старопланинското плато ”Стражата”, където в красивите каньони на реките Дряновска и Андъка се е сгушила светата обител на Дряновския манастир. Това място е така заобиколено от отвесни скали и уникални варовикови форми, сякаш природата е искала да го скрие, за да го опази непокътнато.

Зидовете на римската крепост „Дискодуратера” и останките на дворец, може би на някой от фамилия Асеновци, са красноречив свидетел за миналото на този край и напомнят победи, утвърждаващи независимостта на българското царство, предсказващи величието и могъществото му. През Дряново и манастирът може да преминеш, да се възхитиш, но и да разбереш съвсем малко от тях. Живеенето ти тук не се е състояло. Защото Дряново е град със свой ритъм на живот, със свое битие, а Дряновския манастир е място за ритуално поклонение пред саможертвата на един народ сред дивата природа.

Дряново може по-добре да бъде разбран като човешка обител с колоритна красота и мистичен магнетизъм. Срещаш една гражданска общност с домашен култ към българщината, с развита съседска взаимност и любов към семейните визити, на всякакви празници. Заслушал се в начина, по който дряновци си разказват клюка, обсъждат съгражданите си, става ясно, че тези добри хора желаят да живеят заедно, при трапезно (празнично) общуване, близко до благослова.

Не е възможно да разбереш Дряново без вживяването в историческата съдба на старините му. Абсолютно недостатъчно е да претърчиш с туристическо любопитство покрай къщите - шедьоври на възрожденската и ренесансова архитектура, музея на възрожденското българско строителство, уникалните (мостове, църкви и къщи) градежи на майстор уста Колю Фичето и останалите къщи от дряновската чаршия. Трябва да научиш и за одисеята на някои дряновски семейства. Така, с това познание можеш да тръгнеш към Дряновския манастир - едно книгохранилище и средище на българския дух, дало ни „Велиновия препис” от историята на отец Паисий Хилендарски и пазещо с признание до днес костницата - паметник на арх. Джовани Масути и скулптурът Аука Арджани.

Пътешествието до Дряново и околностите му е поклонничество. Общуването ни с града, църквите и манастира ще е по-пълноценно, ако при всяка крачка виждаме във въображението си предишните, миналите исторически образи на градските и манастирски пейзажи.

Един запленен от града и околностите му „дряновец” подбра за този албум пощенски картички от първата половина на XX век, точно за да подпомогнат такива обогатителни визии. Албумът е първият от този вид (миниатюри и диплянки, стари пощенски картички в репродуциран вид са издавани в различни пътеводители от печатница „Лафчиев” и издателство „МФ”) и представлява една по-цялостна картина на града и манастира от миналото.

Днес градът се е развил, ревниво съхранявайки своята история. Обособени са нови интимни прстранства. Младежта има предпочитани места за шумно общуване в кафенетата и бирариите. Напрежението от настъпващия прогрес е притаено в одухотворените лица на малкото местни хора и рефлектира в техните закачки и специфичен дряновски хумор. Дряново е жив, макар и не така динамичен архитектурен резерват, но е винаги вгледан, винаги преживяващ миналото си. Искаме ли всички ние да прочетем непосредствено от историческите паметници родната история, да подишаме кристален въздух и да добием илюзия за красива Швейцария - напуснете прашните улици и големия град и идете с албума си в този любим кът.
----------------

130 години от освобождението на Дряново

В миналото на Дряново и дряновския край има събития, които никога не ще заглъхнат по страниците на историята. Вечно живи те ще проникват в народната душевност, ще възпитават сегашните и идните поколения в дух на безпределна любов към род и Родина. Такова събитие в новата история на града несъмнено е масовото участие на местното население в Руско-турската война 1877 – 1878 г., което слага край на османското владичество в България.

Град Дряново не остава настрана от тези съдбоносни за страната събития. Една година след кървавия погром на Априлското въстание дряновци намират сили да поведат отново борба срещу поробителите. Още преди русите да дойдат в града, някои революционни дейци, взели участие в подготовката на Априлското въстание, организират населението в групи за самоотбрана, за даване отпор на турците. В края на м. юни 1877г., когато Предният отряд освобождава Търново, там пристига делегация от дряновци, които поискват от руското командване да им изпрати човек, който да запише желаещите да се бият с вековния враг. Генерал Гурко изпраща 30-ти Донски казашки полк с командир полковник Орлов, за да освободи Дряново и Габрово. На 2 юли (14 юли) генералът получава известие, че Дряново е освободено и че турците се укрепват на Шипка. Един ден по-рано с усилен марш за Габрово през града минава 36-ти Орловски пехотен полк, а няколко дни по-късно и Брянският полк.

