История

Dimitrovgrad&CSKA

LIVERPOOL FOOTBALL CLUB

Official Info
Прякор: The Reds (Червените)
Основан: 1892 г.
Адрес: Anfield Road GB - LIVERPOOL L4 0TH
Телефон: +44 151 263 23 61
Факс: +44 151 260 88 13
Рекорден трансфер: Фернандо Торес (Атлетико Мадрид)

Историята:

... Ливърпул никога нямаше да съществува , без помощта на местните им врагове - Евертън . Поради нарастването на интереса към футбола , както в цяла Англия , така в частност и в Ливърпул , през 1878 г. е основан ФК Евертън . Евертън започва да играе мачовете си на стадион Анфилд Роуд взет под наем от Джон Холдинг (местен бизнесмен и бъдещ кмет на града) . В продължение на няколко години Холдинг инвестира много пари в отбора и построява трибуни на Анфилд . Но през 1892 ръководството на Евертън влиза в спор с Холдинг в следствие на което отбора е разделен на две части . Едната част решава да построи нов стадион (Гудисън Парк) , а другата предпочита да остане с Холдинг . И така , тези които остават на Анфилд , през май 1892 г. основават новия ФК Ливърпул . Първоначално Холдинг иска отборът да носи същото име , но след като не му е разрешено , за име на клуба е прието името на града .Холдинг се обръща за помощ към Джон МакКена . Така ирландецът става първият мениджър в историята на ФК Ливърпул . Първоначално , отборът играе със сини фанелки на бели квадрати , но скоро е предпочетен червеният цвят .

На 1 септември 1892 г. Ливърпул изиграва първия двубой в своята история - приятелска среща срещу Родъръм Таун . Отборът печели със 7-1 , а Малкълм МакКвийн , един от 11-те шотландци на терена , има честта да отбележи първия гол в историята на клуба . Два дни по - късно отборът играе първия си мач в лигата на Ланкшир . Резултатът отново е разгромен - 8-0 . В края на сезона Ливърпул има 17 победи , 2 равенства и 3 загуби ; отбелязва 66 гола и получава едва 19 . След този успех МакКена подава молба за допускане на отбора в Лигата . В първия си официален мач за първенството на Англия , състоял се на 2 септември 1893 г. Ливърпул побеждава като гост Мидълзбро . Първият гол отново е дело на МакКвийн . Отборът отново завършва първенството като лидер , спечелвайки 22 победи и 6 равенства , БЕЗ НИТО ЕДНА ЗАГУБА , отбелязвайки 77 гола , и допускайки едва 17 . Същата година се състои и първият сблъсък с Манчестър Юнайтед ( тогава Нютън Хед ) , който трябва да реши промоцията в Първа дивизия . Мърсисайдци печелят първата от многото си победи с 2-0 . Въпреки големте успехи , Ливърпул остава в сянката на Евертън , поради големия брой шотландци в отбора . През следващия сезон (първи за Ливърпул в Първа дивизия) се състои и първото мърсисайдско дерби - на 13 октомври пред 44 000 зрители на Гудисън Парк , Евертън прегазва местните си опоненти с 3-0 , а ответния мач на 17 декември на Анфилд завършва при резултат 2-2 . В последствие Ливърпул завършва последен в класирането и изпада обратно във Втора дивизия . Тогава МакКена се заклева , че до 12 месеца Ливърпул ще се завърне в елита . Така и става - следващия сезон отборът печели прървата позиция във Втора дивизия . През първия си сезон след завръщането си сред елита отбора завършва на обещаващото 5-то място - първият от многото пъти, когато ще се класират на по-предно място от Евертън .

