Аз съм бахти оптимиста ...

Тъй трябва да е

Проф. Михаил Харалампиев:

Павликени беше пред изхвърляне

Професор полковник инж. Михаил Харалампиев бе назначен за председател на дисциплинарната комисия към ЗС на БФС - Велико Търново. Това веднага сведе до минимум хулиганските прояви по футболните терени в региона. В продължение на 10 години великотърновецът ръководи инспекционни тимове към ООН за унищожаване на химическо оръжие.


-Проф. Харалампиев, преобладава мнението, че аматьорският футбол е на ръба на допустимата твърдост. Така ли е?
- Позволете ми да не се съглася с подобно твърдение. Статистиката показва, че близо 35% от наказателните картони в Северозападната "В" група са показани за оспорване на съдийски решения. Иначе футболът при аматьорите не отстъпва чувствително като качество на този, който се играе в двете "Б" групи.
- На какво отдавате този висок дял на разправии с длъжностните лица?
- Обяснението ми е простичко. Възпитателният процес не е интегриран в учебно-тренировъчните занимания на нашите футболисти. Имам впечатления за работата в детско-юношеските школи във футболни държави като Англия, Германия, Холандия, където още в най-ранна възраст се внушава респект към длъжностите лица и съдийските отсъждания. За младите футболисти съдията е институция. Каква е ситуацията при нас? Една част от треньорите в детско-юношеските формации се занимават повече със съдиите по време на мач, отколкото с воденето на мача и играта на своя отбор. Е, какво да бъде тогава поведението на подрастващите футболисти, след като треньорите им дават подобен тон? Забелязвам, че някои играчи нямат елементарни познания върху правилника на играта. В повечето случаи при такива футболисти реакцията е първосигнална и води, както до персонални наказания, така и до санкции за отбора.
- Проработи ли експериментът с видеозаписите, които станаха задължителни и за аматьорския футбол?
- В никакъв случай не бих нарекъл експеримент това условие.
Мачовете в Северозападната "В" група не може да започнат, ако в протокола не е вписано името на оператора, който заснема съответната среща. Записът трябва да бъде архивиран и при нужда да бъде предоставен на Зоналния съвет във Велико Търново. Това ни позволява да правим една по-обективна оценка при определени казуси. Отделно клубовете може да заявят своите претенции при създала се конфликтна ситуация.
- Кой клуб ви отваря най-много работа?
- През есента това бе Павликени, който дори бе пред угрозата да бъде изваден от групата за определени провинения. С назначаването на новия треньор Георги Трендафилов промяната в този отбор обаче е налице. Резултатите в подобрената дисциплина си проличаха както в игрите, така и в точковия актив на този тим.
- Ще съумеете ли да изкорените навика на треньорите да пушат и люпят семки по скамейките?
- Полагаме усилия и в тази насока и имаме съществен напредък. Обръщаме им внимание още на техническите конфренции, че това е нежелателно с оглед разпоредбите на ФИФА и УЕФА. Четвъртият съдия е човекът, който трябва да следи за поведението по скамейките. Имаме вече случаи и на отстранени лица от щабовете на отборите.

Димитър Николов

Ей сега на мача с/у Криводол един от тях пушеше и аз си мислех да викам четвъртия да го гони

Тва беше треньора им.Май е гледал доста мачове в които Марчело Липи е бил на скамейката

Еее, чак шък да го сравняваш с Липи. Той доста скришно си пушеше

Но все пак пушеше То тоя по никакъв начин неможе да бъде сравняван с дон Марчело, но това е друга тема

Е той ако можеше да се сравнява с него няше да е начело на Ботев (Криводол)

Това не е свързано с футбола, но пък това е един от най-именитите дряновци, така че си заслужава да се види


Минчо Празников: Мечтая за околосветско пътешествие
Новото време отиде в безвремието, казва известният синоптик

Минчо Празников е човекът, който всеки у нас познава. Никой не може да сбърка гласа му, а името му веднага се свързва с прогнозата за времето и с най-атрактивното й представяне по телевизията преди години. Той е човекът, който може да разкаже с термините на метеорологията дори най-дребния житейски факт. Роден е в Дряново преди 66 години. Завършил е физика, специализирал е метеорология и вече 40 години е верен на своята професия. Вече е пенсионер, но роботи в първата частна агенция за изготвяне на прогнози за времето.