Посрещането на руските войски в Дряново става както и на всички други места с безгранична радост и сълзи на очи. Камбаните на трите църкви бият тържествено. Дряновци посрещат с хляб и сол, цветя и вино братята освободители. В обстановка на всеобщ възторг, ентусиазъм и веселие на градския площад е поставена маса, на която легендарният капитан Рай-чо записва 80 желаещи да постъпят в опълчението. Бъдещите герои през събирателния пункт в Търново, се озовават край с. Зелено дърво, Габровско, на обучение. Те носят и своето знаме, ушито от дряновката Екатерина Семерджиева. Тази свещена реликва се съхранява в музея в Дряновския манастир. Броят на дряновските опълченци е по-голям – 166, защото една голяма част се включват в Първото опълчение в Румъния и преминават през подготовка в Кишинев и Плоещ. Те са най-вече дюлгери и градинари, били на гурбет из Влашко. Между тях са четникът от Ботевата чета Досю Стойнов – Дюлгерина, Генчо Тулешков, както и участници от Сръбско- турската война Петко Богданов, Генчо Денев и др.

Дряновските опълченци са включени в състава на всички дружини и най-вече във Втора, Трета, Четвърта и Десета, които вземат участие в големите сражения през войната. Най-много дряновци има в Десета дружина. По време на Шипченските боеве тя е в резерв – покрива пътя и носи вода на позициите. Когато турски отряди проникват до лагера край с. Зелено дърво, те вземат участие в отблъскването им. На 28 декември 1877г. воюват при Шейново, след което са изпратени в Котленско, където на 21 и 22 януари 1878г. водят ожесточен бой при с. Кечидере.

Много дряновски опълченци са наградени за проявена храброст по време на боевете. Сред тях са Димитър Иванов, Стайко Колев - наградени с Георгиевски кръст за храброст. Десет души полагат костите си пред олтара на народната свобода.

Със затягането на боевете при Шипка, Дряново се превръща във важно стратегическо селище. Още през юли тук се съсредоточава ІV-ти корпус на Генерал Зотов и 6-та опълченска дружина за охрана на проходите. През август, когато се появява опасност от обход на войските, отбраняващи Шипка, главнокомандващият на Дунавската армия княз Николай Николаевич дава заповед за сформиране на Дряновски отряд, в който са включени

3-та стрелкова бригада, Якутският полк, един батальон от Селенгинския полк с две батареи и две стотни от Донския казашки полк. Началник щаб на отряда и подполковник Веригин. На 14 август отрядът се съсредоточва южно от града и служи за резерв на руското командване. Няколко дни по-късно обстановката на Шипка се изяснява и отрядът е разформирован. Местното население запазва спомена си за него и нарича мястото на пребиваването му ”Лагера”. Там сега е поставен паметен знак.

През лятото на 1877 г.
Дряново се превръща и в база за продоволствие на руските войски. Тук са складирани големи количества зърнени храни и фураж. Заедно с това е уреден и голям болничен пункт. Лекувани са стотици руски офицери и войници, ранени в боевете на Шипка. Достойно изпълнява своя дълг и местният доктор Тодор Касиняков, който за голямото си усърдие е награден с орден ”Св. Станислав”.

Този подвиг ще живее вечно в съзнанието на населението от дряновския край, който със своите опълченци, с всестранната си помощ, оказана на освободителите, даде своя принос за националното на Освобождение.

Нека 130-годишнината от Освобождението на Дряново стане повод ние, потомците на дряновските опълченци, да отдадем дълбока почит и признателност към тяхното дело и към всички онези, които проляха кръвта си за скъпата ни Свобода.

източник: www.dryanovodabade.com
-------------
Хора, незнам за вас, но аз откакто пиша в този форум научих много нови неща за нашия град и почвам все повече да се привързвам към него :) :P

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Град Дряново
МнениеПубликувано на: 04 Май 2008 03:17 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
За Дряново и дряновци

Между най-светите и съкровени човешки чувства, които са свързвали хората от хилядолетия и все още ги свързват, са взаимната любов между мъжа и жената, между родители и деца и по- нататък – тяхната любов към родния дом, родния край, село или град. Към мястото, където са се родили, отраснали, живели, работили, създавали семейство, давали своя принос в различните области на живота – в икономиката, изкуството, прогреса в общественото и в цялостното човешко развитие. Не случайно тази любов е възпята в творбите на поети и писатели – стихотворения, разкази, спомени, в безброй песни, дело на неизвестни народни творци и на знаменити композитори, които са останали завинаги сред най-големите ценности в световната култура.