Първата от 18 титли на Ливърпул е спечелена през 1900/01 година , със своята първа голяма звезда в състава си - Алекс Рейзбек , шотландски национал . Това е първата и последна титла , която Джон Холдинг вижда , тъй като почива през 1902 г. В негова памет са спуснати знамената , както на Гудисън парк , така и на Анфилд . През сезон 1905/04 Ливърпул отново изпада във Втора дивизия , но още на следващата година той отново е сред елита . Скоро след това е построена трибуната Spion Kop . Името Spion Kop произтича от хълм в Натал, където Мърсисайдски Полк претърпява тежки загуби на 24 Януари 1900 в кървавите битки във войната на холандците . 3000 загиват в безполезен опит да се вдигне обсадата на холандците . Спортният директор на Ливърпулския "Post and Echo" Ърнест Едуардс излиза с предложението дa се направи мемориал на името на планинския връх . Името Spion Kop идва от Африканското "превъзходно място" . През 1928 трибуната е уголемена и й е поставен покрив, така че вече 30,000 души могат да гледат от терасите й . Говорело се , че височината на покрива е тази , която прави звука магически и действала като естествен усилвател . Spion Kop трябвало да даде златен старт на Червените.

През годините до Първата Световна Война отборът печели още 2 титли , създавайки изключителни играчи като Елиша Скотс и Дон МакКинли . През 1915 година Ливърпул е въвлечен в грозен скандал с Манчестър Юнайтед . Ливърпул е в златната среда на таблицата, Юнайтед се бори да не изпаднат и някои играчи от двата тима решават да уговорят крайния резултат от мача . Юнайтед печели мача с 2:0 . След серия от разследвания по 4 играча от двата отбора са отстранени от участие в каквито и да е било дейности , свързани с футбола , дори от посещение на футболните стадиони за цял живот . Тези присъди обаче влизат в сила след войната . През двете войни първенството е спряно . Футбол се играе, за да поддържа духа на публиката. Ливърпул продължава да радва и вдъхновява своите фенове. След Втората Световна война отборът не играе добре . През 1950 г. Ливърпул достига финал за FA CUP , но губи от силния отбор на Арсенал с 2-0 . През 1952 г. мениджърът Джордж Кей напуска поради здравословни проблеми , след като е бил на чело на клуба цели 15 г. Негов наследник става Дон Уелш . През сезон 1953/54 г. Ливърпул за последен път в своята история завършва на последна позиция и изпада във Втора дивизия . Това е най-мрачния период за отбора , тъй като минават цели 8 години , преди той да се завърне в елита . През 1955 г. Ливърпул "постига" най-ниското класиране в историята си 11 място във Втора дивизия . Скоро след това Дон Уелш става първия уволнен мениджър на отбора . Въпреки неуспехите , феновете продължават да подкрепят отбора , и да се наслаждават на играта на невероятни таланти , като Били Лидел и Рони Моран . Наследник на Уелш е неговият помощник-треньор Фил Тейлър . Под негово ръководство отборътна няколко пъти е на крачка от промоцията , но уви . Поради растящото недоволство , на 12 ноември 1959 г , Тейлър напуска за да даде път на легендата , която ще преобрази отбора .