- Г-н Празников, времето, на което вие цял живот сте посветили, е вечната тема за разговор - дори когато не се познават, хората винаги имат какво да си кажат. Нямате ли усещането, че то е сред най-важните неща в живота ни?
- Навярно е така, но то е тръгнало от стара Англия. Преди векове, като се срещнели двама англичани, първата им работа била да си кажат нещо за времето. Там има много мъгли, времето е променливо. Но както виждате, и при нас, коите вече сме с единия крак в Европейския съюз, времето заприличва на английското - почти всеки ден вали, мрачно е, само че количествата нещо са по-големи...
Вярно е, че времето е вечна тема за разговор, но то е защото и работата, и почивката на хората зависят от него.
- А настроението на хората?
- Времето е определящо за настроението на хората. Едно е през октомври и ноември, когато вали и облаците действат депресиращо, а друго е през пролетта, когато започва новият живот, дърветата се разлистват, птиците идват от юг и започва хубавото време.
- Преди четири-пет години дойде т.нар. ново време, а сега не ви ли се струва, че то отиде в безвремието?
- Има такова нещо, защото много от обещанията не бяха осъществени. Изборните резултати говорят за това, че хората изгубиха вярата си в "светлото бъдеще", в повишаването на стандарта на живота за 800 дни, както ни уверяваха. Политическите обещания са като времето - те могат да се проверят. Всичко се вижда. А колкото до безвремието - точно така е, там засега е новото време.
- Прословута обаче остана фразата "когато му дойде времето" - за какво според вас не дойде времето през тези четири-пет години?
- Много пъти съм казвал, че политиците и икономистите трябва да вземат пример от нас, синоптиците. Знаете ли как протича при нас работният ден или изработването на прогнозата за времето? Когато дойде тук, дежурният първо се запознава с историята на времето, тоест какво е било вчера, онзи ден, как са протичали процесите и т.н., а след това на тази база всички правим заключение за бъдещото развитие. Докато на политиците обещанията са повече в сферата на пожеланията. И обещават, без да имат конкретни доводи за тези обещания.
Например г-н Сакскобургготски, който дойде от друга страна и не беше наясно със ситуацията тук, обеща за 800 дни всичко да тръгне по мед и масло. Но действителността се оказа съвсем различна и резултатите - почти нулеви. Народът ни има потенциал, ала той не се използва в правилната посока. Но...човек трябва да бъде оптимист.
- И вие за малко да станете депутат преди четири години - защо решихте тогава да се кандидатирате в Кърджали от листата на "Гергьовден"?
- (Смее се.) Защото депутатската работа е много съблазнителна - около 70% от депутатите не вършат нищо! И аз си казах, щом има толкова облагодетелствани хора, нека опитам и аз (смее се). То си беше малко авантюра, защото в Кърджали е много трудно да се спечели мандат.
- Защо - вие сте толкова популярен?
- Не е точно така. Отидохме веднъж да вечеряме в един ресторант - много красив, и съдържателят дойде, зарадва ми се, казва ми: "Идвайте по-често!" Аз му отвърнах: "Ще идваме по-често, ако гласувате за "Гергьовден!" И той повече не се появи на масата...
Вижте, там е много особено. Хубав град, но щом Стефан Данаилов - един от най-известните и най-обичани българи, не успя да се пребори на изборите там, аз ли ще се класирам за депутат...
- Има много поговорки и други всекидневно употребявани фрази като "вятър го вее на бял кон", "вятър и мъгла", "носи се като буреносен облак"... как си обяснявате това?
- Ааа, има и много хубави песни, свързани с времето.
- А вие имате ли си свой начин да определяте настроенията и характера на околните с помощта на синоптичните термини? Кои хора са ви най-симпатични?
- Не си падам по хора, които са като гръмотевичните облаци - много бързо завалява от тях, много гърми, но после бързо преминава. Поклонник съм повече на хората с умерен характер - те са като устойчивото време, когато е почти тихо, слънчево, с умерени температури. Обичам умерените хора.
- Но те не са ли по-скучни?
- Зависи от гледната точка. Не искам да споменавам имена на политици и известни хора, но тези, които с ярки фрази дават големите обещания, именно те са като гръмотевичните облаци. Наблюдава се и друга, слоеста облачност, която покрива небето, дава по-продължителни и слаби ръмежи - хората от този тип наистина са по-скучни, но нещата при тях са по-обмислени, по-разумни и затова съм техен поклонник.
- А защо всички свързват месец март с жената и нейния характер - наистина ли според вас е толкова лоша и непостоянна тя?
- Не. Не съм съгласен с това - жените се отличават с по-спокоен характер. Е, и при жените, и при мъжете се наблюдават неспокойни периоди, но...
Баба Марта идва още от древността, когато са свързали месеца с жената. Това е месецът на преход между зимата и лятото, тоест идва новият живот. А кой го дава новия живот - жената. Тоест тя дава и хубавото време, затова не съм поклонник на тезата, че жената е с променлив характер. Защото променливостта може да се свърже и с несериозност, а моите впечатления са съвсем други.
- Фамилията ви е много светла, празнична - носи ли ви късмет?
- Особени катаклизми досега не съм имал. Някакви успехи като да спечеля от тотото например - също. Но съм си доволен и от фамилията, и от развитието на живота.
- Хората какво ви казват - празник ли е Празников да е край тях?
- (Смее се.) Голям празник. Някои, като ме срещнат, така казват.
- Известен сте с чувството си за хумор - винаги ли с усмивка гледате на живота и на нещата, които се случват около вас?
- Аз съм оптимист. Затова и отношенията ми с хората винаги са били много добри. Винаги обаче държа на мнението си и мисля, че моето винаги е правилното.
- Шегите допустими ли са в работата ви?
- Никога. У нас синоптиците сме малко и вече се знае кой колко тежи. Затова не може да се допусне шегуване със сериозни неща. Е, на 1 април може да се пусне някоя шега с времето, но иначе - не бива. Всичко трябва да е в границите на истината.
- А чували ли сте вицове за себе си?
- Чувал съм един виц и много хора дори мислеха, че съм му авторът, но аз нямах никакъв принос. Беше преди години, по времето на управлението на Иван Костов. Срещат ме едни приятели и ме питат: "Абе ти защо пускаш такива вицове?" Какви, питам аз. И те ми разказват как уж Иван Костов умрял и Иван Гарелов - той беше още в "Панорама" на БНТ, се чудел как да го съобщи. Тогава някой казал: "А, ще го дадем на Празников, той някак ще пробута новината." И тогава аз съм бил съобщил времето така: "Температурата в София ще бъде толкова и толкова, но в Драгалевци - минус един, а в Орландовци - плюс един градус." Тоя виц беше много нашумял, но на мен не ми беше смешно. Не е етично да се говори така за човек, още по-малко за министър-председател.
- Знам, че ви молят да правите какви ли не прогнози, при това далеч не само за времето - нямате ли усещането, че понякога ви възприемат едва ли не като гадател?
- Обикновено така гледат на синоптиците. Защото ние сме от малкото хора, които гледат всеки ден в бъдещето. Вярно е, че ние не можем да го променим, но можем да го предскажем. И хората явно си казват: "Щом може да предскаже времето, значи ще успее и да се справи и с нещо друго."
- Коя е най-нестандартната прогноза, която са ви карали да направите?
- Много политически прогнози са ме карали да правя. И сбъдваемостта им е била около 70%.
- А хората разпознават ли ви, спират ли ви по улицата?
- Преди още да се появя по телевизията, аз говорех по радиото. И веднъж една позната ме пита: "Хората на улицата не те ли познават по гласа?" А аз й отговарям, че като ходя по улицата, обикновено не си говоря сам (смее се). Днес обаче гласът ми го познават всички, дори една дума по телефона е достатъчна.
- Бяхте много артистичен, когато представяхте времето по телевизията - защо го правехте?
- Стремях се да привлека вниманието. Бях убеден, че когато се държа така, хората по-добре възприемат казаното от мен. Това беше единствената ми цел.
- Помните ли някои от импровизациите си?