Без да търсим сравнения в тази насока от други страни, като се започне от Древна Гърция и Рим, ще посочим за илюстрация примери само от български творци. Да си припомним вълнуващите стихотворения на Димчо Дебелянов:
Помниш ли, помниш ли тихият двор,
тихия дом с белоцветните вишни…
“Заточеници” на П.К.Яворов и неговия завършек “Прощавай, роден край!” И също незабравимото творение на Ран Босилек, чиято майка Мария Х. Генчева е от Дряново - дядо му Хаджи Генчо бил тук един от известните първенци на града преди Освобождението:
Бяла, спретната къщурка
с две липи отпред –
тука майчина милувка
сетих най-напред…
Или да си спомним за началото на епичната творба на Пенчо Славейков “Кървава песен”, което може да се отнесе като посвещение на Трявна, Панагюрище, Дряново и други възрожденски балкански селища, а Дряново е един от центровете на великото българско Априлско въстание от 1876 г.:
С навъсено чело, заметнат в плащ мъглив,
възправя се пред нас Балканът горделив,
в хайдушкия си блян унесен и забравен,
като че воин стар, на стража там поставен.
Такива поетически страници, изпълнени с топли чувства към родния край, могат да се открият и в “Колибарски химни” на Атанас Смирнов, и в поемата “Бачо Киро” на Йордан Ветвинов, и в творчеството на други поети, родени в Дряново.
За този малък по броя на населението си, но със значителен принос в националната ни история и култура град - се знае много. Известни са редица книги, статии и други публикации, които разкриват по-пълно неговата многовековна история или отделни моменти и събития в произведения, които би следвало да се отбележат: “История на град Дряново” от Петър Чолов –(1969 г.), “Град Дряново и манастирът му ”Св. Архангел Михаил”от Йордан П. Георгиев (1972г.), “Поп -Харитоновата чета” от Огняна Маждракова (1964г.), “История на деветте дни в Дряновския манастир” (1922г.), “Град Дряново и неговите околности” от Пенчо Робов (1925г.) и др.
По-малко се знае за дейците от Дряново, за няколкото стотици синове и дъщери на града и околните села, освен за Кольо Фичето, Хаджи Минчо, архимандрит Максим Райкович и някои други, които също са дали своя съществен принос в националната ни история, култура и обществен живот, икономика, строителство и прочие на града и на България, у нас и в чужбина, а има и съвременно поколение дряновци, които живеят в града и в страната и остават почти неизвестни имената и делата на такива дейци, родени в Дряново. Като инж. Сашо Стоянов – един от създателите на телевизията в САЩ още преди 1941г.; военни дейци като ген. Христо Койчев – командир на дивизия в руската армия през Първата световна война, на повече от 30 писатели, на много учени, строители, стопански ръководители и пр. и пр., които са прославили своя роден град и околностите му не само у нас, но и по целия свят. Сегашно Дряново е длъжник на голямо число от своите синове и дъщери, защото почти нищо не е направило за тях, въпреки че заедно с тях навред е прославен и самият град. Тези дейци незаслужено се отминават и забравят. А не може да се говори за историята на един град, район или страна, без да се разкаже и за дейците, които са ръководили или са допринесли със своя труд, изкуство, умение, за напредъка на своето родно място и нация, прославили са народа си по всички краища на света. Те трябва да бъдат известни на всички, заради своите дела и неоценими приноси.
Именно такъв труд, но не исторически, за събития, факти, случки и др., вече е в ръцете на дряновци и на всички български читатели – книгата за най-видните синове и дъщери на града и околността му. За хората, за които, перифразирайки знаменития израз на Иван Вазов “И ний сме дали нещо на света”, винаги може да се твърди, че в продължение на няколко века отдадоха своя труд, талант, а понякога и своя живот за свободата, напредъка и славата на своя роден край и родина.
По същество тази книга е една биографично-личностна енциклопедия за цяла плеяда люде с най-различни професии с народностен принос “на ползу роду”. Тя не е сборник от очерци, разкази, есета е пр. В нея са вписани биографиите на хора, които , като се започне от края на ХVІІ век и се стигне до най-ново време, са показали своята дряновска упоритост, коравина срещу трудностите – уважавани в цялата страна черти на нашите балканджии, забелязани от големия български писател и народопсихолог Антон Страшимиров.
Между впрочем, такива биографични енциклопедии вече имат български градове като Велико Търново (”Бележити търновци”), Габрово (“Кой кой е в Габрово”), Видин и Кюстендил (за своите кметове), Котел (“Великаните на Котел”) и други, и те се ползват като постоянни справочници. За улеснение на ползувателите на енциклопедията сведенията за всяко включено в нея лице с професия, образование, обществена (революционна) дейност, участие в чети, въстания, войни в защита на националните интереси , видни държавни служители, спортисти, стопански ръководители и дейци в много области с държавни и други награди и постижения, служебна и обществена тяхна деятелност – са дадени на принципа на енциклопедиите – по азбучен ред според фамилните имена. В справочника са включени и имената на загиналите във войните дряновци, независимо от техния чин, но със сведения в кои полкове и други военни части са служили и воювали, кога са загинали.
Особен раздел в справочника е и снимковият, в който са показани снимките на личности с национална значимост по своите приноси в родната история, култура и обществен живот.