Мъжът , възкресил Ливърпул е роден през 1913 г. в Гленбук . Неговото име е Бил Шенкли . Наследявайки руините на Ливърпул , той заявява "Ливърпул е футболен гигант, който е заспал от доста време" . През следващите 14 години начело на клуба той не само събужда този гигант , но и променя целия живот на град Ливърпул . Шанск , както бил по-известен , е назначен за мениджър на 1 декември 1959 г. Ливърпул започва да тренира и играе по начин , по който никой преди това в клуба не е виждал . Шанкс позволява на борда на директорите да определи състава за първия му мач като треньор . Мачът се провежда на 19 Декември 1959 година, а противник е Кардиф Сити . Ливърпул е унижен с 4:0 у дома.Следващият мач , вече изцяло под негово ръководство срещу Чарлтън е спечелен с 3:0 . През следващите 12 месеца 24 от играчите, които Шенкли е заварил при идването си в клуба са продадени ! Неизменни са и тактическите промени в играта на отбора . Шенкли е жестол противник на практиката да се превръщат футболистите в маратонски бегачи . През годните той налага стил на игра , който прави Ливърпул известен в цялата страна и дори в цяла Европа . Тактиката е лесна - просто подай на човек с червена фланелка . Тактиката на Шенкли с подаване на точни пасове между съотборниците става и остава до ден днешен запазена марка на тима . Първата изява на Шенкли на трансферния пазар е младия халф-бек Гордън Майлн от Престън за сумата от 12 000 паунда . Той също така гласувал доверие на Ян Калахан от младежката формация на Ливърпул и го поставя да играе в мъжкия отбор . В последствие Калахан става играчът , играл най-дълго за тима от Мърсисайд . В продължение на 18 години престой в тима той доказва , че е неделима част от успехите на му . Иън Калахан, Гордън Майлн, Рон Йеитс и Ян Сейнт Джон заедно с Роджър Хънт оформят ядрото на отбора , който през 1961/62 година печели титлата във Втора Дивизия . Момчетата отново са в голямата игра и оттогава насам никога не са изпадали отново. По-късно съставът е значително подсилен с включването на Томи Лоурънс, Томи Смит и Уили Стивънсън . След още един сезон Хънт оглавява голмайсторската листа на Червените , този път с 31 гола. Томи Лоурънс се превръща в един от най-добрите вратари в историята на Ливърпул след като "окупира" фланелката с номер1 за цели 8 сезона! Томи Смит командва защитата пред себе си в повече от 600 мача за Червените през 15-години от престоя си в Ливърпул. През 1964/65 момчетата на Шенкли завършват на 7-мо място . Последен шанс за спасяване на сезона се оказва финалът за FA CUP , срещу силния отбор на Лийдс . Това е единственната купа , която липсва в клубната витрина . 5 минути след започване на мача Гери Бирн чупи ключица след сблъсък с противников играч.Т ъй като отборът няма право на смени, Бирн решава да продължи да играе. В редовното време резултатът е 0-0. През продълженията Бирн подава на Хънт, който открива резултата. Лийдс изравнява скоро преди Ян Сейнт Джон да вкара с глава победния гол и да осигури Купата на Червените. Рон Йейтс става първият капитан на Ливърпул, който вдигал победоносно FA Cup над главата си. Тимът е посрещнат по невероятен начин у дома от близо 500,000 души.

През 60-те Kop утвърждава "You'll Never Walk Alone" за официален химн на клуба след като любимците на града Gerry и the Pacemakers изкачват песента на върха на класациите. Следващият успех на тима идва през сезон 1965/1966 . Ливърпул печели шампионата на Лигата в Челси .Червените участват в турнира за купата на носители на национални купи. Отборът достига до финал и е на крачка от уникален дубъл , но Борусия Дортмунд печели трофея с 2:1 след продължения. Привържениците на отбора чакат цели 7 години следващия трофей . Въпреки това през този период в отбора играят невероятни играчи , като Емлин Хюз .

В последните седмици на сезон 1970/71 г. е направен трансферен удар - привлечен е Кевин Кийгън за сумата от 35,000 паунда . Във финала за FA Cup спечелен с 2-1 от Арсенал , Кийгън не взема участие След срещата, въпреки че сърцето му се къса от мъка заради изгубения мач, Кийгън намерил сили да вдъхне сили в бъдещите си съотборници и да ги успокои. По-късно Кийгън се превръща в един от най-прекрасните играчи на Ливърпул създавайки чудесно взаимодействие в нападение с Джон Тошак. Дуото изиграва важна роля в спечелването на първенството и купата на УЕФА през сезона 1972/73 година и на FA Cup през 1974 година. На 12 Юли 1974 година Шенкли свиква пресконференция, за да обяви пред медиите най-новото попълнение на клуба- Рей Кенеди от Арсенал. Истинската новина от тази пресконференция обаче е друга - оттеглянето на Шенкли от треньорския пост в тима. Шенкли е известен шегаджия, но този път всичко е наистина. Той решава да се оттегли на върха на славата си след спечелването на Купата на Асоциацията. "За 14 години начело на тима той печели 1 титла на Втора Дивизия, 3 шампионатни титли, 2 купи на Асоциацията и 1 Купа на УЕФА. "Шанкс" ще бъде запомнен като човекът , който възкреси Ливърпул и въведе стилът на подаване , с който отборът е прочут....... и разбира се като човекът, който донесе много щастие на хората."