- Да. Когато Надежда Михайлова беше външен министър например и заминаваше за Испания, аз казах: "Знам, че много се безпокоите как ще пристигне нашият външен министър в Испания, но бъдете спокойни - времето там е хубаво (смее се)."
- Шефовете караха ли ви се за това?
- Не, само за пресрочване на времето ми правеха забележки. А аз им отговарях: "Е, спортистът, който чете след мен, ще даде един мач по-малко и нещата ще са точни (смее се)."
- Сега харесват ли ви младите хора, които представят времето по телевизиите - има толкова хубави момичета?
- Аз съм привърженик на това прогнозата да се представя от синоптик. За съжаление никоя телевизия сега не го прави. Синоптикът знае терминологията и дори нещо да сгреши, винаги може да излезе от ситуацията. Докато неспециалистът не може. Все едно да дадат на мен да коментирам здравни въпроси - няма да мога. От друга страна обаче, синоптиците са малко и не могат да покрият всички телевизии. И затова има презентатори. Гергана Кънчева например е най-младата от тях и много точно казва прогнозите за времето. Сега на тях им е по-лесно - не им задават въпроси, а просто изчитат прогнозата...
Иначе сега момчетата и момичетата са много хубави, приятно е да се гледат, но пък като са много красиви, хората гледат в тях и не слушат прогнозата. Всичко е относително - и плюсове има, и минуси.
- Изглежда, сте почитател на Айнщайн...
- Е-е, ама разбира се. То затова има теория на относителността, а няма теория на абсолютизма. Всичко е относително на тази земя.
- Има литературни произведения със заглавия като "Зимата на нашето недоволство", "По следите на изгубеното време", "Синьо лято", "Пролет моя" и т.н. - ако пишехте автобиография, как щяхте да я озаглавите?
- (Замисля се.) "Приказка за времето" може би. Или "Времето е моята съдба"... При всички случаи трябва да е свързано с времето.
- Всъщност хрумвало ли ви е да опишете живота си?
- Не. Мисля, че е още рано да пиша мемоари (смее се).
- Сега нещо по-серизно - с какво обяснявате всички тези обилни валежи и наводнения? Само с природата ли?
- Просто аномална година. Да, говори се и за глобалното затопляне, и за промяна на оста на Земята, но това е аномална година.
- Кога в миналото се е случвало подобно нещо?
- Чак такива наводнения не е имало поне от 60 години насам. Но това се дължи не само на валежите - половината е от затормозена работа по канализации и почистване, изпускане на язовири и т.н. Предполагам сега държавните мъже ще обявят чия е вината.
- Преди седмица феноменът Вера Кочовска каза, че пороите са добре дошли въпреки трагедията на хората - с тях се оттичало злото от нас и от държавата. Приемате ли мнението й?
- Това вече е друга гледна точка. Но аз съм съгласен, че трябва да се заостри вниманието на съответните институции и те да видят, че проблемът е сериозен. Защото пожарите от предишните години могат да се гасят с вода, но наводненията нищо не ги спира. Просто няма противодействие.
- Има ли прогноза, от която се срамувате?
- Имало е неудачни прогнози. Не мога да кажа, че всичко е било на 100%. Но по-голямата част от краткосрочните прогнози на мен и колегите ми във фирмата са с 90% сбъдваемост.
- На човека като че ли никога не може да му се угоди с подходящо време - ако е горещо, защо е горещо; ако е студено - защо е студено; ако вали - защо вали... Все е недоволен. Ако зависеше от вас, какво време щяхте да му предложите?
- Следното: от май до края на септември на морето щеше да е слънчево, почти тихо; в селскостопанските райони щеше да превалява леко, за да поддържа влага, а в планинските курорти щеше да има само краткотрайни превалявания, защото там без валежи не може - сутрин ще е подходящо за разходка, а следобед, докато почиват, ще превали, но вечерта отново ще е свежо за любовни романи (смее се).
- И по цялата земя - мир и любов.
- Да (смее се) - ние работим по този въпрос, но засега сме само на експериментален стадий. Но и това ще дойде - ще правим време по заявка.
- Пенсионер сте, но не спирате да работите, а с компютъра сте направо на "ти". Като изключим работата обаче, идва ли усещането, че времето спира, когато човек излезе в пенсия?
- Още не мога да кажа, защото още не съм бил в подобен период. С пенсионирането по принцип започва нов етап в живота на човека и никой не го приема. Е, може би хората на тежкия физически труд чувстват облекчение, като се пенсионират, но мнозинството го приемат с болка. Ала всичко е биология - това е животът и човек трябва да разсъждава философски.
- А продължавате ли да ходите в планината?
- Време за излети има, но с годините възможностите намаляват. Преди две години ходихме с колеги на Мусала. Преди тръгвах от Боровец и направо до върха, а сега до Ястребец с лифта, после до хижа "Мусала" е почти равно, но след това нагоре почувствах, че вече не съм аз. Затова сега ходя на излети най-вече в Лозенската планина и по-ниските части на Витоша... Обичам много природата, но възможностите с възрастта намаляват.
- Имате ли чувството, че природата напоследък ни наказва, отмъщава ни?
- Да, това е неоспорим факт. Отмъщава ни заради ядрените опити, от които се освобождава огромно количество топлина, заради химизацията и т.н. Навремето Хрушчов беше казал, че съветският човек ще победи природата и ще направи така, че реките да текат в обратна посока, Сибир да стане житница и т.н. Сигурно имаше някакви секрети, но почина и секретите му си отидоха с него. А сега прородата отмъщава. Защото е вечна и не може да бъде победена. А нашите скромни усилия са да прогнозираме какво е решила природата.
- Още ли сте убеден, че ако хората у нас имаха 50% от отговорността на синоптиците, държавата ни щеше да цъфти?
- Не спирам да го повтарям. Ние, синоптиците, много сериозно се отнасяме към своите задачи - прогнозата може да е от пет реда, но за тези пет реда се мисли цял ден. А има толкова безотговорни хора, които въобще не се замислят за какво са в това Народно събрание например. Или в министерство, в безбройните агенции и т.н. Не 50% - 30% от тях да са с нашето усърдие и старание, другите страни щяха да искат да идват при нас, а не ние да се присъединяваме към тях. Но за съжаление това е въпрос на интелект и национални особености.
- Ако трябваше да изберете къде да живеете оттук нататък, къде щяхте да спрете?
- Аз съм си патриот. Моят дядо е опълченец от Дряново, ползваше се с много голямо уважение... Родолюбец съм, не бих отишъл другате. Е, то за моята възраст вече е и немислимо, но никога не съм и мислил да отида в друга страна. Иначе обичам екскурзиите - мечтата ми е да пътувам с един от луксозните лайнери, но по икономически причини това не може да стане. Едно околосветско пътуване също бих направил, но пак да си се върна в България. Не бих желал да остана другаде.
- Казвате "моята възраст" - тежат ли годините?
- Естествено. Казват, че всяка възраст си има своите добри страни, но едно е да си на 30, а друго е на 50, 60 и така нататък...
- Коя е добрата страна на "60 и така нататък"?
- Не знам, защото организмът се изразходва, човек става и по-инертен, няма тая жизненост както на млади години. С възрастта всичко вече е затихваща функция. Важното е обаче човек да има бодър дух, да вярва в бъдещето и аз съм сигурен, че ще дочакам светлото бъдеще, за което се говори 15 години (смее се). Моля се само по-отговорни хора да влизат в управлението на държавата. Защо вие във вашата работа да сте отговорни, защо ние, синоптиците, да сме отговорни, а тези депутати, избрани от народа, да не се стремят да дадат колкото се може повече от себе си? Ако имат два часа сериозна работа, другите два дена са лайф. Те затова искат да стават депутати...
- А може и защото лесно получават парите си...
- Е, да де. Нали и аз затова исках (смее се) - нищо да не работя. Когато имам настроение, да отида в НС, да стоя половин час, а след това - в "Радисън", нали хотелът е втората сграда на парламента. И там хубава компания, приказки, но не става и дума за работа - може да се говори за лов, за риболов, за любов, а за това, за което е избран - не. Но...лош късмет имах (смее се.).
----------------