Проф. Петър ЧОЛОВ (автор на книгата "История на град Дряново", която всеки уважаващ себе си дряновец би трябвало да има)

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Град Дряново
МнениеПубликувано на: 04 Май 2008 03:34 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
И повечко инфо за няколко бележити дряновци:

Дряновци дължат паметен знак на Никола Мушанов
През 1996 година Върховният съд „зачислява” Никола Мушанов не сред престъпниците, а сред страдалците

Дряновци през годините са били признателни към своя съгражданин, дарил на родния си град два имота, но и дълги години е било табу да се говори за лидера на Демократическата партия. През 1936 година той е обявен за „Почетен гражданин” на Дряново, но родната му къща е разрушена след 9 септември 1944 година. Преди 15 години, където е живял големия демократ Никола Мушанов бе открита паметна плоча на която пишеше: „Тук на 12 април 1872 година е роден видният български политик от Демократическата партия Никола Стойчев Мушанов”. Днес там дряновци изградиха красив парк с името на политика - радетел за демокрация, но строителите и реализаторите на този проект забравиха да възстановят паметната плоча, която вандалски беше натрошена преди години. Какъв по-добър повод да се издължим сега на видния наш съгражданин за 135-годишнината от рождението му.

Кой в същност е непризнатият и забравен през годините политик?
“Моето положение е наистина дурашко. Имам къща, но нямам къща, защото държавата я завзе и аз не живея в нея. И тъй бивш министър-.председател и жена му, които подариха къща в Русе, две къщи в Дряново, а една в София заема държавата, остават без подслон и са по-доле от всеки циганин, който може да има свой коптор! В никой режим не би трябвало да се създава такова положение, при това на честни и почтени люде, които са работили за държавата и са проявили обществено чувство. Но най-после това е третиране от държавните органи, за които аз съм нежелателен, реакционер, фашист, гражданин с малко права, ако не без права, съществуването на когото трябва да бъде в неволи, мъки и страдания, и то на напреднали години. Как може човек да обясни тая апатия, незаинтересуваност, пренебрежение дори на обществото спрямо един общественик, бивш министър-председател, избиран няколко пъти за народен представител от Търновски окръг, и то от опозицията?” Това пише в дневника си възпитаникът на Екс ан Прованс Никола Мушанов в годините на своето изгнание.
Този, който по време на Втората световна война заедно с демократа Андрей Ляпчев застава категорично против военното, политическото и икономическото обвързване на страната с нацистка Германия, е интерниран и живее до края на живота си в мизерия и самота. Този, който се провиква в Народното събрание в защита на българските евреи (защото не му дават думата), е повикан в Държавна сигурност на 21 октомври 1947 г. и принуден да напусне дома си. Министърът без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944 г.), което скъсва дипломатическите отношения със страните от Тристранния пакт, има правото да си избере място в провинцията за въдворяване. Седмица по-късно от дома им е изгонена и жена му. В тридневен срок тя трябва да изпразни къщата и да предаде ключовете в Дирекцията на милицията. “Благодарение на близки и приятели студенти тази къща, мебелирана в период от петдесет години, трябва да се изнесе за два дни. Особено тежък удар беше това за жена ми, която бе много привързана към къщата.” Райна преживява нервна криза, но я крепи надеждата, че един ден ще влезе отново в дома си.
В биографията на трикратния министър-.председател Никола Мушанов са записани и няколко министерски поста. Той е също така депутат в 11 парламента от 1902 до 1944 г. Заедно с други водачи на опозицията по време на управлението на Българския земеделски народен съюз Мушанов е жертва на политическите репресии. Без съд и присъда е изпратен в шуменския затвор, а след преврата от 1923 г. е амнистиран. Остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор. Редовно изразява политическите си позиции в пресата.
“Високите служби не ме направиха да се забравя. Аз смятах, че не високите служби издигат човека, а човекът дава значение и блясък на службата, която изпълнява. На високи служби достигнах почтено, честно, без подмилкване, унижение, молби.”, пише в мемоарите си Мушанов. Той си извоюва име на политик, с когото другите се съобразяват. Ръководи съдбините на страната ни в особено тежки за нея периоди. Въпреки това Народният съд му присъжда тежка участ. Търновци не се оказват гостоприемни. Всеки отбягва да приеме в дома си изгнаник. Семейството се разписва в милицията три пъти на ден. На 3 юли 1949 г. откарват Мушанов в участъка уж за справка. Арестуват го без обяснения за какво. Следва пътуване с влакове, камиони, каруци, параход. С още 120 души. Мушанов попада в с. Заград. Затварят ги в плевня, над яхър, в който преживят 15-20 коча и още толкова говеда. Спят на голи дъски. Първо изпращат Мушанов да жъне, след това го правят помощник-готвач, а накрая – свинегледач. “Не се плаши, младо, политиката е както футболната игра. Понякога завали, играчите се поокалят на терена, после напече слънце, поотъркат се и се поизчистят. Ще дойдат и други времена”, окуражава той свой съидейник политикът. На 8 август го връщат обратно в Търново. “Все таки на 78-годишна възраст бях изпратен в трудово общежитие. Тъжен край на една 50-годишна политическа дейност”, пише в мемоарите си Мушанов. В дневника си допълва: “Извратиха се и факти и се правеха изнасилени тълкувания само да се достигне до виновност. Историята ще съди и аз съм убеден, че когато страстите утихнат и безпристрастието в преценката на фактите и обстоятелствата вземе връх, ще бъда зачислен не между престъпниците, а сред страдалците.” През май 1951 г. е арестуван и убит в занданите на Държавна сигурност. Реабилитиран е от Върховния съд на 26.08.1996 г.