Боб Пейсли е дясната ръка на Шенкли и съвсем естествено е препоръчан за треньор на Ливърпул от самият него. Първият му сезон за тима е истинско бедствие ( за неговите стандарти)- отборът завършва на 2-ро място в първенството след Дарби и отпада рано от борбата за Купата на Лигата, Купата на Асоциацията и Купата на носители на националните купи. Първото ново попълнение е Фил Нийл, купен за 60,000 паунда от Нортхемптън Таун. Фил оформя страхотна защитна линия с Томи Смит. След това идва и Тери Маккдермънт. Към отбора се присъединява и Рей Кенеди - голмайсторът на Арсенал . На Анфилд обаче му е трудно да се докаже и е оставен сред резервите, преди Пейсли да го "преквалифицира" в средата на терена. В последствие това се оказва един от най-успешните ходове на Пейсли през цялото му царуване в Ливърпул. Кенеди започва сякаш нов живот поставен на новата си позиция като халф. След неуспешния си първи сезон Пейсли включва в първия отбор местните момчета Дейвид Феърклоу и Джими Кейс . Феърклоу печели прякора "златната резерва" от обожаващия го Кор. През сезона 1975/76, Ливърпул прави за втори път в историята си дубъл, спечелвайки Първенството на Лигата и Купата на УЕФА. През 1976/77 на Анфилд пристига нападателя Дейвид Джонсън от Ипсуич - нещо, което изненадва мнозина , предвид броя нападатели в отбора. С помощта на Кийгън Ливърпул печели първенството на Лигата и Европейската Купа срещу Борусия Мьонхенгладбах . Малко след това Кийгън преминава в Хамбургер за сумата от 500, 000 паунда. Това отчуждава много фенове на Ливърпул, които виждат преместването му като предателство към клуба. Пейсли обаче вече му е намерил замесник. Кени Дъглиш се присъединява към клуба за рекордната сума от 440,000 паунда. Дълго преди да подпише с Ливърпул той вече е изграден голмайстор, носейки прочутата зелено-бяла фланелка на Селтик. Малко след това Алан Хансен и Греъм Сунес също подписват с клуба.Тези трима шотландци стават неизменна и главна част от непобедимия тим на Пейсли. Не е изненада, че именно те са в състава на отбора за финала на Купата на Европейските Шампиони през 1978. Ливърпул става първият английски отбор, който печелил този трофей в два последователни сезона, побеждавайки Брюж с 1:0. След спечелването на Купата на Европейските шампиони, клубът печели 2 последователни Шампионски титли в Англия през 1979 и 1980 година. Иън Ръш е купен от Честър , но в първите си 9 мача за клуба не успява да вкара гол. По-късно Пейсли му казва , прочутата си фраза: "Ти си нападател - бъди по-голям егоист". Това изглежда са магически думи , тъй като след тях Ръш се превръща в легендарния голмайстор от Анфилд . Някъде в тези години , края на 70-те , Ливърпул става и първият Английски отбор , с рекламен надпис на фанелките . 1981 е успешен сезон - Ливърпул за първи път печели Купата на Лигата , побеждавайки Уест Хям в преиграването на финала. Червените продължават да печелят трофея в 4 последователни години- през 1981,82,83 и 84 година , а през 1995 година поставят рекорд в Англия по брой спечелени Купи на Лигата. Срещу пасивния тим на Реал Мадрид отборът, в чийто състав е Рей Клеменс, Дъглиш, Хансен, Сунес и Сами Лии удържа преднината си от един гол, за да спечели трета си Купа на Европейските Шампиони. През 1981/82 година Дъглиш и Ръш помагат на отбора да спечели 13-тата си титла на Англия и Купата на Лигата. Пейсли обяви, че сезонът 1982/83 година ще е последният му начело на тима. С помоща на Дъглиш и новите попълнения Брус Гробелаар и Крейг Джонсън последният сезон на Пейсли е знаменателен. Възвръщайки си титлата на Англия , клубът спечели и историческата 3 Купа на Лигата поред. По време на връчването на този трофей, Сунес, капитанът спонтанно извика Пейсли да се качи по легендарните стълби на Уембли и да получи купата. Той стана първият мениджър, който получи Купата преди самия отбор. Това е може би най-голямата чест, която може да се окаже на един мениджър. И, честно казано, Пейсли заслужи това повече от всеки друг. След като през първия си сезон в Ливърпул Пейсли не спечели нито един трофей, в следващите 8 начело помогна на отбора да спечели 6 титли на Англия, 3 Купи на Лигата, 3 Купи на Европейските Шампиони, 1 Купа на УЕФА, 1 Суперкупа на Европа и 5 пъти Чарити Шийлд. В 5 от тези сезони, той печели по 2 важни купи, а в останалите 3 - по една.Това е все още прецедент във футболната история на Англия. Избиран е 6 пъти за Мениджър на Годината в Англия. За неговите качества говори и факта, че той е открил и довел на Анфийлд много таланти като Ръш,Дъглиш,Уелан,Сунес, които по-късно се превръщат в легенди . Наследник на Пейсли бе дългогодишния член на клуба - Джо Фегън . В първия си сезон начело той постигна това, което никой английски мениджър не бе правил преди това- спечелването на Купата на Лигата, Купата на Европейските Шампиони и шампионатът на Англия. Това беше трета поредна титла .През следващата година Евертън стана шампиони , а Ливърпул завърши на второ място . Фегън реши да напусне отбора след финала за Европейските шампиони с Ювентус в края на година. Спечелването на този трофей щеше да бъде идеалният подарък за сбогуване с клуба, но точно тогава се случи трагедията. 