Синоптикът Минчо Празников на 70 години

- Как се чувства един човек на 70 години?
- Ами, когато бях на 50 се чувствах по-добре от колкото сега на 70. Но какво да се прави, животът си върви. Това е – биология. Сега - 70, след това - 80… и дано сме живи и здрави, за да ги доживеем. Не се оплаквам. Смятам, че това е една хубава възраст, в която човек е по-мъдър и може да направи по-точна преценка за събитията и живота.
- Макар, че си далеч от родното Дряново, присъства ли то в мислите ти?
- Дряново е моя роден град и аз не мога да не съм свързан с него. Там съм закърмен, там преминаха най-хубавите ми ученически години, там съм почувствал първите любовни трепети. Така, че Дряново ми е много скъпо и не съм спирал да мисля с любов за него.
- Спомняш ли си някаква любопитна случка по време на работата си като синоптик?
- Ами случки е имало много, но нещо забележително и сензационно няма. Губил съм бас от приятеля си Дицата, след като му предсказах хубаво време, а то преваля дъжд.

По-рано имаше и много вицове за синоптиците, а сега почти не се чуват. Това говори за обществената оценка, че прогнозите са станали с по-висока сбъдваемост. Сега доста хора често ни надценяват и питат за прогноза на времето след 2-3 месеца. И в моята практика се налага да отговарям на такива въпроси. Наистина сега прогнозите за времето са много по-точни от началото на моята кариера като синоптик преди 40 години, защото вече и комуникациите в целия свят са много по-добри.
- Ти не си привърженик на дългосрочните прогнози, но като специалист как ще прогнозиращ очаквания край на зимата?
- Както казва народа „Атанас гялди и аз гялди”. Атанасов ден мина и по стар и по нов стил, така, че вече очакваме да дойде пролетта. След ден е и Трифон Зарезан. Лозарите зарязват и започват да чакат новото грозде и новото вино. Така, че до края на зимата нищо особено не се очаква. Не се очакват големи застудявания или обилни снеговалежи. А и Дряново е запазено в климатично отношение от Господ и няма причина моите съграждани да се притесняват от някакви екстремни ситуации.
- Какво ще пожелаеш на твоите приятели и всички дряновци?
- На всички мои съграждани пожелавам много здраве и любов. Много слънчеви дни и по-малко облаци. Гръмотевичните бури да бъдат изключение, както над общинската управа, така и в отделните семейства и в любовта на тинейджърите. Бъдете живи и здрави и се радвайте на хубавото време, което идва.

Интервю на Любомир Димитров

Интервю с дългогодишният треньор по лека атлетика в Дряново - Иван Михайлов.

За да си шампион, първо трябва да го пожелаеш !

Иван Рачев Михайлов е роден на 24.01.1947 г. в Дряново. Завършва средно образование в СОУ”Максим Райкович”. Като ученик тренира футбол, баскетбол и лека атлетика. През 1965 г. става треньор по лека атлетика в ДФС „Локомотив” – Дряново и е такъв и до днес. През 1972 г. завършва треньорска школа по този спорт, като многократно е получавал приза „Треньор на годината”,един от основателите и постоянен организатор на традиционния национален крос „Кольо Фичето”. Възпитаници на Иван Михайлов стават известни спортисти и национални състезатели, спечелват много награди на републикански и международни състезания и го превръщат в най-успелия треньор в СК”Локомотив”. Много дряновски състезатели от неговата школа преминават в „Левски”,”Локомотив” и ЦСКА – София и в други дружества на страната, завършват ВИФ /сега НСА/ и стават известни спортисти и треньори.

- Г-н Михайлов, от колко години се занимавате със спорт и конкретно с лека атлетика ?
- Занимавам се със спорт от 1960 година като ученик в СОУ”Максим Райкович”. Към спорта са ме насочили моите първи учители и треньори г-жа Стефана Минчева, Дора Панчева, Йончо Петров /Макама/ и цял живот ще им бъда признателен. И аз като всички деца първо минах през футбола при Генчо Тулешков, после играх баскетбол при Милчо Вапцаров и най-накрая се отдадох завинаги на леката атлетика.