Дряново News
------------------------

Тодор Попов

Известният български композитор Тодор Попов е роден на 23.01.1921г. в гр.Дряново в семейството на Иван Попов и Стефана Йовчева. В ранните си ученически години той се запознава с песните на своята учителка Пенка Славчева Тодорова.Музикалната му дарба се изявява и той участва в училищния хор, свири на китара,а като цигулар се включва в музикалното дружество “Гъдулка”,към което е сформиран градски хор и оркестър. През 1934г. бъдещият композитор продължава образованието си в Търново,където свири в гимназиалния оркестър.

В репертоара му са включени интересни творби от руски, западноевропейски и български композитори. От 1938г. Тодор Попов е в София и постъпва в класа по цигулка на Христо Обрешков. Преподаватели са му Камен Попдимитров, Христина Стоянова, Никола Атанасов и Веселин Стоянов. Започва да композира като първата му сериозна композиция е “Змейово либе”.
През 1942г. Тодор Попов завършва музикалното училище и отбива военната си служба в Търново. Тук той композира един от най-популярните войнишки маршове “Марш на картечника”,”На стража”,”Изпращане”,”Напиши писмо на граничаря”,които за кратко време придобиват голяма популярност.След казармата Тодор Попов е приет в теоретичния отдел на Музикалната академия в София,като продължава да пишe песни,сътрудничи на “Войнишка музикална библиотека” и е музикален консултант при ЦДНА. Едновременно с това той свири в Академичния симфоничен оркестър под диригенството на проф. Марин Големинов,сътрудничи на режисьорката Лена Чернева и работи за изграждането на Театъра на Народната армия. Като виолист и аранжор Тодор Попов се изявява в оркестъра на ансамбъла за песни и танци при МВР и композира две от най-хубавите си песни: ”Младежка пролетна” и “Първи май”. Завежда музикалния сектор при детска редакция на Радио София за което е удостоен със “Златна значка за младежко творчество”. През 1949г. Тодор Попов завършва Държавната музикална академия и е назначен за асистент по хармоия. През студентските години той дружи с поетите Иван Радоев,Станка Пенчева, Климент Цачев, Орлин Орлинов, Найден Вълчев и Веселин Ханчев,по стиховете на които пише свои песни. През 1952г. е удостоен със званието “Лауреат на Димитровска награда” за музика към филма “Утро над Родината “ и цикъла “Песни за моето село”. Същата година е приет за аспирант в Московската консерватория ”П И Чайковски” и специализира композиция при Е Голубьов. В Москва написва “Струнен квартет”- дипломна работа,симфоничната картина “Рожен”-по оригинални родопски мотиви и неповторимата по своята мащабност хармонизация на старата българска песен “От как се е мила моя майнольо”. Тук той се запознава с композиторите Арам Хачатурян, Карен Хачатурян, Кабалевски, Шчедрин и Хренников, с които го свързва дългогодишна творческа дружба.
Главни теми в творчеството на композитора са Родината, мирът, дружбата и любовта.Българската народна песен е извор на вдъхновение и той обработва народни мелодии от различни краища на страната като “влага нещо то себе”. Много известни са обработките му ”Стара се майка ни ложе”, “Русо мила моме”, “Очи,очи”, ”Карай ма майчинку”,”Ой, Дене ле” ,”Заплакала е Рила планина”и др.
С много обич Тодор Попов твори за децата. Почти всички песни са предназначени за детския хор “Бодра смяна”-изпълнителска формация с богати интерпретаторски възможности. Автор е на сборници с песни за учениците като “Моята хармоника”, “Хорови песни”, “Трийсет дечица” ,”Дребосъчета”.
Най-голям дял в творчеството на композитора заема песента.Тя е най-близко до неговата творческа нагласа и емоционалност. Тодор Попов се нарежда между изтъкнатите наши композитори – песенници. В интервю пред журналиста Любомир Димитров маестрото споделя: ”Моята любима песен е “Хорал”.Тя е по текст на Димчо Дебелянов от стихотворението”Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия двор с белоцветните вишни…”Този текст ми спомня за майка ми, за детството ми, за Дряново и затова песента избликна спонтанно от душата ми. “Хорал” е песен, която се изпълнява от мъжки хорове, защото чрез мъжките гласове звучи нежно и завладяващо.”
От 1962 до 1965г. Тодор Попов е секретар на Съюза на българските композитори, а по-късно - главен секретар на творческото обединение на българските композитори. За своята музикално-творческа и обществена дейност е удостоен с едно от най-високите творчески отличия – заслужил артист. Бил е народен представител в 9 и 10 ОНС.
През 1994г. композитора Тодор Попов дари част от личния си архив на Исторически музей-Дряново. Дарението включва партитури и сборници с негови творби, лични документи, поздравителни адреси и отличия от наши и международни конкурси, грамофонни плочи, снимки и писма от личната му кореспонденция.
Тодор Попов почива на 2.02.2000г. в София. Неговото последно желание е да бъде погребан в Дряново,а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента “Волен вятър” по текст на Иван Радоев.