39 души загинаха , когато стена се срутила след разбунтуването на някои фенове на Ливърпул. Ювентус спечели мача с 1:0 с гол на френската легенда Мишел Платини и отнесе титлата в Италия , а Ливърпул отнесе в Англия забраната за участие на английските отбори във всички европейски турнири за 5 години . Това прекърши шансовете на Ливърпул за по нататъшна европейска слава. Кени Дъглиш наследи Джо Фегън . Беше страхотен играч , но много хора се съмняваха в качествата му на мениджър. Но той опроверга скептиците по безкомпромисен начин - Титла на Англия и Купа на Английската Футболна Асоциация - дубъл в първия му сезон като играещ мениджър. През царуването на Дъглиш всички бяха опарени от новината , че Иън Ръш е решил да подпише с Ювентус след края на сезона 1986/87. На мястото на Ръш и Джон Олдридж на Анфийлд пристигна младо момче от агитката на Ливърпул - Барнс. Барнс бе привлечен в клуба през сезона 1987/88 година, присъединявайки се към Стив Никол, Брус Гробелаар и Питър Биърдсли .С тези невероятни таланти Ливърпул започна уверено сезона 1987/88 с победа над Арсенал на Хайбъри с 2:1. През паузата на сезона бе привлечен надеждният халф на Оксфорд Рей Хаутън. Не беше изненада, че Ливърпул спечели титлата тази година. В предстоящиятфинал за купата на Футболната Асоциация Ливърпул беше фаворити но за съжаление Уимбълдън изиграха мача на живота си и печелиха трофея. Мачът завърши 1:0 и остана в историята с първия пропуск на дузпа в историята на турнира, дело на Олдридж. Въпреки завръщането на Иън Ръш в клуба, сезонът 1988/89 година беше тъжен за Ливърпул. По време на полуфиналния мач за FA Cup срещу Нотингам Форест на стадион Хилсбъро отново се случи трагедия.На 15 април в 3.06 часа следобед една от трибуните се препълни и не издържа натоварването В хаосът, много фенове са изпотъпкани , а 96 привърженика намериха смъртта си на стадиона. За втори път в разтояние на 5 години клубът е въвлечен в голяма трагедия .3 години по-късно в тяхна чест и памет на емблемата на Пуул се появява вечният огън и се издига мемориал , непосредствено до Bill Shankly Gates . В преиграването на Олд Трафорд Ливърпул печели с 3:1. Ливърпул получи шанс да почете загиналите си фенове на Хилсбъро във финала на FA Cup. Уембли бе пълен с фенове на Червените.Това е един от редките случаи, когато феновете на Ливърпул и Евертън образуваха едно цяло - "You'll Never Walk Alone" беше изпята преди минутата мълчание. Евертън и Ливърпул изиграха един от най-запомнящите се мачове в историята на турнира. Той ще се помни с двата гола на влезлия като резерва Иън Ръш, оказали се победни за крайното 3:2. След спечелването на Купата, Ливърпул игра с Арсенал, за да си осигури дубъла , но шансът на на Мърсисайдци изневери. На Арсенал им трябваше победа с 2 гола разлика, за да спечелят титлата. Ливърпул губеше с 1:0 и изглеждаше че е сигурен за спечелване на титлата , но тогава Майкъл Томас, бъдещ играч на Мърсисайдци, отбеляза убийствен гол в даденото от съдията продължение, за да предотврати дубъла на Ливърпул. След 5 години начело на клуба, Дъглиш спечел 3 титли на Англия, 3 купи на Асоциацията и 3 пъти беше избиран за мениджър на годината - през 1986, 1988 и 1990 година. Той напусна след запомнящия се мач-преиграване за FA Cup срещу Евертън на Гуудисън Парк, завършил 4:4. Тогава за пръв път се случи Ливърпул да не успее да спечели мач, в който повежда 4 пъти. Той посочи "стрес" като причина за напускането си през Февруари 1991 година . След напускането на Краля Кени в клуба настъпват смутни времена .Сунес пое поста от временно назначения на поста Рони Морган през април 1991. Той беше големият фаворит за поста заради успехите си като мениджър на Глазгоу Рейнджърс. Направи коренни промени в организацията на тима - купи много скъпи попълнения като Дийн Саундърс, Марк Райт и Найджъл Клъф. Дийн Саундърс така и не се приспосои към отбора и беше продаден на Астън Вила. Съставът страдаше от непрекъснати контузии. Новият стил на игра, който той наложи, подтикваше играчите към по твърди действия. Многобройните червени картони са също част от проблемите на Ливърпул през този период. Никога в своята история клубът не е имал такива дисциплинарни проблеми както тогава. Червените винаги са били прочути с джентълменската си игра. След 33 месеца начело на отбора, бордът реши да освободи Сунес от заемания пост. Въпреки че привържениците не го помнят като добър мениджър, все пак Сунес е една от великите личности, предвождали Ливърпул . Рой Евънс е още един от хората с дълга служба към клуба. За никого не беше изненада , че именно той замени Сунес.В първия му сезон като мениджър тимът завърши осми. Но през първия му цял сезон като мениджър Ливърпул спечели Купата на Лигата на Уембли. Преустрои състава като взе таланти от младежката формация - МакМанаман и Фаулър . Закупи и Джейми Реднап и Роб Джоунс , които претърпяха бързо развитие и достигнаха до националния тим на Англия. Ливърпул завършват четвърти през този сезон. През 1995 Ливърпул постави нов рекорд за трансфер в Англия като купи Стан Колимор от Нотингам Форест за 8,5 милиона лири. Четири последователни победи у дома подобриха настроението на Анфийлд за пръв път от няколко години насам , но слабата игра в гостуванията отново коства титлата. Въпреки това Ливърпул достигна до финал за FA Cuр , но шансът отново не бе на тяхна страна - Кантона донесе титлата на Манчестър Юнайтед с гол в последните 10 минути на мача. Въпреки големите покупки на играчи като Пол Инс, Леонардсен и Ридле през 1997/98 клубът отново не блестеше с нищо. Като най-голям проблем пред тима се очерта защитата, която пускаше елементарни голове във важните мачове. Ливърпул завърши трети след Манчестър Юнайтед и Арсенал и отпада рано от Турнира за купата на УЕФА.