Треньорът ми до 1965 г. беше Йончо Петров, след което го наследих като треньор – та досега. Винаги ще си спомням с благодарност за Бенко Рачев, някогашен председател на дружество „Локомотив” и за Рачо Острев – негов заместник, защото те първи откриха в мен заложби за треньор по лека атлетика. И днес, след толкова години, пазя в себе си уважение, респект и благодарност към моите учители и приятели, все хора определили пътя на моя живот.
- Няма друг спорт в общината, който да има толкова силно национално присъствие като завоювани успехи и треньор, който толкова много пъти да е бил носител на приза „Треньор на годината”.
- Вярно е, че леката атлетика е с най-големи успехи в общинския спорт и с най-сериозно присъствие на национално ниво. Мисля си за целия извървян до тук път и смятам, че недостатъчно високите ми резултати като състезател по лека атлетика ме мотивираха да постигна такива като треньор. Никога няма да забравя първия медал, „Сребърен”, на Албена Страхилова. После, за голяма моя радост успехите в леката атлетика се трупаха и до днес са завоювани общо 394 медала, от които 121 „Златни” и 132 „Сребърни”.Но трябва да призная, че тези големи успехи никога не биха могли да се постигнат без помощта на колегите Иван Проданов, Милко Кисьов, Мария Бакалова, Пламен Пенчев, Румян Тодоров и Георги Игнатов, както и без председателите на секцията по лека атлетика през годините - Марин Маринов, Цанко Цанев и Васил Първанов. Техният професионализъм, загриженост и всеотдайност към леката атлетика оказаха благотворно влияние върху развитието на този спорт през изтеклите 40 години.
- Какво Ви помогна да постигнете тези изключителни успехи в областта на леката атлетика ?
- Щом съм открил толкова много таланти явно имам нюх към децата, които имат спортни заложби. Нашият спорт е измерим и не може да бъде заблуден никой, че спортистът е талантлив или не. Мотивирал съм най-добрите за големия спорт и съм съветвал останалите да спортуват за здраве. Най-важните качества за спортиста са трудолюбието, дисциплината и любовта към спорта. Самият аз винаги съм обичал децата и леката атлетика и съм се отдавал докрай на общата кауза чрез спорта да се изявят децата, училището и Дряново, а в последствие се оказа, че дряновски лекоатлети представяха и държавата. Много мои състезатели влязоха в Националния отбор по лека атлетика и представяха България в национални състезания: Васко Юнаков, Георги Дъров, Юлия Миндева, Светослав Райков, Румяна Петричава, Емил Попов, Велизар Тодоров, Даниела Бузева, Георги Колев, Пламен Иванов и Кристиян Божанов. Много от тях са носители на медали от Балкански първенства, а други от Европейски. Гордея се с тях. Благодаря им за честта и удовлетворението да бъда техен треньор.
- Какво им казвате на Вашите състезатели преди началото на състезанията ? С какво ги мотивирате ?
- Тактиката е индивидуална за всеки състезател и се изгражда минути преди състезанието. А самият състезател не се ли е подготвял месеци преди това, каквото и да му казва треньорът в последния момент той не може да победи - личните качества са определящи по пътя към големия спорт.
- Кои са най-големите имена на дряновци в леката атлетика ?
- Най-големите имена в леката атлетика от историята на Дряново са Йончо Петров /Макама/, Иван Иванов /Малкия Макам/, Стефан Пенчев /Бункера/, Мария Бейска и Паскал Паскалев и е крайно време някой местен патриот да напише историята на спорта в Дряново, а моята конкретна идея, която е по-лесно осъществима, е да се направи музей или кът в Историческия музей за спорта в Дряново. Много малко общини като нашата са постигнали толкова големи успехи в спорта- дряновските спортисти заслужават да останат в историята на града и в паметта на поколенията. Ако този музей стане факт, аз първи ще подаря факлата от Олимпийския огън за олимпиадата 1980 г. в Москва.
- Кои са най-големите Ви спортни надежди днес ?
- Най-големите спортни надежди на Дряново в леката атлетика са учениците Пламен Иванов от ПТГ”Димитър Крусев” и Маринела Нинева от ОУ”Св.Св.Кирил и Методий”. Прекрасно е, че Пламен учи в Дряново. Много ми се иска и Маринела, след като тая година завърши VІІІ клас, да остане тук, за да може да спортува. Макар че има и други талантливи спортисти, тези двама млади хора са големите спортни надежди на Дряново и дано се намерят заможни дряновци, които да ги подкрепят финансово и за напред. За да си шампион, първо трябва да го пожелаеш. Вярвам, че сред макар и малкото останали деца на Дряново има такива, които могат и искат да станат шампиони.
- Трудно ли се създават големи спортисти в малкия град ?
- Изключително трудно се създават добри спортисти в малък като Дряново град, защото още след 6-7 клас по-голямата част от талантливите деца напускат родния си град, за да учат на други места. По този начин напускат и спорта. А за големия спорт резултатите настъпват точно след тази възраст. За съжаление, демографския срив води до много негативни последици в спорта. Най-тревожно е, че тази тенденция в Дряново се задълбочава и е време всички да помислим как да опазим добрите спортни традиции, както и тези в образованието и културата. Без хора нищо не става и ми е много тъжно, че толкова талантливи лекоатлети напускат Дряново и спорта, за да учат на други места. Оказва се, че спортът и образованието са здраво преплетени и ако продължаваме да рушим училищата си, все повече дряновски деца ще отиват в Габрово и Велико Търново.
- Как оценявате подкрепата за спорта от бизнес-средите на Дряново ?
- Когато сме потърсили помощта на бизнеса, той се е отзовавал, но за създаването на големите спортисти трябва допълнителна финансова подкрепа. Общината обезпечава със средства масовия спорт, но най-талантливите спортисти трябва да бъдат подпомагани по друг начин. Знам, че в други общини като Дряново съществуват обединения на бизнес средите и събраният фонд подпомага талантите. Иска ми се това да се случи и в Дряново, още повече, че възможностите на общината са по-ограничение в сравнение с други общини. Като пример ще посоча че, за тази календарна година общината е финансирала спорта с 55 000 лв., което е една много голяма подкрепа , но тези пари са недостатъчни за големия спорт. В Севлиево общината е осигурила за спорта през 2008 г. 197 000 лв., като освен това Сдружение на бизнеса, изградено преди години дофинансира спорта и подпомага най-вече талантливите спортисти.
- Адекватна ли е общинската политика в областта на спорта ? Ако можехте да я определяте, какво бихте променили в нея ?
- Мисля, че цялостното развитие на една община влияе силно върху политиката в областта на спорта. Специално за Дряново, пак повтарям, подкрепата за спорта е много добра, предвид възможностите на общината, но като цяло не достигат пари за големия спорт. Резервите в това отношение са в бизнеса и ако той реши, може да го направи. Не са много градовете в България , които на брой население имат толкова шампиони в спорта. Факт е, че и днес в Дряново растат много талантливи деца и ако ги подкрепим, те могат да прославят не само себе си, а и Дряново, пък и България.
- Успява ли спортът да задържи младите хора тук или е по-скоро удобен трамплин за по-добро бъдеще извън Дряново ?
- Статистиката през последните години показва, че децата, които са напуснали Дряново и учат в спортни училища, не са постигнали не само големи успехи в спорта, но и в личната си реализация. Оказва се, че талантите се отглеждат най-добре в родния град. Напуснат ли го, се погубват за големия спорт и като хора. За да има спортисти, Дряново трябва да има и стабилни училища, в които те да учат.Спортът и образованието вървят ръка за ръка.
- Какво трябва да се случи в Дряново, за да може градът да се развива като просперираща община, в която хората се чувстват сигурно и уютно ?
- Всичко е свързано с икономиката на общината. Има ли инвестиции, ще има и спорт, ще има културен и спортен туризъм. А това е добре дошло за цялостното развитие на града. Належащо е доизграждането на Спортната зала, завръщането на младите хора в Дряново, както и оставането на тези, които израстват. Дай Боже , общината да става все по-богата и богата, за да може да заделя повече пари за спорта, както и да има повече дряновски патриоти – заможни хора, които да подкрепят талантливите спортисти.
- Какво е Вашето послание към дряновци ?
- Първо, искам да се извиня, ако в това интервю съм пропуснал някого със заслуги към спорта и по-специално към леката атлетика. Искам да благодаря на всички знайни и незнайни дарители, спомоществователи и приятели на спорта, както и на общинските ръководства, които през годините са подпомогнали спорта и да им пожелая да са здрави, за да продължават да работят за развиване на изключителните спортни традиции на Дряново.