Емилия Михайлова
уредник в ИМ-Дряново

-------------------

Строителят Савчо Савов „Почетен” гражданин на Дряново

След близо три години и след приемането на Наредбата за символите и почетните знаци, отличия и почетните звания на Община Дряново общинския съветник Георги Цветков поднови предложението си, да се отдаде заслуженото на трима дряновски майстори-строители – Савчо Стойков Савов, Русин Колев Щъкалов и Никола Донев Косев. На изнесеното заседание на Общинския съвет провело се в Троян, след доста спорни дебати с 12 гласа „за”, 2 „против” и 2 „въздържали се” Общински съвет – Дряново удостои със званието „Почетен” гражданин на Дряново Савчо Стойков Савов, за изключителните му заслуги към Общината и града в областта на строителството. Савчо Савов е роден на 6 септември 1910 година в село Шушня, Дряновско. Дългогодишната му строителна биография започна още на 15 години в Русе. Търговската камара на крайдунавския град му присъжда през 1941 година званието „майстор-строител” и му връчва свидетелство, което е вече признание за майсторлъка му. Савчо Савов освен в Русе работи известно време в Горна Оряховица и Велико Търново, където прави реконструкцията на Бирената фабрика.

През 1961 година той се установява със семейството си в Дряново и изгражда редица обществени и жилищни сгради. Заедно със своята строителна бригада бай Савчо строи най-напред Лятното кино, после Културния дом, жилищен блок „Дружба” в центъра на Дряново, хотел-ресторант Милкана. С колегите си работи и за построяването на двата жилищни блока на ул. „Матей Преображенски”, жилищните кооперации на ул. „Шипка”. Неговият труд е вграден и сградата на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий”, жилищен комплекс Априлци и цеховете на бившия машинен завод „Здравина”. Савчо Савов е награждаван с високи държавни и правителствени отличия за неуморния си и съзидателен труд през годините – Орден на труда – златен, „Отличник” на Министерството на строежите и Златна значка майстор Колю Фичето. И днес, въпреки преклонните му 96 години дряновци могат да срещнат Бай Савчо на разходка в града и да го поздравят и се поразговорят с него.
На основание чл. 33 от Наредбата за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на Община Дряново, Общинските съветници удостоиха с Почетен медал и още двама дряновски майстори-строители: Русин Колев Щъкалов – посмъртно и Никола Донев Косев за особените им заслуги за развитието на Общината и града в областта на строителството.

Дряново News

97-годишният строител Савчо Савов получи званието „Почетен гражданин на Дряново”по време на тържествена сесия на местния общински съвет.
Най-възрастният жител на града бе отличен заради дългогодишната му работа и принос в изграждането на различни обекти с обществено значение в Общината. Почетни медали бяха връчени и на още двама строители – Никола Донев и Русин Щъкалов
-----------------