Може би единственото радващото нещо през сезона бе изгряването на звездата на Майкъл Оуен, който изуми не само публиката на Анфийлд, но и целия свят на Световното първенство през 1998 година. Сезонът 1998/99 година започна с назначаването на французина Жерар Улие като втори мениджър на отбора. Привличането на нападателя Шон Дънди и норвежците Хегем и Стив Стаунтън донесе нови надежди за сериозна атака на титлата. Но взаимодействието между двамата мениджъри не беше на нивото, което бе очаквано от запалянковците. Със сълзи на очите , Евънс подаде оставката си като мениджър след 35 годишна връзка с отбора. Тогава изгря звездата на Жерар Улие . Постепенно наложи защитния стил на игра и направи няколко кадрови промени . Първият удар върху феновете бе продажбата обичания от всички Пол Инс . Следващата неприятна новина , беше отказът на МакМанаман да поднови договора си с клуба , и неговото напускане . Тогава обаче , дойде и върхът в кариерата на Улие - за по - малко от година , той донесе на отбора невероятните 5 трофея - Купата на Лигата , Купата на футболната асоциация , Купата на УЕФА , Европейската суперкупа и Черитишийлд .

През 2004 година за мениджър на Ливърпул е назначен испанецът Рафаел Бенитес. Още в първия си сезон с Ливърпул, той става Европейски шампион. На 25 май 2005 година на Финала в Истанбул мърсисайдци побеждават отбора на Милан в най- драматичния финал в историята на турнира. След като на полувремето италианците водят с 3:0, Ливърпул успява да изравни, като вкарва 3 гола за 7 минути в началото на второто полувреме. При дузпите герой за Ливърпул става полякът Иежи Дудек, който спасява дузпа на Шевченко и прави Ливърпул Европейски шампион за 5 път в своята история.