Любовта ми е поклонническа и завинаги !

Доц. д-р инж. Тодор Кузманов
Роден в гр. Дряново, обл. Габрово на 20.10.1951 г. Започнал образованието си в класа на г-жа Стефана Минчева в СОУ „Максим Райкович”. Завършил машинно инженерство във ВМЕИ – София, специалност "Технология на машино¬строенето и металорежещи машини". Доктор по "Технология на машиностроенето",доц. на ТУ – Габрово и ТУ – София. Университетски преподавател от 1978 г. Специализирал в: КПИ – Киев, Украйна; Политехника – Бялисток, Полша; Политехника – Пекин, Китай; Университета Киото – Япония, Център Помпиду – Париж, Франция. Лицензиран оцени¬тел на АП. Член на множество професионални организации и институции. Експерт на филателни артефакти. Автор на повече от 15 учебници и книги.

1. Доц. Кузманов, какво кара един човек да се завръща постоянно в родния си град?
- Може би времето, в Дряново то е спряло. Обичам усещането, че тук вече съм живял, че всичко ми е познато, че отново попадам там, където миналото и сегашното са заедно, където хората ми се усмихват, където няма вчера, няма утре и всички се обичат.

2. Вашата постоянна и здрава връзка с Дряново е доказателство за това, че любовта към родното място е дълбока и завинаги. Как се чувствате днес в Дряново?
- Любовта ми е поклонническа и завинаги, любов към домашния уют, към природата и градските пейзажи, към реката и мостовете и. Обичам общуването с църквите на Дряново и манастира му, магазините, кафаните и приятелите от детинството. Тук се чувствам добре, желан и търсен.
3. С какво се занимава днес доц. Кузманов, редом с успешната научна кариера?
- Научната ми кариера е свързана с преподавателската дейност в Техническите Университети на Габрово, София и Пловдив. Винаги съм приемал „dantotso” като своя теория за търсене на ефективно решение, а това не е нищо друго освен „усилие, безпокойство, желание за превъзходство” - една търпелива японска теория, допадаща много на суровия балканджийски характер.
4. Вашите най-добри приятели Ви познават и като колекционер на произведения на изкуството, между които и голям брой картички, свързани с развитието на Дряново през вековете?
- Притежавам колекция от картини, стари пощенски картички и множество други артефакти за Дряново. Разглеждайки ги, все едно правя една фантастична разходка в миналото, съпътства¬на с реални преживявания, едно емоционално зареждане.
5. Коя е най-интересната картичка от тази колекция?
- Не е една, а няколко, много интересни и носещи невероятно усещане. Някои от тях купих от една антикварна къща в Париж пред учудения поглед на собственичката, която се сети, че в чекмеджетата за артефакти от Отоманската империя има нещо и за едно градче Дряново, незнайно къде на Балканите, с име, непасващо за нейно притежание.
6. Някога мислили ли сте да дарите експонати от Вашата ценна колекция на Дряново? Задавам Ви този въпрос, защото си мисля, че сте един от онези дряновци, които истински обичат и милеят за родния си град?
- Да, може би на училището, в което първата ми класна – г-жа Стефана Минчева ме е научила да пиша, а втората г-жа Цанка Молдованова – да чета с интонация. Колекцията не е за провинциален музей. Тя е жива само тогава, когато е в постоянен контакт с много хора, а това е възможно само по коридорите на училищата, по стените на кафаните или в клубовете за размяна.
7. Изкушавам се да се насоча към политиката, която разбирам, че не е Ваша любима тема. Как оценявате развитието на Дряново след 1989 година?
- Дряново е малък град, но той винаги ще бъде забележителен. Стратегиите му за развитие, преди и сега, са все колебливи и трудно ще създадат и днес идеални условия за бизнес. Всичко леко мъждука и диша забавено, но може би в това забавяне е чарът на Дряново, разбира се, за такива като мен, които искат времето да спре. Знаете ли, липсват ми магазините на Колю Дъчето и Петър Калифорнията. Отдавна я няма „шефката” на пазара баба Дона Гешевката и едва ли някои се сеща за приятелката й Мария Евтенката. Местното кино е осиротяло без чичо Петър, болницата и ХЕИ-то без д-р Венков, зъболекарската гилдия без д-р Влаев, а филателното дружество без бай Митьо Кумана, няма ги и класните ми, но децата им са тук или си идват в Дряново и те са моите близки, моите приятели от детството. Приятелите, които обичам!
8. Какво пропуснаха дряновските управленци през всичките тези години, за да се чувства днес дряновецът несигурен и в голяма степен песимистично настроен за бъдещето си?
- Болестта на амбициозните млади хора е бързането да вземат или да дадат всичко от себе си дори и когато грешат. Дряновци имат свой особен граждански темперамент и той е онова, от което се нуждаят тези, които ги управляват. Суровият им егоизъм трябва да се спечели и подчини, а това не става с бързане. Моите съграждани не са песимистично настроени, те просто обичат всичко свое и то е тяхното „злато”, както искате го разбирайте, чуждото е без цена. Добре ще е за тези, които сега започват да управляват, да направят така, че да защитят златото на дряновци, срещу усилията, разбира се, без пари.
9. Ако трябва да се допише Общинската стратегия за развитие на града, какво бихте прибавили лично Вие в различните ресори? Кои трябва да са приоритетите на местното самоуправление?
- Ще използвам максимално пословичното гостоприемство и гордост на дряновци – те не са нищо друго, а японските „усилие, безпокойство и желание” – и при създадени добри условия ще ги мотивирам за помощ при издигане авторитета на общината срещу увековечаване на името им.

10. Предстои отбелязване на 150 - годишнината от създаването на Дряновското класно училище. Вълнува ли Ви този празник и защо?
- Да вълнува ме, може би затова и една от картичките, които особено ценя, касае този празник. Атмосферата му е чудесна.
11. Какво е Вашето послание за дряновци?
- Дряновци, любими мои герой, останете такива каквито сте – добри и гостоприемни човеци, сурови егоисти – но чудесни прагматици! Обичайте града си и не го продавайте, камо ли предавайте!