Христо Недялков

Изображение

Роден: 1 септември 1932
Дряново, България

Академик Христо Недялков е български хоров диригент, основател на Детския хор към БНР, и композитор.
През 1956 г. завършва Българската държавна консерватория, със специалности „Хорово дирижиране“ при проф. Георги Димитров и „Композиция“ при проф. Парашкев Хаджиев. Между 1956 и 1960 г. работи като музикален оформител в Детския отдел на БНР, както и като диригент на Хора на медицинските работници (1955-60) и на Хора на софийските девойки (1966-70).
През 1960 г. основава Детския радиохор и до днес е негов главен диригент. Под негово ръководство хорът прави турнета в около 30 страни по света, в Европа, Азия и Америка. Самият Недялков многократно е канен като гост професор и диригент в много държави. Считан е за водещ световен авторитет в областта на детското хорово изкуство, автор е и на научни трудове и доклади за конференции, посветени на тази тематика. През 1989 г. е избран за професор по хорово дирижиране в Софийски университет.
Освен като диригент, Недялков има приноси и като композитор - автор е на над 400 песни за детски и женски хорове, а капела или с акомпанимент на пиано, както и музика за детски телевизионни и радио-постановки. Песните му са включени в български, немски и японски учебници по музика; записани от „Балкантон“ и звукозаписни компании в Германия, Япония, Русия и Финландия.
Носител е на високи национални и международни награди и е първият българин - лауреат на висшия японски орден за чужденци Орден на святото съкровище "Златни лъчи" с розетка. През 1996 г. му е присъдена титла Доктор хонорис кауза на Токайския университет, Япония. Унгарското правителство го награждава и с медала на името на Золтан Кодай. През 2002 г. Федерацията на европейските хорове го удостоява с титлата "Културен посланик на Европа". През юли 2004 г. е избран за академик (действителен член) на БАН.
Завършва БДК [дн. ДМА "П. Владигеров"] композиция при проф. П. Хаджиев и хорово дирижиране при проф. Г. Димитров (1956). Работи като музикален оформител в Детския отдел на Радио София (1956¬-60). Диригент на Хора на медиците при ВМИ ¬ София (1955-¬60) и на хора на Софийските девойки (1966¬-70). През 1960 основава Детския хор при БНР, с който осъществява гастроли в десетки страни в Европа, Азия, Америка. Професор по хорово дирижиране в СУ "Св. Кл. Охридски" (от 1989). Почетен гост-професор на университета "Токай" в Япония (от 1996). Участва в журита на международни хорови конкурси, изнася доклади и ръководи ателиета по проблеми на хоровото изкуство. Лауреат на много авторитетни награди, златни медали и дипломи на национални и международни хорови конкурси и фестивали. Носител на най-високите български държавни отличия, както и ордени и медали от други страни, между които най-високия японски орден за чужденци ¬ Орден на святото съкровище "Златни лъчи" с розетка и медала "Золтан Кодай"¬ Унгария. През 2002 получава най-високото отличие на БАН ¬ почетен знак "Марин Дринов".
Автор е на: над 400 хорови и солови песни за детски и женски хор с клавирен съпровод или акапела, както и музика за детски радио и телевизионни програми. Песните му са печатани в хорови и песенни сборници на наши и чуждестранни издателства, а също и в български, немски и японски учебници по музика. Записани са на грамофонни плочи, аудио-касети и дискове на "Балкантон", както и на немски, финландски, руски и японски фирми. Песните му са печелили първи награди на конкурсите "Млади български композитори", "Песни за София", "Да запеем дружно", награждавани са от Министерството на образованието, Министерството на културата и др.

Творчество


Авторски сборници: "Майски балони" (1982); "Зимни новогодишни песни" (1988); Сборник (СБК, 1987) и др.



Академик Христо Недялков композира „Олимпийски надежди”

Това лято в Пекин българските спортисти, които ще участват на олимпиадата ще бъдат вдъхновявани от песен композирана от дряновеца академик Христо Недялков по текст на Найден Вълчев. Тя ще бъде своеобразен химн на българската спортна делегация. През изминалата седмица се състоя среща на Стефка Костадинова – председател на Българския олимпийски комитет, с Детския радиохор, изпълнител на песента „Олимпийски надежди”. Българските славеи изнесоха концерт пред председателката на Българския олимпийски комитет и нейните гости, а тя разказа на децата за своите успехи и за световния рекорд в скока на височина от 209 сантиметра, които вече 20 години не е подобрен. Записът на песента беше даден на Стефка Костадинова и от тук нататък той ще съпътства всички прояви свързани с българското олимпийско участие в Пекин.

Детският хор на Българското национално радио е създаден през 1960 година от известния хоров диригент – дряновеца Христо Недялков. През изминалите близо 50 години, българските славей са пели в 30 стани, като най-много концерти хорът има в Япония.

Дряново News

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re:
МнениеПубликувано на: 04 Май 2008 03:43 
Offline
L.D.S.
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2008 14:34
Мнения: 2596
Местоположение: Дряново
Отбор: Локомотив (Дряново)
bianconero написа:
:!: :!: :!: Вижте какво намерих :lol:


Пещерна мечка от Дряново - хит в Британския музей
Огромен мечешки скелет от България е сред най-ценните експонати в Британския музей

Изображение

Огромен мечешки скелет от България е сред най-ценните експонати в Британския музей. Кокалите на пещерна мечка отпреди сто хиляди години са изложени в зала "Динозаври" на най-прочутата в света експозиция. Някогашното внушително животно е живяло в пещерата "Бачо Киро" край Дряново. Снимка на скелета от музея е изпратена на туристическото дружество в Дряново. Свирепият хищник е живял в началото на ледниковия период в днешната пещера “Бачо Киро”. Пещерната мечка е имала челюст дълга близо 60 см, а височината й е 3 метра. Приживе звярът от Британския музей е делял леговището си край Дряновския манастир с друг изчезнал вид - пещерната хиенаВсе още е загадка как костите на пещерната мечка от Дряново са достигнали до Британските острови. Знае се обаче, че на кокалите се натъкнала англо-американска археологическа експедиция с ръководител Дороти Гарод. Учените правили проучвания по нашите земи през 1937-1938 г. Скелетът бил на 300 м навътре в пещерата, а мястото сега е известно под името "Мечата поляна". Там бил изкопан скелет с внушителни размери, които се оказали на древния звяр.Това е един от най-големите животински екземпляри, обитавали Европа. Видът по-късно е изчезнал от лицето на Земята, обясни дряновският историк Димитър Минчев. Той научил за мечешкия скелет в Британския музей от случайни посетители, които дошли да разгледат българската пещера. След това те снимали експоната от Британския музей и изпратили фотото в Дряново. При други разкопки е открит зъб на пещерна мечка, с направена дупка за окачване - очевидно праисторическите хора са го носили като амулет. Зъбът е най-старата находка от периода на късния палеолит по българските земи.