Records

Appearances

Ian Callaghan holds Liverpool's appearance record, having played 857 times over the course of 19 seasons from 1958 to 1978. He also holds the records for League and FA Cup appearances, with 640 and 79 respectively. Ian Rush is the holder of the most League Cup appearances, having made 78 in the competition. Jamie Carragher holds the record for the most European appearances, with 104.

[*] Most overall appearances: Ian Callaghan, 857
[*] Most League appearances: Ian Callaghan, 640
[*] Most FA Cup appearances: Ian Callaghan, 79
[*] Most League Cup appearances: Ian Rush, 78
[*] Most European appearances: Jamie Carragher, 104
[*] Youngest first-team player: Max Thompson, 17 years, and 129 days (against Tottenham Hotspur 8 May 1974)
[*] Oldest first-team player: Ted Doig, 41 years, and 165 days (against Newcastle United 11 April 1908)
[*] Oldest debutant: Ted Doig, 37 years, and 307 days (against Burton United 1 September 1904)
[*] Most consecutive appearances: Phil Neal, 417 (from 23 October 1976 to 24 September 1983)
[*] Most seasons as an ever-present: Phil Neal, 9 (from 1976–77 to 1983–84)
[*] Longest-serving player: Elisha Scott, 21 years and 52 days (from 1913 to 1934)

Goalscorers

Liverpool's all-time leading scorer is Ian Rush, who scored 346 goals in two spells at the club from 1980 to 1987 and 1988 to 1996. Rush holds the record for the most goals in a season with 47 in all competitions in the 1983–84 season. Rush also holds the record for the most goals in the FA and League Cups, with 48 and 39 goals respectively. However, Rush was unable to surpass the league goal-scoring record of Roger Hunt, which has stood at 245 since 1970. Steven Gerrard holds the record for the most goals in European competition with 25.