Дряново News

снимки от колекцята на Доц. д-р инж. Тодор Кузманов:

Хмм досто си са постарал

Искаме купата на всяка цена, дори ако трябва с грозен футбол, стига ни красивата загуба от Стара Загора, категоричен е полузащитникът

Халфът на Литекс Станислав Генчев е безспорният рекордьор сред съотборниците си с три купи на България в кариерата. Отличията си футболистът е спечелил като играч на Левски, а освен това в актива си има и още два финала с Велбъжд и "оранжевите", все загубени в продълженията.

Генчев ще има днес възможност да спечели първия си важен трофей с екипа на ловчанлии. Полузащитникът е основна фигура в състава на Миодраг Йешич и заедно с капитана Небойша Йеленкович са най-опитните състезатели на Литекс. Рутината им пък безспорно ще даде нужното спокойствие и увереност в играта на по-младите съотборници.

"Самото усещане да спечелиш трофей в един решителен мач е невероятно. С Левски съм ставал шампион, но 4-5 кръга преди края нещата бяха ясни, докато финалите са непредсказуеми и в тях важат други закони. Тръпката пък след последния съдийски сигнал, ако си спечелил естествено, е неописуема. Разочарованието също, особено ако си паднал незаслужено" споделя Генчев.

Като футболист на Велбъжд през 2001-ва година той се изправя именно срещу Литекс. "Настоящите ми съотборници спечелиха със "златен гол" на Юруков и благодарение на феноменалните изяви на Витомир Вутов. Ние също имахме отлични шансове, но Витята спаси всичко. С екипа на Левски взех три купи, но не мога да кажа, че съм абсолютно удовлетворен, тъй като незнайно защо финалите ги пропуснах по треньорски съображения. Дотогава играех титуляр във всички мачове от надпреварата, а на финала излизаха други", спомня си роденият в Дряново играч.

Миналия сезон "оранжевите" убедително надиграха Левски в Стара Загора, но изпуснаха 4-5 гола, уцелиха две греди и паднаха с 0:1 след пресилена дузпа. "Не беше никак справедливо, но така е понякога във футбола - невинаги по-добрият печели. Иначе изнесохме много силен мач и Левски призна превъзходството, но това не ни стопли особено. Беше си за голям яд работата, затова сега искаме на всяка цена купата, независимо дали с грозен или красив футбол. За нас залогът е още по-голям, тъй като този мач е и последният ни билет за Европа. Трябва задължително да бием и заради Гриша Ганчев, и заради феновете и най-вече да докажем, че сме силен отбор. Уверен съм, че всички момчета осъзнават, че финалът е битка, в която трябва да се раздадеш на 200 процента. Литекс не е свикнал да бъде извън голямата игра и да почива наесен, така че финалът е повече от въпрос на чест. Колкото и патетично да звучи, нещата са на живот и смърт. Двубоят с Черно море няма да има нищо общо с шампионския ни сблъсък отпреди две седмици, когато бяхме сериозно ощетени във Варна и загубихме с 1:2. Надявам се, че ние няма да сме същите от последните два-три кръга и ще покажем истинския си облик и логиката ще възтържествува", откровен е Генчев.

Два часа преди началото на срещата той ще научи на разбора и на какъв пост ще излезе в схемата на Миодраг Йешич. Заради поливалентните си качества универсалният футболист бе използван на няколко позиции тази пролет и винаги се справяше успешно, отчитайки се и с няколко важни асистенции. Съвсем логично силната игра на полузащитника бе забелязана от националния селекционер Пламен Марков, който го извика за контролен мач срещу Финландия. Дебютът му пък бе повече от мечтан - с победен гол. В медиите отскоро започнаха да се появяват информации, че от "Герена" искат да си го върнат за новия сезон.

"Подобни неща не мога и не искам да коментирам, защото никой не е говорил с мен и аз също ги чета по вестниците. Впрочем аз въобще не мисля за това и гледам да съм концентриран само върху предстоящия мач. Моето желание е бъдещето ми да бъде свързано с Литекс или евентуално с чужбина, но за всичко си има време", завършва Генчев, който има и допълнителен стимул за изява, тъй като се радва и на второ дете. След чаровната Жизел новото попълнение в семейството е пак с френско име - Шанел. "Тези имена винаги са ми харесвали и предварително си ги бях намислил. Мечтата ми е да имам три деца и засега всичко върви по план", шегува се щастливият татко, който се надява днес пак да залюлее люлката на радостта от победата.

http://www.meridianmatch.bg

Бизнесменът Георги Вълев е родом от Чирпан, но свързва живота си със старо престолния град, когато пристига да учи немска филология във великотърновския университет " Св.Св Кирил и Методий", където се дипломира с магистърска степен през 1986 година. Открива любовта на живота си, създава семейство и дом, и постепенно се установява за постоянно в града. През 1991 година той регистрира първата си фирма във Велико Търново „Поликомерс”. Тя съществува и до днес и осигурява работа на стотици хора. Първият му бизнес е внос, поддръжка и експлоатация на игрални автомати, бинго зали и казина. Оттогава Георги Вълев пази и оригинална ротативка, известна сред хазартните среди, като „еднорък бандит”, която е внесъл от Лас Вегас. По-късно се преориентира към туризма и хотелиерството. Собственик е на хотелите "Премиер" и „Царевец” във Велико Търново, комплекс "Извора" в Арбанаси, а с последната му инвестиция - Парк хотел Дряново, е свързано и навлизането му във футбола. Голяма част от хотелите му са получавали награди от Българската хотелиерско-ресторантьорска асоциация. Четиризвездният „Премиер” в центъра на Велико Търново пък е част от американската верига „Бест уестърн”. Самият Георги Вълев също може да се похвали с много награди.

Той е носител на престижното отличие, връчено му през 2001 година в Ню Йорк, за бизнес престиж и развитие на хотелиерския бизнес. Наградата му е дадена в един от най-големите хотели „Марион” в центъра на Манхатън. Когато не се занимава с хазартния бизнес и хотелите, Георги Вълев е съпричастен към спорта. Най-голямата му страст е сумото.И той е убеден, че за да успее в бизнеса му помага спортния хъс, с който преследва целите си. Той е президент на великотърновския клуб по борба „Царевец Етър 93”. Седем години е бил президент и на клуба по сумо „Калоян”. Вече втора година е президент на футболен клуб „Локомотив” Дряново. Бизнесменът признава, че от години не може да излезе в отпуск или да си почине. Когато все пак намери свободно време, предпочита да пътува. Казва, че не е стъпвал само на Антарктида и може да се похвали, че е бил на почти всички екзотични кътчета по света. Най-много снимки и спомени пази от Бразилия, Малайзия, Сингапур и Тайланд, но най-ярки са впечатленията му от столицата на хазарта Лас Вегас.

