Кои са Fedayn? През 70-те бяха терористична групировка, която се бореше за освобождение на Палестина, но през 1972 г. за червеножълтите тифози това е групировка в Curva Sud. Fedayn, една безстрашна банда с над 28-годишна история. Един горещ майски следобед, на бара в някакъв пъб, на ъгъла на улица "Via Tuscolana" и "Numidio Quadrato". Да, точно в сърцето на Quadraro: зона Fedayn. В бара, с Fedayn-ите , а не с лидера на групировката, защото такъв човек не съществува: "Тук не командва никой, решенията се взимат демократично".
Историята на Fedayn ни разказват две момчета, които не желаят имената им да бъдат разгласявани: "Искаме да се знае възможно най-малко за нас.". Fedayn-ите се раждат като групировка с леви възгледи, но в момента тя по-скоро е аполитическа, "Няма да ни чуете да запеем политическа песен". Идеята идва от група приятели от един и същ квартал, il Quadraro, обединени от любовта и от желанието да подкрепят Рома, смятайки стадиона за място, където можеш се срещнеш с приятели (освен в квартала), за да се смееш, шегуваш и да изживяваш емоциите с отбора на сърцето, винаги със своя химн: "И когато умре свещенник/звънят камбани/плачат курвите/той е техният защитник(???)/но когато умра аз/не искам Исус Хрисос/искам само смелостта/ на хулиганите Fedayn/лалалала Fedayn"
Fedayn се намират вече над 28 години зад червените знамена "с една жълта линия". На основателя е посветен огромния транспарант "Brigata Roberto Rulli", разпънат през октомври'99 в Curva Sud. За групиpoвката всичко нейно е много важно. Тя го защитава и почита. С гордост съобщават, че не са имали вътрешни конфликти, винаги независими и, в днешно време, една от историческите групировки за Италия: издържали са на годините и не са се разпаднали. Тяхното мнение за Commando Ultra Curva Sud е добрo: " Бяха една перфектна машина за подкрепа на отбора, но се разцепиха след случая Манфредония". В края на осемдесетте Commando Ultra Curva Sud вече не оказваше нужната подкрепа в курвата и се превърна в посредствена: " В курвата властва закона на силния, трябва да се защитаваш сам, а те не успяха".
През деведесетте се сменят трима президенти, но Curva Sud винаги е една, във въздуха обаче лъха нуждата от промени, от развитие. Път и тъпани, път и стари песни, старото поколение си заминава. Навлизат новите: ASR Ultras. Fedayn-ите, колкото и странно да звучи, се сливат с новата групировка: "Тази година направихме поне десет нови песни, i gruppi si sono impegnati (???), но липсва участието на хората, въпреки че двете ни хореографии в дербито се получиха добре." Вярно ли е, че има групировка-лидер в курвата? Техният отговор е ясен: "Не. Всички трябва да участваме, с еднакъв респект към всички". 28 години зад знамената стигат, за да сме наясно, че подкрепянето на отборите се е променило, хората са променени и най-вече начинът на живот в курвата е променен. "Един ден се подкрепя, на другия се отговаря, моето поколение ме научи, че "Рома не се дискутира, а се обича"". Истински, спонтанни хора, които не могат да разберат как някои групировки правят от подкрепата бизнес: "Да правиш всяка седмица нови фланелки или шалове не ги различава от един Roma Club. Една ултрас групировка подкрепя отбора и толкова".
Fedayn, едно име, принадлежащо на войни. Да, войни. Това е етикетът даван на хората, които внасят живот на курвата. За федаините няма смисъл в курвата да се обсъжда расизма или престъпността: през последната година е обсъждана нелепоста на "политическите" знамена "да се опитваш да промениш една реалност, която винаги е съществувала. Хора като Караро и Песканте, хора, които наистина бяха беда за Рома, заради ненормалния строеж на нов Олимпико, защото не се замислиха за сигурността на зрителите...i soccorsi (стюардите, охраната???) не могат да минат, как да излезеш от този стадион? Никой не го изисква, но по-добре е да направиш един esame di coscienza (вот на доверие???), отколкото да говориш за расизъм и хулиганство".
Те са като пълноводна река. Бентът не може да я спре, е отговорът на президента Сенси: "Не искат да ги освиркваме, а да ги аплодираме ли? Не се разпознаваме в едно общество, което ни конфискува знамената, които не са получили одобрението на силите на реда."
Гостуванията: федаините ни разказват с носталгия за старите приключения, тежки, но истински: "Днес трудностите са в намирането на билети, с един президент, който не улеснява по никакъв начин привържениците. Ескортирани сме от излизането ни от вкъщи до връщането. Не е честно, но системата ни отнема свободата, футболът е огледалото на обществото".
Футболът се промени, но това е шаблон. Със сигурност, тифозите плащат най-голяма цена. Да вземем например играчите: недосегаеми, недостижими звезди. Федаините споменаха за мача Пиаченца - Рома за купата на Италия от последния сезон. Двеста тифози на Рома, отборът им обръща гръб и се насочва към съблекалните. Отношението на публиката, така да се каже, охладнява. "Нито един поздрав, нито един жест на признателност към курвата, всичко изглежда ясно." От този момент е избрано: "Да се подкрепя само Рома като такава, нито една песен вече за футболистите.". По-късно, към края на сезона, имало разговори с някои играчи, но федаините предпочитат да не споменават имена. Време е за един последен въпрос: защо толкова гняв в погледа? "Струва ти се, слънцето ни пречи." Настояваме: "Към Сенси ли е?"
Преди да се разделим, те опровергават публикуваното преди време от Messaggero предположение, че Comune di Roma ще отпусне сто милиона (б.р. явно става дума за италиански лири) на някои групировки в курвата. По-точно казано 50 млн. на Irriducibili Lazio и още толкова на Fedayn. "Ние не знаехме нищо."
Вече се разделяме, те отправят червено-жълт поздрав на всички техни приятели, които нямат възможност да следват отбора на сърцето, независимо от желанието им: тези със забрана и тези в затворите. И те са част от групировката зад "знaмето с една жълта линия".
Влез