[*] Most first-team goals: Ian Rush, 346
[*] Most goals in a season: Ian Rush, 47 (during the 1983–84 season).
[*] Most League goals: Roger Hunt, 245
[*] Most FA Cup goals: Ian Rush, 39
[*] Most League Cup goals: Ian Rush, 48
[*] Most European goals: Steven Gerrard, 25
[*] Most hat-tricks in a season: Roger Hunt, 5 (during the 1961–62 season)
[*] Most hat-tricks: Gordon Hodgson, 17
[*] Fastest hat-trick: Robbie Fowler, 4 minutes, 32 seconds, against Arsenal
[*] Highest-scoring substitute: David Fairclough, 18
[*] Most penalties scored: Jan Mølby, 42
[*] Most games without scoring: Ephraim Longworth, 371
[*] Youngest goalscorer: Michael Owen, 17 years, 144 days (against Wimbledon, 6 May 1997)
[*] Oldest goalscorer: Billy Liddell, 38 years, 55 days (against Stoke City, 5 March 1960)

International

[*] Most international caps while a Liverpool player: Ian Rush, 67 for Wales
[*] Most international goals while a Liverpool player: Ian Rush, 26
[*] First Liverpool player to appear at a World Cup: Laurie Hughes, (England, at 1950 FIFA World Cup)
[*] First World Cup winners: Roger Hunt, Ian Callaghan and Gerry Byrne, in 1966
[*] First non-British player to appear in a World Cup final: Dietmar Hamann, (Germany, in 2002)

History In The English Priority

1893 Elected to Division 2
1894-1895 Division 1
1895-1896 Division 2
1896-1904 Division 1
1904-1905 Division 2
1905-1954 Division 1
1954-1962 Division 2
1962-1992 Division 1
1992 - FA Premier League

Honours

[*] League: 18
o 1900–01, 1905–06, 1921–22, 1922–23, 1946–47, 1963–64, 1965–66, 1972–73, 1975–76, 1976–77, 1978–79, 1979–80, 1981–82, 1982–83, 1983–84, 1985–86, 1987–88, 1989–90
[*] Division Two: 4
o 1893–94, 1895–96, 1904–05, 1961–62
[*] Lancashire League: 1
o 1892–93
[*] FA Cup: 7
o 1965, 1974, 1986, 1989, 1992, 2001, 2006
[*] League Cup: 7
o 1981, 1982, 1983, 1984, 1995, 2001, 2003
[*] Community Shield: 15
o 1964 (shared), 1965 (shared), 1966, 1974, 1976, 1977 (shared), 1979, 1980, 1982, 1986 (shared), 1988, 1989, 1990 (shared), 2001, 2006
[*] Screen Sport Super Cup: 1
o 1986
[*] European Cup and UEFA Champions League: 5
o 1977, 1978, 1981, 1984, 2005
[*] UEFA Cup: 3
o 1973, 1976, 2001
[*] UEFA Super Cup: 3
o 1977, 2001, 2005

:arrow:

"You'll never walk alone"

:arrow:

LIVERPOOL FC OFFICIAL SITE
:arrow:

The History
:arrow:

Heysel

Hillsborough Disaster
:arrow:

Honours

Records

	Автор	Преглеждания	Последно мнение
История на ФК "Спартак" Пловдив Форум: Спартак 1947 (Пловдив)	Anonymous	126679	17 Авг 2011 16:27 от mainata89
История на ПФК Велбъжд Кюстендил Форум: Костинброд 2012 (Костинброд)	CAUTION	29618	05 Ное 2006 00:10 от CAUTION
История на гр.Кюстендил Форум: Костинброд 2012 (Костинброд)	CAUTION	13572	05 Ное 2006 01:01 от CAUTION
История и снимки на града Форум: Асеновец 2005 (Асеновград)	HEBAR_HOOLS	12567	04 Авг 2012 14:07 от Corwin
История на клуба Форум: Несебър (Несебър)	speedbreaker	16622	02 Сеп 2010 00:00 от izumrud_fc

История

Кой е на линия