Ето и още нещо за въпросната мечка:

Можем ли да върнем пещерната мечка в пещера “Бачо Киро”

Каньонът в района на Дряновския манастир е специфичен по климатични и геоложки особености. Чрез внушителните си отвесни скали и буйна растителност той е пазен от бури и снежни виелици. Река Андъка в древността е изтичала от Голямата пещера и поради по-високата си температура и в най-мразовитите зимни дни не е замръзвала на значително разстояние от входа на пещерата. През много горещите дни на лятото тук е било прохладно и влажно. В района има пещери и много скални ниши. Над каньона има обширни равни площи (плата), заобиколени от трите страни с отвесни непристъпни скали. Тези специфични за района особености на климат и релеф са създавали условия за живот на животни и хора още от времето на палеолита. Районът е населяван от хора и през всички следващи епохи, за което има достатъчно доказателствен материал, получен при няколкото на брой проучвания на археолози и историци.

Доколкото ни е известно, през 1938 г. пещерата “Бачо Киро” е посетена от американо-английска експедиция, начело с английската археоложка Дороти Гаррод ( Garrod, D. Excavation in the Cave of Bacho Kiro, Norh-East Bulgaria – American scool – 1949, 48-80.) Тя добре осъзнава, че намиращият се в пещерата скелет на пещерна мечка – НАПЪЛНО ЗАПАЗЕН, има изключително ценна археологическа стойност и по тази причина скелетът е откаран в Лондонския природонаучен музей, където се намира и днес. По този начин пещерата “Бачо Киро” е лишена, ощетена и ограбена от най-ценното – това, което я прави различна от другите пещери и без което тя се превръща в обикновена пещера, каквито пещери има на много места в България. Поради тази причина пещерата “Бачо Киро” може да има претенции за уникалност, докато не бъде открит скелет на пещерна мечка и на друго място, при условие, че е живяла по същото време, както тази в пещерата “Бачо Киро”.

ИДЕЯТА Е:
Да се възстанови УНИКАЛНОСТТА на пещерата “Бачо Киро”.
Преценяваме, че реализацията на този замисъл е напълно осъществима и по възможностите на сегашното Общинско ръководство в Дряново. Изисква се много внимателно проучване от международно правна, дипломатическа, научна и финансова гледна точка. Осъзнаваме, че това няма да бъде лесно осъществимо. Изглежда, англичаните са предвидили, че рано или късно пещерата “Бачо Киро”, чрез своите добри стопани ще предяви искане за нейната собственост – скелетът на пещерната мечка, затова пред експозицията са написали “ПЕЩЕРНА МЕЧКА ОТ БАЛКАНИТЕ”, а не от пещерата “Бачо Киро”. Това неуточняване местонахождението на експоната е напълно съзнателно и с цел направено и ще отвори много сериозна и упорита работа на юристи, които биха се заели с реализацията на замисъла. Смисълът и значението на идеята оставяме без коментар. Те са очевидни и ги оставяме за лична преценка на всеки, запознал се с нея. Позволяваме си да кажем само, че ако сегашният екип общинари обърне сериозно внимание и осъществи идеята, той ще остане в Историята на Дряново като извършил важно общественополезно дело.
Инж. Рачо Георгиев
Забележка: Тази идея е във връзка с предложения на вниманието на г- н Председателя на ОбС и на г-н Кмета на Община Дряново Идеен проект “Историческият път на човечеството”.

Дряново News

_________________
Изображение

Изображение

http://www.juventus-bulgaria.com/content/view/2103/65/ - тук можете да откриете инфо за фенклуб "Ювентус-България" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема     [ 64 мнения ]  1, 2, 3  Следваща



  Подобни теми Автор Преглеждания Последно мнение
Преглежда непрочетените мнения Град Своге
Форум: Спортист 2009 (Своге)
lms_X 66932 06 Ное 2007 12:47
от rommel
Преглежда непрочетените мнения Град Средец
Форум: Странджа Агрокорн (Средец)
kyynadd 67699 11 Яну 2010 10:20
от kondolov
Преглежда непрочетените мнения Град Несебър
Форум: Несебър (Несебър)
speedbreaker 32647 04 Сеп 2009 12:00
от Свиленград 1921
Преглежда непрочетените мнения Град РУСЕ
Форум: Дунав (Русе)
DUNAV-RUSSE 43139 22 Сеп 2010 17:20
от ruse1949
Преглежда непрочетените мнения Град Каварна
Форум: Калиакра 1923 (Каварна)
Del Pi3ro 41888 10 Юни 2008 16:50
от Del Pi3ro

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Иди на:  




Powered by phpBB © 2008 phpBB Group

Контакти | Fans on Facebook | Игра с прогнози