- Защо решихте да инвестирате в Дряново?
- Дряново е чудесна туристическа дестинация, която все още остава неразработена и аз съм се насочил именно към това. Идеята е Дряново и общината да станат център на селския и конферентен туризъм, а в едно близко бъдеще и спортната база да позволява да се провежда подготовката на повече отбори от професионалния футбол от страната, а защо не и от чужбина.

- Какво ще кажете днес за наградата, която получихте - „Най-рискова инвестиция за 2006 година” свързана с „Парк – хотел Дряново”?
- Аз по принцип съм доста рисков бизнесмен. Обичам да инвестирам в неразработени обекти и не търся бърза възвращаемост. А конкретно за инвестицията ми в дряновския футболен клуб, много хора я определиха дори и като налудничева. Но аз не съжалявам, защото си заслужава, човек да влага пари в неща, които са в полза на обществото и са свързани с младите хора. А, е и хубаво, когато хората оценяват това, което си направил и започнеш да чувстваш тяхната признателност.

- Как върви бизнесът Ви в Дряново? Оправдаха ли се очакванията Ви?
- По начало нямах големи очаквания, но като цяло отчитам тези почти вече две години за успешни. В хотела постоянно има гости, в него непрекъснато се провеждат мероприятия, семинари, обучения. Мисля постоянно за всички тези инвестиции свързани с хотелиерството, атракциите и спорта, като едно цяло. Защото доскоро туристите идваха в Дряново и региона заради манастира и градът винаги е бил само една междинна спирка за тях. Надявам се това да се промени, което ще бъде от полза и за отборът на „Локомотив” Дряново.

- Като жест на сантименталност към първоначалния Ви бизнес, или поредната екстра в „Парк-хотел Дряново” е строящата се зала за казино?
- И така може да се каже, но истината е, че основното, което спъва развитието на бизнеса е липсата на развлечения. В момента хората наистина идват в хотела, преспиват и си тръгват – просто няма какво да ги задържи да останат още една нощ. Затова и инвестицията ми в е в тази посока. Най-ярките ми спомени в това отношение са от столицата на хазарта Лас Вегас, затова и което съм видял там се опитвам да пресъздам и в хотелите си.

Георги Вълев - След като бяхте избран за президент на „Локомотив” Дряново обещахте да имаме един добър отбор, който да държи златната среда. Има ли я вече амбицията и за професионалния футбол?
- Откровено казано, в момента отговорът ми е отрицателен. Професионалният футбол е нещо много скъпо, което на този етап в Дряново не можем да си позволим, а и имам печалния пример на брат ми – Тенчо Вълев, които беше президент на футболния клуб в Чирпан. Вложи милиони в един перспективен отбор, а накрая, както става в повечето от случаите, съдиите го закопаха. Тогава бях се зарекъл да не се занимавам с футбол, но наруших принципите си. С много пари може и да се постигат бързо резултати, но те са мимолетни. Не това искаме да постигнем тук. В Дряново идеята е бизнесът и футболът да вървят заедно. Но ако се появят и други спонсори, целите могат да се променят, особено, ако се включи и общината във финансирането в по-голяма степен, не че тя не помага и сега.

- Доволен ли сте от отбора и от футболното си начинание през първата година от както сте президент?
- В началото отборът наистина трудно се приспособи към първенството в третия футболен ешелон и загубихме доста мачове, но впоследствие заигра по-добре. А и дряновци се оказаха големи запалянковци и започнаха да пълнят стадиона. Заради тях през тази година трябва да изпълним миналогодишното си обещание, да имаме един добър отбор, който да държи златната среда в групата и най-вече да радва хората. Някои се шегуват, че отборът през изминалия сезон ми е спестил доста пари, заради загубите и неизплатените премии по тази причина, но аз предпочитам момчетата да побеждават във всеки мач, а аз да им изплащам това, което съм обещал.

- Имате ли намерение да продължите инвестициите си в Дряново и по-конкретно какви са амбициите Ви към базата на стадион „Локомотив”?
- Искам стадион „Локомотив” да се превърне в едно мултифункционално игрище, на което да има терени за баскетбол, кортове, футбол на малки вратички. Всичко това да има изкуствено осветление. Ако искаме да привличаме повече отбори за подготовка в Дряново трябва да има поне още едно помощно игрище. Но, за да се ангажира човек в тези по-сериозни начинания трябва да има сигурност с една по-дългосрочна концесия, за използването на цялата спортна база.

- Знаем за увлечението Ви по борбата и сумото. Какво ви свързва с Калоян Махлянов - Котоошу ?
- Сумото ми е увлечение още от тинейджърски години, като преди това съм тренирал и джудо. Със сумото е свързана и една любопитна случка. През 1996 година бях в ръководството на делегацията, която водеше в Япония състезатели по сумо. Участникът в „Сървайвър” Антон Агонцев тогава не можа да се включи в състезанието и аз се борих в категория до 85 килограма. Класирах се на седмо място в света. Дотогава нямахме толкова добро класиране. А с Калоян сме приятели много отдавна, още откакто 12-годишен се записа да тренира сумо в моята школа. Вижда ме се винаги когато си дойде в България, а междувременно много японски журналисти идват в офиса ми, за да търсят подробности за големия български борец.

Интервю на Радомир Димитров

Дряново News

Абе bianconero виждам ,че си голям фен на отбора, защо не вземеш да направиш един сайт на Локомотив, 100% ще е доста посещаван
Съжелявам, че се бъркам, просто сте ми много симпатичен отбор и успех през първенството

Ами то имаше идея да направим сайт.После се оказа че Теди Джорджо е говорил с фирма Боряна да направят и да го поддържат и уж трябваше да е готов до средата на лятото, но май нищо не стана Той един приятел дори има готов дизайн, но ще видим какво ще стане.И аз почвам все по-сериозно да се замислям ние да си направим сайта, защото явно ръководството не се е захласнало по тази идея.
Иначе аз не мога да го направя, защото съм далеч от тая материя, но имам един съученик и много добър фр, който точно с това се занимава и той се е наел с задачата
Благодаря за пожеланието Успех и на вас

Май наистина е време ние да си направим,а не да чакаме няко друг ...